Гладът е естествен физиологичен сигнал, че тялото ни се нуждае от

Гладът  е натурален физиологичен сигнал, че тялото ни се нуждае от хранителни субстанции. Въпреки това, доста хора виждат, че когато не са яли дълготрайно време, могат да станат раздразнителни или даже нападателни. Този феномен, постоянно именуван „ гладен яд “ или „ hangry “ (комбинация от „ hungry “ – гладен, и „ angry “ – ядосан), има научни пояснения и се основава на комплицирани физиологични и психични механизми.
Прочетете още
Физиологични механизми

Когато не сме яли известно време, равнището на глюкоза в кръвта спада. Глюкозата е главният източник на сила за мозъка, и когато равнищата ѝ са ниски, мозъкът не може да действа оптимално. Това води до усложнения в концентрацията, комплициране и нервност, написа Puls.bg. 

 Гладът задейства производството на разнообразни хормони, в това число кортизол и адреналин, които са свързани със напрежението и реакцията на „ пердах или бягство “. Повишаването на тези хормони може да усили възприятието на тревога и неспокойствие. Освен това, хормонът грелин, който подтиква апетита, също може да повлияе на страстите и да ускори възприятието на яд. 

Серотонинът е невротрансмитер, който играе основна роля в регулирането на настроението и страстите. Ниските равнища на серотонин са свързани с меланхолия и настъпателност. Когато не ядем, равнищата на серотонин могат да спаднат, което да способства за възприятието на яд и нервност. 

Психологични механизми

Гладът може да се възприема като стресова обстановка, изключително в случай че човек е в конюнктура, където не може да се храни незабавно. Този стрес може да ускори възприятието на яд и фрустрация. Хората, които са подложени на продължителен стрес, са по-склонни да реагират нападателно на апетит.

Когато сме гладни, мозъкът ни може да интерпретира дразнители и обстановки като по-стресови или заплашителни, в сравнение с са в реалност. Това може да докара до по-остри реакции и експанзия към близките. Например, дребни неща, които нормално не биха ни тормозили, могат да наподобяват по-сериозни и досадни.

Социални и поведенчески аспекти

Гладът може да повлияе на нашите обществени взаимоотношения. Когато сме гладни, сме по-малко търпеливи и по-склонни да реагираме отрицателно на другите. Това може да докара до спорове и различия, изключително в стресови обстановки или когато има спомагателни дразнители.

Гладът може да понижи способността ни да направляваме импулсите си. Когато равнището на кръвната захар е ниско, е по-трудно да поддържаме хладнокръвие и да реагираме рационално на провокации. Това усилва риска от нападателни или несъответствуващи реакции.

За да избегнем отрицателните последствия от „ гладния яд “, е значимо да се грижим за постоянното и уравновесено хранене и да разбираме по какъв начин тялото и мозъкът ни реагират на неналичието на храна. Това ще ни помогне да поддържаме по-добро въодушевление и по-здравословни обществени взаимоотношения.