Умните хора отговарят по-бавно на сложните въпроси
Германски учени разкриха изненадваща връзка сред интелигентността и скоростта на мислене
Учени от Берлинския институт по опазване на здравето разкриха изненадващо изобретение за връзката сред интелигентността и скоростта на взимане на решения. Хората с висок коефициент на просветеност дават отговор по-бързо на простите въпроси, само че когато дилемите стават комплицирани, те понижават темпото си. Причината е, че техният мозък проучва задълбочено информацията, вместо да прибързва с изводите.
Изследването, оповестено в влиятелното научно списание Nature Communications през май 2023 година, обгръща данни от 1176 участници в плана Human Connectome Project. Учените използваха функционален ядрено-магнитен резонанс, с цел да следят по какъв начин се задействат мозъчните връзки при решаването на проблеми с друга степен на компликация.
Синхронизацията прави разликата
" Правилният баланс сред възбуждане и угнетяване на невроните е този, който въздейства върху вземането на решения и повече или по-малко разрешава на човек да взема решение проблеми ", съобщи професор Петра Ритър, началник на проучването.
Резултатите демонстрират, че участниците с по-висока просветеност и по-голяма мозъчна синхронизация намират решение на лесните задания доста по-бързо от останалите. Когато обаче компликацията нараства, те показват самообладание и изчакват, до момента в който всички области на мозъка извършат нужната обработка на информацията.
При по-сложни въпроси мозъчната синхронизация корелира с по-бавни отговори. Докато по-слабо синхронизираните мозъци прибързват с изводите, невронните вериги на фронталния лоб при по-интелигентните участници се въздържат от бързи изводи. Вместо това те изчакват целият мозък да има време да обработи наличната информация.
Как работи мозъкът при комплицирани задания
" При по-сложни задания би трябвало да съхранявате досегашния напредък в работната памет, до момента в който изследвате други пътища за решение и по-късно ги интегрирате един в различен ", изяснява водещият създател професор Майкъл Ширнер. " Това събиране на доказателства за несъмнено решение от време на време може да отнеме повече време, само че също по този начин води до по-добри резултати. "
Участниците в проучването са решавали проби от вида Penn Matrix Reasoning Test, който включва серия от модели с възходяща трудност. Задачата им е била да разпознават логиката зад моделите - от елементарни задания, които всеки може да реши бързо, до комплицирани проблеми, които изискват надълбоко анализиране и консолидиране на информация.
Моделиране на самостоятелни мозъци
Професор Ритър съумя да реализира амбициозната си цел - да сътвори изкуствени мозъчни мрежи, които имитират характерностите на самостоятелните човешки мозъци. За всеки от 650-те участници в детайлната част на проучването тя създаде персонализиран модел, чиято съгласуваност прилича тази на действителния му мозък.
" В процеса на работа открихме, че тези мозъци се държат друго един от различен и съвсем като биологичните си аналози ", съобщи Ритър. Тя се надява, че създаването на такива персонализирани модели ще помогне в бъдеще при лекуването на хора с невродегенеративни болести.
Последици за просветителната система
Откритията на учените повдигат значими въпроси за метода, по който се организират изпитите в учебните заведения и университетите. Ако резултатите от проучването се отнасят и за други типове проби, строгите времеви ограничавания може да са подобаващи за изпити, включващи доста относително елементарни въпроси.
Когато обаче учениците би трябвало да отговорят на дребен брой по-сложни задания, ограничението на времето може да се окаже контрапродуктивно. Това би могло да отстрани точно най-обещаващите претенденти - тези, които отделят нужното време за изчерпателен разбор, вместо да прибързват с повърхностни отговори.
Тъй като времето остава стеснен запас, не е изненадващо, че както откривателите на интелигентността, по този начин и уредниците на входни изпити за университетите избират късите формати. Новото проучване обаче предлага причини за преразглеждане на тази процедура, изключително когато се правят оценка качества за решение на комплицирани проблеми.
Изследването е оповестено в Nature Communications, съгласно IFLScience.
Учени от Берлинския институт по опазване на здравето разкриха изненадващо изобретение за връзката сред интелигентността и скоростта на взимане на решения. Хората с висок коефициент на просветеност дават отговор по-бързо на простите въпроси, само че когато дилемите стават комплицирани, те понижават темпото си. Причината е, че техният мозък проучва задълбочено информацията, вместо да прибързва с изводите.
Изследването, оповестено в влиятелното научно списание Nature Communications през май 2023 година, обгръща данни от 1176 участници в плана Human Connectome Project. Учените използваха функционален ядрено-магнитен резонанс, с цел да следят по какъв начин се задействат мозъчните връзки при решаването на проблеми с друга степен на компликация.
Синхронизацията прави разликата
" Правилният баланс сред възбуждане и угнетяване на невроните е този, който въздейства върху вземането на решения и повече или по-малко разрешава на човек да взема решение проблеми ", съобщи професор Петра Ритър, началник на проучването.
Резултатите демонстрират, че участниците с по-висока просветеност и по-голяма мозъчна синхронизация намират решение на лесните задания доста по-бързо от останалите. Когато обаче компликацията нараства, те показват самообладание и изчакват, до момента в който всички области на мозъка извършат нужната обработка на информацията.
При по-сложни въпроси мозъчната синхронизация корелира с по-бавни отговори. Докато по-слабо синхронизираните мозъци прибързват с изводите, невронните вериги на фронталния лоб при по-интелигентните участници се въздържат от бързи изводи. Вместо това те изчакват целият мозък да има време да обработи наличната информация.
Как работи мозъкът при комплицирани задания
" При по-сложни задания би трябвало да съхранявате досегашния напредък в работната памет, до момента в който изследвате други пътища за решение и по-късно ги интегрирате един в различен ", изяснява водещият създател професор Майкъл Ширнер. " Това събиране на доказателства за несъмнено решение от време на време може да отнеме повече време, само че също по този начин води до по-добри резултати. "
Участниците в проучването са решавали проби от вида Penn Matrix Reasoning Test, който включва серия от модели с възходяща трудност. Задачата им е била да разпознават логиката зад моделите - от елементарни задания, които всеки може да реши бързо, до комплицирани проблеми, които изискват надълбоко анализиране и консолидиране на информация.
Моделиране на самостоятелни мозъци
Професор Ритър съумя да реализира амбициозната си цел - да сътвори изкуствени мозъчни мрежи, които имитират характерностите на самостоятелните човешки мозъци. За всеки от 650-те участници в детайлната част на проучването тя създаде персонализиран модел, чиято съгласуваност прилича тази на действителния му мозък.
" В процеса на работа открихме, че тези мозъци се държат друго един от различен и съвсем като биологичните си аналози ", съобщи Ритър. Тя се надява, че създаването на такива персонализирани модели ще помогне в бъдеще при лекуването на хора с невродегенеративни болести.
Последици за просветителната система
Откритията на учените повдигат значими въпроси за метода, по който се организират изпитите в учебните заведения и университетите. Ако резултатите от проучването се отнасят и за други типове проби, строгите времеви ограничавания може да са подобаващи за изпити, включващи доста относително елементарни въпроси.
Когато обаче учениците би трябвало да отговорят на дребен брой по-сложни задания, ограничението на времето може да се окаже контрапродуктивно. Това би могло да отстрани точно най-обещаващите претенденти - тези, които отделят нужното време за изчерпателен разбор, вместо да прибързват с повърхностни отговори.
Тъй като времето остава стеснен запас, не е изненадващо, че както откривателите на интелигентността, по този начин и уредниците на входни изпити за университетите избират късите формати. Новото проучване обаче предлага причини за преразглеждане на тази процедура, изключително когато се правят оценка качества за решение на комплицирани проблеми.
Изследването е оповестено в Nature Communications, съгласно IFLScience.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ