ГЕРБ дължат отговори за лобисткия закон за приватизацията
Георги ТЪРНОВАЛИЙСКИ е роден в гр. Раковски. Завършил е Търговската гимназия, а след това стопанска система във ВИНС във Варна. Работил е като икономист в КЦМ. Още от основаването на данъчната администрация през 1991 година работи в нейните структури, а през 2006 година става шеф на Национална агенция за приходите в Пловдив. В интервала 2010-2011 година е зам.-кмет по евроинтеграцията и обществената политика в Пловдив. От октомври 2013 до май 2014 година е зам. изпълнителен шеф на Национална агенция за приходите. През юни 2014 година става зам.-министър на финансите в държавното управление на Пламен Орешарски. Депутат в 43-то и 44-то Народно заседание от Българска социалистическа партия. Зам.-председател е на комисията по бюджет и финанси и член на комисията за наблюдаване на приходните организации и битка със сивата стопанска система и контрабандата в Народно събрание.
"Намаляването на тавана на кешовите заплащания на 5000 лева е в изгода не на страната, а единствено и само в услуга на комерсиалните банки "
"Законът за горивата няма да реши проблемите със сивия бранш, даже ще сътвори нови. И ще ограничи интензивността на по-малките компании "
- Господин Търновалийски, свадите със законите, импортирани или подкрепени от ГЕРБ, като че ли станаха непокътната мярка. Последният е със Закона за приватизация и следприватизационен надзор, който Българска социалистическа партия не поддържа, а президентът Румен Радев му наложи несъгласие, след което се оказа, че ГЕРБ поддържат ветото.
- Ние сме на безусловно същото мнение като президента. Недопустимо е да бъдат намалявани периоди, които години наред са били в деяние, и това да стане със остаряла дата. Явно текстовете са лобистки, очевидно има и поети задължения от вносителите. Затова виждаме и тези кавги. А ГЕРБ се пробват да се отърсят от следващия скандал след лобистки оферти. В последна сметка те към този момент са подкрепили тези текстове и са част от болшинството, което ги одобри. По този метод се допуска, че ще бъде ощетен и българският бюджет с много милиони левове, тъй като се загатва една фамилия, едно сдружение, само че текстовете биха важали за доста други покупко-продажби. И тъй като законът е лобистки, те взеха решение да поддържат ветото на президента, без значение от това ще би трябвало да дават отговори. Може би чакаха, че сред другите кавги това ще остане неусетно - ето президентът го връща и ние поддържаме ветото и неговите претекстове. Това е следващият образец за какво в българския парламент има толкоз ниско доверие. Недопустимо е, когато си приел такава смяна, за която и преди този момент имаше претекстове, че текстовете са рискови и противоконституционни, и в несъгласие на всички законодателни правила, след това да се опитваш да се измъкваш. ГЕРБ поддържаха тези промени и този факт не може да бъде подценен.
- Другият противоречив план е така наречен закон за горивата на Ревизоро. АИКБ прикани президента да наложи несъгласие и на него. Какво се крие в закона?
- Целите, които си слага законопроектът, е битка със сивата стопанска система, измамите с Данък добавена стойност при горивата. И ние сме за този недостатък да бъде преборен, с цел да не бъде ощетяван българският бюджет, да не бъдат ощетявани българските жители. Дотук обаче са положителните страни на този законопроект.
- Защо?
- Защото ние имаме характерни закони, каквито са Законът за акцизите и данъчните хранилища и Законът за Данък добавена стойност. Имаме и администрация, която управлява тези процеси. И в случай че тя с тези два закона не може да се оправи със сивата стопанска система, не могат да се оправят с измамите с Данък добавена стойност и акцизите две администрации - на организация "Митници " и на Национална агенция за приходите, то един чисто процедурен административен закон няма по какъв начин да реши тези проблеми, натрупвани през годините. Законът за горивата няма да реши проблемите със сивия бранш при горивата, даже ще сътвори нови. И ще ограничи интензивността на по-малките компании, което е най-големият му проблем. Отделно по този закон се изискват нови гаранции. След като по Закона за акцизите имам гаранция по акциза, по Закона за Данък добавена стойност също имам гаранция за ДДС-то, то в този момент и този закон желае гаранции. Двойното гарантиране е неприемливо. Има европейска инструкция, която споделя: мисли за дребните. Смятам също, че всички тези промени би трябвало да бъдат нотифицирани от Европейски Съюз. С много негативи е претрупан този закон и най-лошото е, че няма да докара до решение на проблемите, което си слага като цел.
- Беше ли неотложно, а и естествена процедура ли е след средата на годината да се вършат промени в Закона за акцизите и данъчните хранилища, с които се покачва ставката на акциза върху така наречен бездимни цигари? Видяхме и чудноват цирк сякаш с отдръпване на измененията, след това пък бяха импортирани нови поправени ставки.
- Както и да назоваваме всички тези дейности на толкоз дейните депутати от ръководещото болшинство - тъй като тези лобистки текстове се внасят от народни представители, те са, с цел да не дойдат от министерствата и да не се показват мнения по тях и бързичко да минат през комисиите в Народно събрание. Говорихме за така наречен закон за горивата. Внасят го народни представители, а в действителност комисия от доста министерства дълги години е работила по него. Това е заобикаляне, с цел да може бързо да мине законът без публично разискване, без наложително мнение на всички министерства. На последващо място би трябвало да има сериозна оценка за въздействието, а по този начин това се извършва изцяло официално, което прави законодателството ни неприятно. В законопроекта на Менда Стоянова от ГЕРБ за изменение на акцизите на негоряемите тютюневи произведения имаше предложение за изменение на осем параграфа. От тези оферти тя отдръпна седем, а осмото го промени. Но с цел да не анулира целия законопроект, предложи още 4 параграфа и остава нарастването на акциза за тези тютюневи произведения от 153 лева за кг на 233 лева за кг. И дотук също не би имало неприятно, в случай че е направена оценка на въздействието. Още повече законът във връзка с тези произведения е изменен преди по-малко от година. Задължително е по Закона за нормативните актове да има следваща оценка на въздействието. Да каже госпожа Стоянова за какво предлага акцизът да стане 233 лева? А освен да приказва, че по-малко данък влиза в бюджета. Защо не 500 лева да вземем за пример? Каква е оценката? Липсва разбор, липсва информация. Още повече тези оферти са в несъгласие със Закона за обществените финанси. В чл.16 се споделя, че конструкция и размер на налози може да се вършат, откакто е признат бюджетът за идната година. Обикновено това става с бюджетната процедура. А в този момент по средата на годината се трансформира данъчна ставка, която ще влезе в действие от 1 октомври. Това е безусловно нелогично, без да е ясно за какво се бърза. Защо това да не се случи от 1 януари, откакто създадат всички планове. Явно има поети задължения. Мотивът на госпожа Стоянова е, че тя била лобист за бюджета. Не е правилно, тъй като другояче щеше да има сериозен разбор и тя трябваше да ни убеди. Недопустимо е по средата на годината да се трансформират данъчни ставки. Това ще е следващият негатив за Народното събрание, за работата на законодателната власт и не би трябвало да се чудим на отношението и на бизнеса, и на жителите.
- ГЕРБ направиха няколко опита за понижаване на тавана на кешовите заплащания, който все още е 10 хиляди лева Пак ще има предложение той да падне на 5 хиляди лева или най-малко на 7 хиляди лева, както съобщи министър председателят.
- Това се прави към този момент 3-4 следващи години. И още веднъж с претекстовете, че ще повлияе върху сивата стопанска система, в битката с измамите. Според мен обаче това е неприемливо, тъй като с изключение на София и огромните градове има и дребни обитаеми места, където всички разплащания не могат да стават по банков път. И в случай че банките нямат бизнес, не това е методът той да им се сътвори. Вече всяко разплащане по банков път даже и с карта води след себе такси. Недопустимо е да се заплащат големи такси за тези транзакции, които ще се вършат. И в случай че единствената цел на вносителите е да се лимитират измамите и да се защитят фискът и действителната стопанска система, то тогава би трябвало да намерят вид тези заплащания по банков път да имат по-ниски такси. Но не знам по какъв начин законодателно това би могло да стане, тъй като банките са сдружения, които сами дефинират тази политика и това не може да бъде ограничавано. Но в случай че таванът на разплащанията в брой е свален толкоз ниско, всеки от нас ще би трябвало да заплаща. Не имам вяра в положителните планове на ръководещите, че намаляването на тавана на заплащанията в брой на 5000 лева е в интерес на страната. Преди повече от 15 година - 2002-2003 година, беше такова ограничаването. И това не докара до доста положителни резултати. И в този момент няма да повлияе, тъй като нямаме толкоз добре построена банкова мрежа на всички места в страната. Това е единствено и само в услуга на комерсиалните банки и няма до докара до повече доходи в бюджета.
- За разискване бе пусната наредбата за отчитане на продажби в комерсиалните обекти, която беше ремонтирана в края на 2017 година Новото е, че се трансформират периодите, само че за търговците има нови условия, които ще им костват значително пари. Промяната бе направена с аргумента, че има фрапиращо неотчитане на сред 30 и 70% от оборотите, само че кой е отговорен?
- Това са недостатъци и пропуски в контрола. Национална агенция за приходите си преструктурира администрацията и отделите. И отделът, който се занимаваше с това, изчезна. Борбата с тези пороци - немаркирането, неотчитането на оборотите, е от доста години.
Това, което се предлага, е смяна в софтуера, само че то единствено ще утежни бизнеса. Ние повдигнахме подобен спор при започване на годината и казахме, че това ще повлияе зле на дребния и междинния бизнес. А и ще коства много скъпо.
- Разчетите бяха за към 120 млн. лева за сметка на бизнеса.
- Да, само че с изключение на тези 120 млн. лева ще има инвестиция за замяна на принтерите, настрана ще има към 50-60 млн. лева за замяна на софтуера. Не това е обаче огромната неволя. Тя е, че това, което се предлага като нов програмен продукт, като смяна, не е новаторско. И след година-две отново ще би трябвало да се сменя. Специалистите в тази област дадоха много положителни оферти, само че не бяха чути. Оценката е, че условията, които са в този момент в наредбата, са основани на остарели в софтуерно отношение средства и способи. Това значи, че след немного време бизнесът още веднъж ще би трябвало да заплаща. Има 3-4 компании, които работят с касовите апарати и на две-три години се прави нов бизнес. Първо имаше замяна на касовите апарати, по-късно всички касови апарати трябваше да имат вързка с Национална агенция за приходите, в този момент има смяна в софтуера. Всичко това е на гърба на дребния и междинния бизнес. Лошото е, че и бизнесът, а и жителите, стартират да реагират, едвам когато даден проблем ги застигне. Тази разпоредба беше изменена още в края на предходната година и беше даден гратисен период една година от 1 януари 2019 година да бъде сменен софтуерът. Сега този период се удължава с 3 месеца, само че и той ще мине, ще пристигна 31 март и компаниите, регистрирани по Данък добавена стойност, ще би трябвало да имат този нов програмен продукт. Оттук идват и големите въпросителни - дали този нов програмен продукт ще проработи, по какъв начин ще работи, тъй като и глобите са по-големи. А и сега има проблем с предаването на информация към Национална агенция за приходите, доста постоянно зациклят системите. А в този момент, когато и софтуерът е нов и очевидно по-сложен, ще бъде още по-голям проблем. И всичко това се прави, тъй като контролът не е на задоволително положително равнище. Уж се цели повече надзор. Но когато се натоварва бизнесът с нови налози или разноски, той търси разновидности от кое място да избие тези разноски. Сега компаниите ще би трябвало да създадат нови разноски за всеки уред по 200-250 лева, което изяжда част от техните запаси и на процедура те ще бъдат принудени да търсят метод да заобиколят закона. А знаете по какъв начин оцелява българският бизнес в тези сложни условия. Наредбата е реалност, законът е в действие, само че никой не реагира, даже браншовите организации на дребния и междинния бизнес. Ние пък не бяхме чути от ръководещите. Някои от софтуерните компании предложиха по-добри решения, само че и на тях не им бе обърнато внимание.
- Г-н Търновалийски, постоянно сте били зает с тематиката за бъдещето на летище Пловдив, за което беше избран концесионер, като в спечелилото обединяване бе китайският сътрудник - HNA Airport Group. Но макар удължаването на периода, той се отхвърли и договорът не беше подписан. Какво разчитате в случилото се?
- Да в действителност беше продължен срокът за сключване на контракта. Това, което знаех, е, че се прави за той да бъде подписан в границите на лидерската среща на върха 16+1, в която участваха страните от Централа и Източна Европа и Китай. На нея имаше огромна делегация от Китай, само че подписването не се случи. Опитах се да схвана за какво. Неофициалната информация беше, че е поради това, че притежателят на компанията е умрял в резултат на случай. Но това, съгласно мен, не е свястно, не е съществено пояснение. За да имат развиване районът и гр. Пловдив, летището би трябвало да се развива.
- Държавата прелестно в кавички се намеси там, преди да пусне концесията.
- Държавата в действителност прелестно без кавички се намеси там по време на тройната коалиция, когато министър на превоза беше Петър Мутафчиев. Тогава в летището бяха вложени към 45 млн. лева Знаем обаче до какво положение беше докарано то, преди да бъде пусната концесията. Затова желаеме да знаем каква е политиката във връзка с летището. Явно някой има интерес летище Пловдив да не се развива като цивилен полети и като карго летище, тъй като другояче Пловдив е на доста комфортно място. Оттук нататък е забавно по какъв начин ще се развият нещата - дали ще има нова процедура, или ще се договаря със идващия претендент. Има нещо, което ние всички не знаем, само че то ще се разбере на по-късен стадий. Заради това би трябвало към министъра на превоза Ивайло Московски да бъде заложен настоящ въпрос по тази тематика. Защото пловдивската общност в действителност доста се интересува от бъдещето на летището и то е доста значимо за хората, за бизнеса, за развиването на Пловдив и района. Това обаче, което видяхме през последните години, е, че страната не желае да развива това летище.
"Намаляването на тавана на кешовите заплащания на 5000 лева е в изгода не на страната, а единствено и само в услуга на комерсиалните банки "
"Законът за горивата няма да реши проблемите със сивия бранш, даже ще сътвори нови. И ще ограничи интензивността на по-малките компании "
- Господин Търновалийски, свадите със законите, импортирани или подкрепени от ГЕРБ, като че ли станаха непокътната мярка. Последният е със Закона за приватизация и следприватизационен надзор, който Българска социалистическа партия не поддържа, а президентът Румен Радев му наложи несъгласие, след което се оказа, че ГЕРБ поддържат ветото.
- Ние сме на безусловно същото мнение като президента. Недопустимо е да бъдат намалявани периоди, които години наред са били в деяние, и това да стане със остаряла дата. Явно текстовете са лобистки, очевидно има и поети задължения от вносителите. Затова виждаме и тези кавги. А ГЕРБ се пробват да се отърсят от следващия скандал след лобистки оферти. В последна сметка те към този момент са подкрепили тези текстове и са част от болшинството, което ги одобри. По този метод се допуска, че ще бъде ощетен и българският бюджет с много милиони левове, тъй като се загатва една фамилия, едно сдружение, само че текстовете биха важали за доста други покупко-продажби. И тъй като законът е лобистки, те взеха решение да поддържат ветото на президента, без значение от това ще би трябвало да дават отговори. Може би чакаха, че сред другите кавги това ще остане неусетно - ето президентът го връща и ние поддържаме ветото и неговите претекстове. Това е следващият образец за какво в българския парламент има толкоз ниско доверие. Недопустимо е, когато си приел такава смяна, за която и преди този момент имаше претекстове, че текстовете са рискови и противоконституционни, и в несъгласие на всички законодателни правила, след това да се опитваш да се измъкваш. ГЕРБ поддържаха тези промени и този факт не може да бъде подценен.
- Другият противоречив план е така наречен закон за горивата на Ревизоро. АИКБ прикани президента да наложи несъгласие и на него. Какво се крие в закона?
- Целите, които си слага законопроектът, е битка със сивата стопанска система, измамите с Данък добавена стойност при горивата. И ние сме за този недостатък да бъде преборен, с цел да не бъде ощетяван българският бюджет, да не бъдат ощетявани българските жители. Дотук обаче са положителните страни на този законопроект.
- Защо?
- Защото ние имаме характерни закони, каквито са Законът за акцизите и данъчните хранилища и Законът за Данък добавена стойност. Имаме и администрация, която управлява тези процеси. И в случай че тя с тези два закона не може да се оправи със сивата стопанска система, не могат да се оправят с измамите с Данък добавена стойност и акцизите две администрации - на организация "Митници " и на Национална агенция за приходите, то един чисто процедурен административен закон няма по какъв начин да реши тези проблеми, натрупвани през годините. Законът за горивата няма да реши проблемите със сивия бранш при горивата, даже ще сътвори нови. И ще ограничи интензивността на по-малките компании, което е най-големият му проблем. Отделно по този закон се изискват нови гаранции. След като по Закона за акцизите имам гаранция по акциза, по Закона за Данък добавена стойност също имам гаранция за ДДС-то, то в този момент и този закон желае гаранции. Двойното гарантиране е неприемливо. Има европейска инструкция, която споделя: мисли за дребните. Смятам също, че всички тези промени би трябвало да бъдат нотифицирани от Европейски Съюз. С много негативи е претрупан този закон и най-лошото е, че няма да докара до решение на проблемите, което си слага като цел.
- Беше ли неотложно, а и естествена процедура ли е след средата на годината да се вършат промени в Закона за акцизите и данъчните хранилища, с които се покачва ставката на акциза върху така наречен бездимни цигари? Видяхме и чудноват цирк сякаш с отдръпване на измененията, след това пък бяха импортирани нови поправени ставки.
- Както и да назоваваме всички тези дейности на толкоз дейните депутати от ръководещото болшинство - тъй като тези лобистки текстове се внасят от народни представители, те са, с цел да не дойдат от министерствата и да не се показват мнения по тях и бързичко да минат през комисиите в Народно събрание. Говорихме за така наречен закон за горивата. Внасят го народни представители, а в действителност комисия от доста министерства дълги години е работила по него. Това е заобикаляне, с цел да може бързо да мине законът без публично разискване, без наложително мнение на всички министерства. На последващо място би трябвало да има сериозна оценка за въздействието, а по този начин това се извършва изцяло официално, което прави законодателството ни неприятно. В законопроекта на Менда Стоянова от ГЕРБ за изменение на акцизите на негоряемите тютюневи произведения имаше предложение за изменение на осем параграфа. От тези оферти тя отдръпна седем, а осмото го промени. Но с цел да не анулира целия законопроект, предложи още 4 параграфа и остава нарастването на акциза за тези тютюневи произведения от 153 лева за кг на 233 лева за кг. И дотук също не би имало неприятно, в случай че е направена оценка на въздействието. Още повече законът във връзка с тези произведения е изменен преди по-малко от година. Задължително е по Закона за нормативните актове да има следваща оценка на въздействието. Да каже госпожа Стоянова за какво предлага акцизът да стане 233 лева? А освен да приказва, че по-малко данък влиза в бюджета. Защо не 500 лева да вземем за пример? Каква е оценката? Липсва разбор, липсва информация. Още повече тези оферти са в несъгласие със Закона за обществените финанси. В чл.16 се споделя, че конструкция и размер на налози може да се вършат, откакто е признат бюджетът за идната година. Обикновено това става с бюджетната процедура. А в този момент по средата на годината се трансформира данъчна ставка, която ще влезе в действие от 1 октомври. Това е безусловно нелогично, без да е ясно за какво се бърза. Защо това да не се случи от 1 януари, откакто създадат всички планове. Явно има поети задължения. Мотивът на госпожа Стоянова е, че тя била лобист за бюджета. Не е правилно, тъй като другояче щеше да има сериозен разбор и тя трябваше да ни убеди. Недопустимо е по средата на годината да се трансформират данъчни ставки. Това ще е следващият негатив за Народното събрание, за работата на законодателната власт и не би трябвало да се чудим на отношението и на бизнеса, и на жителите.
- ГЕРБ направиха няколко опита за понижаване на тавана на кешовите заплащания, който все още е 10 хиляди лева Пак ще има предложение той да падне на 5 хиляди лева или най-малко на 7 хиляди лева, както съобщи министър председателят.
- Това се прави към този момент 3-4 следващи години. И още веднъж с претекстовете, че ще повлияе върху сивата стопанска система, в битката с измамите. Според мен обаче това е неприемливо, тъй като с изключение на София и огромните градове има и дребни обитаеми места, където всички разплащания не могат да стават по банков път. И в случай че банките нямат бизнес, не това е методът той да им се сътвори. Вече всяко разплащане по банков път даже и с карта води след себе такси. Недопустимо е да се заплащат големи такси за тези транзакции, които ще се вършат. И в случай че единствената цел на вносителите е да се лимитират измамите и да се защитят фискът и действителната стопанска система, то тогава би трябвало да намерят вид тези заплащания по банков път да имат по-ниски такси. Но не знам по какъв начин законодателно това би могло да стане, тъй като банките са сдружения, които сами дефинират тази политика и това не може да бъде ограничавано. Но в случай че таванът на разплащанията в брой е свален толкоз ниско, всеки от нас ще би трябвало да заплаща. Не имам вяра в положителните планове на ръководещите, че намаляването на тавана на заплащанията в брой на 5000 лева е в интерес на страната. Преди повече от 15 година - 2002-2003 година, беше такова ограничаването. И това не докара до доста положителни резултати. И в този момент няма да повлияе, тъй като нямаме толкоз добре построена банкова мрежа на всички места в страната. Това е единствено и само в услуга на комерсиалните банки и няма до докара до повече доходи в бюджета.
- За разискване бе пусната наредбата за отчитане на продажби в комерсиалните обекти, която беше ремонтирана в края на 2017 година Новото е, че се трансформират периодите, само че за търговците има нови условия, които ще им костват значително пари. Промяната бе направена с аргумента, че има фрапиращо неотчитане на сред 30 и 70% от оборотите, само че кой е отговорен?
- Това са недостатъци и пропуски в контрола. Национална агенция за приходите си преструктурира администрацията и отделите. И отделът, който се занимаваше с това, изчезна. Борбата с тези пороци - немаркирането, неотчитането на оборотите, е от доста години.
Това, което се предлага, е смяна в софтуера, само че то единствено ще утежни бизнеса. Ние повдигнахме подобен спор при започване на годината и казахме, че това ще повлияе зле на дребния и междинния бизнес. А и ще коства много скъпо.
- Разчетите бяха за към 120 млн. лева за сметка на бизнеса.
- Да, само че с изключение на тези 120 млн. лева ще има инвестиция за замяна на принтерите, настрана ще има към 50-60 млн. лева за замяна на софтуера. Не това е обаче огромната неволя. Тя е, че това, което се предлага като нов програмен продукт, като смяна, не е новаторско. И след година-две отново ще би трябвало да се сменя. Специалистите в тази област дадоха много положителни оферти, само че не бяха чути. Оценката е, че условията, които са в този момент в наредбата, са основани на остарели в софтуерно отношение средства и способи. Това значи, че след немного време бизнесът още веднъж ще би трябвало да заплаща. Има 3-4 компании, които работят с касовите апарати и на две-три години се прави нов бизнес. Първо имаше замяна на касовите апарати, по-късно всички касови апарати трябваше да имат вързка с Национална агенция за приходите, в този момент има смяна в софтуера. Всичко това е на гърба на дребния и междинния бизнес. Лошото е, че и бизнесът, а и жителите, стартират да реагират, едвам когато даден проблем ги застигне. Тази разпоредба беше изменена още в края на предходната година и беше даден гратисен период една година от 1 януари 2019 година да бъде сменен софтуерът. Сега този период се удължава с 3 месеца, само че и той ще мине, ще пристигна 31 март и компаниите, регистрирани по Данък добавена стойност, ще би трябвало да имат този нов програмен продукт. Оттук идват и големите въпросителни - дали този нов програмен продукт ще проработи, по какъв начин ще работи, тъй като и глобите са по-големи. А и сега има проблем с предаването на информация към Национална агенция за приходите, доста постоянно зациклят системите. А в този момент, когато и софтуерът е нов и очевидно по-сложен, ще бъде още по-голям проблем. И всичко това се прави, тъй като контролът не е на задоволително положително равнище. Уж се цели повече надзор. Но когато се натоварва бизнесът с нови налози или разноски, той търси разновидности от кое място да избие тези разноски. Сега компаниите ще би трябвало да създадат нови разноски за всеки уред по 200-250 лева, което изяжда част от техните запаси и на процедура те ще бъдат принудени да търсят метод да заобиколят закона. А знаете по какъв начин оцелява българският бизнес в тези сложни условия. Наредбата е реалност, законът е в действие, само че никой не реагира, даже браншовите организации на дребния и междинния бизнес. Ние пък не бяхме чути от ръководещите. Някои от софтуерните компании предложиха по-добри решения, само че и на тях не им бе обърнато внимание.
- Г-н Търновалийски, постоянно сте били зает с тематиката за бъдещето на летище Пловдив, за което беше избран концесионер, като в спечелилото обединяване бе китайският сътрудник - HNA Airport Group. Но макар удължаването на периода, той се отхвърли и договорът не беше подписан. Какво разчитате в случилото се?
- Да в действителност беше продължен срокът за сключване на контракта. Това, което знаех, е, че се прави за той да бъде подписан в границите на лидерската среща на върха 16+1, в която участваха страните от Централа и Източна Европа и Китай. На нея имаше огромна делегация от Китай, само че подписването не се случи. Опитах се да схвана за какво. Неофициалната информация беше, че е поради това, че притежателят на компанията е умрял в резултат на случай. Но това, съгласно мен, не е свястно, не е съществено пояснение. За да имат развиване районът и гр. Пловдив, летището би трябвало да се развива.
- Държавата прелестно в кавички се намеси там, преди да пусне концесията.
- Държавата в действителност прелестно без кавички се намеси там по време на тройната коалиция, когато министър на превоза беше Петър Мутафчиев. Тогава в летището бяха вложени към 45 млн. лева Знаем обаче до какво положение беше докарано то, преди да бъде пусната концесията. Затова желаеме да знаем каква е политиката във връзка с летището. Явно някой има интерес летище Пловдив да не се развива като цивилен полети и като карго летище, тъй като другояче Пловдив е на доста комфортно място. Оттук нататък е забавно по какъв начин ще се развият нещата - дали ще има нова процедура, или ще се договаря със идващия претендент. Има нещо, което ние всички не знаем, само че то ще се разбере на по-късен стадий. Заради това би трябвало към министъра на превоза Ивайло Московски да бъде заложен настоящ въпрос по тази тематика. Защото пловдивската общност в действителност доста се интересува от бъдещето на летището и то е доста значимо за хората, за бизнеса, за развиването на Пловдив и района. Това обаче, което видяхме през последните години, е, че страната не желае да развива това летище.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ