Георгиос Папаниколау срещу бича, наречен рак
Георгиос Папаниколау - академик, доктор (1883 - 1962)
Произход: Кими, о. Евбея, Гърция
Образование: Медицински факултет на Атинския университет, биология в Мюнхен
Интереси: медицина, литература, философия, езици, музика
Известен: пионер на цитопатологията, ранната диагностика на рака на маточната шийка, откривател на „ цитонамазката на Пап “.
Един злобен камшик, който ни мъчи от Адам и Ева насам, назоваваме „ рак “, въпреки под това име да се крият разнообразни заболявания. Дали в действителност поради библейско наказване, два типа рак има единствено при дамите – на гърдата и на маточната шийка. Ранната диагностика е основна за лекуването, само че методът за това открива едвам преди стотина години Георгиос Папаниколау , гръцки доктор и биолог, който дръзна да откъсне съвсем до корен едно от най-яростните жилка на Божия камшик.
Методът за неинвазивна диагностика на рака на маточната шийка - цитонамазка , известна и като тест на Пап – през 20 век намира необятно приложение. Тестът избавя от гибел най-малко 70 % от дамите с рисковото заболяване, а Папаниколау има доста самопризнания, само че не и Нобелова премия, въпреки да е предлаган два пъти.
„ Даваме премия за лекуване, не за диагностичен способ “, споделя шведският комитет, мотив по този начин слаб, че чак неприличен.
В митологичните времена преди Омир, на остров Евбея живее Паламед. Той не е фамозен, а би трябвало – измисля писмеността, цифрите, монетите, вицовете, заровете, фаровия огън. 32 века след него, през 1883, на Евбея се ражда Георгиос Папаниколау. Той не става чак митологична фигура, само че откритието му е измежду най-великите на света.
Георгиос приключва гимназия в Атина и на 15 записва медицина. Кръгозорът му е необятен, учи френски, британски и немски, разпален е по Ницше, Шопенхауер, Кант, Гьоте, Ибсен, свири на цигулка. Завършва медицината през 1904, само че не става боен доктор, както татко му желае.
„ Искам си свободата, моята сладка независимост “, споделя той. През 1907 учи биология в Германия – един учебен срок в Йена, след това във Фрайбург, а с проучване за половата диференциация на ракообразните, получава докторска степен в Мюнхен.
Там Папаниколау дълбае още във философията и стига до печалния морал - „ задачата оправдава средствата “.
„ Смятах, че в случай че би трябвало даже да вървя по трупове, с цел да преуспея, ще мога да го направя “, написа Папаниколау.
С другари първо прави дребна социалистическа група, след това се възпламенява по придвижването на димотикистите, само че науката от ден на ден го гълтам и го откъсва от публичните пристрастености.
През 1910, Георгиус се връща на Евбея и се дами за любовта на живота си – Андромаха Маврогенис. Фамилията Маврогенис е известна от гръцките битки за самостоятелност, а Андромаха е момиче с темперамент и положително обучение, знае непознати езици и свири на пиано. Следващите над 50 години тя е до него като брачна половинка и лабораторен асистент, има принос в откритията му и неслучайно я назовават „ душата на гинекологичната цитопатология “.
След сватбата, Папаниколау работи за океанографския институт на Монако и е доктор в Балканската война, само че схваща, че в Гърция не може да се разгърне, тъй че отива в Съединени американски щати. Там посрещат бъдещия избавител на човешки животи с равнодушие. Георгиос и Мери работят в магазин за килими, само че той получава място в огромна нюйоркска болница и редом – във факултета по анатомия на медицинския лицей в Корнел. Скоро става преподавател и изкачва академичната стълбица до професор по анатомия и хистология.
През 1914 Папаниколау прави първото изобретение – препарат за лекуване на дребни рани. С него той се замогва, най-малко ненапълно. После изследва пола на морските свинчета и дегенеративните промени у поколенията млекопитаещи при използването на алкохол. Това го води и към задълбаване в изследванията на ендокринните жлези и хормоните, в това число при индивида.
Работата по метода за диагностика на рака на маточната шийка Папаниколау стартира през 1923, а през 1928 показва първите резултати. Те са прекомерно сурови и се посрещат с съмнение - здравната общественост още счита, че диагностика на матката не е допустима без хирургическа интервенция, а концепцията за някаква си намазка, взета с елементарен тампон, звучи неуместно. Папаниколау не се отчайва, продължава проучванията и стига до дълбините на казуса и решението му. Прави го дружно с Хърбърт Трот , професор по гинекология, с който през 1943 издават фамозната монография „ Диагноза на рака на матката благодарение на намазки “.
Книгата отваря нова глава в здравната просвета, наречена „ ексфолираща цитология “, тя е в размер 3 000 страници, с илюстрации на Хашиме Мураяма, а този път триумфът е бърз и голям. Болниците по света възприемат цитонамазката и я ползват с триумф. Папаниколау продължава работа по тематиката и през 1954 издава и различен фундаментален труд – „ Атлас на ексфолиращата цитология “, за който изяснява: „ Това евентуално е измежду последните ми приноси в науката. Благодарен съм на Бога, че ми даде дълъг живот и сили да го завърша щастливо “.
Той умира през 1962, на 79, от инфаркт. Колкото за дългия живот, Господ можеше да е и малко по-щедър към индивида, избавил от ужасна гибел милиони потомци на обичаната божия дъщеря Ева.
Произход: Кими, о. Евбея, Гърция
Образование: Медицински факултет на Атинския университет, биология в Мюнхен
Интереси: медицина, литература, философия, езици, музика
Известен: пионер на цитопатологията, ранната диагностика на рака на маточната шийка, откривател на „ цитонамазката на Пап “.
Един злобен камшик, който ни мъчи от Адам и Ева насам, назоваваме „ рак “, въпреки под това име да се крият разнообразни заболявания. Дали в действителност поради библейско наказване, два типа рак има единствено при дамите – на гърдата и на маточната шийка. Ранната диагностика е основна за лекуването, само че методът за това открива едвам преди стотина години Георгиос Папаниколау , гръцки доктор и биолог, който дръзна да откъсне съвсем до корен едно от най-яростните жилка на Божия камшик.
Методът за неинвазивна диагностика на рака на маточната шийка - цитонамазка , известна и като тест на Пап – през 20 век намира необятно приложение. Тестът избавя от гибел най-малко 70 % от дамите с рисковото заболяване, а Папаниколау има доста самопризнания, само че не и Нобелова премия, въпреки да е предлаган два пъти.
„ Даваме премия за лекуване, не за диагностичен способ “, споделя шведският комитет, мотив по този начин слаб, че чак неприличен.
В митологичните времена преди Омир, на остров Евбея живее Паламед. Той не е фамозен, а би трябвало – измисля писмеността, цифрите, монетите, вицовете, заровете, фаровия огън. 32 века след него, през 1883, на Евбея се ражда Георгиос Папаниколау. Той не става чак митологична фигура, само че откритието му е измежду най-великите на света.
Георгиос приключва гимназия в Атина и на 15 записва медицина. Кръгозорът му е необятен, учи френски, британски и немски, разпален е по Ницше, Шопенхауер, Кант, Гьоте, Ибсен, свири на цигулка. Завършва медицината през 1904, само че не става боен доктор, както татко му желае.
„ Искам си свободата, моята сладка независимост “, споделя той. През 1907 учи биология в Германия – един учебен срок в Йена, след това във Фрайбург, а с проучване за половата диференциация на ракообразните, получава докторска степен в Мюнхен.
Там Папаниколау дълбае още във философията и стига до печалния морал - „ задачата оправдава средствата “.
„ Смятах, че в случай че би трябвало даже да вървя по трупове, с цел да преуспея, ще мога да го направя “, написа Папаниколау.
С другари първо прави дребна социалистическа група, след това се възпламенява по придвижването на димотикистите, само че науката от ден на ден го гълтам и го откъсва от публичните пристрастености.
През 1910, Георгиус се връща на Евбея и се дами за любовта на живота си – Андромаха Маврогенис. Фамилията Маврогенис е известна от гръцките битки за самостоятелност, а Андромаха е момиче с темперамент и положително обучение, знае непознати езици и свири на пиано. Следващите над 50 години тя е до него като брачна половинка и лабораторен асистент, има принос в откритията му и неслучайно я назовават „ душата на гинекологичната цитопатология “.
След сватбата, Папаниколау работи за океанографския институт на Монако и е доктор в Балканската война, само че схваща, че в Гърция не може да се разгърне, тъй че отива в Съединени американски щати. Там посрещат бъдещия избавител на човешки животи с равнодушие. Георгиос и Мери работят в магазин за килими, само че той получава място в огромна нюйоркска болница и редом – във факултета по анатомия на медицинския лицей в Корнел. Скоро става преподавател и изкачва академичната стълбица до професор по анатомия и хистология.
През 1914 Папаниколау прави първото изобретение – препарат за лекуване на дребни рани. С него той се замогва, най-малко ненапълно. После изследва пола на морските свинчета и дегенеративните промени у поколенията млекопитаещи при използването на алкохол. Това го води и към задълбаване в изследванията на ендокринните жлези и хормоните, в това число при индивида.
Работата по метода за диагностика на рака на маточната шийка Папаниколау стартира през 1923, а през 1928 показва първите резултати. Те са прекомерно сурови и се посрещат с съмнение - здравната общественост още счита, че диагностика на матката не е допустима без хирургическа интервенция, а концепцията за някаква си намазка, взета с елементарен тампон, звучи неуместно. Папаниколау не се отчайва, продължава проучванията и стига до дълбините на казуса и решението му. Прави го дружно с Хърбърт Трот , професор по гинекология, с който през 1943 издават фамозната монография „ Диагноза на рака на матката благодарение на намазки “.
Книгата отваря нова глава в здравната просвета, наречена „ ексфолираща цитология “, тя е в размер 3 000 страници, с илюстрации на Хашиме Мураяма, а този път триумфът е бърз и голям. Болниците по света възприемат цитонамазката и я ползват с триумф. Папаниколау продължава работа по тематиката и през 1954 издава и различен фундаментален труд – „ Атлас на ексфолиращата цитология “, за който изяснява: „ Това евентуално е измежду последните ми приноси в науката. Благодарен съм на Бога, че ми даде дълъг живот и сили да го завърша щастливо “.
Той умира през 1962, на 79, от инфаркт. Колкото за дългия живот, Господ можеше да е и малко по-щедър към индивида, избавил от ужасна гибел милиони потомци на обичаната божия дъщеря Ева.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ