Проучване на Спектър: ГЕРБ увеличава леко преднината си пред БСП, ДПС застига “Има такъв народ”
" ГЕРБ усилва леко преднината си пред Българска социалистическа партия, обаче факторът “Ковид-19” хвърля сянка на неопределеност върху тази моментна фотография ". Това сочат данните от експресно социологическо изследване на настройките за идния избор за народни представители, извършено в интервала на 12-18 март от Изследователски център " Спектър ".
В сегашното изследване подготвеност да гласоподават за ГЕРБ заявяват 28.4 % от респондентите. Това е леко нарастване на преднината им пред втората партия – Българска социалистическа партия, която записва поддръжка от 22,50% от решилите да гласоподават. " Партията на госпожа Нинова на този стадий от акцията не може да сплоти силата на хората, които са опозиционно настроени по отношение на ГЕРБ и държавното управление. Все повече се съкратява времето за поврат в акцията. Над тези моментни настройки продължава обаче да тегне факторът „ Ковид-19 “. Въвеждането на нови, по-строги противоепидемични ограничения може да размести политическото доверие в края на акцията ", разясняват от " Спектър ".
В борбата за третото място Движение за права и свободи със своите 12% на практика се изравнява с “Има подобен народ”, които записват поддръжка от 12,20%. Според Изследователския център " изцяло е допустимо при ниска изборна интензивност Движение за права и свободи да получи преднина пред партията на Слави Трифонов ". И допълват: " Движение за права и свободи демонстрира положителен облик, подмладяване на кандидатските листи и енергична акция. Тактиката на мълчанието, възприета от партията на Слави Трифонов продължава да носи както позитиви, по този начин и доста негативи. До самия избирателен ден ще е мъчно да се мери изборната мощ на тази конструкция ".
Демократична България организира забележима и енергична предизборна акция, без значение от неподходящите условия и противоепидемичните ограничавания. Регистрираната поддръжка от 5,4% на този стадий от акцията ги слага измежду най-вероятните участници в идващия парламент всред по-малките политически сили, прецизират от " Спектър ".
Масираното рекламно и медийно наличие на Патриотичната коалиция „ Воля и НФСБ “ на този стадий им дава поддръжка от 4,5%. “Икономическият патриотизъм” на НФСБ и обществените послания на “Воля” за цените на медикаментите и горивата, имат своята чуваемост. " Независимо от положителните моментни резултати обаче, “Воля и НФСБ” са изправени пред предизвикването да стимулират своите гласоподаватели да отидат до урните в изборния ден, доколкото това са гласоподаватели, които гласоподават по-скоро прагматично, а не прочувствено. Тъкмо противоположното е при Вътрешна македонска революционна организация, които като остаряла и обичайната групировка разчитат и на прочувствен избор, който не се въздейства в такава степен от конюнктурните условия. “Воеводите” стабизират своите резултати към и над 4-процентната преграда. Напълно е допустимо, изключително при по-ниска изборна интензивност, Вътрешна македонска революционна организация да получат и по-добър резултат от актуалната моментна фотография ", разясняват от " Спектър ".
Коалицията “Изправи се БГ! Мутри вън” на Мая Манолова записва 3,8% поддръжка. " Въпреки, че има своите шансове за парламентарно посланичество, неналичието на явен идеологически профил на тази групировка, която разчита напълно на динамичните протестни настройки, прави влизането им Народното събрание проблематично ", прецизират от Спектър ". Свое наличие, въпреки и доста под изборната преграда, само че към и под 1-процентния предел за приемане на партийна дотация, записват АБВ (1.1%), “Възраждане” (0.9%), “Атака” (0.8%), “Републиканци за България “ на Цветанов (0.7%), излиза наяве от изследването.
То демонстрира още публичните настроения, свързани с мнението на жителите коя партия прави най-хубавата акция. Формациите, които записват по-висока оценка за акцията си, в сравнение с е поддръжката за тях, са ГЕРБ-СДС (28,70%), Патриотична коалиция „ Воля и НФСБ “ (6.3%), Вътрешна македонска революционна организация (4,7%) и „ Демократична България “ (5.5%). По-ниска оценка в сравнение с е декларираната поддръжка получават Българска социалистическа партия (19%), Движение за права и свободи (7%), „ ИТН “ (2,5%), „ Изправи се! Мутри вън “ (2.2%).
На този стадий се удостоверява хипотезата за по-ниска от нормалното изборна интензивност и за огромен брой колебаещи се дали да гласоподават, излиза наяве от изследването.
" Това прави непредвидими прогнозите за крайния резултат от изборите. Към момента 45% от гласоподавателите заявяват, че твърдо са решили да гласоподават, което е понижение с 2% спрямо изследването от първите дни на акцията. Това са гласоподавателите от твърдите ядра на главните партии, плюс хора, които желаят смяна на статуквото. Продължава да пораства и броя на твърдо решилите, че няма са отидат до урните в изборния ден – 23,50% ", показват от Изследователски цнетър " Спектър ".
" Основна причина, която води до незаинтересованост гласоподавателите е продължаващата скучна и летаргична предизборна акция, фокусирана върху отрицателното и „ жълтото “. На партиите им е доста мъчно да се нагодят в новите условия, основани от пандемията. Досега те са привикнали с акции на огромни събирания и концерти, само че актуалната обстановка постанова потреблението на новаторски подходи. Ключово за достигането на гласоподавателя става наличието в медиите и обществените мрежи. В средата на предизборната акция далите отговор, че се двоумят дали да гласоподават са 23%, а далите отговор с Не знам - 8,0%. Това демонстрира, ясна наклонност да се усилват колебаещите се, вместо да понижават. Това е сериозен маркер за това дали политическите послания на претендентите за новия парламент доближават до имащите право на глас ", акцентират от Изследователския център.
Повечето гласоподаватели избират да гласоподават на парламентарните избори на 4 април по обичайния метод - с хартиена бюлетина (63%), излиза наяве още от изследването. Всеки пети споделя, че ще гласоподава машинно (21%), до момента в който 14% към момента не са решили по какъв метод да упражнят своя избор.
В сегашното изследване на респондентите беше заложен и въпрос за техните упования от бъдещото ръководство с оглед следствията от коронакризата. Очертава се ясно изразена доминация на упованията за стопански ограничения – 59%, следвани от обществено подкрепяне - 41%. Всеки трети споделя, че е належащо да се акцентира на опазване на здравето и психологичното здраве. " Това е сериозен % и демонстрира, че обществото вижда сериозна потребност от психическа и здравна поддръжка поради следствията от пандемията ", прецизират още от Изследователски център " Спектър ".
Информация по член 205 от Изборния кодекс:
Изпълнител: Изследователски център „ Спектър “ с началник Петко Петков, лекар по социология
Възложител: Институт за съвременна политика
Паспорт на изследването:
Извадка: Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 711 лица от цялата страна.
Метод на събиране на информацията: CATI, Максимално позволен размер на стохастичната неточност при 50% дялове и 95% гаранционна възможност – 3,10%.
Период на изследването: 12.03. - 18.03.2021 година
Дата на първа обява: 19 март 2021 година - фейсбук страница на ИЦ „ Спектър “
В сегашното изследване подготвеност да гласоподават за ГЕРБ заявяват 28.4 % от респондентите. Това е леко нарастване на преднината им пред втората партия – Българска социалистическа партия, която записва поддръжка от 22,50% от решилите да гласоподават. " Партията на госпожа Нинова на този стадий от акцията не може да сплоти силата на хората, които са опозиционно настроени по отношение на ГЕРБ и държавното управление. Все повече се съкратява времето за поврат в акцията. Над тези моментни настройки продължава обаче да тегне факторът „ Ковид-19 “. Въвеждането на нови, по-строги противоепидемични ограничения може да размести политическото доверие в края на акцията ", разясняват от " Спектър ".
В борбата за третото място Движение за права и свободи със своите 12% на практика се изравнява с “Има подобен народ”, които записват поддръжка от 12,20%. Според Изследователския център " изцяло е допустимо при ниска изборна интензивност Движение за права и свободи да получи преднина пред партията на Слави Трифонов ". И допълват: " Движение за права и свободи демонстрира положителен облик, подмладяване на кандидатските листи и енергична акция. Тактиката на мълчанието, възприета от партията на Слави Трифонов продължава да носи както позитиви, по този начин и доста негативи. До самия избирателен ден ще е мъчно да се мери изборната мощ на тази конструкция ".
Демократична България организира забележима и енергична предизборна акция, без значение от неподходящите условия и противоепидемичните ограничавания. Регистрираната поддръжка от 5,4% на този стадий от акцията ги слага измежду най-вероятните участници в идващия парламент всред по-малките политически сили, прецизират от " Спектър ".
Масираното рекламно и медийно наличие на Патриотичната коалиция „ Воля и НФСБ “ на този стадий им дава поддръжка от 4,5%. “Икономическият патриотизъм” на НФСБ и обществените послания на “Воля” за цените на медикаментите и горивата, имат своята чуваемост. " Независимо от положителните моментни резултати обаче, “Воля и НФСБ” са изправени пред предизвикването да стимулират своите гласоподаватели да отидат до урните в изборния ден, доколкото това са гласоподаватели, които гласоподават по-скоро прагматично, а не прочувствено. Тъкмо противоположното е при Вътрешна македонска революционна организация, които като остаряла и обичайната групировка разчитат и на прочувствен избор, който не се въздейства в такава степен от конюнктурните условия. “Воеводите” стабизират своите резултати към и над 4-процентната преграда. Напълно е допустимо, изключително при по-ниска изборна интензивност, Вътрешна македонска революционна организация да получат и по-добър резултат от актуалната моментна фотография ", разясняват от " Спектър ".
Коалицията “Изправи се БГ! Мутри вън” на Мая Манолова записва 3,8% поддръжка. " Въпреки, че има своите шансове за парламентарно посланичество, неналичието на явен идеологически профил на тази групировка, която разчита напълно на динамичните протестни настройки, прави влизането им Народното събрание проблематично ", прецизират от Спектър ". Свое наличие, въпреки и доста под изборната преграда, само че към и под 1-процентния предел за приемане на партийна дотация, записват АБВ (1.1%), “Възраждане” (0.9%), “Атака” (0.8%), “Републиканци за България “ на Цветанов (0.7%), излиза наяве от изследването.
То демонстрира още публичните настроения, свързани с мнението на жителите коя партия прави най-хубавата акция. Формациите, които записват по-висока оценка за акцията си, в сравнение с е поддръжката за тях, са ГЕРБ-СДС (28,70%), Патриотична коалиция „ Воля и НФСБ “ (6.3%), Вътрешна македонска революционна организация (4,7%) и „ Демократична България “ (5.5%). По-ниска оценка в сравнение с е декларираната поддръжка получават Българска социалистическа партия (19%), Движение за права и свободи (7%), „ ИТН “ (2,5%), „ Изправи се! Мутри вън “ (2.2%).
На този стадий се удостоверява хипотезата за по-ниска от нормалното изборна интензивност и за огромен брой колебаещи се дали да гласоподават, излиза наяве от изследването.
" Това прави непредвидими прогнозите за крайния резултат от изборите. Към момента 45% от гласоподавателите заявяват, че твърдо са решили да гласоподават, което е понижение с 2% спрямо изследването от първите дни на акцията. Това са гласоподавателите от твърдите ядра на главните партии, плюс хора, които желаят смяна на статуквото. Продължава да пораства и броя на твърдо решилите, че няма са отидат до урните в изборния ден – 23,50% ", показват от Изследователски цнетър " Спектър ".
" Основна причина, която води до незаинтересованост гласоподавателите е продължаващата скучна и летаргична предизборна акция, фокусирана върху отрицателното и „ жълтото “. На партиите им е доста мъчно да се нагодят в новите условия, основани от пандемията. Досега те са привикнали с акции на огромни събирания и концерти, само че актуалната обстановка постанова потреблението на новаторски подходи. Ключово за достигането на гласоподавателя става наличието в медиите и обществените мрежи. В средата на предизборната акция далите отговор, че се двоумят дали да гласоподават са 23%, а далите отговор с Не знам - 8,0%. Това демонстрира, ясна наклонност да се усилват колебаещите се, вместо да понижават. Това е сериозен маркер за това дали политическите послания на претендентите за новия парламент доближават до имащите право на глас ", акцентират от Изследователския център.
Повечето гласоподаватели избират да гласоподават на парламентарните избори на 4 април по обичайния метод - с хартиена бюлетина (63%), излиза наяве още от изследването. Всеки пети споделя, че ще гласоподава машинно (21%), до момента в който 14% към момента не са решили по какъв метод да упражнят своя избор.
В сегашното изследване на респондентите беше заложен и въпрос за техните упования от бъдещото ръководство с оглед следствията от коронакризата. Очертава се ясно изразена доминация на упованията за стопански ограничения – 59%, следвани от обществено подкрепяне - 41%. Всеки трети споделя, че е належащо да се акцентира на опазване на здравето и психологичното здраве. " Това е сериозен % и демонстрира, че обществото вижда сериозна потребност от психическа и здравна поддръжка поради следствията от пандемията ", прецизират още от Изследователски център " Спектър ".
Информация по член 205 от Изборния кодекс:
Изпълнител: Изследователски център „ Спектър “ с началник Петко Петков, лекар по социология
Възложител: Институт за съвременна политика
Паспорт на изследването:
Извадка: Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 711 лица от цялата страна.
Метод на събиране на информацията: CATI, Максимално позволен размер на стохастичната неточност при 50% дялове и 95% гаранционна възможност – 3,10%.
Период на изследването: 12.03. - 18.03.2021 година
Дата на първа обява: 19 март 2021 година - фейсбук страница на ИЦ „ Спектър “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ