Пукнатините в режима на путин са момент за възход на

...
Пукнатините в режима на путин са момент за възход на
Коментари Харесай

Как Тръмп се мъчи да покрие пукнатините в империята на Путин, за да го спаси

Пукнатините в режима на путин са миг за напредък на демокрацията. Те стават все по-видими. Има обаче неедин „ политик “ по света, който се пробва да го избави. 

За страдание, там – измежду викторорбанците и някой по-източни зелени чорапи – се подреди и американският президент. 

Обсесията на путин с Украйна разклати „ империята “ и от ден на ден ще я разклаща. А в миналото страховитият му имидж стартира да се покрива с язви от стопански рецесии и военно претоварване. А – въпреки и да не се приказва доста за това – няма по какъв начин да се създадем, че не съществува… възходящото неодобрение измежду разочарованото население на страната му. 

Това обаче не просто спъването на един властнически водач – това е миг, който може да преначертае световния ред. Но единствено в случай че светът се възползва от него. Което е мъчно, имайки поради, че човек на путин завоюва изборите в Съединени американски щати и зае мястото си в Белия дом. 

Да стартираме с фиксацията на Путин върху Украйна. Неговият безсърдечен блян да пороби и господства съседите си има немалка цена. Малкият-голям човек с обувки на платформи насочи много запаси към този спор, като че ли това е единственият измерител на властта му. 

Не виталният стандарт на руснаците, не качеството на опазването на здравето им, не качеството на образованието… не. Териториалното нарастване на „ империята “, тъй като „ бащицата “ е чел исторически книги и си мисли, че всяко столетие е едно и също с едни и същи правила. 

Смята, че щом римските императори са уголемявали територии, значи и той по този начин би трябвало да прави. Нищо, че страната му е най-голямата на света, той желае още, че да влезе в учебниците. 

Не е изключено някаква дълбока контузия от детството му да се таи там, съчетавайки се с неразбирането му на историята, само че не това в този момент ни вълнува. 

Резултатът от хахавата му война на агресия е възходяща инфлация, невиждано високи лихвени проценти и работна мощ, осакатена от икономическите последици на неговата военна машина. Бедните станаха още по-бедни, болните – по-болни, нещастните – още по-нещастни, а изход… няма. И пари няма. Само цени и налози. И кръвнина – синовете да отпътуват на фронта да мрат за болните мечти на един „ общественик “ да влиза в учебниците.  

Империята на путин беше построена върху илюзията за мощ, само че той реши да покаже на всички същинското лице на „ силата “ си; всички видяха, че съветската не е втората най-силна войска в света, а е втората най-силна в Украйна. 

Но да се върнем на претоварването, което вреди на съветската стопанска система. Като насочва толкоз доста запаси към Украйна, путин оставя други области уязвими. Властта му в периферните райони на федерацията става все по-слаба; хватката му върху тях отслабва.

В своята публикация „ Доминото е на път да падне за Путин “ Самюел Уин Уорд преглежда евентуалния крах на властническия режим на владимир путин (и опциите, които това дава за поощряване на демокрацията и човешките права в световен мащаб, само че да не се размечтаваме сега…). 

Той твърди, че интензивният фокус на путин върху спора в Украйна е довел до обилни вътрешни провокации в русия, създавайки основен миг за либерален прогрес. Може би малко прекомерно оптимистично, само че да се фокусираме върху точка 1. от наблюдението му: крах на властническия режим. 

Статията допуска, че прекомерната отдаденост на украинския спор е отслабила поддръжката и инфраструктурата в периферните райони. С повишаването на икономическите напрежения и продължаващите военни неуспехи, вероятността от това недоволството да роди вътрешна (във федерацията) експанзия е немалка. 

С увеличението на икономическия напън (от войната и от санкциите) и продължаващите военни неуспехи, аурата на непобедимост стартира да избледнява. „ Киев за три дни “… три години по-късно не е огромна реклама за силата на путин. 

Един неуспех води до различен, и внезапно немислимото – раздробяване на неговия режим – наподобява освен допустимо, само че все по-вероятно. Въпросът не е единствено дали доминото ще падне, а и какъв брой надалеч ще се популяризира резултатът. 

Ето какво би трябвало да знаете за властническите режими: когато се сгромолясват, основават вакуум. А вакуумите са благоприятни условия и остават незапълнени за доста малко. Спомнете си какво стана след разпада на ссср. Колко въоръжени бандити, награбили руско оръжие, се трансфораха в локални „ барони “ из републиките. Колко запаси и амуниции попаднаха в неверните ръце. 

От оня вакуум тогава се родиха и самият путин и доближените му. Защото – вместо да употребява силата си и да се наложи над победения зложелател, западът тогава стартира да праща помощи на руснаците и да отглежда змия в пазвата си. 

Та да имат време да се окопитят и през 2000 година да сложат путин в кремъл; през 2008 година да нахлуят в Грузия; да продължат да набират сила; през 2014 година да откраднат парче от Украйна; 2022 година да стартират спор, който заплашва да се трансформира в международен. 

Шансът в този момент е – до момента в който империята на путин се напряга под тежестта на неговите неверни сметки – светът да запълни тази празнина с нещо по-добро. Но това изисква деяние, а то няма да стартира от единствено себе си. 

Това значи твърда поддръжка за Украйна, подсилване на източния фланг на НАТО и интензивно разпространяване на демократични хрумвания в райони, където съветското въздействие отслабва.

Неутрализирането на реториката на про-путинските политици е просто наложително.

Необходима е инвестиция в гражданското общество, тъй като демокрацията не се случва просто по този начин, тя изисква грижи. Това значи икономическа поддръжка за новаторски групи в русия и поддръжка за свободни и почтени избори и устойчиви стратегии за подсилване на гражданските институции в страните, където путинското въздействие е мощно. Само че…

… единствено че… на сцената излиза Оранжевия Мусолини. 

Сега разбирате ли за какво в кремъл са толкоз удовлетворени, че Доналд Тръмп  Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския е в Белия дом? Защо се радват, че той изкорми USAid и заплашва да закрие Свободна Европа и Гласът на Америка?

Схващате ли за какво им е толкоз радостно, че американското министерство на правораздаването ще анулира налагането на наказания против олигарси, които са близки до властта в кремъл? 

Разбирате ли за какво по този начин ги радва това, че основният прокурор на Съединени американски щати Пам Бонди приключи пълномощията на федералните правоприлагащи органи да проверяват подозрителни компании, обвързани с русия за оказване на въздействие? 

Разбирате ли… че путин към този момент си има съдружник в Белия дом? Дори може би не „ съдружник “, а служител… 

...

Да си напомним: Доналд Тръмп  Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския е бил „ обработен “ като съветски сътрудник в продължение на 40 години, съгласно Юрий Швец, някогашен разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Швец твърди, че уязвимостта на Тръмп към ласкателства го е направила идеална цел за рекрутиране, започвайки от 80-те години на предишния век. 

Според сведенията, връзките на Тръмп с Русия стартират, когато той  купува тв приемници за първия си хотел от компания със руски връзки, а те се задълбочават по време на пътешестване до Москва през 1987 година, когато Комитет за Държавна сигурност (на СССР) хипотетично го е насърчавало с политически упоритости.

И…

… малко по-късно Тръмп разгласява разгласи във вестници, критикуващи НАТО и съдружниците на Съединени американски щати, които съгласно Швец са били приветствани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) като сполучливо „ интензивно мероприятие “.

През 2021 година излезе една публикация в The Guardian (‘The perfect target’: Russia cultivated Trump as asset for 40 years – ex-KGB spy ). 

Там е разказано по какъв начин Швец съпоставя Тръмп с известни шпиони от Студената война и подлага на критика отчета на Мълър за това, че не е разследвал изцяло съветските връзки на Тръмп. 

_____________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР