За дъщерите с разбитите сърца
Героят на тази история не е биологичният ми татко . Това не е оня, който разплака майка ми толкоз доста пъти. Не приказвам за оня, който разруши вратата на нашия дом и открадна тв приемника от двете си деца.
Не става дума за оня, който ни изостави и душевен ни беляза за цялостен живот като изплашени, несигурни и нещастни дами. Не.
Истинската причина за този роман с е моят същински баща. Външно той не наподобява на мен – малко по-нисък е и, за разлика от мен, е приказен фотограф .
Освен това ми стана и добър другар – ей по този начин, не преднамерено. Обеща да ме научи да фотографирам и извърши обещанието си, въпреки и мен никак да не ме бива с фотоапарата. Направи ми и детска стая с плюшени играчки, макар че съм на 22.
А когато съм тъжна, той ме разсмива и ми сипва едно малко, с цел да пратя всички проблеми по дяволите. На това му се вика баща, нали?
Този човек надали ще успее да заличи раните, които биологичният ми татко нанесе на мен, майка ми и сестра ми, които усещаме в този момент като пораснали дами. Но може би ще върне ми в хората и в положителните другари. Той не желае да замести татко ми, а единствено да ми бъде другар . А другар в никакъв случай не е допълнително, нали?
Посвещавам тези редове и на двамата си татковци, тъй като в случай че не простя на единия, няма да мога да отворя мозъка и сърцето си за другия!
Thinkstock
Скъпи дъщери,
Знам какво е да си изоставена от татко си и поради това да си несигурна, стеснителна и да се страхуваш от занемаряване във всяка своя . Но не мислите ли, че толкоз яд и боязън ни стигат? Аз не мога повече, тъй като наказвайки него, в действителност санкционирам себе си поради всичко, което той ми е сторил.
Простете му! Длъжни сте поради себе си, поради мама и поради вашите настоящи и бъдещи дъщери. Нека различен да го съди!
С тези думи се обръщам и към тези – с най-прекрасните татковци на света, без значение дали са биологични, или не. Вие сте щастливки, девойки. Прегърнете и безусловно му благодарете, че е до вас. Защото единствено това има значение!
Автор: Илина Василева
Не става дума за оня, който ни изостави и душевен ни беляза за цялостен живот като изплашени, несигурни и нещастни дами. Не.
Истинската причина за този роман с е моят същински баща. Външно той не наподобява на мен – малко по-нисък е и, за разлика от мен, е приказен фотограф .
Освен това ми стана и добър другар – ей по този начин, не преднамерено. Обеща да ме научи да фотографирам и извърши обещанието си, въпреки и мен никак да не ме бива с фотоапарата. Направи ми и детска стая с плюшени играчки, макар че съм на 22.
А когато съм тъжна, той ме разсмива и ми сипва едно малко, с цел да пратя всички проблеми по дяволите. На това му се вика баща, нали?
Този човек надали ще успее да заличи раните, които биологичният ми татко нанесе на мен, майка ми и сестра ми, които усещаме в този момент като пораснали дами. Но може би ще върне ми в хората и в положителните другари. Той не желае да замести татко ми, а единствено да ми бъде другар . А другар в никакъв случай не е допълнително, нали?
Посвещавам тези редове и на двамата си татковци, тъй като в случай че не простя на единия, няма да мога да отворя мозъка и сърцето си за другия!
Thinkstock Скъпи дъщери,
Знам какво е да си изоставена от татко си и поради това да си несигурна, стеснителна и да се страхуваш от занемаряване във всяка своя . Но не мислите ли, че толкоз яд и боязън ни стигат? Аз не мога повече, тъй като наказвайки него, в действителност санкционирам себе си поради всичко, което той ми е сторил.
Простете му! Длъжни сте поради себе си, поради мама и поради вашите настоящи и бъдещи дъщери. Нека различен да го съди!
С тези думи се обръщам и към тези – с най-прекрасните татковци на света, без значение дали са биологични, или не. Вие сте щастливки, девойки. Прегърнете и безусловно му благодарете, че е до вас. Защото единствено това има значение!
Автор: Илина Василева
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ