Олаф Шолц към Владимир Путин: Изведете войските си от Украйна
Германският канцлер Олаф Шолц организира телефонен диалог с Владимир Путин, първият от близо две години насам, в който прикани съветския президент да изтегли войските си от Украйна и да договаря с Киев, съобщи Агенция Франс Прес.
Владимир Путин е удостоверил, че всяко съглашение би трябвало да отразява „ новите териториални действителности “, съгласно Кремъл, който дефинира размяната на отзиви като „ откровена и подробна “.
По време на размяната на отзиви, която съгласно Берлин е траяла един час, канцлерът е изискал от Русия да показва „ подготвеност за започване на договаряния с Украйна предвид на обективен и дълготраен мир “ като е подчертал „ непоколебимия ангажимент на Европейски Съюз към Украйна “, се показва в изказване на немското държавно управление.
От канцлерството оповестиха, че Олаф Шолц е разговарял преди този момент с украинския президент Володимир Зеленски и че „ ще направи това и след срещата с съветския президент “.
Германският канцлер също по този начин е удостоверил пред Владимир Путин „ решимостта на Германия да поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е належащо, в отбранителната ѝ битка против съветската експанзия “.
Последният телефонен диалог сред немския и съветския водач е извършен на 2 декември 2022 година, към 9 месеца след началото на офанзивата на войските на Москва в Украйна на 24 февруари 2022 година
След съветската инвазия Германия, историческият енергиен сътрудник на Русия, стана вторият по величина снабдител на военна помощ за Киев след Съединени американски щати.
Но през последните месеци и макар многократните молби на Володимир Зеленски канцлерът Шолц неуморно отхвърля да достави на Киев ракети с отдалечен обхват „ Таурус “ - които Киев счита за ефикасни за по-добра отбрана против ежедневните съветски офанзиви с ракети и дронове - опасявайки се от ескалация на връзките с Москва.
Този отвод, както и отхвърлянето от господин Шолц на молбата на Киев за присъединение към НАТО, накърни имиджа на немския водач в Украйна.
Тези напрежения, изострени от украинските компликации на фронта против по-мощната съветска войска, настъпваща в Донбас пораждат и в нерешителен световен геополитически подтекст, след избирането на Доналд Тръмп в Белия дом.
През последните месеци някогашният и предстоящ американски президент даде обещание да позволи украинския спор „ за двадесет и четири часа “, без да е показал в детайли проекта си, а успеха му накара украинците да се притесняват, че американската поддръжка за страната им ще отслабне.
От своя страна господин Шолц прикани за възобновяване на напъните за преустановяване на спора с дипломатически средства, в това число посредством диалози с Владимир Путин, в консултация с киев и съдружниците на страната.
В средата на октомври той реши, че е настъпил моментът „ да се направи всичко - в допълнение към ясната поддръжка за Украйна - с цел да се откри метод да се предотврати продължаването на тази война “.
„ При тези полемики би трябвало да се съблюдават ясни правила. Никога няма да се вземат решения през главата на Украйна и в никакъв случай без съвещания с най-близките ни сътрудници “, сподели той.
Много западни водачи като се изключи унгарския министър-председател Виктор Орбан, отхвърлят да беседват с съветския президент.
В началото на ноември Владимир Путин изрази страдание, че западните водачи са „ спрели “ да му се обаждат.
„ Ако някой от тях желае да възобнови контактите, постоянно съм го казвал и желая да го повторя: нямаме нищо срещу “, сподели той на форума във Валдай.
Русия постоянно повтаря, че е отворена за мирни договаряния, само че с „ отстъпки “ от страна на Киев: подчинение на украинските територии, които Москва анексира през 2022 година, без да ги управлява изцяло. Условие, което сега се счита за немислимо в Украйна.
Конфликтът с Русия докара до това, че повече от 1 милион украински бежанци потърсиха леговище в Германия, като в същото време хиляди руснаци също живеят в Берлин.
Той също по този начин подтиква Олаф Шолц да направи историческа смяна в отбранителната политика на Германия, което води до голямо нарастване на военните разноски в страна, значително закърмена с пацифизъм.
Военната и финансовата поддръжка за Киев и отбранителната политика на Германия ще бъдат измежду тематиките на предварителната предизборна акция, която се чака да докара страната до предварителни парламентарни избори на 23 февруари. (БГНЕС)
Владимир Путин е удостоверил, че всяко съглашение би трябвало да отразява „ новите териториални действителности “, съгласно Кремъл, който дефинира размяната на отзиви като „ откровена и подробна “.
По време на размяната на отзиви, която съгласно Берлин е траяла един час, канцлерът е изискал от Русия да показва „ подготвеност за започване на договаряния с Украйна предвид на обективен и дълготраен мир “ като е подчертал „ непоколебимия ангажимент на Европейски Съюз към Украйна “, се показва в изказване на немското държавно управление.
От канцлерството оповестиха, че Олаф Шолц е разговарял преди този момент с украинския президент Володимир Зеленски и че „ ще направи това и след срещата с съветския президент “.
Германският канцлер също по този начин е удостоверил пред Владимир Путин „ решимостта на Германия да поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е належащо, в отбранителната ѝ битка против съветската експанзия “.
Последният телефонен диалог сред немския и съветския водач е извършен на 2 декември 2022 година, към 9 месеца след началото на офанзивата на войските на Москва в Украйна на 24 февруари 2022 година
След съветската инвазия Германия, историческият енергиен сътрудник на Русия, стана вторият по величина снабдител на военна помощ за Киев след Съединени американски щати.
Но през последните месеци и макар многократните молби на Володимир Зеленски канцлерът Шолц неуморно отхвърля да достави на Киев ракети с отдалечен обхват „ Таурус “ - които Киев счита за ефикасни за по-добра отбрана против ежедневните съветски офанзиви с ракети и дронове - опасявайки се от ескалация на връзките с Москва.
Този отвод, както и отхвърлянето от господин Шолц на молбата на Киев за присъединение към НАТО, накърни имиджа на немския водач в Украйна.
Тези напрежения, изострени от украинските компликации на фронта против по-мощната съветска войска, настъпваща в Донбас пораждат и в нерешителен световен геополитически подтекст, след избирането на Доналд Тръмп в Белия дом.
През последните месеци някогашният и предстоящ американски президент даде обещание да позволи украинския спор „ за двадесет и четири часа “, без да е показал в детайли проекта си, а успеха му накара украинците да се притесняват, че американската поддръжка за страната им ще отслабне.
От своя страна господин Шолц прикани за възобновяване на напъните за преустановяване на спора с дипломатически средства, в това число посредством диалози с Владимир Путин, в консултация с киев и съдружниците на страната.
В средата на октомври той реши, че е настъпил моментът „ да се направи всичко - в допълнение към ясната поддръжка за Украйна - с цел да се откри метод да се предотврати продължаването на тази война “.
„ При тези полемики би трябвало да се съблюдават ясни правила. Никога няма да се вземат решения през главата на Украйна и в никакъв случай без съвещания с най-близките ни сътрудници “, сподели той.
Много западни водачи като се изключи унгарския министър-председател Виктор Орбан, отхвърлят да беседват с съветския президент.
В началото на ноември Владимир Путин изрази страдание, че западните водачи са „ спрели “ да му се обаждат.
„ Ако някой от тях желае да възобнови контактите, постоянно съм го казвал и желая да го повторя: нямаме нищо срещу “, сподели той на форума във Валдай.
Русия постоянно повтаря, че е отворена за мирни договаряния, само че с „ отстъпки “ от страна на Киев: подчинение на украинските територии, които Москва анексира през 2022 година, без да ги управлява изцяло. Условие, което сега се счита за немислимо в Украйна.
Конфликтът с Русия докара до това, че повече от 1 милион украински бежанци потърсиха леговище в Германия, като в същото време хиляди руснаци също живеят в Берлин.
Той също по този начин подтиква Олаф Шолц да направи историческа смяна в отбранителната политика на Германия, което води до голямо нарастване на военните разноски в страна, значително закърмена с пацифизъм.
Военната и финансовата поддръжка за Киев и отбранителната политика на Германия ще бъдат измежду тематиките на предварителната предизборна акция, която се чака да докара страната до предварителни парламентарни избори на 23 февруари. (БГНЕС)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ