Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг! ~ Ги дьо МОПАСАН
Ги дьо Мопасан един от най-влиятелните и подражавани създатели в международната литература. Автор е на 6 романа и е утвърден за занаятчия на късия роман. Написал е повече от 300 и в тях може да се открие поука, по-убедителна от всеки морализаторски етюд. Творчеството му се отличава с спестовност на стила, само че под привидната въздържаност се демонстрира рядката заложба на писателя с комизъм и подигравка да разкрива парадоксите на човешката природа.
По-добре да предстоящ трагичен в любовта, в сравнение с трагичен в брака, само че някои хора съумяват да реализират и двете.
Защо страдаме по този начин? Сигурно тъй като сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттова идва несъразмерността сред нашия пораснал разсъдък и неизменимите условия не живота ни.
Погледнете посредствените хора: до момента в който върху им не се стоварят огромни бедствия, те са удовлетворени – всеобщото злощастие не ги изтезава. Животните също не го усещат.
Нашата памет е по-съвършен свят от вселената: тя дава живот на тези, които към този момент не съществуват.
Който не почита себе си е трагичен, а този, който е прекомерно блажен – глупав.
Всичко в живота е въпрос на нюанси...
Болната мисъл може да те погълне доста по-бързо от всяка тресчица.
Великите мозъци, които са здрави, в никакъв случай не са считани за гении, до момента в който тази възвишена подготовка е употребена за мозъци, които не са толкоз впечатляващи, само че са допрени от лудостта.
Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество.
Не викай…силните приказват безшумно.
Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние постоянно го скапваме с невъзможни условия.
Когато идва любовта, душата е изпълнена с неземно самодоволство. А знаеш ли, за какво? Знаш, ли съответно от къде е това чувство за огрномно благополучие? Точно от това, че ние си фантазираме, че е пристигнал края на нашата самотност.
Няма благополучие, което да се съпостави с първото здрависване, когато едната ръка пита: „ Обичаш ли ме? ”, а другата дава отговор: „ Да,обичам те!
Любовта е мощна като гибелта, само че е нежна като стъкло.
Има единствено едно хубаво нещо в живота и това е любовта.
Думите за обич са постоянно идентични, – всичко зависи от това, кои устни ги мълвят.
Мъжът, преодолял продължителната женска опозиция, цени не добродетелите на дамата, а личната си непримиримост.
Физическата непосредственост единствено укрепва съюза на сърцата.
Една разрешена целувка в никакъв случай не коства колкото една открадната.
Най-обикновените дами са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните алтернативи със качества, граничещи с талантливост.
Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от галактическата досада.
Снимка: Ги дьо Мопасан (1850-1893); goodreads.com
