Гласът също е инструмент. Той трябва да се школува, да

Гласът също е инструмент. Той би трябвало да се школува, да се стопли с душата. Трудността при пеенето обаче идва от това, че всеки инструмент може да се види, а гласът – не. Той може единствено да се усети. Ние, артистите, работим с нюх и вътрешен глас. Гласът е комплекс от страсти, той има физическо и душевно положение. Да го усетиш е въпрос на вътрешна струна и в случай че човек няма добра вътрешен глас, мъчно може да разбере какво се желае. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция мецосопраното Валентина Куцарова, която нощес изнесе концерт в родния си град Варна заедно с певицата Грациела Вълчева-Фиеро и оркестъра на Варненската опера под диригентството на маестро Григор Паликаров. 

Попитана какво е обяснението за огромното благосъстояние на даровити български артисти, Куцарова изрази мнение, че музикалността ни е в кръвта и гените, а разнообразието на трагични, красиви, темброви гласове, което е неповторимо, идва от климата и естествените условия. По време на кариерата си на международни подиуми тя е стигнала до извода, че езикът също е доста значим за акустиката и постановката на гласа.

Певицата показа, че модерна музика се извършва постоянно в оперните театри в Европа, а вижда че и в България се стараят да я включват в стратегиите. Според нея слушането й е въпрос на усет и има аудитория за всевъзможен тип творби. Тя обаче държи даже в дисонанса и дисхармонията нещо да я допре, а не да е единствено звук, тъй като е доста елементарно музиката да се трансформира в звук. 

Следва цялото изявление с Валентина Куцарова: 

Вие от музикално семейство ли сте? Как сте " отглеждали “ и " възпитавали “ Вашия глас? 

- Сякаш постоянно съм пеела. Още в главното учебно заведение във Варна нашата учителка по пеене ми обърна внимание, че би трябвало да ме чуят в Музикалното, тъй като имам глас. Израснала в напълно нормално семейство. Баща ми е електротехник, майка ми работеше в кухнята на градската болница. Бяха обаче музикални и постоянно у дома се пееше доста, а баща свиреше на акордеон, без да познава нотите. Помня, че неговата майка, моята маминка, пееше доста хубаво. Явно това си върви по гените, както постоянно. От радиото са желали да я запишат, само че дядо не е разрешил. Той беше с по-консервативни разбирания и на мен също ми се скара, когато ме прослушаха в Музикалното учебно заведение и споделиха, че безусловно би трябвало да пея. Според него това не е сериозна специалност. Препоръчваше ми да стана юрист, с цел да " бъда човек “. Учих пеене при Златка Кунчева, която ми даде извънредно добра основа, както и на други артисти от Варна. Тя школуваше гласовете доста добре. Беше огромен късмет за един млад артист с прохождането си да попадне в положителни ръце. 

И при пеенето ли, както при инструменталистите, е значимо да се стартира от ранна възраст?

- Да се стартира рано, и то вярно. Ако постановката на гласа е неверна, сега не го усещаш, само че то дава отражение когато гласът не може да действа вярно, а тогава към този момент е късно. Един глас би трябвало да се школува, да се стопли с душата. Той също е инструмент. Пея към този момент над 40 години и с интерес следя и себе си, и сътрудници. Според мен компликацията идва от това, че всеки инструмент го виждаш, а гласът - не, може единствено да го усещаш. Ние артистите работим на нюх и вътрешен глас. Следим какво му има на гласа, какво можем да създадем за него преди театър, с цел да го стоплим. Той е комплекс от страсти, има физическо и душевно положение. Да го усетиш е въпрос на вътрешна струна и в случай че човек няма добра вътрешен глас, мъчно може да разбере какво се желае. Не е нужно единствено да се наспиш и да се нахраниш добре, има доста други неща. Чувствата играят огромна роля. Ние сме артисти, не можем да скрием това, което ни е на сърцето и душата сега. 

Коя е Вашата най-силна сфера - операта или камерната музика?

- Започнах първо с опера. Още в студентските ми години в Консерваторията имахме оперни продукции в Учебния спектакъл с Павел Герджиков, на който изискуем доста като експерт. Той ни научи по какъв начин в действителност действа цялата тази магия - театърът. При нас се учеше всичко и трябваше един артист да може да пее и опера, и концерти, и ораториално-кантатна музика. На Запад има профилиране, което съгласно мен мощно лимитира артиста. 

Аз съм изпяла съвсем всичко, което съществува в музиката за моя глас - през барок и класика, през Моцарт, майсторите на белкантото Росини, Белини, Доницети, до Верди, тъй като не съм вердиев глас. Никога не съм влизала в тия води, защото смятам, че гласът би трябвало да дава отговор на репертоара.

По какво се дефинира това? 

- По силата, по тембъра. Вижте да вземем за пример вагнеровите артисти, които са с остри, " железни “, обемисти гласове. Такива са самите те физически - мощни, едри, тъй като извършват опери дълги над три-четири часа. Резонансът на гласа зависи от тялото и постановката, която би трябвало да откри. Ние оперните артисти нямаме потребност от микрофон, както в естрадата и мюзикълите. Ние цялостен живот търсим личната звучност на гласа. 

Кое проправя път на българските гласове в чужбина и за какво имаме толкоз положителни артисти? 

- Мисля, че повода са климатът и естествените условия. Винаги съм си задавала този въпрос и намирам, че тази благозвучност ни е в кръвта и гените. Така е и с гласа. България има многообразие на трагични, красиви, темброви гласове. Това е неповторимо, заложено е в нашите гени. Това е Господ. Тая богата палитра на тембри е уникалност. 

Смятам, че и езикът също е доста значим за акустиката и постановката на гласа. Наблюдавам това в последните години и стигнах до извода, че славянските езици имат хубава звучност, по този начин им е заложено. Така е и при италианския. Има разлика при азиатците, сред корейците, които имат изключителни гласове, и китайците и японците, които са по-ограничени. На български не е елементарно да се пее, тъй като имаме вокали, които са обратно, а ние би трябвало да съумеем да извадим гласа напред.