Щом са започнали в мъката си да се смеят, значи, са стигнали до дъното…
Георги МАРКОВ и откъс от задочния му репортаж за България „ На какво да се смеем и по какъв начин да се смеем? ”
(Георги Марков в средата на 60-те, @Любен Марков)
През март 1974 година в София се организира теоретична конференция по въпросите на смеха и сатирата.
Може би някои знаят една остаряла турска приказка: Имало едно време турска страна, в която работите по никакъв начин не вървели добре. Пашите и бейовете благоденствували, а народът изнемогвал под тежките налози, ширели се заболявания и бедност. Един ден Великият везир, който бил добър човек и желал някак да помогне на народа, отишъл при султана и му споделил, че ситуацията е доста неприятно. „ Защо? “ попитал султанът. „ Всред народа има мощно възмущение, Ваше величество, хората към този момент доста приказват “ - казал везирът. - „ Ааа - отвърнал султанът, - щом приказват ситуацията не е неприятно. Още могат да устоят! “ Минали се няколко месеца и Великият везир още веднъж се появил пред султана и тъмно му съобщил, че народът почнал да се бунтува против мизерията, хората се съпротивлявали на бирниците и ситуацията било толкоз неприятно, че трябвало нещо да се стори. „ Не - отвърнал султанът, - щом се борят не са толкоз зле. Прати им малко армия и полиция! “ Изминали още няколко месеца и тъй като Великият везир към този момент не докладвал по ситуацията на султана, последният го извикал. „ Какво става? - попитал той. - Как живее народът? “ „ Как да ви обясня, Ваше величество, - отвърнал Великият везир, - просто, като че ли стана знамение. Народът стигна до най-крайна бедност, всички оголяха, обосяха и гладуват, и когато аз мислех, че ще се стигне до въстание, те започнаха да се смеят. “ „ Каквооо? “ - султанът скочил от трона си. „ Смеят се, Ваше величество, майтапят се, разправят си вицове и припадат от смях! “, обяснил везирът. „ Сега към този момент ситуацията в действителност е неприятно - казал умно султанът, - щом са почнали в тъгата си да се смеят, значи, са стигнали до дъното. Я виж какво има в хазната, и помогнете на хората, че става неприятно! “
И по този начин султанът се уплашил не от брожението, не от заканите, не от протестите, а от смеха. Не зная за какво не му е пристигнало мислено да провежда неотложно теоретична конференция по смеха и сатирата. Очевидно хората в миналото не са били толкоз мъдри.
Мога с категоричност да настоявам, че в случай че някой заяви в естествения свят, че някъде, в някаква страна на нашето земно кълбо се е провела конференция на тематика „ на какво се смеем и по какъв начин да се смеем “, няма да се откри човек да повярва. Теоретична конференция по смеха и сатирата е един от най-неприемливите парадокси на живота. Но фактът си е реалност, такава конференция се е състояла и е приключила с прием. Така както през 1929 година (доколкото си спомням) във Варна се е състоял първият конгрес на българските гении. В националната библиотека има дневника на този конгрес, който е един от най-веселите документи останали от нашето минало. Но да оставим шегите настрани. Човек не трябва да се смее на една конференция по смеха, толкоз повече, че в нея не е имало нищо смешно.
…
Винаги ми се е коствало, че първото доказателство за липса на просветеност е отсъствието на възприятие за комизъм. И дано незабавно поясня, че възприятие за комизъм не значи да се смеем на другите, а на първо място и основно значи СПОСОБНОСТТА ДА съдебна експертиза СМЕЕМ НА СЕБЕ СИ. Толкова велики хора са се разписали в историята с красивия жест на самоосмиването. То всеки път е било доказателство за будно самокритично схващане и за приемливост.
От: „ Когато часовниците са спрели ”(Нови задочни репортажи за България), Георги Марков, ИК „ Пейо К. Яворов “
Снимка: Архив © Любен Марков
