Гербът е символ на единството между нация и държава. „В

Гербът е знак на единството сред нация и страна. „ В интернационален мащаб гербовете станаха самобитна визитка на всяка една страна – един народен знак, който е елементарно разпознаваем”, споделя Александър Мошев от Българското хералдическо и вексилоложко общество (БХВО).

„ Гербът и знаците са еманация на нашата единодушие и единение – на нашия суверенитет и свобода”, разяснява доцент доктор Алксандър Гьошев от АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев " – Пловдив.

За основаването на първокласен герб е належащо спазването на избрани правила. „ Изображението на всеки герб наложително би трябвало да бъде сложено върху щит. Щитът и изображението в него – гербът, на процедура е най-важното, което може да се каже”, изяснява Александър Мошев.

„ Който има оръжие - т.е. щит, има право да носи герб, да е свободен”, добавя доцент доктор Алксандър Гьошев.

Има и знаци, които е целесъобразно да не бъдат поставяни върху герба. „ Не е целесъобразно да се поставят изображения на домашни животни. За предпочитане е те да са благородни. Не е целесъобразно да се поставят числа и цифри, в случай че те не са свързани по някакъв метод с учредяването на обещано значимо събитие”, споделя още Гьошев.

Най-старото гербово изображение у нас e оповестено в гербовника на лорд Маршъл, който датира от края на XIII-ти век. „ Става дума за щит с изображение на бял сребърен лъв върху черно поле. Дълбоко се колебая обаче дали това е действително изображение на герб, който е използван в средновековна България”, разяснява Александър Мошев.

Оттогава гербовете на българската страна се трансформират неспрестанно. „ В историческото развиване на българския народен знак и в частност на българския герб има разнообразни въздействия, които са от западноевропейски, локален районен темперамент и несъмнено, персонални интерпретации”, изяснява доцент доктор Александър Гьошев.