Терзиев, ДС и лустрацията: ще затворим ли тази страница?
Георги Лозанов,
Едва ли ПП-ДБ не са предположили, че като повдигнат за кмет на София потомък на високопоставени офицери от Държавна сигурност, ще влязат от " битата " страна в другояче затихналия спор за комунистическите служби. Те добре знаят, че за доста от последователите им репресиите на Държавна сигурност са дълбока биографична и морална контузия, която сходен претендент неизбежно възпалява. И че политическите им съперници, естествено, ще хвърлят техните камъни по техните глави, като напомнят острите им реакции по сходни проблеми.
Изборът на ПП-ДБ би имал рационално пояснение единствено в случай че те виждат в него решение, с изключение на на кметските избори, и на самия спор за Държавна сигурност, проточил се през десетилетията.
В България няма наказани за закононарушенията на Държавна сигурност
България минимум съумя да се оправи с тайните си служби от комунистическо време спрямо другите някогашни соцстрани в Европейски Съюз. И даже с Албания. Разбира се, тук би трябвало да изключим Русия, където модифицирана Комитет за Държавна сигурност (на СССР) продължава да ръководи и владее страната.
Какво значи да се " оправиш " с Държавна сигурност? Първо, чиновниците и сътрудниците ѝ, съгласно размера на виновността им, да бъдат осъдени за унищожените човешки животи и ориси. Второ, да им бъде лишен подмолният властови запас и общественото им въздействие. И трето - държанието им консенсусно да бъде разпознато от обществото като неприемливо, което да попречва рецидивите му. Нищо или съвсем нищо от това обаче не можа да се случи.
След Десети ноември фактически обект на правосъдно гонене станаха някои от най-зловещите фигури на Държавна сигурност като Николай Газдов или Юлияна Ръжгева, които в концлагерите в Белене, Ловеч и Скравена по свидетелства на оживели лагерници персонално са умъртвили десетки почтени хора. Делата с адвокатски хитрости се отлагаха с години, с цел да бъдат прекъснати по отминалост. Когато през 2015 година се одобри, че сходно на закононарушенията против човечеството и закононарушенията против човечността, осъществени по време комунистическия режим, нямат отминалост, беше след дъжд качулка, тъй като никой от подсъдимите към този момент не беше сред живите.
Така в действителност за закононарушенията на Държавна сигурност у нас наказани няма, измъкнаха се дори тези, които са убивали отвън " осъществяването на служебните си отговорности ", с други думи - за лично наслаждение.
Лустрацията, която по този начин и не се случи
Положението с лустрацията е още по-деморализиращо, тъй като тя не бе въведена нито от Съюз на демократичните сили, нито от ОДС, когато имаха болшинство, макар че би трябвало да е наложителна стъпка за дясната им идеология. Костов и Стоянов си размениха взаимни обвинявания, само че най-вероятната причина са представителите на някогашните служби, внедрени и в редиците на " десните ". По време на Тройната коалиция пък лустрацията беше отхвърлена с мантрата " да не дразним Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ", където въпросните представители бяха най-вече. Парадоксално, таман гласовете на някогашните комунисти и на Движение за права и свободи се оказаха нужни, с цел да се одобри най-сетне и у нас закон за " отваряне на досиетата " на Държавна сигурност.
Лустрационна наредба в действителност се появи само в Закона за радиото и малкия екран за членовете на Съвет за електронни медии и на управителните препоръки на БНР и Българска национална телевизия, само че действието ѝ и там бе прекъснато от Конституционен съд, защото била дискриминационна. Решиха да пазят от дискриминация лицата, за които дискриминирането е била занаят.
В резултат комунистическата агентура шестваше необезпокоявана из общественото пространство, без значение че режимът, който тя е обслужвала с доноси и принуждение, беше разгласен за незаконен. Така Държавна сигурност се изсмя в очите на хилядите си жертви.
Как Държавна сигурност овладя дебата за Държавна сигурност
Отглас от този смях се носеше и от отсроченото с над 15 години приемане на закона за отварянето досиета. Дотогава те бяха съществено прочистени - единствено ген. Семерджиев бе съумял да унищожи по лично убеждение 144 235 от тях. Така те показаха фотография на Държавна сигурност, ретуширана от Държавна сигурност. В закона под предлог за отбрана на националната сигурност бе очакван " анклав " на недосегаеми чиновници и сътрудници, а оповестяването на останалите бе сведено до описи с имена, от които няма по какъв начин да се разбере кой какво е правил. Бил ли е детайл от репресивния уред на Държавна сигурност или е попаднал там, тъй като самичък е бил репресиран. Така бе предпоставено ползата към обвързваните с Държавна сигурност лица да е повърхностно-клюкарски: дали не е излязъл някой, който познаваш от екрана, от младостта си, от прилежащия вход…
Голите поменици от имена в действителност банализираха злото и последователно изместиха публичната реакция в диапазона от " какво толкоз " до " стига толкоз ". Вярно е, че комисия по досиетата, дружно с оповестението на имената, както законът ѝ предписваше, по своя самодейност издаваше пространни сборници с архиви на Държавна сигурност, които разкриваха доста от закононарушенията ѝ, само че те не бяха в компетентността и полезрението на всеобщия четец. Бланкетното отваряне на досиетата всъщност ги затваряше в публичното схващане.
Държавна сигурност в последна сметка съумя да се намеси и да насочи в своя полза обществения спор за себе си, тъй като подмолно се беше съхранила след институционалното ѝ разпускане. Беше се трансформирала в нещо като загадка ложа за взаимопомощ от масонски вид. Впрочем, доста от членовете ѝ безусловно станаха масони, тамплиери и прочие Държавна сигурност безусловно внедряваше свои хора на основни места в бизнеса, политиката и медиите. Чрез тях упражняваше паралелна власт и точно по този начин породи дълбоката страна в у нас. Нейната върхушка с годините се обновява и все по-малко може да бъде открита " по документи " принадлежността ѝ към Държавна сигурност, само че това напълно не значи, че се отхвърля от ресурсите и от методите на " приватизираните " комунистически служби. От корупцията и рекета, от изнудванията и заканите, от връзките с локалния ъндърграунд и постстъветския режим в Москва…
Шанс страницата най-сетне да бъде затворена?
Накратко казано, тридесетилетният спор за Държавна сигурност бе провален от Държавна сигурност и в следствие нито тя беше наказана, нито жертвите ѝ бяха задоволени, само че за сметка на това тематиката изкусно се използваше за почистване на сметки с днешна дата. Продължаването по същия метод единствено ускорява възприятието за провал на справедливостта в българското общество. В този смисъл издигането на претендент, чиито потомци са били от Държавна сигурност, само че който в полезностите и развиването си няма нищо общо с тях, може да се одобри като слагане на точка на дебата дотук и отваряне на нова страница. Тя би трябвало да се напише от водачите на идващите генерации в евроатлантическа България, които са свалили от плещите си бремето на предишното и се декларират с триумфите си в сегашното. Стига, несъмнено, по остарял комунистически бит да не ги разгласят за " неблагонадеждни " поради фамилния им генезис.
Ако се оправят, призракът на Държавна сигурност ще е пропъден най-малко от живота на младите, а истината за нея ще излезе нескрито, когато законът трансформира Комисията по досиетата в Институт на паметта и му разреши да наблюдава персоналната генеалогия на мафията през прехода от службите през комунизма.
Едва ли ПП-ДБ не са предположили, че като повдигнат за кмет на София потомък на високопоставени офицери от Държавна сигурност, ще влязат от " битата " страна в другояче затихналия спор за комунистическите служби. Те добре знаят, че за доста от последователите им репресиите на Държавна сигурност са дълбока биографична и морална контузия, която сходен претендент неизбежно възпалява. И че политическите им съперници, естествено, ще хвърлят техните камъни по техните глави, като напомнят острите им реакции по сходни проблеми.
Изборът на ПП-ДБ би имал рационално пояснение единствено в случай че те виждат в него решение, с изключение на на кметските избори, и на самия спор за Държавна сигурност, проточил се през десетилетията.
В България няма наказани за закононарушенията на Държавна сигурност
България минимум съумя да се оправи с тайните си служби от комунистическо време спрямо другите някогашни соцстрани в Европейски Съюз. И даже с Албания. Разбира се, тук би трябвало да изключим Русия, където модифицирана Комитет за Държавна сигурност (на СССР) продължава да ръководи и владее страната.
Какво значи да се " оправиш " с Държавна сигурност? Първо, чиновниците и сътрудниците ѝ, съгласно размера на виновността им, да бъдат осъдени за унищожените човешки животи и ориси. Второ, да им бъде лишен подмолният властови запас и общественото им въздействие. И трето - държанието им консенсусно да бъде разпознато от обществото като неприемливо, което да попречва рецидивите му. Нищо или съвсем нищо от това обаче не можа да се случи.
След Десети ноември фактически обект на правосъдно гонене станаха някои от най-зловещите фигури на Държавна сигурност като Николай Газдов или Юлияна Ръжгева, които в концлагерите в Белене, Ловеч и Скравена по свидетелства на оживели лагерници персонално са умъртвили десетки почтени хора. Делата с адвокатски хитрости се отлагаха с години, с цел да бъдат прекъснати по отминалост. Когато през 2015 година се одобри, че сходно на закононарушенията против човечеството и закононарушенията против човечността, осъществени по време комунистическия режим, нямат отминалост, беше след дъжд качулка, тъй като никой от подсъдимите към този момент не беше сред живите.
Така в действителност за закононарушенията на Държавна сигурност у нас наказани няма, измъкнаха се дори тези, които са убивали отвън " осъществяването на служебните си отговорности ", с други думи - за лично наслаждение.
Лустрацията, която по този начин и не се случи
Положението с лустрацията е още по-деморализиращо, тъй като тя не бе въведена нито от Съюз на демократичните сили, нито от ОДС, когато имаха болшинство, макар че би трябвало да е наложителна стъпка за дясната им идеология. Костов и Стоянов си размениха взаимни обвинявания, само че най-вероятната причина са представителите на някогашните служби, внедрени и в редиците на " десните ". По време на Тройната коалиция пък лустрацията беше отхвърлена с мантрата " да не дразним Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ", където въпросните представители бяха най-вече. Парадоксално, таман гласовете на някогашните комунисти и на Движение за права и свободи се оказаха нужни, с цел да се одобри най-сетне и у нас закон за " отваряне на досиетата " на Държавна сигурност.
Лустрационна наредба в действителност се появи само в Закона за радиото и малкия екран за членовете на Съвет за електронни медии и на управителните препоръки на БНР и Българска национална телевизия, само че действието ѝ и там бе прекъснато от Конституционен съд, защото била дискриминационна. Решиха да пазят от дискриминация лицата, за които дискриминирането е била занаят.
В резултат комунистическата агентура шестваше необезпокоявана из общественото пространство, без значение че режимът, който тя е обслужвала с доноси и принуждение, беше разгласен за незаконен. Така Държавна сигурност се изсмя в очите на хилядите си жертви.
Как Държавна сигурност овладя дебата за Държавна сигурност
Отглас от този смях се носеше и от отсроченото с над 15 години приемане на закона за отварянето досиета. Дотогава те бяха съществено прочистени - единствено ген. Семерджиев бе съумял да унищожи по лично убеждение 144 235 от тях. Така те показаха фотография на Държавна сигурност, ретуширана от Държавна сигурност. В закона под предлог за отбрана на националната сигурност бе очакван " анклав " на недосегаеми чиновници и сътрудници, а оповестяването на останалите бе сведено до описи с имена, от които няма по какъв начин да се разбере кой какво е правил. Бил ли е детайл от репресивния уред на Държавна сигурност или е попаднал там, тъй като самичък е бил репресиран. Така бе предпоставено ползата към обвързваните с Държавна сигурност лица да е повърхностно-клюкарски: дали не е излязъл някой, който познаваш от екрана, от младостта си, от прилежащия вход…
Голите поменици от имена в действителност банализираха злото и последователно изместиха публичната реакция в диапазона от " какво толкоз " до " стига толкоз ". Вярно е, че комисия по досиетата, дружно с оповестението на имената, както законът ѝ предписваше, по своя самодейност издаваше пространни сборници с архиви на Държавна сигурност, които разкриваха доста от закононарушенията ѝ, само че те не бяха в компетентността и полезрението на всеобщия четец. Бланкетното отваряне на досиетата всъщност ги затваряше в публичното схващане.
Държавна сигурност в последна сметка съумя да се намеси и да насочи в своя полза обществения спор за себе си, тъй като подмолно се беше съхранила след институционалното ѝ разпускане. Беше се трансформирала в нещо като загадка ложа за взаимопомощ от масонски вид. Впрочем, доста от членовете ѝ безусловно станаха масони, тамплиери и прочие Държавна сигурност безусловно внедряваше свои хора на основни места в бизнеса, политиката и медиите. Чрез тях упражняваше паралелна власт и точно по този начин породи дълбоката страна в у нас. Нейната върхушка с годините се обновява и все по-малко може да бъде открита " по документи " принадлежността ѝ към Държавна сигурност, само че това напълно не значи, че се отхвърля от ресурсите и от методите на " приватизираните " комунистически служби. От корупцията и рекета, от изнудванията и заканите, от връзките с локалния ъндърграунд и постстъветския режим в Москва…
Шанс страницата най-сетне да бъде затворена?
Накратко казано, тридесетилетният спор за Държавна сигурност бе провален от Държавна сигурност и в следствие нито тя беше наказана, нито жертвите ѝ бяха задоволени, само че за сметка на това тематиката изкусно се използваше за почистване на сметки с днешна дата. Продължаването по същия метод единствено ускорява възприятието за провал на справедливостта в българското общество. В този смисъл издигането на претендент, чиито потомци са били от Държавна сигурност, само че който в полезностите и развиването си няма нищо общо с тях, може да се одобри като слагане на точка на дебата дотук и отваряне на нова страница. Тя би трябвало да се напише от водачите на идващите генерации в евроатлантическа България, които са свалили от плещите си бремето на предишното и се декларират с триумфите си в сегашното. Стига, несъмнено, по остарял комунистически бит да не ги разгласят за " неблагонадеждни " поради фамилния им генезис.
Ако се оправят, призракът на Държавна сигурност ще е пропъден най-малко от живота на младите, а истината за нея ще излезе нескрито, когато законът трансформира Комисията по досиетата в Институт на паметта и му разреши да наблюдава персоналната генеалогия на мафията през прехода от службите през комунизма.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ