Как е изглеждала глаголицата и защо я заменя кирилицата?
Глаголицата е дело на гениалния лингвист Константин-Кирил и е изцяло истинска графична система, в която всяка писмен знак дава отговор на един тон. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни контури. Затова огромният български академик Петър Илчев назовава глаголицата най-съвършената графична система от антични времена до през днешния ден.
Неопровержимо доказателство, че точно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска писменост учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 година, в който написа, че Методий се появил в Панония с " новооткрити славянски букви ". Това наименование подхожда единствено за в действителност новите глаголически букви. Константин-Кирил основава глаголицата за солунското славянско произношение, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти.
Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са присъщи съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), необятният гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), използването на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен (отьць ем? вместо отьць его).
Всички тези черти несъмнено потвърждават, че основаният през девети век на основа на глаголицата литературен език е български по генезис. Той се популяризира в началото в Моравия и Панония. След гибелта на Методий през 885 година неговите възпитаници са прогонени от рамките на Моравия и намират банкет в двора на княз Борис в България. Глаголическата книжовност разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.
Буквите в алено не се използват в кирилицата (glagolicabg.com)
Открити са глаголически надписи в Преслав и глаголически ръкописи в Охрид. Не е правилно изказванието, че глаголицата се утвърждава единствено в Охридския литературен център. Старобългарски е най-големият феодален акростих (440 стиха), открит от българския академик Георги Попов в състава на триода, този акростих е дело на Константин Преславски и в началото е основан на глаголица.
Глаголически ръкописи се придвижват и в Киевска Рус през Х в.. Най-интересна е ориста на глаголицата в Далмация и Хърватска. Тя е обвързвана с част от прогонените от Моравия възпитаници на Методий и с Климентовата школа в Охрид. Съществува 10 века, а през ХIХ в. папа Лъв ХIII е заставен да позволи книгопечатането на глаголически творби под натиска на духовенството, което пази и почита глаголическата традиция. В края на ІХ век в Преслав поражда и втората старобългарска писменост – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които подхождат на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь,?,?, ™, Ю, Ы.
Кирилицата няма открито авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин създател. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, писмеността на почитаните от него свети братя. Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, тъй като е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но " без устроение ", както споделя Черноризец Храбър. " Устроението ", т.е. приспособяването към българската тирада, става допустимо едвам след появяването на глаголическата книжовност в България.
Именно от нея са взети буквите за характерните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата писменост. Дълго време двете писмености се използват паралелно, само че към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.
За нас, българите, е значимо да знаем, че кирилицата, с която през днешния ден си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците доникъде на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е зародила в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и дава отговор на най-съвършения принцип за писане, съгласно който на всеки тон подхожда обособена писмен знак.
Този принцип е застъпен поредно в глаголицата, а по-късно и в кирилицата, с помощта на което през днешния ден ние четем и пишем, без да се колебаем както други европейци пред думите от родния си език. От 2007 година кирилицата е приета за третата европейска писменост след латиницата и гръцката писменост. Кирилицата носи името на един от настойниците на Европа и основател на първата българска писменост глаголицата – свети Кирил.
Неопровержимо доказателство, че точно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска писменост учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 година, в който написа, че Методий се появил в Панония с " новооткрити славянски букви ". Това наименование подхожда единствено за в действителност новите глаголически букви. Константин-Кирил основава глаголицата за солунското славянско произношение, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти.
Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са присъщи съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), необятният гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), използването на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен (отьць ем? вместо отьць его).
Всички тези черти несъмнено потвърждават, че основаният през девети век на основа на глаголицата литературен език е български по генезис. Той се популяризира в началото в Моравия и Панония. След гибелта на Методий през 885 година неговите възпитаници са прогонени от рамките на Моравия и намират банкет в двора на княз Борис в България. Глаголическата книжовност разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.
Буквите в алено не се използват в кирилицата (glagolicabg.com) Открити са глаголически надписи в Преслав и глаголически ръкописи в Охрид. Не е правилно изказванието, че глаголицата се утвърждава единствено в Охридския литературен център. Старобългарски е най-големият феодален акростих (440 стиха), открит от българския академик Георги Попов в състава на триода, този акростих е дело на Константин Преславски и в началото е основан на глаголица.
Глаголически ръкописи се придвижват и в Киевска Рус през Х в.. Най-интересна е ориста на глаголицата в Далмация и Хърватска. Тя е обвързвана с част от прогонените от Моравия възпитаници на Методий и с Климентовата школа в Охрид. Съществува 10 века, а през ХIХ в. папа Лъв ХIII е заставен да позволи книгопечатането на глаголически творби под натиска на духовенството, което пази и почита глаголическата традиция. В края на ІХ век в Преслав поражда и втората старобългарска писменост – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които подхождат на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь,?,?, ™, Ю, Ы.
Кирилицата няма открито авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин създател. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, писмеността на почитаните от него свети братя. Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, тъй като е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но " без устроение ", както споделя Черноризец Храбър. " Устроението ", т.е. приспособяването към българската тирада, става допустимо едвам след появяването на глаголическата книжовност в България.
Именно от нея са взети буквите за характерните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата писменост. Дълго време двете писмености се използват паралелно, само че към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.
За нас, българите, е значимо да знаем, че кирилицата, с която през днешния ден си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците доникъде на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е зародила в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и дава отговор на най-съвършения принцип за писане, съгласно който на всеки тон подхожда обособена писмен знак.
Този принцип е застъпен поредно в глаголицата, а по-късно и в кирилицата, с помощта на което през днешния ден ние четем и пишем, без да се колебаем както други европейци пред думите от родния си език. От 2007 година кирилицата е приета за третата европейска писменост след латиницата и гръцката писменост. Кирилицата носи името на един от настойниците на Европа и основател на първата българска писменост глаголицата – свети Кирил.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ