Георги Рупчев е от онези поети, които препотвърждават принадлежността на

Георги Рупчев е от тези поети, които препотвърждават принадлежността на българската лирика към международните мостри. Тази година се навършиха 60 години от неговото рождение. Иван Теофилов го наричаше „ коронован кряз на метафоричните положения “, а Едвин Сугарев написа: „ Поезията на Георги Рупчев е необикновен, необичаен случай, чиято значителност най-малко съгласно мен надвишава тази на неговото потомство, а и на времето, в което е основана. Поети като него сякаш принадлежат към друга раса, за която поезията е в действителност гибелен поминък – или „ демонстрация на инстинкта за непригодност ”, както го определяше Жоро. И точно по тази причина през днешния ден, в подлите и малоумни времена, които обитаваме, такива поети са насъщни. Паметта за тях ни припомня за съществуването на една длъбинна достоверност, в която тъмното и светлото се преливат и чиито пейзажи съграждат език, на който проговаря универсумът. Съизмерването на индивида с тази точно достоверност и проблематичността на неговите идентификации в един доста повече екзистенциален, в сравнение с обществен проект, е огромната тематика на всичко написано от Георги Рупчев. “
Изследването на творчеството на Георги Рупчев ще продължи, тъй като новите генерации също откриват посредством него своето очакване в поезията, за която поетът написа: „ Поезията е нещо несигурно, което непреодолимо се постанова да бъде казано, изкрещяно, прошепнато повече или по-малко право в ухото на вселената. “