Герхарт Хауптман е един от най-видните представители на немския натурализъм. За

Герхарт Хауптман е един от най-видните представители на немския натурализъм. За своя плодотворен и извънреден принос в областта на трагичното изкуство, през 1912 година надареният публицист и драматург е почетен с влиятелната Нобелова премия за литература. Роден през 1862 година в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Долна Силезия (дн. гр. Шчавно Здрой, Полша), той получава земеделско обучение, а след това за малко учи статуя и философия. Първата си сполучлива пиеса „ Пред залез слънце ” (1889), Хауптман показва в Берлин, където живее със заможната си брачна половинка Мари Тинеман. Сред най-забележителните му творби е драмата в 5 дейности „ Тъкачите “ (1893), която качва на сцената неговите ярки основни герои – гладните разбунтували се служащи. В България са издадени книгите му „ Еретикът от Соана ” (1943), „ Пред залез слънце ” (1974, НК) и други

Portrait of Gerhart Hauptmann (1862 ~ 1946), 1900, by Max Liebermann

Който се стреми нагоре, да си отгледа лични криле.

Всичко, което не е обагрено с любов, си остава безцветно.

Човешката глава е най-старата сцена. Там спектакли са се играли дълго преди да бъде открит първият спектакъл.

Силата съдържа в себе си още и самообладание. В нетърпението се демонстрира слабостта.

Животът е съвсем непрекъсната върволяк от лични открития.

Който признава отговорностите по отношение на себе си, той ще ги признава и по отношение на другите хора.

(Portrait of Gerhart Hauptmann, 1900, by Lovis Corinth)

ЗА ИЗКУСТВОТО И ДРАМАТА

Изкуството прави индивида обективен.

В изкуството има единствено едно широко настояще за живия: то се простира от гробниците на Египет и Вавилон, та стига чак до нас.

Човекът в никакъв случай не се успокоява изцяло във връзка с близките. Душевното успокоение е несоциално, би трябвало да го държим в загадка. Може да го получим единствено от себе си и в себе си. Всеки други би трябвало, даже и да не желае, да го наруши.

Колкото гласове поддържат някоя илюзия, толкоз по-силна става тя, толкоз по-опустошителна навлиза в рамките на истината, чието име присвоява.

Който се заблуждава по-дълбоко, той става по-дълбоко умен.

Заблудата на сърцето е най-ценната от всички заблуди.

Едничко възприятието на окото е сторило за съзнанието повече, в сравнение с всички останали.

Истинска метафизическа активност - това е изкуството.

Нематериалната душа желае нематериалното. Всеки краен артикул на изкуството е невеществен.

Изкуството е език, т. е във върховен смисъл - обществена функционалност.

Творението може да бъде сантиментално, само че създателят - в никакъв случай.

Ето ти тон, ето ти пространство, ето ти време: а в този момент създай за пространството и времето одежда.

Когато вътрешните опция наподобяват неизчерпаеми, а животът - доста къс, към деяние подбужда мисълта, че в най-малката част изкуство е затворено цялото.

Забравяй всичко, което си достигнал и което си приключил. Само следователно ти ще завладееш това в началото, което би трябвало да влезе във всяко произведение на изкуството, като самичък негов жив живот.

Мраморът не може да гримасничи.

Навярно драмата въпреки всичко е висшата форма на изкуството. В края на краищата всички мисли се мислят трагично, всичкият живот се живее трагично.

Драмата е битка. Най-големият епос се корени в драмата на съпружеската невярност. Елена, Менелай, Парис и боевете за Троя.

Драмата би трябвало да се движи сама, а не създателят да я движи. Източникът на неговото придвижване, би трябвало, както извора на живота, да бъде прикрит от всички.

Силни ориси - мощен живот: по тази причина и народите обичат нещастия и разкази за пристрастеностите Исусови.

Абсолютното не може да бъде изразено в драмата.

Всяка драма е историческа драма. Друга няма.

Драмата ръководи света, а не театъра.

Публикувани във в. „ Литературен глас ”, година 5, 11.12.1932 година и сп. „ Листопад ”, година 4, кн. 6-7, 1923 година

Източник:
Снимки: zeno.org
Картина: commons.wikimedia.org