Зимата казва истината за енергийния преход
Германия най-после отново опира до газовите си централи, с цел да оцелее
Германия е моделът за енергиен преход от стандартни източници към ВЕИ в електроенергетиката. Темпът на прибавяне на нови ВЕИ мощности внезапно скочи след 2020 година и изключително след началото на войната в Украйна, когато стана явно какъв брой подвластна от природен газ е Германия. Към края на 2024 година страната към този момент има конфигурирани 96 GW фотоволтаици, 72 вятърни, 6 GW водни и 9 GW Топлоелектрическа централа на биомаса. Освен това към тях към този момент има добавени и 19 GWh акумулатори – повече от половината в Европа.
Втората инфографика долу чудесно демонстрира резултатите и по-точно - какво се случва с потреблението на природен газ за произвеждане на електричество в Германия. То доближава годишен най-много през 2020 година, а пикът на сезонното ползване е през първото тримесечие на 2021 година
С настоящата зима обаче пристигна неприятното време, а с него - и неприятни вести. Януари регистрира рекордно историческо месечно ползване на газ за електричество. Най-високото на ден ползване е регистрирано на 15.01.25 година, а всички 10 денонощни върха също са регистрирани тази зима - приблизително 380-420 GWh/ден, което е към 20-25% над предишните върхове.
Оказва се - за какво ли въобще някой се изненадва - че в изискванията на същинска зима няма безусловно никакво значение какъв брой конфигурирани мощности на краткотрайни енергийни източници има една страна - била тя и толкоз съвършено обвързвана с всички съседи в близост. Въпреки големия импорт от Франция (АЕЦ), Норвегия (ВЕЦ), Полша (въглища) и другите си съседи, Германия най-после отново опира до газовите си централи, с цел да оцелее в Dunkelflaute. В студа на безветрената мрачевина значение има какъв брой електричество системата може да обезпечи във всяка съответна секунда. Средните годишни индикатори са безсмислени, а модерните батериите - безсилни.
В случай, че се чудите по какъв начин по този начин газовите Топлоелектрическа централа вършат нови върхове в производството, до момента в който Германия сякаш прави всичко по силите си да се отърве от фосилната си взаимозависимост, отговорът е елементарен - в последните 5 години Германия усилва газовия си потенциал с към 20% или нови 6.8 GW.
И най-после най-важното:
В оня 15.01.25 година рекордните 420 GWh на газовите Топлоелектрическа централа на Германия бледнеят пред приноса на въглищните Топлоелектрическа централа, които дават общо 444 GWh или 38% от производството през денонощието. Третият максимален енергиен източник за Германия същия ден се явяват централите на прилежащи страни – нуклеарните на Франция и Швейцария, въглищата на Полша и водните на Норвегия – от които Германия внася 179 GWh. Това са цели 12.3% от потреблението или приблизително 7.5 GW непрестанен импорт - колкото създава и използва цялата електроенергетика на България в най-тежките студове. Германия претърпява този ден като смъртно болен, поддържан от системи, през които приема жизненоважна глюкоза. Вместо да понижават, тези дни стават от ден на ден и по-чести с напредъка на Energiewende.
Електроенергийната сигурност и самостоятелност на една страна не се мери в увеличение на каузи на локални ВЕИ в междинни за годината стойности на каквото и да е. Тя значи да бъдеш в положение да покриваш пиковото ползване на стопанската система си във всяка секунда и при всевъзможни метеорологични условия с надеждни източници от локален генезис. След затварянето на нуклеарните централи (горивото им може да се съхранява години, тъй че се броят за локална енергия), в Германия в важен мащаб това са единствено лигнитните мини и Топлоелектрическа централа. Целият немски енергиен преход от началото на века до през днешния ден може да се дефинира като:
Процес на планувано увеличение на енергийната взаимозависимост и цената на електричеството, водещ до съсипване на промишлеността и обедняване на популацията на Германия.
Случайно или не, всичко стартира със Закона за поддръжка на ВЕИ от 2000 година (Шрьодер, след това член на борда на Газпром), продължи с Atomausstieg (Меркел) и построяването на нови газови Топлоелектрическа централа по време на война против най-близкия източник на несметен и на ниска цена газ (Шолц).
Към днешна дата Мерц декларира още повече от всичко гореизброено, като се трансформира единствено източника на газ. Надявам се отрано да се освести, тъй като цяла Европа е мощно подвластна от триумфа на Германия, само че в политиката тези дни нищо не може да се планува.
Германия е моделът за енергиен преход от стандартни източници към ВЕИ в електроенергетиката. Темпът на прибавяне на нови ВЕИ мощности внезапно скочи след 2020 година и изключително след началото на войната в Украйна, когато стана явно какъв брой подвластна от природен газ е Германия. Към края на 2024 година страната към този момент има конфигурирани 96 GW фотоволтаици, 72 вятърни, 6 GW водни и 9 GW Топлоелектрическа централа на биомаса. Освен това към тях към този момент има добавени и 19 GWh акумулатори – повече от половината в Европа.
Втората инфографика долу чудесно демонстрира резултатите и по-точно - какво се случва с потреблението на природен газ за произвеждане на електричество в Германия. То доближава годишен най-много през 2020 година, а пикът на сезонното ползване е през първото тримесечие на 2021 година
С настоящата зима обаче пристигна неприятното време, а с него - и неприятни вести. Януари регистрира рекордно историческо месечно ползване на газ за електричество. Най-високото на ден ползване е регистрирано на 15.01.25 година, а всички 10 денонощни върха също са регистрирани тази зима - приблизително 380-420 GWh/ден, което е към 20-25% над предишните върхове.
Оказва се - за какво ли въобще някой се изненадва - че в изискванията на същинска зима няма безусловно никакво значение какъв брой конфигурирани мощности на краткотрайни енергийни източници има една страна - била тя и толкоз съвършено обвързвана с всички съседи в близост. Въпреки големия импорт от Франция (АЕЦ), Норвегия (ВЕЦ), Полша (въглища) и другите си съседи, Германия най-после отново опира до газовите си централи, с цел да оцелее в Dunkelflaute. В студа на безветрената мрачевина значение има какъв брой електричество системата може да обезпечи във всяка съответна секунда. Средните годишни индикатори са безсмислени, а модерните батериите - безсилни.
В случай, че се чудите по какъв начин по този начин газовите Топлоелектрическа централа вършат нови върхове в производството, до момента в който Германия сякаш прави всичко по силите си да се отърве от фосилната си взаимозависимост, отговорът е елементарен - в последните 5 години Германия усилва газовия си потенциал с към 20% или нови 6.8 GW.
И най-после най-важното:
В оня 15.01.25 година рекордните 420 GWh на газовите Топлоелектрическа централа на Германия бледнеят пред приноса на въглищните Топлоелектрическа централа, които дават общо 444 GWh или 38% от производството през денонощието. Третият максимален енергиен източник за Германия същия ден се явяват централите на прилежащи страни – нуклеарните на Франция и Швейцария, въглищата на Полша и водните на Норвегия – от които Германия внася 179 GWh. Това са цели 12.3% от потреблението или приблизително 7.5 GW непрестанен импорт - колкото създава и използва цялата електроенергетика на България в най-тежките студове. Германия претърпява този ден като смъртно болен, поддържан от системи, през които приема жизненоважна глюкоза. Вместо да понижават, тези дни стават от ден на ден и по-чести с напредъка на Energiewende.
Електроенергийната сигурност и самостоятелност на една страна не се мери в увеличение на каузи на локални ВЕИ в междинни за годината стойности на каквото и да е. Тя значи да бъдеш в положение да покриваш пиковото ползване на стопанската система си във всяка секунда и при всевъзможни метеорологични условия с надеждни източници от локален генезис. След затварянето на нуклеарните централи (горивото им може да се съхранява години, тъй че се броят за локална енергия), в Германия в важен мащаб това са единствено лигнитните мини и Топлоелектрическа централа. Целият немски енергиен преход от началото на века до през днешния ден може да се дефинира като:
Процес на планувано увеличение на енергийната взаимозависимост и цената на електричеството, водещ до съсипване на промишлеността и обедняване на популацията на Германия.
Случайно или не, всичко стартира със Закона за поддръжка на ВЕИ от 2000 година (Шрьодер, след това член на борда на Газпром), продължи с Atomausstieg (Меркел) и построяването на нови газови Топлоелектрическа централа по време на война против най-близкия източник на несметен и на ниска цена газ (Шолц).
Към днешна дата Мерц декларира още повече от всичко гореизброено, като се трансформира единствено източника на газ. Надявам се отрано да се освести, тъй като цяла Европа е мощно подвластна от триумфа на Германия, само че в политиката тези дни нищо не може да се планува.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ