ГЕРБ трябва да подарят тераса на "Репортери без граници"
ГЕРБ имат всички учредения да изпратят признателен адрес до „ Репортери без граници ” (РБГ) за това, че интернационалната организация остави България на 111-о място от 180 страни в международния показател за независимост на медиите през м.г. Страната ни бе на същата позиция и през 2017 година Макар че напоследък основни фигури в партията на Бойко Борисов назоваха авторитетното журналистическо съдружие „ фракция ” и как ли още не, в този момент същите хора могат да се похвалят напряко с триумф с помощта на тях.
Вярно, България продължава да е на последно място в целия Европейски Съюз по независимост на медиите и единствено Русия, Беларус и Турция са по-назад от нас в Европа. Вярно, дишаме праха на всички останали страни от района, като Румъния (47-о място), Сърбия (90-о), Македония (95-о) и така нататък Вярно, България остава по-назад дори от Унгария, която към този момент се учи със своя ноу-хау как партия на власт затваря устата на неуместните публицисти и си основава комфортна медийна среда (87-о). Но въпреки всичко запазването на позицията, въпреки и била тя толкоз нежелана, е достижение, като се има поради, че през 2018 година българските властници и техните помощници в преодоляването на медиите се постараха доста страната да пропадне на още по-непрестижно място в класацията.
В интернационален проект за непознатите наблюдаващи е прочут казусът от септември 2018 година, когато край Радомир полицията арестува двама проверяващи публицисти от самостоятелни медии (от уеб страницата " Биволъ " и от румънска медия - б.р.), разследвали отклонение на еврофондове. Но тук, в България, се знаят и могат да се посочат още доста доказателства за това по какъв начин „ публицистите са хванати в менгеме ”, което от ден на ден и повече се затваря. 2018-а бе годината, в която се видя, че в България има кръгове, които са подготвени да платят милиони евро, за да заличат от лицето на земята медия, която подлага на критика властта.
Случи се с телевизия BiT
Миналия февруари тя бе купена от незнайния до тогава продуцент Мирослав Янев. Преди договорката BiT се бе оформила като телевизия с сериозни политически излъчвания, в които постоянно гостуваха опозиционери. След финансовата интервенция, чиято стойност не бе обявена, само че се говореше, че става дума за десетки милиони, всички сходни рубрики бяха спрени мигновено. А след това - и цялата телевизия.
Пак през 2018 година се видя по какъв начин един от най-важните регулатори в страната - Комисията за защита на конкуренцията, пречи на задграничен вложител да влезе на медийния пазар у нас за сметка на локални предприемачи. Случи се към договорката за собствеността на Нова телевизия и обвързваните с нея стратегии и уеб сайтове. През юли м.г. Комисия за защита на конкуренцията отхвърли на чешкия милиардер Петр Келнер да купи Нова с претекст, че след сливането новото сдружение може да се окаже прекомерно огромен състезател на медийния и рекламния пазар. Въпреки че все още Келнер не правеше съвсем никакъв бизнес в България. Само няколко месеца по-късно антимонополната комисия разреши без никакви условия и за рекордно къс период на сдружение на братята Кирил и Георги Домусчиеви
да заплати същите пари за „ Нова броудкастинг груп ”
Макар че братята към този момент имаха голям брой вложения и ползи в страната и чужбина.
Отново м.г. българският парламент одобри така наречен Закон за медиите на Делян Пеевски. Той се появи, откакто години наред непознати наблюдаващи, в това число „ Репортери без граници ”, отбелязваха, че властта в България си основава кръг от другарски и комфортни медии, като насочва към тях пари по европейски стратегии. Вместо да се занимае и да реши този фрапантен проблем, ГЕРБ и „ Обединени патриоти ” подкрепиха предложенията на деятеля от Движение за права и свободи, които по никакъв метод не се занимаваха с политико-медийната симбиоза и надлежно изцяло я резервираха.
В не по-малко наказателен вид бе транспониран и регламентът за отбраната на персоналните данни или така наречен GDPR. Въпреки че Брюксел изрично предизвести страните членки, че разпоредбите за запазване на персоналната информация не се отнасят за медиите, посредством нашенски редакции в Закона за отбрана на персоналните данни на практика бе наложена
държавна регулация над журналистическата активност
Бойко Борисов постоянно повтаря, че в България има независимост на словото и че доказателство за това са карикатурите на художника на " Сега " Христо Комарницки. Борисов претендира, че нито той, нито министрите му, нито подчинените му в партията се бъркат в медийния живот. За 10-те години на власт партията му съумя да построи такава парламентарно-институционално-финансова машина, че на значимите фигури в ГЕРБ в действителност не се постанова да вършат нещо персонално, с цел да заглушат гласа на неуместна медия. Ако международните организации бяха наясно с тези тънкости на родната медийна реалност, щяха да сложат страната ни там, където повече й приляга по медийна независимост - сред някоя тирания или военна хунта.
Вярно, България продължава да е на последно място в целия Европейски Съюз по независимост на медиите и единствено Русия, Беларус и Турция са по-назад от нас в Европа. Вярно, дишаме праха на всички останали страни от района, като Румъния (47-о място), Сърбия (90-о), Македония (95-о) и така нататък Вярно, България остава по-назад дори от Унгария, която към този момент се учи със своя ноу-хау как партия на власт затваря устата на неуместните публицисти и си основава комфортна медийна среда (87-о). Но въпреки всичко запазването на позицията, въпреки и била тя толкоз нежелана, е достижение, като се има поради, че през 2018 година българските властници и техните помощници в преодоляването на медиите се постараха доста страната да пропадне на още по-непрестижно място в класацията.
В интернационален проект за непознатите наблюдаващи е прочут казусът от септември 2018 година, когато край Радомир полицията арестува двама проверяващи публицисти от самостоятелни медии (от уеб страницата " Биволъ " и от румънска медия - б.р.), разследвали отклонение на еврофондове. Но тук, в България, се знаят и могат да се посочат още доста доказателства за това по какъв начин „ публицистите са хванати в менгеме ”, което от ден на ден и повече се затваря. 2018-а бе годината, в която се видя, че в България има кръгове, които са подготвени да платят милиони евро, за да заличат от лицето на земята медия, която подлага на критика властта.
Случи се с телевизия BiT
Миналия февруари тя бе купена от незнайния до тогава продуцент Мирослав Янев. Преди договорката BiT се бе оформила като телевизия с сериозни политически излъчвания, в които постоянно гостуваха опозиционери. След финансовата интервенция, чиято стойност не бе обявена, само че се говореше, че става дума за десетки милиони, всички сходни рубрики бяха спрени мигновено. А след това - и цялата телевизия.
Пак през 2018 година се видя по какъв начин един от най-важните регулатори в страната - Комисията за защита на конкуренцията, пречи на задграничен вложител да влезе на медийния пазар у нас за сметка на локални предприемачи. Случи се към договорката за собствеността на Нова телевизия и обвързваните с нея стратегии и уеб сайтове. През юли м.г. Комисия за защита на конкуренцията отхвърли на чешкия милиардер Петр Келнер да купи Нова с претекст, че след сливането новото сдружение може да се окаже прекомерно огромен състезател на медийния и рекламния пазар. Въпреки че все още Келнер не правеше съвсем никакъв бизнес в България. Само няколко месеца по-късно антимонополната комисия разреши без никакви условия и за рекордно къс период на сдружение на братята Кирил и Георги Домусчиеви
да заплати същите пари за „ Нова броудкастинг груп ”
Макар че братята към този момент имаха голям брой вложения и ползи в страната и чужбина.
Отново м.г. българският парламент одобри така наречен Закон за медиите на Делян Пеевски. Той се появи, откакто години наред непознати наблюдаващи, в това число „ Репортери без граници ”, отбелязваха, че властта в България си основава кръг от другарски и комфортни медии, като насочва към тях пари по европейски стратегии. Вместо да се занимае и да реши този фрапантен проблем, ГЕРБ и „ Обединени патриоти ” подкрепиха предложенията на деятеля от Движение за права и свободи, които по никакъв метод не се занимаваха с политико-медийната симбиоза и надлежно изцяло я резервираха.
В не по-малко наказателен вид бе транспониран и регламентът за отбраната на персоналните данни или така наречен GDPR. Въпреки че Брюксел изрично предизвести страните членки, че разпоредбите за запазване на персоналната информация не се отнасят за медиите, посредством нашенски редакции в Закона за отбрана на персоналните данни на практика бе наложена
държавна регулация над журналистическата активност
Бойко Борисов постоянно повтаря, че в България има независимост на словото и че доказателство за това са карикатурите на художника на " Сега " Христо Комарницки. Борисов претендира, че нито той, нито министрите му, нито подчинените му в партията се бъркат в медийния живот. За 10-те години на власт партията му съумя да построи такава парламентарно-институционално-финансова машина, че на значимите фигури в ГЕРБ в действителност не се постанова да вършат нещо персонално, с цел да заглушат гласа на неуместна медия. Ако международните организации бяха наясно с тези тънкости на родната медийна реалност, щяха да сложат страната ни там, където повече й приляга по медийна независимост - сред някоя тирания или военна хунта.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ