Ставаш в тъмно, автобусът е след час, после убиваш още толкова. Какво е да учиш в друг град
Гимназиалното обучение е наложително и гратис в България. Реалността за учениците от небогати фамилии и дребни обитаеми места обаче е друга. Причината се крие в превоза, който напълно не е безвъзмезден, в случай че въобще го има. Този проблем не просто не се взема решение, а никой не знае какъв брой тъкмо е огромен.
Те живеят на към 30 км от учебното заведение си и всеки ден би трябвало да употребяват междуградски превоз. Месечните им карти костват по 120 лева Семействата им обаче имат лимитирани финансови благоприятни условия и мъчно биха могли да си разрешат този разход, в случай че нямат поддръжка.
Тази поддръжка обаче не идва от страната, а от неправителствения бранш. Въпреки че по закон гимназиалното обучение е наложително и гратис. Въпреки че достъпът до учебно заведение е конституционно обезпечен.
Реалността е, че в случай че картите за рейс на Вероника Йорданова и Ненка Борисова от град Ветрен не бяха поети от фондация “Тръст за обществена опция ” , те може би нямаше да могат да вървят на учебно заведение. Двете девойки са дванайсетокласнички и учат в Професионалната гимназия по фризьорство и ресторантьорство в Пазарджик .
Бедността, отдалечеността и неналичието на съответен или въобще някакъв превоз изправят доста възпитаници пред компликации или даже неспособност да вървят на учебно заведение. А Министерството на образованието и науката (МОН) не споделя какъв е техният брой в цялата страна, както и дали страната им оказва помощ финансово.
Само учебниците не стигат
От образователната 2024/25 година всички възпитаници от 1 до 12 клас ще учат с безвъзмездни хартиени и електронни учебници и пособия. Това стана допустимо с от Народното събрание промени в Закона за предучилищното и учебното обучение. В момента безвъзмездни учебници са обезпечени единствено до края на прогимназиалния курс (7 клас).
Тази смяна обаче няма да засегне Вероника и Ненка, тъй като тази година приключват учебно заведение. Затова те са принудени да си купуват учебници, втора ръка.
Безплатните учебници обаче не са задоволително изискване за достъп до приблизително обучение. Някои деца би трябвало да си заплащат за физическия достъп до учебно заведение. Сред тях има небогати или живеещи в риск от беднотия.
Транспортът е доста съществено предизвикателство.Огнян Исаев, Тръст за обществена опция
“Транспортът е доста съществено предизвикателство ”, обобщава казуса Огнян Исаев пред Свободна Европа. Той е шеф на програмата “Образователни благоприятни условия и достижения ” на фондация “Тръст за обществена опция ”.
Организацията работи за основаване на благоприятни условия за групи в неравностойно състояние, с акцент върху ромите, повече от 70% от които живеят под прага на бедността.
От 2011 до 2022 година “Тръст за обществена опция ”, подпомаган от фондация „ Америка за България “, отпуска над 4000 стипендии за превоз, учебници, наеми и други потребности на над 1500 гимназисти от български, турски, ромски и различен генезис.
Над 80% от тези деца живеят в села или дребни градове. Над 95% от тях сполучливо завършват образователната година. 95% е и делът на дванайсетокласниците, които са приключили междинното си обучение сполучливо през последните 10 години. А 53% от тях са траяли образованието си в университет.
34% работят в България с непрекъснат трудов контракт, а 4% работят в чужбина. Едва 3% от учениците от плана са заявили, че са безработни и разчитат на обществени помощи. Това демонстрират данните от неотдавнашен на “Тръст за обществена опция ”.
Транспортът като спънка
Лошата транспортна съгласуваност сред по-малките обитаеми места в България основава съществени спънки пред децата, които желаят да вървят на учебно заведение.
Или единствено един път има превоз до по-големия град, или въобще няма.
“Или единствено един път има превоз до по-големия град, или въобще няма. Това лимитира опциите и за обучение, и за живот, и за работа в това обитаемо място. Неслучайно хората избират да изоставен обитаемото си място, с цел да живеят в по-голям град или в чужбина ”, разяснява Исаев.
На този декор Вероника и Ненка от Ветрен наподобяват като късметлийки. Макар че всяка делнична заран те би трябвало да стават в 5:30 часа, те въпреки всичко имат комфортен рейс до Пазарджик - в 6:40 часа. Разписанието е такова, че те имат по един час за " ликвидиране " преди и след занятията си, само че въпреки всичко имат превоз в съответен часови диапазон.
Други деца нямат този шанс. Автобуси от село Боримечково до Пазарджик (35 км разстояние), да вземем за пример, няма. Затова учениците там са принудени да се придвижват до село Калугерово , което е на 12 км, и оттова да хващат рейса до Пазарджик. Навръщане им е най-удобно да вземат рейса до село Лесичово , само че имат да вървят повече от 6 км пешком, с цел да се приберат у дома.
Автобуси до село Драгор , което е на 3 км от Пазарджик има дори два - в 11:35 и в 17:35 часа. Но те са неуместни, тъй като децата свършват учебно заведение сред 13:00 и 14:00 часа. Затова всеки ден те вървят пешком .
Подобни проблеми отблъскват доста деца от просветителната система. Освен това, неосигуреният публичен превоз сред дребните обитаеми места от време на време лимитира достъпа на възпитаници единствено до едно или две съответни учебни заведения.
От село Чалъкови , да вземем за пример, няма комфортен превоз до Пловдив, по тази причина децата са принудени да се запишат или в Професионална гимназия по селско стопанство в село Белозем , или в Професионална гимназия “Петър Парчевич ” в град Раковски . Ако желаят да учат в езикова или в математическа гимназия в Пловдив, би трябвало да си намерят превоз до такава степен.
Фондация “Тръст за обществена опция ” поема разноските за превоз на доста деца като Вероника и Ненка. Сред маршрутите, за които организацията купува карти на гимназисти, са Славяново – Плевен (115 лева за една карта), Камено – Бургас (85 лева.), Перущица – Пловдив (80 лева.) и доста други.
На този декор МОН поема разноските за превоз, само че единствено за възпитаници до 7 клас . Министерството субсидира превоза и до някои професионални гимназии, само че единствено според от профилите и специалностите, които са най-търсени на трудовия пазар. Тоест, не заплаща за превоза до всички професионални гимназии. Затова множеството гимназии и по-мали общини сами би трябвало да намират решение за напредването на учениците.
Свободна Европа попита просветното министерство какъв е общият брой на гимназистите, които пътуват до образователни заведения в друго обитаемо място, както и дали транспортът им е субсидиран по някакъв метод от страната. До публицистичното привършване на текста отговори не бяха получени.
И да, на съвещанието си предходната седмица служебното държавно управление реши страната да поема 40% от цената на картите за публичен превоз за учащи от 1 февруари до края на годината. Което е облекчение и за бедните фамилии, и за неправителствените организации, които се грижат за тях.
Някои въпроси за достъпа до обучение
В Конституцията и в Закона за предучилищното и учебно обучение е записано, че образованието е наложително до 16-годишна възраст. Това е до 10 клас или до завършването на така наречен първи гимназиален стадий. Липсва обаче формулировка какво тъкмо включва “безплатното наложително обучение ” , обръща внимание Огнян Исаев.
Липсва и пояснение на Конституционния съд какво тъкмо значи “достъп до обучение ”. Дали това разбиране включва превоз, образователни принадлежности, материали, запаси, хранене в учебно заведение?
Това са всички тези условия, при които базовите потребности на ученика са задоволени, с цел да може главният фокус да бъде върху образованието, споделя Исаев.
Към тези въпроси той прибавя и други. Какво вършат учениците, които пътуват с рейсове до учебно заведение, в часовете, в които чакат превоз? Къде ги прекарват? Как си пишат домашните? На топло ли са през зимата? Какво ядат? Имат ли пари за храна?
Това са все въпроси, за които законът не се е погрижил. Да, има съглашение сред просветителното, здравното и общественото министерства за гратис за учениците хранене в учебно заведение, само че това е просто една закуска, а не топла храна.
“Трябва здравословното хранене да стане приоритет. В другите европейски страни не е по този начин - всички възпитаници получават топла храна ”, споделя Исаев.
“Надявам се образецът с учебниците да се мултиплицира и във връзка с храненето и превоза. ”
Фондация “Тръст за обществена опция ” покрива разнообразни потребности на небогати деца, само че няма опция да обезпечава и храна.
По думите на Исаев “за някои от учениците безплатната закуска в учебно заведение е главното и единственото хранене за деня ”. Затова и по време на насилственото отдалечено образование поради пандемията от ковид доста деца са гладували.
Тръстът работи с 12 други неправителствени организации от цялата страна, които са на терен. Стипендиите се дават на деца, които имат най-малко 3.50 триумф , не повече от 10 дни неизвинени отсъствия, мощна мотивация да продължат междинното си обучение и приход, не по-висок от 500 лева за член от фамилията. Такава стипендия са получили 1500 деца .
По данни на детския фонд на Организация на обединените нации - УНИЦЕФ , в беднотия или в риск от беднотия в България живеят над 36% от децата в ученическа възраст (до 18 години). Това са доста повече от 1500 деца. По данни на Националния статистически институт в стадия на междинното обучение в България сега учат към 270 000 възпитаници .
“Ние не знаем какъв брой от тях нямат учебници, нито знаем на какъв брой от тях им се постанова да пътуват до учебно заведение. В доста общини няма гимназии или пък няма гимназия с профил, към който са се ориентирали учениците ”, обобщава Исаев. и прибавя:
“Когато няма данни, е мъчно да се вършат политики. ”
Те живеят на към 30 км от учебното заведение си и всеки ден би трябвало да употребяват междуградски превоз. Месечните им карти костват по 120 лева Семействата им обаче имат лимитирани финансови благоприятни условия и мъчно биха могли да си разрешат този разход, в случай че нямат поддръжка.
Тази поддръжка обаче не идва от страната, а от неправителствения бранш. Въпреки че по закон гимназиалното обучение е наложително и гратис. Въпреки че достъпът до учебно заведение е конституционно обезпечен.
Реалността е, че в случай че картите за рейс на Вероника Йорданова и Ненка Борисова от град Ветрен не бяха поети от фондация “Тръст за обществена опция ” , те може би нямаше да могат да вървят на учебно заведение. Двете девойки са дванайсетокласнички и учат в Професионалната гимназия по фризьорство и ресторантьорство в Пазарджик .
Бедността, отдалечеността и неналичието на съответен или въобще някакъв превоз изправят доста възпитаници пред компликации или даже неспособност да вървят на учебно заведение. А Министерството на образованието и науката (МОН) не споделя какъв е техният брой в цялата страна, както и дали страната им оказва помощ финансово.
Само учебниците не стигат
От образователната 2024/25 година всички възпитаници от 1 до 12 клас ще учат с безвъзмездни хартиени и електронни учебници и пособия. Това стана допустимо с от Народното събрание промени в Закона за предучилищното и учебното обучение. В момента безвъзмездни учебници са обезпечени единствено до края на прогимназиалния курс (7 клас).
Тази смяна обаче няма да засегне Вероника и Ненка, тъй като тази година приключват учебно заведение. Затова те са принудени да си купуват учебници, втора ръка.
Безплатните учебници обаче не са задоволително изискване за достъп до приблизително обучение. Някои деца би трябвало да си заплащат за физическия достъп до учебно заведение. Сред тях има небогати или живеещи в риск от беднотия.
Транспортът е доста съществено предизвикателство.Огнян Исаев, Тръст за обществена опция
“Транспортът е доста съществено предизвикателство ”, обобщава казуса Огнян Исаев пред Свободна Европа. Той е шеф на програмата “Образователни благоприятни условия и достижения ” на фондация “Тръст за обществена опция ”.
Организацията работи за основаване на благоприятни условия за групи в неравностойно състояние, с акцент върху ромите, повече от 70% от които живеят под прага на бедността.
От 2011 до 2022 година “Тръст за обществена опция ”, подпомаган от фондация „ Америка за България “, отпуска над 4000 стипендии за превоз, учебници, наеми и други потребности на над 1500 гимназисти от български, турски, ромски и различен генезис.
Над 80% от тези деца живеят в села или дребни градове. Над 95% от тях сполучливо завършват образователната година. 95% е и делът на дванайсетокласниците, които са приключили междинното си обучение сполучливо през последните 10 години. А 53% от тях са траяли образованието си в университет.
34% работят в България с непрекъснат трудов контракт, а 4% работят в чужбина. Едва 3% от учениците от плана са заявили, че са безработни и разчитат на обществени помощи. Това демонстрират данните от неотдавнашен на “Тръст за обществена опция ”.
Транспортът като спънка
Лошата транспортна съгласуваност сред по-малките обитаеми места в България основава съществени спънки пред децата, които желаят да вървят на учебно заведение.
Или единствено един път има превоз до по-големия град, или въобще няма.
“Или единствено един път има превоз до по-големия град, или въобще няма. Това лимитира опциите и за обучение, и за живот, и за работа в това обитаемо място. Неслучайно хората избират да изоставен обитаемото си място, с цел да живеят в по-голям град или в чужбина ”, разяснява Исаев.
На този декор Вероника и Ненка от Ветрен наподобяват като късметлийки. Макар че всяка делнична заран те би трябвало да стават в 5:30 часа, те въпреки всичко имат комфортен рейс до Пазарджик - в 6:40 часа. Разписанието е такова, че те имат по един час за " ликвидиране " преди и след занятията си, само че въпреки всичко имат превоз в съответен часови диапазон.
Други деца нямат този шанс. Автобуси от село Боримечково до Пазарджик (35 км разстояние), да вземем за пример, няма. Затова учениците там са принудени да се придвижват до село Калугерово , което е на 12 км, и оттова да хващат рейса до Пазарджик. Навръщане им е най-удобно да вземат рейса до село Лесичово , само че имат да вървят повече от 6 км пешком, с цел да се приберат у дома.
Автобуси до село Драгор , което е на 3 км от Пазарджик има дори два - в 11:35 и в 17:35 часа. Но те са неуместни, тъй като децата свършват учебно заведение сред 13:00 и 14:00 часа. Затова всеки ден те вървят пешком .
Подобни проблеми отблъскват доста деца от просветителната система. Освен това, неосигуреният публичен превоз сред дребните обитаеми места от време на време лимитира достъпа на възпитаници единствено до едно или две съответни учебни заведения.
От село Чалъкови , да вземем за пример, няма комфортен превоз до Пловдив, по тази причина децата са принудени да се запишат или в Професионална гимназия по селско стопанство в село Белозем , или в Професионална гимназия “Петър Парчевич ” в град Раковски . Ако желаят да учат в езикова или в математическа гимназия в Пловдив, би трябвало да си намерят превоз до такава степен.
Фондация “Тръст за обществена опция ” поема разноските за превоз на доста деца като Вероника и Ненка. Сред маршрутите, за които организацията купува карти на гимназисти, са Славяново – Плевен (115 лева за една карта), Камено – Бургас (85 лева.), Перущица – Пловдив (80 лева.) и доста други.
На този декор МОН поема разноските за превоз, само че единствено за възпитаници до 7 клас . Министерството субсидира превоза и до някои професионални гимназии, само че единствено според от профилите и специалностите, които са най-търсени на трудовия пазар. Тоест, не заплаща за превоза до всички професионални гимназии. Затова множеството гимназии и по-мали общини сами би трябвало да намират решение за напредването на учениците.
Свободна Европа попита просветното министерство какъв е общият брой на гимназистите, които пътуват до образователни заведения в друго обитаемо място, както и дали транспортът им е субсидиран по някакъв метод от страната. До публицистичното привършване на текста отговори не бяха получени.
И да, на съвещанието си предходната седмица служебното държавно управление реши страната да поема 40% от цената на картите за публичен превоз за учащи от 1 февруари до края на годината. Което е облекчение и за бедните фамилии, и за неправителствените организации, които се грижат за тях.
Някои въпроси за достъпа до обучение
В Конституцията и в Закона за предучилищното и учебно обучение е записано, че образованието е наложително до 16-годишна възраст. Това е до 10 клас или до завършването на така наречен първи гимназиален стадий. Липсва обаче формулировка какво тъкмо включва “безплатното наложително обучение ” , обръща внимание Огнян Исаев.
Липсва и пояснение на Конституционния съд какво тъкмо значи “достъп до обучение ”. Дали това разбиране включва превоз, образователни принадлежности, материали, запаси, хранене в учебно заведение?
Това са всички тези условия, при които базовите потребности на ученика са задоволени, с цел да може главният фокус да бъде върху образованието, споделя Исаев.
Към тези въпроси той прибавя и други. Какво вършат учениците, които пътуват с рейсове до учебно заведение, в часовете, в които чакат превоз? Къде ги прекарват? Как си пишат домашните? На топло ли са през зимата? Какво ядат? Имат ли пари за храна?
Това са все въпроси, за които законът не се е погрижил. Да, има съглашение сред просветителното, здравното и общественото министерства за гратис за учениците хранене в учебно заведение, само че това е просто една закуска, а не топла храна.
“Трябва здравословното хранене да стане приоритет. В другите европейски страни не е по този начин - всички възпитаници получават топла храна ”, споделя Исаев.
“Надявам се образецът с учебниците да се мултиплицира и във връзка с храненето и превоза. ”
Фондация “Тръст за обществена опция ” покрива разнообразни потребности на небогати деца, само че няма опция да обезпечава и храна.
По думите на Исаев “за някои от учениците безплатната закуска в учебно заведение е главното и единственото хранене за деня ”. Затова и по време на насилственото отдалечено образование поради пандемията от ковид доста деца са гладували.
Тръстът работи с 12 други неправителствени организации от цялата страна, които са на терен. Стипендиите се дават на деца, които имат най-малко 3.50 триумф , не повече от 10 дни неизвинени отсъствия, мощна мотивация да продължат междинното си обучение и приход, не по-висок от 500 лева за член от фамилията. Такава стипендия са получили 1500 деца .
По данни на детския фонд на Организация на обединените нации - УНИЦЕФ , в беднотия или в риск от беднотия в България живеят над 36% от децата в ученическа възраст (до 18 години). Това са доста повече от 1500 деца. По данни на Националния статистически институт в стадия на междинното обучение в България сега учат към 270 000 възпитаници .
“Ние не знаем какъв брой от тях нямат учебници, нито знаем на какъв брой от тях им се постанова да пътуват до учебно заведение. В доста общини няма гимназии или пък няма гимназия с профил, към който са се ориентирали учениците ”, обобщава Исаев. и прибавя:
“Когато няма данни, е мъчно да се вършат политики. ”
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ