Тежко и горко на народ, който играе на сватбата на ГЕРБ с ДПС…
ГЕРБ и Движение за права и свободи се схванаха за партийната дотация. Хем ще е един лев, както желаят хората на Борисов, хем даренията за партиите ще са ез ограничавания - както си пожела, както пожелаха Пеевски и Доган. Това е значимата вест от 19 юни, 2019 година Това, дето всички го усещаха от дълго време, се сподели през днешния ден гласно и сподели гнусно. Затова, недраги българи, се постанова да напомня някои нещица от злополучната ни история.
Пък вие в случай че желаете се гордейте с тях или псувайте, напредвайки към 3,6-те промила с ракийката… Вие избрахте да сте такива и да я няма тази страна. Вие протестирате пред Министерски съвет против скъпите кожи, само че за личните кожи и независимост не обелвате дума. Не се надигате и за шест годишната Мими, на която страната отхвърли право на живот и тя си отиде като откъснато цвете… И медиците не подкрепихте, против корупцията не се изправяте. Но за скъпите кожи – гневни сте и по самомнителен въодушевени. Голямото не виждате. Защото не ви е по силите.
ГЕРБ и Движение за права и свободи - Движение за права и свободи и ГЕРБ. Сватба.
Ето един кратичък текст, който би трябвало, само че не съм сигурен, че ще прочетете.
" Тук, под тая графа, му е мястото да загатна и нещо за подвизите на друга една черна чорбаджийска душа, която е работила срещу Х. Димитра не с мъртвата писмен знак на махзарите, само че с грубата реалност. В с. Рахманлий, Сърненогорска околия, живял по това време Маню Денев. Както виждате, той имал име българско, говорел на тоя език, само че душата му била черна, убежденията му читашки, сърцето му рабско. Когато се чуло в с. Рахманлий, че Хаджи Димитър носи байряк Свобода или гибел, нашият брат Маню плюл на това име и споделил, че тоя Хаджи Димитър би трябвало да бъде най-големия чапкънин. За да покаже и на дело тоя Маню, че душата му е поганска, ето що направя. Събира той една чета от голи роми, турски и български, примамил и няколко души още нему сходни българи, въоръжил ги и тръгнал за Балкана. Участвал Маню в няколко борби с Х. Димитра, бил той и на Бузлуджа, клал и хващал своите братя, псувал доста повече в сравнение с самите турци, и отново се завърнал в своето село крепко и читаво. Разказвал Маню, хвалил се на своите съселяни на какъв брой души хъшове отрязал главите, по какъв начин намирал в гръцмулите им жито или ечемик (които те яли от глад) и най-сетне почвал да псува и кръст, и религия, и независимост, и България… За тая заслуга пловдивския паша подарил на Маня една добра пушка.
Ето наличието на едно писмо, изпратено до пловдивския паша и подписано от Маня:
… “В местността Кадрафил, находяща се сред селата Аджар и Мраченик, едного от хъшовете (ашканън) оставихме, т.е. убихме “…
Тия редове аз пиша за Маня, тъй като той живее и до ден сегашен. Живее той не по този начин безмълвно за през днешния ден и за на следващия ден, не ненавиждан и осъден от младото и честното: само че отново е на чест, на респект, както и в турско време!... И е родолюбец той, управлява публичното мнение; върви постоянно на черкова, псува турците, кълне султана, благоговей пред Русия и прочие Миналата година младежите в Рахманлий дали зрелище драмата „ Х. Димитра и Ст. Караджата “. Присъствал и Маню. Когато станало сражението сред кръста и полумесеца, Маню си припомнил остарели грехове, върнал се в 1868 година и като си въобразил своите каузи, паднал на мястото си в театъра без усеща. „ Други път да не сте давали сходно зрелище – споделил той на младежите. – Хаджи Димитър и Караджата са чапкъни. “
- Слушаме! – дали отговор младежите…
Тежко и горко на народ с такива послушни младежи – отговаряме ние… "
Откъсът е от „ Четите в България “ на Захари Стоянов.
Продължението следва в наши дни. Народът смълчан, оклюмал и изплашен. Неколцина надигат глас и по тях ГЕРБ и Движение за права и свободи пращат потеря. За което получават награди. Я социална поръчка, я медал златножълт, я министерски или прокурорски пост. Ето на Доган – Топлоелектрическа централа „ Варна “ получи, а Пеевски е подготвен да влага във всеки бизнес на своя ортак-баши. Що да не влага, като взе близо 200 милиона за Северната дъга, която към този момент се разпада…
Къде са патрЕотите, ще попита някой наивно. Побарват се, джанъм, побарват се… Толкоз им е куражът.
И не толкова за мръсната договорка за дотациите ми е думата - тя е единствено поредна, - а за наглостта, с която ни зашлевяват.
Тежко и горко на народ, който търпи такива политици и управленци, отговаряме ние…
Но даже не отговаряме – там е нещастието!
Огнян Стефанов
Пък вие в случай че желаете се гордейте с тях или псувайте, напредвайки към 3,6-те промила с ракийката… Вие избрахте да сте такива и да я няма тази страна. Вие протестирате пред Министерски съвет против скъпите кожи, само че за личните кожи и независимост не обелвате дума. Не се надигате и за шест годишната Мими, на която страната отхвърли право на живот и тя си отиде като откъснато цвете… И медиците не подкрепихте, против корупцията не се изправяте. Но за скъпите кожи – гневни сте и по самомнителен въодушевени. Голямото не виждате. Защото не ви е по силите.
ГЕРБ и Движение за права и свободи - Движение за права и свободи и ГЕРБ. Сватба.
Ето един кратичък текст, който би трябвало, само че не съм сигурен, че ще прочетете.
" Тук, под тая графа, му е мястото да загатна и нещо за подвизите на друга една черна чорбаджийска душа, която е работила срещу Х. Димитра не с мъртвата писмен знак на махзарите, само че с грубата реалност. В с. Рахманлий, Сърненогорска околия, живял по това време Маню Денев. Както виждате, той имал име българско, говорел на тоя език, само че душата му била черна, убежденията му читашки, сърцето му рабско. Когато се чуло в с. Рахманлий, че Хаджи Димитър носи байряк Свобода или гибел, нашият брат Маню плюл на това име и споделил, че тоя Хаджи Димитър би трябвало да бъде най-големия чапкънин. За да покаже и на дело тоя Маню, че душата му е поганска, ето що направя. Събира той една чета от голи роми, турски и български, примамил и няколко души още нему сходни българи, въоръжил ги и тръгнал за Балкана. Участвал Маню в няколко борби с Х. Димитра, бил той и на Бузлуджа, клал и хващал своите братя, псувал доста повече в сравнение с самите турци, и отново се завърнал в своето село крепко и читаво. Разказвал Маню, хвалил се на своите съселяни на какъв брой души хъшове отрязал главите, по какъв начин намирал в гръцмулите им жито или ечемик (които те яли от глад) и най-сетне почвал да псува и кръст, и религия, и независимост, и България… За тая заслуга пловдивския паша подарил на Маня една добра пушка.
Ето наличието на едно писмо, изпратено до пловдивския паша и подписано от Маня:
… “В местността Кадрафил, находяща се сред селата Аджар и Мраченик, едного от хъшовете (ашканън) оставихме, т.е. убихме “…
Тия редове аз пиша за Маня, тъй като той живее и до ден сегашен. Живее той не по този начин безмълвно за през днешния ден и за на следващия ден, не ненавиждан и осъден от младото и честното: само че отново е на чест, на респект, както и в турско време!... И е родолюбец той, управлява публичното мнение; върви постоянно на черкова, псува турците, кълне султана, благоговей пред Русия и прочие Миналата година младежите в Рахманлий дали зрелище драмата „ Х. Димитра и Ст. Караджата “. Присъствал и Маню. Когато станало сражението сред кръста и полумесеца, Маню си припомнил остарели грехове, върнал се в 1868 година и като си въобразил своите каузи, паднал на мястото си в театъра без усеща. „ Други път да не сте давали сходно зрелище – споделил той на младежите. – Хаджи Димитър и Караджата са чапкъни. “
- Слушаме! – дали отговор младежите…
Тежко и горко на народ с такива послушни младежи – отговаряме ние… "
Откъсът е от „ Четите в България “ на Захари Стоянов.
Продължението следва в наши дни. Народът смълчан, оклюмал и изплашен. Неколцина надигат глас и по тях ГЕРБ и Движение за права и свободи пращат потеря. За което получават награди. Я социална поръчка, я медал златножълт, я министерски или прокурорски пост. Ето на Доган – Топлоелектрическа централа „ Варна “ получи, а Пеевски е подготвен да влага във всеки бизнес на своя ортак-баши. Що да не влага, като взе близо 200 милиона за Северната дъга, която към този момент се разпада…
Къде са патрЕотите, ще попита някой наивно. Побарват се, джанъм, побарват се… Толкоз им е куражът.
И не толкова за мръсната договорка за дотациите ми е думата - тя е единствено поредна, - а за наглостта, с която ни зашлевяват.
Тежко и горко на народ, който търпи такива политици и управленци, отговаряме ние…
Но даже не отговаряме – там е нещастието!
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ