Държавата бяга от отговорност за безопасността на движението
Георги Свиленски е роден във Велико Търново. По специалност е строителен инженер. Бил е два мандата общински консултант от Българска социалистическа партия В Столичния общински съвет. Член е на Народно събрание на Българска социалистическа партия. Свиленски е народен представител от Българска социалистическа партия в 42-то, 43-то и 44-то Народно заседание, определен от 24 МИР в София. Той е зам.-председател на парламентарната комисия по превоз, осведомителни технологии и известия и член на комисия по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите. Владее съветски и британски език.
" Няма по какъв начин обществото да одобри за естествени безучастността и незаинтересоваността на чиновниците на АПИ "
- Появиха се мнения, че фалшив ремонт на пътя е причина за злополуката край Своге. Според специалисти от Института за пътна сигурност има разлики в плътността на асфалта, пропуквания по платното и слаба мантинела, сложена в нарушаване на стандартите за разстояние. Как ще коментирате държанието на АПИ, която си "измива " ръцете за положението на трасето с компанията, направила ремонтите?
- След злополуката чухме всички институции, министри, включително и министър председателят да изясняват, че Агенция "Пътна инфраструктура " и надлежно Министерството на районното развиване са си свършили безупречно работата. Според тях евентуалните виновници за тежкия случай са лидерът на рейса и компанията реализатор на ремонта. Не мога да разясня аргументите за злополуката, защото за това би трябвало да се произнесат способени и профилирани органи, откакто се извършат всички експертизи. Фактите обаче сочат, че АПИ е сигнализирана най-малко 7 пъти от РПУ и кмета на Своге, цивилен организации са изпращали писма до АПИ и до Главното ръководство "Пътища ", в които предизвестяват, че секторът е проблематичен, че там има произшествия, че има починали и ранени хора. И какво вършат от пътната организация!? Пишат писма до компанията - реализатор и с това считат, че задължението им е завършил. И до момента в който те си пишат писма, рейсовете се обръщат и падат в дерето.
Няма по какъв начин обществото да одобри за естествена безучастността и незаинтересоваността на чиновниците на АПИ. Най-малкото, което можеха да създадат след сигналите, че секторът е с износена настилка, най-малко да минат да го оребрят, с което да се усъвършенства сцеплението. А по-късно да си търсят парите от компанията - реализатор и да си завеждат каузи. Сега какво вършим? Ще чакаме 6 месеца или година да се произнесе съдът, а през това време ще падат рейсовете в дерето.
Сигурно виновност има и компанията реализатор, само че това ще го открият експертизите. Бесен съм, а и освен аз, от незаинтересоваността и бягането от отговорност на държавните институции. Те не престават безочливо да ни изясняват и да се оправдават по какъв начин добре са се свършили работата, а обстоятелствата са 17 убити и десетки ранени. Това не може и не трябва да се приема като естествена позиция, на която и да е страна.
- Кой в страната носи отговорността за пътната сигурност?
- Безопасността на придвижването по пътищата по закон е в пълномощията на Министерство на вътрешните работи, респективно на министъра на вътрешните работи. Отговорност и задължения обаче имат пет министерства. Министерството на районното развиване дава отговор за пътна инфраструктура, Министерството на превоза има ангажимент за транспортните средства и за тяхната техническа редовност, Министерството на здравеопазването се грижи за здравната помощ след произшествията. А просветното министерство дава отговор за обучителния развой. Радвам се, че част от нещата, за които приказваме през годините, че би трябвало да се натъртва на образованието още от ученическа възраст и че би трябвало да има часове по пътна сигурност, към този момент се вършат. Отговорност за сигурността на придвижването носи, несъмнено, и цялото общество като нрав, като просвета, като образование на децата.
Винаги, когато се случи произшествие, институциите стартират да вършат най-различни тълкувания по какъв начин хората били без колани, по какъв начин рейсовете трябвало да бъдат оборудвани с тях. Да, това са значими неща, само че при злополука, при която рейсът пада от 20-30 метра в дере, с каквито и предпазни средства да са били хората, сигурно следствията са тежки. Така че не може това да ни бъде успокоението и да приказваме, че това е мярката, която ще реши казуса. Че в случай че на следващия ден приемем решение, с което да задължим всички рейсове да бъдат оборудвани с предпазни колани, казусът ще бъде решен. Друг е въпросът, до каква степен това предложение е допустимо да се извърши.
Но тези диспути ще ги водим, като пристигна време в пленарната зала, тъй като в този момент, хвърляйки казуса слепешката, няма да решим нищо. Защото в този момент, добре, Бойко Борисов споделя да се поставят колани във всички рейсове, само че когато превозвачите тръгнат да го вършат, ще видят, че това не става по този начин внезапно. В Европа има правила и задължения, които би трябвало да бъдат спазвани и страната би трябвало да каже ясно дали е съгласна 90% от автобусния парк да бъде спрян и какво вършим тогава. Или ще финансира част от вложенията, които би трябвало да бъдат направени. И аз запитвам кой от Министерски съвет координира тези министерства, когато желаеме да се борим с войната по пътя. Или чакаме от произшествие на произшествие министър-председателят да ги събира и по-късно всеки си отива по министерствата и всичко си продължава постарому. Нужно е да се сътвори специфичен орган, с изключение на комисията към Министерски съвет по сигурност на придвижването, която да стартира да проучва, да споделя проблемите.
Експертите ще проверяват аргументите за злополуката. Ще станат ясни отговорните. Но отново споделям, сбъркана е системата, сбъркано е ръководството на сигурността в страната.
- Българска социалистическа партия от дълго време упорства за нов закон за придвижване по пътищата, който ще понижи случаите. Ще настоявате ли той да бъде признат допустимо най-рано през новата сесия на Народно събрание?
- За страдание и до ден сегашен няма план на закон, импортиран в Народно събрание. Има планове, качени по страниците на министерствата, които бяха изрично отречени от всички експерти и специалисти при така наречен обществени разисквания. Но до момента нито в транспортната комисия, нито в обществото се води полемика по това какви би трябвало да бъдат измененията в закона за придвижване по пътищата. Сега още веднъж слушам, че след следващата злополука този развой ще се катализира и по всяка възможност документът ще бъде импортиран в Народно събрание небрежно през септември. Това ще е най-грешната стъпка, която може да бъде направена, и той ще бъде признат единствено тъй като сме дали обещание. Час по-скоро в Народно събрание би трябвало в действителност да се проведат задълбочени професионални диспути за това какво би трябвало да залегне в новите законопроекти.
Крайно време е страната да има политика за справяне с това злополучие, тъй като единствено за това лято има десетки починали хора и никой нищо не прави. Говори се, че ще разделяме Закона за придвижване на три и то механично без никаква философия, без никаква цел, без да е ясно какво се реализира, без да има ясни правила или визии по отношение на младите водачи. И от Министерство на вътрешните работи се хвалят, че са си свършили работата, разделяйки настоящия закон. Да, само че въпросът не е от 600 члена да направиш три закона по 200 члена, а да направиш по този начин, че този закон да работи и в действителност да дава резултати.
Но не за всички произшествия са отговорни законите, нали? Закони имаме, разпоредбите са написани и просто би трябвало да се съблюдават. Ясно е записано, че когато веднъж е рисков за придвижване, би трябвало да бъде спрян. И аз се чудя за какво през вчерашния ден сутринта министър Николай Нанков твърди, че трасето не може да бъде краткотрайно затворено. Съвсем умерено придвижването може да бъде пренасочено в едното платно и правата да се ремонтира.
Около 700 индивида годишно умират при пътни произшествия. Около над 10-12 хиляди са ранените, огромна част от които остават с трайни увреждания. Преди 5-6 месеца стана огромна злополука на Автомагистрала "Тракия ". Някой разбра ли аргументите за тази злополука? Някой направи ли разбор, с цел да не се случи отново такова нещо? Пак говорихме има ли мантинела, няма ли мантинела, тънка ли била, дебела ли била, само че аргументите, обстоятелствата и до ден сегашен не са ясни, евентуално няма и да станат ясни. Същото ще се случи евентуално и с тази злополука, само че за жалост такива са действителностите в България сега.
" Няма по какъв начин обществото да одобри за естествени безучастността и незаинтересоваността на чиновниците на АПИ "
- Появиха се мнения, че фалшив ремонт на пътя е причина за злополуката край Своге. Според специалисти от Института за пътна сигурност има разлики в плътността на асфалта, пропуквания по платното и слаба мантинела, сложена в нарушаване на стандартите за разстояние. Как ще коментирате държанието на АПИ, която си "измива " ръцете за положението на трасето с компанията, направила ремонтите?
- След злополуката чухме всички институции, министри, включително и министър председателят да изясняват, че Агенция "Пътна инфраструктура " и надлежно Министерството на районното развиване са си свършили безупречно работата. Според тях евентуалните виновници за тежкия случай са лидерът на рейса и компанията реализатор на ремонта. Не мога да разясня аргументите за злополуката, защото за това би трябвало да се произнесат способени и профилирани органи, откакто се извършат всички експертизи. Фактите обаче сочат, че АПИ е сигнализирана най-малко 7 пъти от РПУ и кмета на Своге, цивилен организации са изпращали писма до АПИ и до Главното ръководство "Пътища ", в които предизвестяват, че секторът е проблематичен, че там има произшествия, че има починали и ранени хора. И какво вършат от пътната организация!? Пишат писма до компанията - реализатор и с това считат, че задължението им е завършил. И до момента в който те си пишат писма, рейсовете се обръщат и падат в дерето.
Няма по какъв начин обществото да одобри за естествена безучастността и незаинтересоваността на чиновниците на АПИ. Най-малкото, което можеха да създадат след сигналите, че секторът е с износена настилка, най-малко да минат да го оребрят, с което да се усъвършенства сцеплението. А по-късно да си търсят парите от компанията - реализатор и да си завеждат каузи. Сега какво вършим? Ще чакаме 6 месеца или година да се произнесе съдът, а през това време ще падат рейсовете в дерето.
Сигурно виновност има и компанията реализатор, само че това ще го открият експертизите. Бесен съм, а и освен аз, от незаинтересоваността и бягането от отговорност на държавните институции. Те не престават безочливо да ни изясняват и да се оправдават по какъв начин добре са се свършили работата, а обстоятелствата са 17 убити и десетки ранени. Това не може и не трябва да се приема като естествена позиция, на която и да е страна.
- Кой в страната носи отговорността за пътната сигурност?
- Безопасността на придвижването по пътищата по закон е в пълномощията на Министерство на вътрешните работи, респективно на министъра на вътрешните работи. Отговорност и задължения обаче имат пет министерства. Министерството на районното развиване дава отговор за пътна инфраструктура, Министерството на превоза има ангажимент за транспортните средства и за тяхната техническа редовност, Министерството на здравеопазването се грижи за здравната помощ след произшествията. А просветното министерство дава отговор за обучителния развой. Радвам се, че част от нещата, за които приказваме през годините, че би трябвало да се натъртва на образованието още от ученическа възраст и че би трябвало да има часове по пътна сигурност, към този момент се вършат. Отговорност за сигурността на придвижването носи, несъмнено, и цялото общество като нрав, като просвета, като образование на децата.
Винаги, когато се случи произшествие, институциите стартират да вършат най-различни тълкувания по какъв начин хората били без колани, по какъв начин рейсовете трябвало да бъдат оборудвани с тях. Да, това са значими неща, само че при злополука, при която рейсът пада от 20-30 метра в дере, с каквито и предпазни средства да са били хората, сигурно следствията са тежки. Така че не може това да ни бъде успокоението и да приказваме, че това е мярката, която ще реши казуса. Че в случай че на следващия ден приемем решение, с което да задължим всички рейсове да бъдат оборудвани с предпазни колани, казусът ще бъде решен. Друг е въпросът, до каква степен това предложение е допустимо да се извърши.
Но тези диспути ще ги водим, като пристигна време в пленарната зала, тъй като в този момент, хвърляйки казуса слепешката, няма да решим нищо. Защото в този момент, добре, Бойко Борисов споделя да се поставят колани във всички рейсове, само че когато превозвачите тръгнат да го вършат, ще видят, че това не става по този начин внезапно. В Европа има правила и задължения, които би трябвало да бъдат спазвани и страната би трябвало да каже ясно дали е съгласна 90% от автобусния парк да бъде спрян и какво вършим тогава. Или ще финансира част от вложенията, които би трябвало да бъдат направени. И аз запитвам кой от Министерски съвет координира тези министерства, когато желаеме да се борим с войната по пътя. Или чакаме от произшествие на произшествие министър-председателят да ги събира и по-късно всеки си отива по министерствата и всичко си продължава постарому. Нужно е да се сътвори специфичен орган, с изключение на комисията към Министерски съвет по сигурност на придвижването, която да стартира да проучва, да споделя проблемите.
Експертите ще проверяват аргументите за злополуката. Ще станат ясни отговорните. Но отново споделям, сбъркана е системата, сбъркано е ръководството на сигурността в страната.
- Българска социалистическа партия от дълго време упорства за нов закон за придвижване по пътищата, който ще понижи случаите. Ще настоявате ли той да бъде признат допустимо най-рано през новата сесия на Народно събрание?
- За страдание и до ден сегашен няма план на закон, импортиран в Народно събрание. Има планове, качени по страниците на министерствата, които бяха изрично отречени от всички експерти и специалисти при така наречен обществени разисквания. Но до момента нито в транспортната комисия, нито в обществото се води полемика по това какви би трябвало да бъдат измененията в закона за придвижване по пътищата. Сега още веднъж слушам, че след следващата злополука този развой ще се катализира и по всяка възможност документът ще бъде импортиран в Народно събрание небрежно през септември. Това ще е най-грешната стъпка, която може да бъде направена, и той ще бъде признат единствено тъй като сме дали обещание. Час по-скоро в Народно събрание би трябвало в действителност да се проведат задълбочени професионални диспути за това какво би трябвало да залегне в новите законопроекти.
Крайно време е страната да има политика за справяне с това злополучие, тъй като единствено за това лято има десетки починали хора и никой нищо не прави. Говори се, че ще разделяме Закона за придвижване на три и то механично без никаква философия, без никаква цел, без да е ясно какво се реализира, без да има ясни правила или визии по отношение на младите водачи. И от Министерство на вътрешните работи се хвалят, че са си свършили работата, разделяйки настоящия закон. Да, само че въпросът не е от 600 члена да направиш три закона по 200 члена, а да направиш по този начин, че този закон да работи и в действителност да дава резултати.
Но не за всички произшествия са отговорни законите, нали? Закони имаме, разпоредбите са написани и просто би трябвало да се съблюдават. Ясно е записано, че когато веднъж е рисков за придвижване, би трябвало да бъде спрян. И аз се чудя за какво през вчерашния ден сутринта министър Николай Нанков твърди, че трасето не може да бъде краткотрайно затворено. Съвсем умерено придвижването може да бъде пренасочено в едното платно и правата да се ремонтира.
Около 700 индивида годишно умират при пътни произшествия. Около над 10-12 хиляди са ранените, огромна част от които остават с трайни увреждания. Преди 5-6 месеца стана огромна злополука на Автомагистрала "Тракия ". Някой разбра ли аргументите за тази злополука? Някой направи ли разбор, с цел да не се случи отново такова нещо? Пак говорихме има ли мантинела, няма ли мантинела, тънка ли била, дебела ли била, само че аргументите, обстоятелствата и до ден сегашен не са ясни, евентуално няма и да станат ясни. Същото ще се случи евентуално и с тази злополука, само че за жалост такива са действителностите в България сега.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ