Юрген Рот - журналистът, който хвърляше павета в българското блато
Германският публицист Юрген Рот, станал прочут с следствията си за сенчестото минало на мнозина в българската политика и бизнес, умря на 71-годишна възраст. Драгомир Иванов, който бе част от екипа на " Дневник " и се познаваше с него, показа в профила си във " Facebook " случки и мемоари за един от малцината западни публицисти, които в действителност се интересуваха от това за какво България наподобява по този начин след краха на комунизма.
С Юрген Рот ориста ме срещна през 2004 година и ме подари с невероятния шанс да поддържам връзка с него интензивно години наред, че и да попадна в какви ли не обстановки около неговите трудове. В последна сметка остават единствено приятните мемоари, примесени с неутешимата горест по загубата на един човек с огромно състрадателно сърце – нещо рядко срещано при публицисти и журналисти.
Свърза ни тогава Александър Андреев от българската редакция на " Дойче веле " - помня, че ми даде домашния му телефон и направих изявление за " Дневник " от отдалеченост, за Литвиненко, съветската мафия и връзките с Путин. Сетне се виждахме неведнъж – и в Германия, и в България – ходил съм му на посетители във Франкфурт, помагах му при следствия и други сходни.
Той пафкаше крепко с лулата, очилата му висяха все на носа и гледаше събеседника с една особена, колкото скептична (както ми се струваше по това време), толкоз и предразполагаща усмивка.
Имаше навика и куража да се навира право в устата на лъва, табиет и кураж още от документалните филми, пътуванията из Близкия изток през 70-те години и заниманията с бандити и мафиоти през 80-те. Хич не се боеше да търси директна връзка и към най-страховития и всесилен нарушител, стига да го заинтригува и да види, че от тази история може да излезе хубава книга.
Да, устояваше се от книги, не му плащаха нито служби, нито олигарси или някакви кукловоди, каквито българската (и не само) аудитория незабавно привижда зад всеки, осмелил се да рови из кирливите ризи. Затова и твореше по този начин настойчиво, горе-долу всяка година пускаше по един бестселър. И до момента в който в ранната си кариера повече се е вълнувал от класическите престъпни сюжети, наркотрафика, търговията с хора, непознатите незаконни синдикати в Германия (наред със ориста на кюрдите – обичаните му борци), то в последните години разчепкваше политическите измами и висшата корупция.
Посвети се на преплетеностите сред политика, бизнес, медии и мрачен свят.
Гневеше се на продажната управническа класа и никак не пестеше словесните патрони изключително против безскрупулните властимащи в родината си. Само от 2006г. насам разгласява десетина книги ( " Кланът Германия ", " Страната на мафията Германия ", " Гангстерската стопанска система " и т.н.), които в детайли разказват мрежите, схемите и методите, с които лустросаният хайлайф в Берлин подкопава устоите на федералната република.
Затова и напълно несъстоятелни са обвиняванията на тукашни ченгета, подплатени с това постоянно българско мрънкане " Ама за какво не се занимавате с вашата си страна, ами сте пристигнали да ни давате ум? ". Смешно е да се твърди, че Рот си нямал друга работа, с изключение на да става и ляга ката ден с делата на нашенските серсеми.
Някогашен симпатизант на социалдемократите, Юрген бързо се разочарова от тях. Особено след идването на власт на шрьодеровци и други сходни " червени босове ", цинично заработващи тлъсти суми в ортаклък с мафиоти, автократи, диктатори от близо и надалеч. Но въпреки и без илюзии, у него до последно се резервира един неотклонен инстикт към търсене на правдивост. И съчувствие към онеправданите, преследваните, нуждаещите се, сиромасите. В последните години надълбоко съпреживяваше събитията към мигрантите.
Около българските му каузи мога да описвам с часове.
Когато се захвана с България (беше разбрал от тамошни служители на реда за възходящата мощност на ТИМ и терзанията на Запад към тази съмнителна конструкция с неразбираем генезис), цялата работа ми се струваше много рискована. Било е 2006г. или 2007г., не мога да се сетя с акуратност, само че един ден дойде и право хукна в Шумен, където беше получил по мейл забавни детайлности от локален " предприемач ". Един не по-малък пехливанин от варненските, който заречен да му опише – и надлежно, покаже образно – измеренията на империята на трибуквието. Онзи го водеше с един мерцедес, имаха известни разправии с тимаджийски охранители във Варна, въобще екшън.
После седяхме в мецанина на " Радисън ", Юрген имаше срещи с всякакви известни и не толкова известни лица, всевъзможни информатори, аз превеждах, пък в един миг се обади Иво Каменов. Юрген ми подаде телефона, беше чудноват диалог (запомнил съм единствено нещо от рода " Ама вие сте българин, нали? Значи би трябвало да ме разберете и да му обясните " ). В хода на следствията и подготовката на " Новите български демони " Юрген сетне се срещна с Каменов на летището в Мюнхен, там има един занимателен миг. Заедно с Юрген участват ще двама " сътрудници публицисти " - които в действителност били баварски криминалисти.
През есента на 2008г., когато излезе " Новите български демони ", в София се разбръмчаха и зажужаха полицаи от всевъзможен диаметър. Румен Петков го назова " безгръбначно мекотело ", зовеше да бъде " удрян през устата " и потегли да го съди (естествено, нищо не излезе).
От оня ноември обаче най-силно ме впечатлиха офанзивите от публицисти – от Тадаръкова, та до Коритаров. Последният се заяде с дребни грешки и неточности в книгата (защо еди-кой си бил написан като зам.-министър, пък в действителност не e; някое-друго сбъркано име и тем подобни), пък откакто го уволниха от " Нова ", обществено се извини на Рот.
Да, Юрген на моменти беше нехаен в някои детайлности, бъркаше имена, не постоянно задоволително задълбочено ревизираше някое скандално изказване от осведомител. Това ме ядосваше и се опитвахме – аз и още няколко сътрудници – да му оказваме помощ, да ревизираме, да го убеждаваме да махне нещо неопределено, да отхвърли едно или друго сведение. Едно приемаше, друго не, държеше на своето, и надлежно, си носеше мъжки отговорността, в това число и пред съда.
Можете да си визиите с какъв товар се е нагърбвал – още повече, че му беше мъчно освен поради незнанието на езика и непознаването задоволително надълбоко на подтекста, само че и поради обстоятелството, че го затрупваха с какви ли не информации. Кой ли не му пишеше, кой ли не го търсеше – със сензационни разкрития, оферти, молби, стремежи... Досущ арменски поп, все едно никоя работа и институция в родината не работи.
Но въпреки всичко Юрген не грешеше в общата картина, схващаше и ловко описваше процесите и главните играчи във вакханалията на демоните. И за него беше значимо самото разобличаване, изваждането на бял свят на машинациите, гешефтите, схемите и обвързаностите. А не толкоз следствието докрай, следенето до най-затънтените разклонения на незаконните и корупционните мрежи. Нито беше прокурор, нито следовател, и не можеше да желаеме от него да свърши работата на полиция, на разследване, на прокуратура. Не биваше и да бъде товарен със свръхочаквания – че надали не ще ни изрине кочината, ще ни подреди къщурката. В този смисъл той бе по-скоро " разкриващ публицист " (Еnthüllungsjournalist).
Това, несъмнено, не се харасваше на мнозина.
И до през днешния ден слушам, че бил сътрудник на Разузнавателна служба на ФРГ (германското раузнаване), на Централно разузнавателно управление на САЩ, на ЩАЗИ и Държавна сигурност (на всички по едно и също време, естествено), че му плащали от фондация " Бош " (както плащали на Брунбауер и Балева) и фондация " Конрад Аденауер ", че бил на прехрана на " олигарха Прокопиев "... Оракулът Кеворкян даже го назова Юрген Червения (по алюзия с фамилното му име) – отде да знае завалията, че Рот (Roth) няма нищо общо с прилагателното rot (червен).
Нямаше по какъв начин и да е иначе, блатото не търпеше чужденец да хвърля павета, позволяваха се единствено дребни камъчета от родна ръка.
Забележително е по какъв начин в един миг - към този момент беше станал известен в България - фактически се трансформира в половин институция. През ноември 2010 година пристигна в София за представянето на българския превод на " Гангстерската стопанска система. Как проведената престъпност ни изкупува ". Бойко Борисов и Цветан Цветанов надминаха себе си в келнерското изкуство. Дадоха му водач и защита, колата имаше наследник буркан. За Юрген беше извънредно, само че не отхвърли – въпреки всичко помагаше да си прави работа. Срещна се с Алексей Петров в дома му, беседва и с Цветанов и Борисов. Помня един следобяд във фоайето на хотела, нещо като приемен ден. Кой ли не се изниза да се види с него, да му тикне един или различен лист или директория в ръцете – от Константин Тренчев, та до Илиана Беновска. Същински омбудсман.
Колкото трагично, толкоз и смешно.
Но в никакъв случай не губеше положителното въодушевление. Винаги можеше да пусне както песимистичен коментар, по този начин и уместна смешка. Не пред всеки събеседник, схваща се; ползваше се с тънък нюх. Ама и в най-трагичното откриваше занимателен детайл.
Ще липсва доста. Почивай в мир, скъпи Юрген.
Заглавието е на " Дневник "
С Юрген Рот ориста ме срещна през 2004 година и ме подари с невероятния шанс да поддържам връзка с него интензивно години наред, че и да попадна в какви ли не обстановки около неговите трудове. В последна сметка остават единствено приятните мемоари, примесени с неутешимата горест по загубата на един човек с огромно състрадателно сърце – нещо рядко срещано при публицисти и журналисти.
Свърза ни тогава Александър Андреев от българската редакция на " Дойче веле " - помня, че ми даде домашния му телефон и направих изявление за " Дневник " от отдалеченост, за Литвиненко, съветската мафия и връзките с Путин. Сетне се виждахме неведнъж – и в Германия, и в България – ходил съм му на посетители във Франкфурт, помагах му при следствия и други сходни.
Той пафкаше крепко с лулата, очилата му висяха все на носа и гледаше събеседника с една особена, колкото скептична (както ми се струваше по това време), толкоз и предразполагаща усмивка.
Имаше навика и куража да се навира право в устата на лъва, табиет и кураж още от документалните филми, пътуванията из Близкия изток през 70-те години и заниманията с бандити и мафиоти през 80-те. Хич не се боеше да търси директна връзка и към най-страховития и всесилен нарушител, стига да го заинтригува и да види, че от тази история може да излезе хубава книга.
Да, устояваше се от книги, не му плащаха нито служби, нито олигарси или някакви кукловоди, каквито българската (и не само) аудитория незабавно привижда зад всеки, осмелил се да рови из кирливите ризи. Затова и твореше по този начин настойчиво, горе-долу всяка година пускаше по един бестселър. И до момента в който в ранната си кариера повече се е вълнувал от класическите престъпни сюжети, наркотрафика, търговията с хора, непознатите незаконни синдикати в Германия (наред със ориста на кюрдите – обичаните му борци), то в последните години разчепкваше политическите измами и висшата корупция.
Посвети се на преплетеностите сред политика, бизнес, медии и мрачен свят.
Гневеше се на продажната управническа класа и никак не пестеше словесните патрони изключително против безскрупулните властимащи в родината си. Само от 2006г. насам разгласява десетина книги ( " Кланът Германия ", " Страната на мафията Германия ", " Гангстерската стопанска система " и т.н.), които в детайли разказват мрежите, схемите и методите, с които лустросаният хайлайф в Берлин подкопава устоите на федералната република.
Затова и напълно несъстоятелни са обвиняванията на тукашни ченгета, подплатени с това постоянно българско мрънкане " Ама за какво не се занимавате с вашата си страна, ами сте пристигнали да ни давате ум? ". Смешно е да се твърди, че Рот си нямал друга работа, с изключение на да става и ляга ката ден с делата на нашенските серсеми.
Някогашен симпатизант на социалдемократите, Юрген бързо се разочарова от тях. Особено след идването на власт на шрьодеровци и други сходни " червени босове ", цинично заработващи тлъсти суми в ортаклък с мафиоти, автократи, диктатори от близо и надалеч. Но въпреки и без илюзии, у него до последно се резервира един неотклонен инстикт към търсене на правдивост. И съчувствие към онеправданите, преследваните, нуждаещите се, сиромасите. В последните години надълбоко съпреживяваше събитията към мигрантите.
Около българските му каузи мога да описвам с часове.
Когато се захвана с България (беше разбрал от тамошни служители на реда за възходящата мощност на ТИМ и терзанията на Запад към тази съмнителна конструкция с неразбираем генезис), цялата работа ми се струваше много рискована. Било е 2006г. или 2007г., не мога да се сетя с акуратност, само че един ден дойде и право хукна в Шумен, където беше получил по мейл забавни детайлности от локален " предприемач ". Един не по-малък пехливанин от варненските, който заречен да му опише – и надлежно, покаже образно – измеренията на империята на трибуквието. Онзи го водеше с един мерцедес, имаха известни разправии с тимаджийски охранители във Варна, въобще екшън.
После седяхме в мецанина на " Радисън ", Юрген имаше срещи с всякакви известни и не толкова известни лица, всевъзможни информатори, аз превеждах, пък в един миг се обади Иво Каменов. Юрген ми подаде телефона, беше чудноват диалог (запомнил съм единствено нещо от рода " Ама вие сте българин, нали? Значи би трябвало да ме разберете и да му обясните " ). В хода на следствията и подготовката на " Новите български демони " Юрген сетне се срещна с Каменов на летището в Мюнхен, там има един занимателен миг. Заедно с Юрген участват ще двама " сътрудници публицисти " - които в действителност били баварски криминалисти.
През есента на 2008г., когато излезе " Новите български демони ", в София се разбръмчаха и зажужаха полицаи от всевъзможен диаметър. Румен Петков го назова " безгръбначно мекотело ", зовеше да бъде " удрян през устата " и потегли да го съди (естествено, нищо не излезе).
От оня ноември обаче най-силно ме впечатлиха офанзивите от публицисти – от Тадаръкова, та до Коритаров. Последният се заяде с дребни грешки и неточности в книгата (защо еди-кой си бил написан като зам.-министър, пък в действителност не e; някое-друго сбъркано име и тем подобни), пък откакто го уволниха от " Нова ", обществено се извини на Рот.
Да, Юрген на моменти беше нехаен в някои детайлности, бъркаше имена, не постоянно задоволително задълбочено ревизираше някое скандално изказване от осведомител. Това ме ядосваше и се опитвахме – аз и още няколко сътрудници – да му оказваме помощ, да ревизираме, да го убеждаваме да махне нещо неопределено, да отхвърли едно или друго сведение. Едно приемаше, друго не, държеше на своето, и надлежно, си носеше мъжки отговорността, в това число и пред съда.
Можете да си визиите с какъв товар се е нагърбвал – още повече, че му беше мъчно освен поради незнанието на езика и непознаването задоволително надълбоко на подтекста, само че и поради обстоятелството, че го затрупваха с какви ли не информации. Кой ли не му пишеше, кой ли не го търсеше – със сензационни разкрития, оферти, молби, стремежи... Досущ арменски поп, все едно никоя работа и институция в родината не работи.
Но въпреки всичко Юрген не грешеше в общата картина, схващаше и ловко описваше процесите и главните играчи във вакханалията на демоните. И за него беше значимо самото разобличаване, изваждането на бял свят на машинациите, гешефтите, схемите и обвързаностите. А не толкоз следствието докрай, следенето до най-затънтените разклонения на незаконните и корупционните мрежи. Нито беше прокурор, нито следовател, и не можеше да желаеме от него да свърши работата на полиция, на разследване, на прокуратура. Не биваше и да бъде товарен със свръхочаквания – че надали не ще ни изрине кочината, ще ни подреди къщурката. В този смисъл той бе по-скоро " разкриващ публицист " (Еnthüllungsjournalist).
Това, несъмнено, не се харасваше на мнозина.
И до през днешния ден слушам, че бил сътрудник на Разузнавателна служба на ФРГ (германското раузнаване), на Централно разузнавателно управление на САЩ, на ЩАЗИ и Държавна сигурност (на всички по едно и също време, естествено), че му плащали от фондация " Бош " (както плащали на Брунбауер и Балева) и фондация " Конрад Аденауер ", че бил на прехрана на " олигарха Прокопиев "... Оракулът Кеворкян даже го назова Юрген Червения (по алюзия с фамилното му име) – отде да знае завалията, че Рот (Roth) няма нищо общо с прилагателното rot (червен).
Нямаше по какъв начин и да е иначе, блатото не търпеше чужденец да хвърля павета, позволяваха се единствено дребни камъчета от родна ръка.
Забележително е по какъв начин в един миг - към този момент беше станал известен в България - фактически се трансформира в половин институция. През ноември 2010 година пристигна в София за представянето на българския превод на " Гангстерската стопанска система. Как проведената престъпност ни изкупува ". Бойко Борисов и Цветан Цветанов надминаха себе си в келнерското изкуство. Дадоха му водач и защита, колата имаше наследник буркан. За Юрген беше извънредно, само че не отхвърли – въпреки всичко помагаше да си прави работа. Срещна се с Алексей Петров в дома му, беседва и с Цветанов и Борисов. Помня един следобяд във фоайето на хотела, нещо като приемен ден. Кой ли не се изниза да се види с него, да му тикне един или различен лист или директория в ръцете – от Константин Тренчев, та до Илиана Беновска. Същински омбудсман.
Колкото трагично, толкоз и смешно.
Но в никакъв случай не губеше положителното въодушевление. Винаги можеше да пусне както песимистичен коментар, по този начин и уместна смешка. Не пред всеки събеседник, схваща се; ползваше се с тънък нюх. Ама и в най-трагичното откриваше занимателен детайл.
Ще липсва доста. Почивай в мир, скъпи Юрген.
Заглавието е на " Дневник "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ