Германия е социална държава. Мрежата от социални грижи, полагани от

Германия е обществена страна. Мрежата от обществени грижи, полагани от държавни, общински или църковни институции, е по-гъста, в сравнение с в другите страни, чието богатство е сравнимо с това на Германия. И още: стопанската система е в напредък, безработицата е под шест на 100 – а това е връх за последните десетилетия, цените на силата и на питателните артикули са по-ниски, в сравнение с в съвсем всички останали европейски страни. И все пак в Германия има и беднотия – несъмнено, не става дума за гета, тъй като във всяко немско жилище – даже и в най-мизерното - има течаща вода, ток и канализация.

Ето какви са аргументите за нищетата и кои са засегнатите от нея хора:

- В момента в Германия има близо 860 000 души, които публично нямат покрив над главите си, само че дребна част от тези хора са в действителност на улицата. Около 800 000 намират заслон при другари или живеят в приюти за небогати.

- Около 52 000 души в Германия живеят безусловно на улицата - или 6% от хората, които се водят бездомни.

- Близо 440 000 бежанци имат публично право на лично жилище, само че са настанени в приюти.

- Най-силно застрашени от бездомност са дамите и фамилиите на мигрантите. Те най-често се оказват изправени пред заплахата от загуба на жилището, пък било то и чартърен.

- Голяма част от неподходящите трендове са разследване от това, че немската страна ограничи строителството на обществени жилища. Преди 30 години – във времето на някогашната Германска федерална република – съществуваха близо 4 милиона обществени жилища. В днешна Германия има единствено 1,3 милиона обществени жилища. А там, където пазарът диктува цените, хората с ниски приходи мъчно могат да си намерят квартира с преференциален наем.

- Относително най-скъпи са наемите на дребните жилища. Те се търсят най-вече, тъй като в Германия има 17 милиона семейства, състоящи се единствено от един човек. На тяхно разположение са едвам 5,2 милиона едностайни и двустайни жилища. Затова и наемите в огромните градове се повишават стремително.

- Противно на необятно публикуваните предубеждения, безработицата измежду румънските жители в Германия е по-ниска, в сравнение с измежду самите германци или измежду останалите източноевропейски мигранти. Но тези, които нямат приходи, нямат и право на обществени помощи. Изключение от това предписание се прави за тези мигранти, които живеят в Германия от най-малко пет години, както и за тези, които най-малко една година са имали работа и са плащали обществени осигуровки. Който не е в положение да потвърди, че спада към тези две категории мигранти, доста бързо се оказва на улицата. Сдружението, което оказва помощ на бездомните, счита тази процедура за незаконна.

- Хората, които нямат лично жилище чартърен или са изцяло бездомни, нормално се насочат към огромните градове - възможностите за намиране на работа там са доста по-големи, а има и повече туристи, от които просяците съумяват да припечелят по нещо. Според преценки на обществени сдружения, единствено в Берлин има към 10 000 клошари. 60% от просяците са от Румъния, България и Полша.

- Най-лошото време за бездомниците настава, когато температурите паднат под нулата. Независимо от съществуването на краткотрайни приюти и обществени квартири за зимните месеци, от 1990 година насам от измръзване са умряли близо 300 души – в една страна, която е измежду най-богатите в Европа.