Георги Стаменов: Трябват ни спешни промени в законодателството, за да спасим къщите - шедьоври на Пловдив
Георги Стаменов е единственият областен кмет, който резервира позицията си след м естните избори. Той е отпред на регион " Централен " към този момент трети мандат и в работата на администрация няма разтърсвания.
Прочетете още
Кои са най- значимите планове за региона през миналата година и какво следва през 2024?
- Кой бяха най- значимите планове за регион „ Централен ” през 2023 година?
- Най- значимият план, който успяхме да приключим тази година несъмнено е Хуманитарната гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий ”. Първият стадий от реставрацията на постройката – възобновяване на фасадата, промяна на дограмите – към този момент е завършил, скелето е свалено, а занятията в учебното заведение вървят в естествен порядък. Целият план ще бъде осъществен в границите на 3 години, защото там учат доста деца и няма къде да бъдат преместени. Надявам се през 2024 година да бъде осигурено финансиране, с цел да стартираме реставрационните действия вътре в самата постройка, както и градивно подсилване там, където има потребност. Да не забравяме, че това е постройка на 140 години и би трябвало да подсигуряваме пожаробезопасността й, да се изпълнят нови санитарни възли и прочие
- Колко ще коства втория стадий на плана?
- 12 милиона. Подали сме искане към страната с молба постройката да бъде включена към републиканския бюджет за целево финансиране. Надяваме се това да бъде подкрепено и подсигурено, с цел да може това учебно заведение – емблема да придобие типа, в който е било при построяването му. Другият значим план е Дондуковата градина. Очакваме през януари да дойде озеленяването. Поръчани са 150 дървета като огромна част от тях са с височина над 3,50. Те са импорт, тъй като в разсадниците в България нямаше с такава величина. След като бъде залесена, ще открием публично Градската градина. Успоредно работим тротоарните настилки в цялата зона – улиците „ Бетовен ”, „ Шести септември ”, „ Христо Г. Данов ”. Предвижда се да бъде освежен и площад „ Цар Калоян ” – това е площадът сред баня „ Орта Мезар ” и Дома на младоженците. В този ремонт са предвидени промяна на подземните връзки, създаване на канална мрежа, което ще даде опция отсега нататък да не се копае. Подменя се осветлението с чугунени стълбове, разширение тротоарите,повдигаме настилката и я построяваме с паваж. Това ще докара до една сериозна образна смяна от архитектурна смяна, с цел да се синхронизира с достоверния тип на постройките в близост. Предвидено е озеленяване в тупика до Е Досега там имаше паркоместа, само че в този момент се построяват огромни кашпи, в които ще има дървета и зони за отмора. По същия метод ще бъде уголемен и тротоара пред Природонаучния музей, ще се създадат кашпи с дървета, с цел да може там да има хубаво площадно пространство и посетителите умерено да изчакват реда си. В момента там децата безусловно се блъскат, до момента в който чакат.
Паралелно с това се работи и по другите планове – замяна на тротоарни настилки, паркинги и други настоящи поправки.
Ще държа да бъдат отделени средства за бул. „ Васил Априлов ” в частта между „ Шести септември „ и „ Марица ”. Там до неотдавна ежемесечно имаше проблеми със спукани водопроводи, а неотдавна към този момент са ежедневни. Положението е нетърпимо, имаме направени КСС-та, подадени са към общината. Ще стартираме със западното платно, където има два 50-годишни водопровода, които би трябвало да бъдат заменени, а по-късно ще се прехвърлим и в източното, където също има остарял тръбопровод, който занапред ще ни основава проблеми. Друга сериозна точка е ул. „ Съгласие ”, където също всекидневно има ВиК повреди. В „ Съдийски ” имаме същите проблеми. Надявам общината да финансира тези поправки. За поредна година ще предложа да се отделят средства за хълмовете и реката. Възстановяване на крайречната алея, изключително в сектора сред Железния мост и УХТ е сериозно. Там би трябвало да се възвърне тротоара и перилата. Успоредно с това да се направи архитектурно осветяване на реката.
- Не е ли време за цялостна идея са социализацията на Марица?
- О да. Със сигурност. Но тук водещата роля би трябвало да бъде на общината. Коритото на реката е към едно министерство, водата към друго. Действат разнообразни рестриктивни режими. Трябва ни идея, която да интегрира реката в градската среда. Това е неповторима екосистема, до която в случай че има естествен достъп може да бъде прелестно място за отдих, спорт, пикници. Полагането на грижи за хълмовете и реката е доста значимо, тъй като това ни прави достоверни.
- Промените в климата към този момент са осезателни и зелените зони в града в действителност ще са жизненоважни. В същото време на хълмовете липсват системи за напояване и през лятото сушата убива дървета и шубраци, а също така заплахата от пожар е голяма. Не е ли време да проявим предвидливост и да не чакаме нещастието да пристигна?
- В огромната си част по хълмовете има построени напоителни системи. Но няма задоволително хора. Всеки рид би трябвало да има независимо звено, което да го поддържа. Младежкият рид е над 300 декара, Бунарджика е 260 декара, Сахат тепе е 70 декара. Тези звена би трябвало да са към „ Градини и паркове ” и да работят единствено там, а не апропо.
- Ако има някакви напоителни системи, те очевидно не действат, тъй като пред лятото чиновници на „ Паркове и градини ” поливат растенията край Руския монумент с бидони от минерална вода, които докарваха с микробус. Не мисля, че това е обикновено в 21 век.
- Вода има качена горе до паметника, има построена напоителна система и водосборник с 300-400 кубика вода. Защо тя не работи, може би ще кажат „ Паркове и градини ”. Напоителна система има и на Сахат тепе. Те са профилираното звено, което отговоря за тези системи.
- По време на ремонта на Дондуковата градина, се появи и една концепция за отделяне на пешеходна зона в края на ул. „ Христо Г. Данов ”. Среща ли тя поддръжка?
- Това е една концепция, която повдигнахме, с цел да можем да разтеглим зоните за отдих и отмора в центъра. Хората да се разхождат, децата да тичат, без да се тормозят. На процедура тази част на „ Христо Г. Данов ” обслужва най- към този момент административни здания – ЕVN, регион „ Централен ” и други, на Дома на младоженците. Повечето места за паркиране са заети от служебни коли. За живеещите там ще предложим близки улици, където да могат да паркират,а на както на „ Отец Паисий ” и там ще има опция за зареждане или когато има сватби – младоженците и гостите да имат достъп с кола. Така можем да създадем една дребна Главна в тази историческа зона. Практиката демонстрира, че тези пешеходни зони са доста удобни за бизнеса и той там се развива доста добре. Като образци можем да посочим самата Главна, по която в предишното са се движили коли и рейсове, „ Райко Даскалов ” – също. Капана, който беше огромния паркинг на Главната - сега там кипи живот и е емблема на града. Такива зони в един бързоразвиващ се град стават все по- нужни. Ако това се осъществя, ще дадем огромна принадена стойност на зоната.
- Същата концепция има и за ул. „ Иван Вазов ” в частта от библиотеката до началото на Главната. Тя на какъв стадий е?
- Дебатът за „ Иван Вазов ” върви от години. Той е директно обвързван с Тютюневия град. Когато тази зона се развие, това ще даде потребността за един по-лесен пешеходен достъп от Главната до Тютюневия град. „ Иван Вазов ” е една от най- красивите улици в града и съм сигурен, че рано или късно там ще бъде пешеходна зона. През годините имаше идейни разработки, те бяха съгласувани с НИНКН. Мисля, че ще пристигна и това време.
- На какъв стадий е планът за Тютюневия град?
- Колегите от Община Пловдив могат да бъдат по –конкретни. Миналият мандат те ревниво си го работеха сами, уповавам се да са в напреднал стадий.
- Повече места за паркиране в центъра или ограничение на колите в интерес на пешеходните зони?
- Подходът би трябвало да е смесен. Хората, които живеят в центъра, би трябвало да имат опция за паркиране покрай тях. Хората, които посещават центъра по бизнес – също. За туристите би трябвало да има буферни паркинги в необятен център. Ако се даде превес единствено на единия детайл няма да е добре. Спазвайки салдото сред всички, могат да се случат нещата. Вече години приказваме за многоетажни паркинги на ул. „ 4-ти януари ”, „ Любен Каравелов ”, сега построяваме буферен паркинг на бул. „ Шести септември ”. А в топцентъра пешеходците би трябвало да е пешеходна зона. Световните трендове няма да ни подминат.
- И през 2023 година в центъра бяха съборени няколко красиви остарели къщи. Други се разрушават и е въпрос на време да се разпаднат. Има ли метод това заличаване на паметта на града да бъде спряно?
- Положителното е, че през годините излизат нови вложители, които купуват тези здания и ги реставрират. За да се събори една постройка, която има статут, това става със глоба на НИНКН. Ако една постройка няма статут, ние няма по какъв начин да попречим на вложителя да я събори.
- Но по този начин ще губим културното си завещание!
- Сградите, които имат подобаваща архитектурна специфичност, с цел да получат статут, в годините сме ги подавали като информация на способените органи. Кога те ще придобият статут, може да каже единствено Министерството на културата. Все отново в Конституцията е записано, че частната благосъстоятелност е неприкосновена и няма по какъв начин без да има характерни правила и правила, да нареждаме на притежателя какво да прави.
Това е една доста гореща тематика и сигурно без смяна в законодателството няма по какъв начин да се реши. Надявам се скоро да има и такива. Защото има парадокси – притежатели на къщи – монументи чакат по 7-8 месеца позволение да си боядисат фасадата, а други къщи със същите архитектурни дадености, само че без статут, просто се събарят. Всички сме наясно със международната процедура – по какъв начин се съхраняват фасади, по какъв начин се съвместяват детайли на остаряло и ново строителство. Но водещата роля е на страната. Има разнообразни модели, посредством които страната може да субсидира притежателите да запазят архитектурното ни завещание.
- Какво е вашето коледно благопожелание към пловдивчани?
- Желая топлота в фамилиите, обич и доста здраве. Ако всеки го има, той ще може да се оправи с компликациите и ще бъде задоволен.
Прочетете още
Кои са най- значимите планове за региона през миналата година и какво следва през 2024?
- Кой бяха най- значимите планове за регион „ Централен ” през 2023 година?
- Най- значимият план, който успяхме да приключим тази година несъмнено е Хуманитарната гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий ”. Първият стадий от реставрацията на постройката – възобновяване на фасадата, промяна на дограмите – към този момент е завършил, скелето е свалено, а занятията в учебното заведение вървят в естествен порядък. Целият план ще бъде осъществен в границите на 3 години, защото там учат доста деца и няма къде да бъдат преместени. Надявам се през 2024 година да бъде осигурено финансиране, с цел да стартираме реставрационните действия вътре в самата постройка, както и градивно подсилване там, където има потребност. Да не забравяме, че това е постройка на 140 години и би трябвало да подсигуряваме пожаробезопасността й, да се изпълнят нови санитарни възли и прочие
- Колко ще коства втория стадий на плана?
- 12 милиона. Подали сме искане към страната с молба постройката да бъде включена към републиканския бюджет за целево финансиране. Надяваме се това да бъде подкрепено и подсигурено, с цел да може това учебно заведение – емблема да придобие типа, в който е било при построяването му. Другият значим план е Дондуковата градина. Очакваме през януари да дойде озеленяването. Поръчани са 150 дървета като огромна част от тях са с височина над 3,50. Те са импорт, тъй като в разсадниците в България нямаше с такава величина. След като бъде залесена, ще открием публично Градската градина. Успоредно работим тротоарните настилки в цялата зона – улиците „ Бетовен ”, „ Шести септември ”, „ Христо Г. Данов ”. Предвижда се да бъде освежен и площад „ Цар Калоян ” – това е площадът сред баня „ Орта Мезар ” и Дома на младоженците. В този ремонт са предвидени промяна на подземните връзки, създаване на канална мрежа, което ще даде опция отсега нататък да не се копае. Подменя се осветлението с чугунени стълбове, разширение тротоарите,повдигаме настилката и я построяваме с паваж. Това ще докара до една сериозна образна смяна от архитектурна смяна, с цел да се синхронизира с достоверния тип на постройките в близост. Предвидено е озеленяване в тупика до Е Досега там имаше паркоместа, само че в този момент се построяват огромни кашпи, в които ще има дървета и зони за отмора. По същия метод ще бъде уголемен и тротоара пред Природонаучния музей, ще се създадат кашпи с дървета, с цел да може там да има хубаво площадно пространство и посетителите умерено да изчакват реда си. В момента там децата безусловно се блъскат, до момента в който чакат.
Паралелно с това се работи и по другите планове – замяна на тротоарни настилки, паркинги и други настоящи поправки.
Ще държа да бъдат отделени средства за бул. „ Васил Априлов ” в частта между „ Шести септември „ и „ Марица ”. Там до неотдавна ежемесечно имаше проблеми със спукани водопроводи, а неотдавна към този момент са ежедневни. Положението е нетърпимо, имаме направени КСС-та, подадени са към общината. Ще стартираме със западното платно, където има два 50-годишни водопровода, които би трябвало да бъдат заменени, а по-късно ще се прехвърлим и в източното, където също има остарял тръбопровод, който занапред ще ни основава проблеми. Друга сериозна точка е ул. „ Съгласие ”, където също всекидневно има ВиК повреди. В „ Съдийски ” имаме същите проблеми. Надявам общината да финансира тези поправки. За поредна година ще предложа да се отделят средства за хълмовете и реката. Възстановяване на крайречната алея, изключително в сектора сред Железния мост и УХТ е сериозно. Там би трябвало да се възвърне тротоара и перилата. Успоредно с това да се направи архитектурно осветяване на реката.
- Не е ли време за цялостна идея са социализацията на Марица?
- О да. Със сигурност. Но тук водещата роля би трябвало да бъде на общината. Коритото на реката е към едно министерство, водата към друго. Действат разнообразни рестриктивни режими. Трябва ни идея, която да интегрира реката в градската среда. Това е неповторима екосистема, до която в случай че има естествен достъп може да бъде прелестно място за отдих, спорт, пикници. Полагането на грижи за хълмовете и реката е доста значимо, тъй като това ни прави достоверни.
- Промените в климата към този момент са осезателни и зелените зони в града в действителност ще са жизненоважни. В същото време на хълмовете липсват системи за напояване и през лятото сушата убива дървета и шубраци, а също така заплахата от пожар е голяма. Не е ли време да проявим предвидливост и да не чакаме нещастието да пристигна?
- В огромната си част по хълмовете има построени напоителни системи. Но няма задоволително хора. Всеки рид би трябвало да има независимо звено, което да го поддържа. Младежкият рид е над 300 декара, Бунарджика е 260 декара, Сахат тепе е 70 декара. Тези звена би трябвало да са към „ Градини и паркове ” и да работят единствено там, а не апропо.
- Ако има някакви напоителни системи, те очевидно не действат, тъй като пред лятото чиновници на „ Паркове и градини ” поливат растенията край Руския монумент с бидони от минерална вода, които докарваха с микробус. Не мисля, че това е обикновено в 21 век.
- Вода има качена горе до паметника, има построена напоителна система и водосборник с 300-400 кубика вода. Защо тя не работи, може би ще кажат „ Паркове и градини ”. Напоителна система има и на Сахат тепе. Те са профилираното звено, което отговоря за тези системи.
- По време на ремонта на Дондуковата градина, се появи и една концепция за отделяне на пешеходна зона в края на ул. „ Христо Г. Данов ”. Среща ли тя поддръжка?
- Това е една концепция, която повдигнахме, с цел да можем да разтеглим зоните за отдих и отмора в центъра. Хората да се разхождат, децата да тичат, без да се тормозят. На процедура тази част на „ Христо Г. Данов ” обслужва най- към този момент административни здания – ЕVN, регион „ Централен ” и други, на Дома на младоженците. Повечето места за паркиране са заети от служебни коли. За живеещите там ще предложим близки улици, където да могат да паркират,а на както на „ Отец Паисий ” и там ще има опция за зареждане или когато има сватби – младоженците и гостите да имат достъп с кола. Така можем да създадем една дребна Главна в тази историческа зона. Практиката демонстрира, че тези пешеходни зони са доста удобни за бизнеса и той там се развива доста добре. Като образци можем да посочим самата Главна, по която в предишното са се движили коли и рейсове, „ Райко Даскалов ” – също. Капана, който беше огромния паркинг на Главната - сега там кипи живот и е емблема на града. Такива зони в един бързоразвиващ се град стават все по- нужни. Ако това се осъществя, ще дадем огромна принадена стойност на зоната.
- Същата концепция има и за ул. „ Иван Вазов ” в частта от библиотеката до началото на Главната. Тя на какъв стадий е?
- Дебатът за „ Иван Вазов ” върви от години. Той е директно обвързван с Тютюневия град. Когато тази зона се развие, това ще даде потребността за един по-лесен пешеходен достъп от Главната до Тютюневия град. „ Иван Вазов ” е една от най- красивите улици в града и съм сигурен, че рано или късно там ще бъде пешеходна зона. През годините имаше идейни разработки, те бяха съгласувани с НИНКН. Мисля, че ще пристигна и това време.
- На какъв стадий е планът за Тютюневия град?
- Колегите от Община Пловдив могат да бъдат по –конкретни. Миналият мандат те ревниво си го работеха сами, уповавам се да са в напреднал стадий.
- Повече места за паркиране в центъра или ограничение на колите в интерес на пешеходните зони?
- Подходът би трябвало да е смесен. Хората, които живеят в центъра, би трябвало да имат опция за паркиране покрай тях. Хората, които посещават центъра по бизнес – също. За туристите би трябвало да има буферни паркинги в необятен център. Ако се даде превес единствено на единия детайл няма да е добре. Спазвайки салдото сред всички, могат да се случат нещата. Вече години приказваме за многоетажни паркинги на ул. „ 4-ти януари ”, „ Любен Каравелов ”, сега построяваме буферен паркинг на бул. „ Шести септември ”. А в топцентъра пешеходците би трябвало да е пешеходна зона. Световните трендове няма да ни подминат.
- И през 2023 година в центъра бяха съборени няколко красиви остарели къщи. Други се разрушават и е въпрос на време да се разпаднат. Има ли метод това заличаване на паметта на града да бъде спряно?
- Положителното е, че през годините излизат нови вложители, които купуват тези здания и ги реставрират. За да се събори една постройка, която има статут, това става със глоба на НИНКН. Ако една постройка няма статут, ние няма по какъв начин да попречим на вложителя да я събори.
- Но по този начин ще губим културното си завещание!
- Сградите, които имат подобаваща архитектурна специфичност, с цел да получат статут, в годините сме ги подавали като информация на способените органи. Кога те ще придобият статут, може да каже единствено Министерството на културата. Все отново в Конституцията е записано, че частната благосъстоятелност е неприкосновена и няма по какъв начин без да има характерни правила и правила, да нареждаме на притежателя какво да прави.
Това е една доста гореща тематика и сигурно без смяна в законодателството няма по какъв начин да се реши. Надявам се скоро да има и такива. Защото има парадокси – притежатели на къщи – монументи чакат по 7-8 месеца позволение да си боядисат фасадата, а други къщи със същите архитектурни дадености, само че без статут, просто се събарят. Всички сме наясно със международната процедура – по какъв начин се съхраняват фасади, по какъв начин се съвместяват детайли на остаряло и ново строителство. Но водещата роля е на страната. Има разнообразни модели, посредством които страната може да субсидира притежателите да запазят архитектурното ни завещание.
- Какво е вашето коледно благопожелание към пловдивчани?
- Желая топлота в фамилиите, обич и доста здраве. Ако всеки го има, той ще може да се оправи с компликациите и ще бъде задоволен.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ