Писна ви от нас? И на нас от вас
Георги Н. Николов
Българското европредседателство последователно залязва, озвучено от гръмки политически хвалби, бандитски престрелки и сепнато полицейско кудкудякане. Страната бе превърната в Потьомкинско село - с красива фасада за пред чужденците и с грозни действителности зад нея, за "обикновените " хора. Впрочем, гостите знаеха авансово къде гостуват и прецизно си ревизираха понякога наличието на джобовете. Не ги стреснаха и крамолите сред министрите, нито сред президент и министър председател. Бяха известени за всичко, ставащо сред река Тимок и Черно море. Резултатът - под фанфарни звуци. Гответе се, все в миналото ще влезете в чакалнята на Европейски Съюз. Някога, само че не в този момент. На правилото: баща ще ми купи колело, но различен път... И се трансформираме в най-чакащите баламурници и за въпросната чакалня, и за този, що клати гората.
Прави усещане, че се открояваме отчетливо на Стария континент с думичката "най " - напълно в отрицателен проект. Ние сме най-бедната страна в Европа. С неразвиваща се, на практика изчезнала стопанска система и загърбено селско стопанство. С най-ниски, смехотворни заплати, пораждащи но Каравелов единствено тъга и жал. Конкурират ги единствено пенсиите, очевидно най-странните в света. Какво значи против 40 година трудов стаж да получаваш 200 лева пенсия? Ако късметлията през тези десетилетия бе просил и се бе самоосигурявал, щеше да има повече. Впрочем, ние сме страната с най-вече на брой просяци из европейските страни, чудесно проведени, дисциплинирани и виновни към условията на специалността. Няма никакво значение, че от дълго време демонизират понятието "българин ". Важна е облагата, каквато те осъществят в стотици и хиляди евро пред ръководещите ги тартори. Достатъчно е човек да огледа къщите им тук, у нас, с цел да съжали, че не е в сплотеното им приятелство.
България е страната, в която най-ясно се вижда сливането на партия и страна. След близо 30 година битка против тоталитаризма, ето ти го още веднъж на софрата. Трудно е да се каже какъв брой от 180 хиляди служители не са членове на ръководещата партия, само че и те са най-вече на брой. Без значение какъв брой си сръчен, знайно е - незаменими персони няма и по-добре еди кой си да ни е правилен, в сравнение с сръчен, само че самостоятелен и мислещ с главата си. Най-добре да е наш, в сравнение с ваш, пък когато вземете властта, обръщайте бележника назад. Може би по тази причина и родното чиновничество е на практика най-захлупено и неработещо спрямо другите страни, тъй като все чака инструкции от горната страна надолу и не смее да предприеме никаква самодейност. Впрочем, не! Предприема, но на мрачно. Затова татковината е най-корумпирана в братското европейско семейство. А против корупцията битка се води от най-вече институции, комисии, армии от запалянковци и мрачни политици. Което е сигурен знак, че въпросната битка е най-безнадеждното нещо, което народът чака да бъде прекратено, или най-малко натикано в миша дупка. Безнадеждно също като вярата за сносни заплати и човешки права. Стане ли дума за тях, се сещаме, че демокрацията у нас е най-недемократична във всички ранглисти за права и свободи. Контролът над изкупените медии е безпардонен, политически и олигархичен и искрено обслужва частни ползи. Който се прави на самостоятелен, нормално след къс интервал на наивитет стартира да подсмърча пред Бюрото по труда, или влиза в кохортата на "свободните " плебеи. Все отново по независимост на словото България не е на последно място. След нея са сума ти страни, в които няма вестници и ТВ, само че класацията си е ранглиста. Предпочитаните медийни тематики у нас са за качеството на ланшния сняг и нахалните дунавски комари. Теми като безработица, престъпност, сива стопанска система, липса на правда и така нататък са най-маловажни и биват отпечатвани главно върху рулата с най-некачествена тоалетна хартия, където в действителност им е мястото.
Къде е мястото на опазването на здравето, образованието и националната цялост? Най-оревавана беше, и в този момент е по този начин - армията. От трибуната на най-мързеливото "Народно " заседание се чуваха откровени закани по какъв начин ще й се купят най-бързите самолети, най-модерните военни кораби и за персоналния състав: най-вкусното русенско варено. Естествено, нищо от това не се случи и би било знамение да се свърши нещо на процедура. Най-сладък е безотговорният политически лаф - хем те дават по малкия екран за горделивост на родата, хем не ти пука какъв ще бъде резултатът. Че армията е с 5400 експерти недокомплект, също никого не стряска.
Същото е ситуацията и в опазването на здравето: най-бързо рухващия, не с дни, а с часове, държавен сектор. Без пари, без вероятности, без бонуси и привилегии, задържащи младите и почтени експерти в родината. При всяка стачка на хората в бели престилки цъфва министерски емисар с една едничка цел - да изкукурига по ноти наизустените обещания и бързо-бързо да се прибере на безшумно и умерено в кабинета. Страшно е да гледаш заболели хора, лекувани с празни приказки, отиващи си без време, въпреки че са могли да бъдат избавени. Докога? Защо? Неизвестно. Една от най-трудните загадки, които глухонямото безоко държавно управление грижливо заобикаля.
А образованието? При него отговорът е най-лесен: кучета го яли. И тук високопоставеният непукизъм е в стихията си. Факт е, че 40% от 15-годишните възпитаници са функционално необразовани - официално могат да четат, само че не схващат написаното. Счита се, че 24 хиляди младежи у нас са напълно необразовани, а поради демографската рецесия до момента са закрити стотици учебни заведения. Ще има и още. До 8 години ще се пенсионират към 45% от учителите, а за млади мъчно се вършат проекти - специалността се подрежда към този момент измежду най-непривлекателните. Тогава?
Отговор не може да бъде даден и на този, и на още редица нелицеприятни въпроси. Най-страшният измежду тях е точно за демографската рецесия и свързаната с нея емиграция. Без емиграция България към този момент не може да съществува. Само за м. март т.г. нашите сънародници са изпратили на околните си в страната над 107 млн. евро. Без тези пари доста народ щеше да гладува и да губи човешкия си образ и достолепие. Явно къде е изходът и човешката шум на заминаващите няма да затихне. Ще я има ли "стара " България и кой е отговорен за хаоса, царящ в другояче прелестната ни страна?
Най-виновна за всичко е извънредно безотговорната, безпардонна и самовлюбена политическа клика. Тя докара страната до просешка сопа и непрестанно я подиграва с отвратителната си измама, че живеем като европейци. Че просперираме и ни чака ярко бъдеще. Но пред него избираме почтено настояще... Няма да го получим. Ние сме измежду най-търпеливите и покорни нации на планетата. Никой не ни е отговорен. Злото вирее най-вече там, където преклонената главица сабя не я сече. Но какъв брой е прав бай ти Ганю, когато споделя: "На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари! " Каквото и да приказваме, във времето той беше и продължава да бъде най-прав в изказванията си!
Българското европредседателство последователно залязва, озвучено от гръмки политически хвалби, бандитски престрелки и сепнато полицейско кудкудякане. Страната бе превърната в Потьомкинско село - с красива фасада за пред чужденците и с грозни действителности зад нея, за "обикновените " хора. Впрочем, гостите знаеха авансово къде гостуват и прецизно си ревизираха понякога наличието на джобовете. Не ги стреснаха и крамолите сред министрите, нито сред президент и министър председател. Бяха известени за всичко, ставащо сред река Тимок и Черно море. Резултатът - под фанфарни звуци. Гответе се, все в миналото ще влезете в чакалнята на Европейски Съюз. Някога, само че не в този момент. На правилото: баща ще ми купи колело, но различен път... И се трансформираме в най-чакащите баламурници и за въпросната чакалня, и за този, що клати гората.
Прави усещане, че се открояваме отчетливо на Стария континент с думичката "най " - напълно в отрицателен проект. Ние сме най-бедната страна в Европа. С неразвиваща се, на практика изчезнала стопанска система и загърбено селско стопанство. С най-ниски, смехотворни заплати, пораждащи но Каравелов единствено тъга и жал. Конкурират ги единствено пенсиите, очевидно най-странните в света. Какво значи против 40 година трудов стаж да получаваш 200 лева пенсия? Ако късметлията през тези десетилетия бе просил и се бе самоосигурявал, щеше да има повече. Впрочем, ние сме страната с най-вече на брой просяци из европейските страни, чудесно проведени, дисциплинирани и виновни към условията на специалността. Няма никакво значение, че от дълго време демонизират понятието "българин ". Важна е облагата, каквато те осъществят в стотици и хиляди евро пред ръководещите ги тартори. Достатъчно е човек да огледа къщите им тук, у нас, с цел да съжали, че не е в сплотеното им приятелство.
България е страната, в която най-ясно се вижда сливането на партия и страна. След близо 30 година битка против тоталитаризма, ето ти го още веднъж на софрата. Трудно е да се каже какъв брой от 180 хиляди служители не са членове на ръководещата партия, само че и те са най-вече на брой. Без значение какъв брой си сръчен, знайно е - незаменими персони няма и по-добре еди кой си да ни е правилен, в сравнение с сръчен, само че самостоятелен и мислещ с главата си. Най-добре да е наш, в сравнение с ваш, пък когато вземете властта, обръщайте бележника назад. Може би по тази причина и родното чиновничество е на практика най-захлупено и неработещо спрямо другите страни, тъй като все чака инструкции от горната страна надолу и не смее да предприеме никаква самодейност. Впрочем, не! Предприема, но на мрачно. Затова татковината е най-корумпирана в братското европейско семейство. А против корупцията битка се води от най-вече институции, комисии, армии от запалянковци и мрачни политици. Което е сигурен знак, че въпросната битка е най-безнадеждното нещо, което народът чака да бъде прекратено, или най-малко натикано в миша дупка. Безнадеждно също като вярата за сносни заплати и човешки права. Стане ли дума за тях, се сещаме, че демокрацията у нас е най-недемократична във всички ранглисти за права и свободи. Контролът над изкупените медии е безпардонен, политически и олигархичен и искрено обслужва частни ползи. Който се прави на самостоятелен, нормално след къс интервал на наивитет стартира да подсмърча пред Бюрото по труда, или влиза в кохортата на "свободните " плебеи. Все отново по независимост на словото България не е на последно място. След нея са сума ти страни, в които няма вестници и ТВ, само че класацията си е ранглиста. Предпочитаните медийни тематики у нас са за качеството на ланшния сняг и нахалните дунавски комари. Теми като безработица, престъпност, сива стопанска система, липса на правда и така нататък са най-маловажни и биват отпечатвани главно върху рулата с най-некачествена тоалетна хартия, където в действителност им е мястото.
Къде е мястото на опазването на здравето, образованието и националната цялост? Най-оревавана беше, и в този момент е по този начин - армията. От трибуната на най-мързеливото "Народно " заседание се чуваха откровени закани по какъв начин ще й се купят най-бързите самолети, най-модерните военни кораби и за персоналния състав: най-вкусното русенско варено. Естествено, нищо от това не се случи и би било знамение да се свърши нещо на процедура. Най-сладък е безотговорният политически лаф - хем те дават по малкия екран за горделивост на родата, хем не ти пука какъв ще бъде резултатът. Че армията е с 5400 експерти недокомплект, също никого не стряска.
Същото е ситуацията и в опазването на здравето: най-бързо рухващия, не с дни, а с часове, държавен сектор. Без пари, без вероятности, без бонуси и привилегии, задържащи младите и почтени експерти в родината. При всяка стачка на хората в бели престилки цъфва министерски емисар с една едничка цел - да изкукурига по ноти наизустените обещания и бързо-бързо да се прибере на безшумно и умерено в кабинета. Страшно е да гледаш заболели хора, лекувани с празни приказки, отиващи си без време, въпреки че са могли да бъдат избавени. Докога? Защо? Неизвестно. Една от най-трудните загадки, които глухонямото безоко държавно управление грижливо заобикаля.
А образованието? При него отговорът е най-лесен: кучета го яли. И тук високопоставеният непукизъм е в стихията си. Факт е, че 40% от 15-годишните възпитаници са функционално необразовани - официално могат да четат, само че не схващат написаното. Счита се, че 24 хиляди младежи у нас са напълно необразовани, а поради демографската рецесия до момента са закрити стотици учебни заведения. Ще има и още. До 8 години ще се пенсионират към 45% от учителите, а за млади мъчно се вършат проекти - специалността се подрежда към този момент измежду най-непривлекателните. Тогава?
Отговор не може да бъде даден и на този, и на още редица нелицеприятни въпроси. Най-страшният измежду тях е точно за демографската рецесия и свързаната с нея емиграция. Без емиграция България към този момент не може да съществува. Само за м. март т.г. нашите сънародници са изпратили на околните си в страната над 107 млн. евро. Без тези пари доста народ щеше да гладува и да губи човешкия си образ и достолепие. Явно къде е изходът и човешката шум на заминаващите няма да затихне. Ще я има ли "стара " България и кой е отговорен за хаоса, царящ в другояче прелестната ни страна?
Най-виновна за всичко е извънредно безотговорната, безпардонна и самовлюбена политическа клика. Тя докара страната до просешка сопа и непрестанно я подиграва с отвратителната си измама, че живеем като европейци. Че просперираме и ни чака ярко бъдеще. Но пред него избираме почтено настояще... Няма да го получим. Ние сме измежду най-търпеливите и покорни нации на планетата. Никой не ни е отговорен. Злото вирее най-вече там, където преклонената главица сабя не я сече. Но какъв брой е прав бай ти Ганю, когато споделя: "На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари! " Каквото и да приказваме, във времето той беше и продължава да бъде най-прав в изказванията си!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ