Червеи вместо месо. Как политическите затворнички оцеляха в затворите на Беларус
Стотици дами, протестирали през 2020 година против режима на Александър Лукашенко, бяха пратени в пандизите на Беларус. Някои от тях през днешния ден към този момент са на независимост. Те описват какво са претърпели.
Помните ли, която стана знак на митингите в Беларус през 2020 година? Тя беше в пандиза близо пет години и беше освободена преди дни дружно с доста други опозиционери. Голяма част от времето зад решетките тя прекара в цялостна изолираност - без право на срещи с никого.
Преди да излезе Калесникава, с напъните на Съединени американски щати бяха освободени и други дами от Беларус, подлагани на сходни репресии за политическата си активност. Повечето са се озовали в пандиза след президентските избори през 2020 година, след които започнаха. Поводът за демонстрациите беше обвиняването към Александър Лукашенко, че е откраднал изборите за себе си, до момента в който те в действителност са били извоювани от опозиционерката Святлана Циханоуска .
Днес Циханоуска е в заточение, само че множеството демократични страни се отнасят към нея като към законен водач на Беларус.
Лукашенко ръководи с диктаторски способи от 1994 година Той потуши митингите и изискванията в страната станаха още по-сурови.
в беларуските митинги и заплатиха със затвор. Много от тях бяха изпратени в наказателна колония в югоизточния град Гомел .
Бивши затворнички описаха пред беларуската работа на RFE/RL за това какво са претърпели в пандиза – студени килии, развалена храна, " рабски труд " на шиене на униформи, възбрана и на най-малките прояви на взаимност.
" Като призрачен сън е, " споделя Галина Дзербиш за пандиза, в който е била изпратена откакто е попаднала в недружелюбност пред властническия режим на Александър Лукашенко. Тя е била наказана на 20 години по обвинявания в " тероризъм ".
Галина е 64 години и е пенсионирана счетоводителка, която през 2020 година е самостоятелна наблюдателка на " откраднатите " избори. " В пандиза гладувах от самото начало ", споделя тя. Галина Дзербиш беше освободена през септември дружно с други политически пандизчии след сред Беларус и Съединени американски щати.
" Сутрин ядохме попара и бял самун с чай. След това всичко беше на шанс. Например, можеше да ти дадат картофена супа, която ставаше за ястие единствено в случай че не я гледаш - вътре имаше червеи вместо месо. "
Палина Шаренда-Панасюк , 50-годишна гражданска активистка и член на придвижването, прекарва в пандиза в Гомел повече от 5 години. Тя оприличава мястото на " ГУЛАГ ", в това число поради рисковия мраз.
" [Затворниците] обгръщаха главите си с дребна забрадка за ръце, с цел да се стополят със личния си мирис. Това беше честа процедура, " споделя тя.
" Пазачите удряха по вратата с палки денем и през нощта и крещяха `Махайте кърпите!` Обаче не си личеше толкоз, когато се завиеш с тоалетна хартия. Така се топлихме. "
Наталия Дулина , 60-годишна някогашна доцентка в Държавния лингвистичен университет в Минск, е била пратена в пандиза по обвинявания в " екстремизъм ", откакто е взела участие в митингите.
Психическият напън беше сразяващ, споделя тя. " На моменти мястото се усещаше като лудница, като психиатрично поделение, " спомня си тя.
Това е било съзнателно, споделя 30-годишната блогърка и феминистка активистка Даря Афанасева , която прекарва над 2 години в ареста поради връзки с митингите през 2020 година
" Човешки усеща като грижа, поддръжка и другарство са неразрешени [в затвора], " споделя тя.
" Същото се отнася за сестринството, щастието и любовта, " прибавя активистката.
Според Афанасева даже най-малката демонстрация на взаимност – като варенето на вода в пандиза дружно с различен човек – може да докара до наказване.
" От рано заран не знаеш по какъв начин да се оправиш с отчаянието си, " споделя тя.
Затворническият труд също е бил инструмент за надзор, споделя Волга Такарчук , 40-годишна блогърка, наказана през 2021 година на 18 месеца затвор поради постове в обществените мрежи, избрани като " обидни " за ръководещите.
" Робски труд. Работиш за държавното управление, без да ти заплащат, " споделя тя.
Такарчук разказва тази мярка като " интелигентен ход от страна на Лукашенко " - Затворниците са произвеждали униформи за самите сили за сигурност, виновни за тяхното затваряне.
Въпреки това суровият режим на пандиза в Гомел не съумява да смаже неподчинението на пандизчиите.
" Човек можеше да почувства отвращението и омразата, с които се правеха униформите. Затворниците плюеха по тях и ги тъпчеха с крайници, " споделя Волга Такарчук.
" Ходех до тоалетната, където по пода имаше локви урина, и стъпвах в тях с униформата, мислейки си: Това е униформата, която заслужавате ".
Днес минимум 1,100 души към момента са зад решетките по обвинявания, свързани с политически претекстове, настояват правозащитни организации. Сред пандизчиите са и над 150 дами.
Помните ли, която стана знак на митингите в Беларус през 2020 година? Тя беше в пандиза близо пет години и беше освободена преди дни дружно с доста други опозиционери. Голяма част от времето зад решетките тя прекара в цялостна изолираност - без право на срещи с никого.
Преди да излезе Калесникава, с напъните на Съединени американски щати бяха освободени и други дами от Беларус, подлагани на сходни репресии за политическата си активност. Повечето са се озовали в пандиза след президентските избори през 2020 година, след които започнаха. Поводът за демонстрациите беше обвиняването към Александър Лукашенко, че е откраднал изборите за себе си, до момента в който те в действителност са били извоювани от опозиционерката Святлана Циханоуска .
Днес Циханоуска е в заточение, само че множеството демократични страни се отнасят към нея като към законен водач на Беларус.
Лукашенко ръководи с диктаторски способи от 1994 година Той потуши митингите и изискванията в страната станаха още по-сурови.
в беларуските митинги и заплатиха със затвор. Много от тях бяха изпратени в наказателна колония в югоизточния град Гомел .
Бивши затворнички описаха пред беларуската работа на RFE/RL за това какво са претърпели в пандиза – студени килии, развалена храна, " рабски труд " на шиене на униформи, възбрана и на най-малките прояви на взаимност.
" Като призрачен сън е, " споделя Галина Дзербиш за пандиза, в който е била изпратена откакто е попаднала в недружелюбност пред властническия режим на Александър Лукашенко. Тя е била наказана на 20 години по обвинявания в " тероризъм ".
Галина е 64 години и е пенсионирана счетоводителка, която през 2020 година е самостоятелна наблюдателка на " откраднатите " избори. " В пандиза гладувах от самото начало ", споделя тя. Галина Дзербиш беше освободена през септември дружно с други политически пандизчии след сред Беларус и Съединени американски щати.
" Сутрин ядохме попара и бял самун с чай. След това всичко беше на шанс. Например, можеше да ти дадат картофена супа, която ставаше за ястие единствено в случай че не я гледаш - вътре имаше червеи вместо месо. "
Палина Шаренда-Панасюк , 50-годишна гражданска активистка и член на придвижването, прекарва в пандиза в Гомел повече от 5 години. Тя оприличава мястото на " ГУЛАГ ", в това число поради рисковия мраз.
" [Затворниците] обгръщаха главите си с дребна забрадка за ръце, с цел да се стополят със личния си мирис. Това беше честа процедура, " споделя тя.
" Пазачите удряха по вратата с палки денем и през нощта и крещяха `Махайте кърпите!` Обаче не си личеше толкоз, когато се завиеш с тоалетна хартия. Така се топлихме. "
Наталия Дулина , 60-годишна някогашна доцентка в Държавния лингвистичен университет в Минск, е била пратена в пандиза по обвинявания в " екстремизъм ", откакто е взела участие в митингите.
Психическият напън беше сразяващ, споделя тя. " На моменти мястото се усещаше като лудница, като психиатрично поделение, " спомня си тя.
Това е било съзнателно, споделя 30-годишната блогърка и феминистка активистка Даря Афанасева , която прекарва над 2 години в ареста поради връзки с митингите през 2020 година
" Човешки усеща като грижа, поддръжка и другарство са неразрешени [в затвора], " споделя тя.
" Същото се отнася за сестринството, щастието и любовта, " прибавя активистката.
Според Афанасева даже най-малката демонстрация на взаимност – като варенето на вода в пандиза дружно с различен човек – може да докара до наказване.
" От рано заран не знаеш по какъв начин да се оправиш с отчаянието си, " споделя тя.
Затворническият труд също е бил инструмент за надзор, споделя Волга Такарчук , 40-годишна блогърка, наказана през 2021 година на 18 месеца затвор поради постове в обществените мрежи, избрани като " обидни " за ръководещите.
" Робски труд. Работиш за държавното управление, без да ти заплащат, " споделя тя.
Такарчук разказва тази мярка като " интелигентен ход от страна на Лукашенко " - Затворниците са произвеждали униформи за самите сили за сигурност, виновни за тяхното затваряне.
Въпреки това суровият режим на пандиза в Гомел не съумява да смаже неподчинението на пандизчиите.
" Човек можеше да почувства отвращението и омразата, с които се правеха униформите. Затворниците плюеха по тях и ги тъпчеха с крайници, " споделя Волга Такарчук.
" Ходех до тоалетната, където по пода имаше локви урина, и стъпвах в тях с униформата, мислейки си: Това е униформата, която заслужавате ".
Днес минимум 1,100 души към момента са зад решетките по обвинявания, свързани с политически претекстове, настояват правозащитни организации. Сред пандизчиите са и над 150 дами.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ