Д-р Паскалева разбива 10 мита за отслабването
Гладът не води до намаляване. Това е тезата на доктор Силвия Паскалева, началник на спортнооздравителния комплекс “Лозенец ”. Според нея организмът на индивида е генетично благоразположен към струпване на ресурси, тъй че е безсмислено да се вършат ударни диети.
Специалистката разруши 10-те най-разпространени схващания за бързото намаляване. “Ние ядем по няколко пъти в 365-те дни в годината, тъй че би трябвало да го вършим доста интелигентно и рационално ”, сподели тя.
Д-р Паскалева поучава да изхвърлим от вкъщи си всички полуготови храни и артикули с дълъг период на валидност, както и да не прекаляваме с потреблението на пиле и екзотични плодове. Пърженото пък не се оказва толкоз нездравословно, както и мазните храни.
Няма универсална диета
“Няма универсална диета. Всеки човек е с самостоятелен организъм и усвоява по собствен метод другите артикули.
При научните доказателства, систематизирани в последните 5-6 години, се работи върху разбулване механизма на затлъстяването – за какво е подобен проблем в международен мащаб и за какво страдат и деца, и възрастни. Опитът демонстрира, че нито една от стратегиите изолирано работи. Навлизаме в разбулване на генетиката на индивида. Оказва се, че генетиката на храненето е разковничето на казуса на затлъстяването и регулирането на наднорменото тегло. Но към момента няма задоволително резултати, това е един план на бъдещето ”, споделя доктор Силвия Паскалева, шеф на спортно-оздравителния комплекс “Лозенец ”.
“Трябва да се храним доста интелигентно и рационално. Вредно е всичко, което е полуготово и с доста дълъг период на валидност, с спомагателни стабилизатори. Трябва да се върнем към приемането на естествени, по-малко модифицирани храни. Полезни са подправките, тъй като те са тип билки. Всичко доста извънредно е нездравословно, тъй като организмът изпада в огромен стрес. Тук влиза и суровоядството, и вегетарианството ”, споделя още тя. Ето по какъв начин доктор Паскалева разруши едни от най-разпространените заблуди за диетите.
Лято е, замирисва на море, а към момента не сте в съвършената форма. Излишните килограми отново припомнят за себе си в пробната на магазина за банско долни дрехи.
Преди да започнете следващата диета, вижте най-големите легенди и заблуди на бързото намаляване.
Мит 1. Колкото повече гладувате, толкоз повече килограми сваляте
Всички опити за диети, при които се поемат дребни количества храна или нискокалорични артикули, са неефективни, тъй като реализират краткотрайни резултати.
Още в еволюцията на човек му е заложено той да складира ресурси поради времето, в което не е имало задоволително храна и той си я е набавял самичък. Така че повода за трупане на килограми е заложена генетично и не зависи от самите нас.
Когато се съблюдава дадена диета, на организма не му се обезпечават жизненоважните енергийни източници. За да съществуваме, да дишаме, даже да стоим на едно място или да седим, ни би трябвало несъмнено количество калории. Световната здравна асоциация е пресметнала, че нужното на ден количество калории за мъжа е 1800, а за дамата – 1500. Когато гладуваме, ние не вкарваме задоволително сила. Организмът като затворена система отвръща, като понижава обмяната на веществата, тъй като пести силата си. И когато диетата завърши, той изпада в стрес – опасява се да не бъде подложен още веднъж на нея и стартира да складира и да натрупа. Така се връщат първичните килограми, а постоянно и могат да се надвишат.
Оттук и краткотрайният резултат на всеки тип диета – тялото ни се пази, самощади, самозапазва – то се опасява да не би на следващия ден отново да го подложим на подобен стрес и си събира нужните ресурси.
Мит 2. Ако прескачате закуската или вечерята, отслабвате
Всеки ден би трябвало да се храним заран, обед и вечер. По-полезно е да разпределим количеството, което гълтаме, на 3 обособени хранения, в сравнение с да го изядем едновременно.
Цяла нощ стомахът е преработвал това, което денем сме приели, усвоил и отстранил. Събуждайки се, на нас ни е нужна сила. Ние имаме първичния тонус, само че имаме потребност и от сила. Затова към 10-11 ч. в случай че не сме закусвали, към този момент се усещаме изтощени.
Закуската не би трябвало да бъде огромна като количество. По-полезна е, в случай че е белтъчна (като британската – с яйца и бекон), а не въглехидратна. Зърнените храни, които в този момент всеобщо се продават, също стават, само че би трябвало да бъдат бързо разграждащи се.
Дори сред храненията също може да хапваме по нещо, като някой плод или ядка. Така стомахът се държи в подготвеност, отделя повече стомашни сокове и се подтиква храносмилането.
Мит 3. Всички плодове и зеленчуци са потребни
Плодовете и зеленчуците би трябвало да се ядат съгласно сезона и съгласно района. В плодовете, които не са сезонни, има човешко вмешателство. Когато е в границите на нормите, няма нищо неприятно. Но когато е интензивно подтиквано, примерно в зимния домат, сами разбираме, че той не става за ястие (оттук и израза гумен домат). През зимата даже е по-полезно да се прибегне до домат от консерва, в сравнение с от пазара.
Това важи и за плодовете, и за зеленчуците, които идват отдалече. Те по принцип не са доста трайни артикули. За да се транспортират, те са в допълнение химически обработени. Събират се полуузрели, а и има такива, които изобщо не могат да узреят във времето. Не би трябвало да се не помни по какъв начин се транспортират и през каква химическа обработка минават, с цел да стигнат до нас.
Мит 4. С нисковъглехидратна храна ще отслабнем
Въглехидратите са нужни, тъй като прибавят най-вече сила за организма. Трябва да се следи така наречен гликемичен показател, т.е. по какъв начин те се усвояват от организма. Не би трябвало да изключваме въглехидратите от дневния си режим, а да включваме храни с невисок гликемичен показател. Те се усвояват постепенно и последователно. Това са плодовете, зеленчуците, зърнените храни, които са и богати на фибри.
Мит 5. Яжте единствено нискомаслени храни
Поредната неистина. Докато въглехидратите са по-бърз, мазнинте са по-бавен енергиен източник. Те дават най-голямото количество сила на тялото. Когато лишим организма от тях, той страда и се получава блокиране на обмяната. И вместо организмът да се пренастрои към по-бърз метаболизъм, се получава тъкмо противоположното.
Добри мазнини има в рибата и рибните артикули. Ядките също са доста потребни за обезпечаване на задоволително сила.
Тук е мястото на още една илюзия:
Мит 6. Ако хапваме сланина, наложително ще напълнеем
Чистата сланина даже е потребна – смъква холестерола. Това е от дълго време потвърдено от експертите. Трябва да се прави разлика сред нея и тлъстата храна, както и сред ествествен и изкуствено основан артикул.
Мит 7. По-полезен е маргаринът, а не маслото
Напротив. Последните конгреси по затлъстяването са потвърдили, че потреблението на модифицираните мазнини, каквато е маргаринът, блокира обмяната. Много по-полезни са студеноприродните масла – царевично, от тиквено семе, и, несъмнено, зехтинът.
Мит 8. Пиле, пиле, пиле и нищо друго
Пилешкото в действителност е измежду най-нискокалоричните меса, само че огромното му ползване крие много опасности. Заради огромното търсене производителят се стреми по-бързо да го достави в магазините. Но пилето е много алергично, поема разнообразни типове антибиотици. Често, с цел да получи по-голям размер, то се подтиква химически.
Другият проблем е, че прекомерно честата приложимост даже на потребни храни не всеки път има позитивен резултат. Менюто ни би трябвало да е разнообразно – по-добре е да редуваме другите типове меса (пуешко, агнешко, телешко, червено), в сравнение с да хапваме от един тип няколко пъти в седмицата.
Мит 9. Пърженото е доста нездравословно
И тук важи правилото да не се залита в едната или другата прекаленост. Стига да е качествено олиото, мазнината, в която се пържи храната не е толкоз нездравословна. Лошо е към този момент, в случай че тя е прекомерно обработена. Не би трябвало да се подценява нуждата от разнообразието на приготвянето (печене, варене, пържене, готвене на пара).
Мит 10. Заблудата за французина – той е слаб, тъй като се храни малко и пие единствено вино
Французите са слаби, тъй като храненето за тях е цялостен обред. Те усещат насладата от всяка хапка, а не ядат единствено с цел да набират нужното количество сила.
Човек се храни и с очите, и с обонянието, и с вътрешните органи. Така се задейства организмът, ускорява се метаболизмът. Храненето би трябвало да се трансформира в табиет за приемане на наслаждение. В резултат – поема се по-малко количество, тъй като по-бързо идва възприятието за задоволеност. Така че избягвайте да се храните на крайник, пред компютъра, до момента в който прескачате от едната задача към другата.
Изхвърлете подсладителите
Повечето от митовете за диети са разбулени при метода ултраметаболизъм – т.е. стимулирането на обмяната на веществата. Като най-вредни за организма съгласно тази идея се дефинират:
– Всички модифицирани и нискокачествени храни.
– Всички полуготови храни.
– Всички изкуствени подсладители – аспартам, захарин и така нататък
– Храните, които съдържат рафинирано бяло или пшеничено брашно и захар като самун, зърнени закуски, макаронени произведения, сладкиши.
– Всички храни, които съдържат богат на фруктоза царевичен сироп.
– Богатите със скорбяла готвени зеленчуци като картофите.
– Консервирани плодови сокове, на които постоянно е добавена захар.
– Храни, съдържащи хидрирани или отчасти хидрирани масла – бисквити, чипс, кексове, бонбони, маргарин, фъстъчено масло, сирена, които не са узрели по натурален метод и така нататък
– Големите хищни риби и речните риби, които съдържат в огромни количества живак и други нездравословни субстанции, като риба меч, риба звук, акула.
– Алкохол. Ограничете се до не повече от три чаши алено вино на седмица.
