Георги Йорданов е роден на 12 октомври 1956 г. в

Георги Йорданов е роден на 12 октомври 1956 година в Нова Загора. Възпитаник е на Медицинския университет в Пловдив, където приключва обща медицина и стоматология през 1985 година, а по-късно е и учител там. Специализирал е мениджмънт на здравното обезпечаване в Германия, изучавал е мениджмънт на болнични заведения в Съединени американски щати и Германия. Бил е шеф на Районния център по опазване на здравето. От 2014 година, до избирането му за народен представител, е шеф на МБАЛ "Пловдив ". Бил е общински консултант и е работил в комисията по опазване на здравето. Народен представител в 44-то Народно заседание от Българска социалистическа партия от 16 МИР в Пловдив. Зам.-председател е на парламентарната комисия по опазване на здравето и е член на комисията за политиките на българите в чужбина.

"Как може един пенсионер да си разреши да доплати над 100 лв. за болнично лекуване "

"Министърът на опазването на здравето не извърши решението на Народното събрание да показа тактика за опазване и стабилизиране на общинските лечебни заведения "

-Доц. Йорданов, кои проблеми взема решение показаният преди дни модел за промяна в опазването на здравето?
- Концепцията, която министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев показа, е по отношение на решение на Народното събрание от края на юни тази година. Той обаче не извърши друго решение на Народното събрание от февруари 2018 година, което го задължаваше да създаде тактика за опазване и стабилизиране на общинските лечебни заведения. Все още чакаме този документ - всички знаем какво е положението на огромна част от общинските лечебни заведения.
Концепцията на министър Ананиев не показва хрумвания за здравна промяна в Република България, а единствено за промени в метода на финансиране на системата на опазване на здравето. Най-общо казано, предлага се прекосяване от взаимен модел на здравно обезпечаване към персонализиран модел и комбиниране на здравно обезпечаване със здравно обезпечаване. Касае се за спомагателен над 1 милиарда лв. за финансиране на опазването на здравето. Откъде ще дойдат тези пари? От джоба на българските жители. И в двата разновидността на концепцията се планува събиране на спомагателни суми от жителите и то в немалки размери. Това са 12 лв. в сметките на в допълнение наложително здравно обезпечаване, което действително съставлява над 2% увеличение на здравната вноска. Плюс 15% така наречен съучастничество при хоспитализация с цена на клиничната пътека до 700 лева, което прави още над 100 лв.. Плюс в допълнение полузадължително здравно обезпечаване.
Представете си какво значи това за българските жители! Как може един пенсионер да си разреши да доплати над 100 лв. за клинично лекуване? Освен това лечебните заведения могат да изискват в допълнение възнаграждение за разнообразни услуги, които оферират.
Предлага се централизирано приемане на цени на медицинските действия, само че се дава опция на лечебните заведения да могат да ги усилват с разнообразни сделки с пациентите и да изискват доплащане от тях. Това е заплащане за същия артикул няколко пъти.
- Според вас кои са неразбираемите места в предлаганата идея?
- Не е ясно кой ще заплаща спомагателните суми за тези категории, които в този момент заплаща страната - децата, учениците, безработните, пенсионерите, държавните чиновници. Говори се за надзор върху здравната система, само че не е ясно по какъв начин ще се администратира той. Кой ще бъде органът, който ще взема решение разногласията сред жителите и здравните застрахователи - съдът ли? Ако е по този начин, това в допълнение ще утежни системата и достъпа до опазване на здравето. И още нещо доста значимо: по какъв начин ще се преодолее Конституцията? В нея е записано ясно, че всеки жител има право да здравно обслужване по реда на наложителното здравно обезпечаване. А тук ни се предлага нещо, което влиза в несъгласие с Конституцията - наложително здравно обезпечаване.
Не е ясна обстановката, при която българският жител се нуждае от неотменима болнична помощ в незабавен порядък, за която той би трябвало да доплати своите 15%, само че той ги няма.
Не са ясни финансовите отговорности на българските жители, които дълготрайно отсъстват от страната.
Не е ясно при банкрут на здравен осигурител и предлаганото обвързване на НЗОК тя да поеме финансирането на жителите от банкрутиралия фонд - от кое място касата ще вземе нужните средства? При това, едно от изискванията да бъде на този пазар, избран осигурител би трябвало да има най-малко 500 хиляди застраховани. Откъде касата ще вземе пари, с цел да ги поеме?
Въпросите и неяснотите по предлагания модел - и в двата му разновидността, са прекомерно доста. Но главният въпрос е: това, което предлага министър Ананиев, извършва ли главната цел на една здравна промяна, по този начин както я схващат жителите - възстановяване на достъпа до опазване на здравето и възстановяване качеството на здравната помощ? Никъде не се вижда здравната експертиза.
- Очевидно е, че планът се пробва да взема решение финансовите проблеми на опазването на здравето и на никое място не става въпрос за възстановяване качеството на медицинските услуги, не се вижда мястото на медицинските експерти. Какво предлага левицата за решение навръх тези проблеми?
- На първо място ние считаме, че финансирането на опазването на здравето е задоволително. Не е належащо увеличение на здравната вноска. Предлагаме увеличение на успеваемостта и контрола при разпределението на финансовите средства. Крайно време е да спре безконтролното увеличение на лечебните заведения. Затова предлагаме сполучлив държавен надзор върху този развой, въз основата на научно обосновани критерии за потребността от лечебни заведения и медицински фрагменти и териториалното им систематизиране. Всички приказват за това, само че не се подхващат ограничения. Както споделих, това може да стане въз основата на разбор, а не по административен път.
Предлагаме въвеждането на нова конструкция на териториално систематизиране на лечебните заведения и обединяването им в районни сдружения на база на еврорегионите, за оптимално взаимоотношение въз основа на потенциал, благоприятни условия и равнища.
Предлагаме да отпадне комерсиалният статут на българските лечебни заведения и тези от тях, които желаят да работят и да се финансират с обществен запас, да се записват по нов ред, избран с закон.
Направили сме калкулации, въз основа на които е предлагането ни за понижаване на Данък добавена стойност за медикаменти от 20% на 8%. Смятаме, че при такова Данък добавена стойност ще се понижи непостижимата тежест върху обществено слабите жители и пенсионерите.
Предлагаме въвеждане на договорно начало при здравното обучение с приемане на обвързване по-късно за работа избран брой години по държавно систематизиране, в това число за системата на следдипломната специализация. България се трансформира в развъдник на медицински фрагменти, освен това с отлична подготовка, за западните страни.
Тези и доста други оферти са залегнали във "Визия за България ", която непрекъснато се добавя с нови оферти правени от жителите при нашите срещи с тях в страната. Това ще ни разреши да обобщим и предложим един нов модел на публично опазване на здравето, от който се нуждаем, с дейно и следено потребление на ресурсите, с налично и качествено опазване на здравето и в последна сметка с задоволеност и на българските жители, и на медицинските ни фрагменти.
- Какво е бъдещето на съсловните организации?
- Предлаганата идея от министър Ананиев на процедура изключва Лекарския съюз и другите съсловни организации от договорния развой при финансиране на опазването на здравето. Ние считаме, че всичко позитивно при развиването на опазването на здравето през последните 25 се случи с дейното положително присъединяване на Българския лекарски съюз и желаеме по този начин да продължим и отсега нататък. Игнорирането на съсловните организации е недопустимо.