Идват избори - “четирихилядниците” да станат незабавно публични, за да има информиран избор
Георги Боздуганов
Вчера
Преди двайсетина години потърсих информация в съветски открити източници за руския шпионаж. Оказа се, че в множеството хвалебствени книги и публикации за триумфите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ, броят на българските сътрудници е голям. Стигнах до към 400 имена, заболяха ме очите и стопирах, с отвращение и безапелационната убеденост, че това са единствено тези, които в Москва са поискали да разкрият. И в случай че това са хора работили за налагане на руска власт, преди и по време на Втората международна война, остава въпросът за развиването на агентурния уред след окупацията и тоталния обир.
Отговорът дава персонално Тодор Живков
още през 1969 година — “Др. Живков увери други Андропов, че Държавна сигурност на Народна република България е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз”. (По това време Юрий Андропов управлява Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а след това е държавен глава на СССР) Обърнете внимание, Живков приказва в настоящо време - “е филиал на КГБ”. И с цел да няма никакви илюзии за “български национални интереси”, “служба на народа” и прочие, офицерите на Държавна сигурност документално поставят клетва - “да бъда безкрайно лоялен на делото на Българската комунистическа партия и на дружбата с великия Съветски съюз”. Контролът за осъществяване на правата линия във значимите министерства се реализира от руски “съветници”
(да се чете “командващи надзорници”), като кабинетът на “съветника” в Министерство на вътрешните работи е директно до кабинета на министъра. И още - многочисленият шпионски уред на руското посолство е можел изцяло необезпокоявано и безотчетно да основава агентурни мрежи за потребностите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ. На чиновниците от българския “филиал” е изрично неразрешено даже да се интересуват от техните дейности.
Днес
По-голямата част от остарелия шпионски личен състав е на практика излязъл от послание - по биологични аргументи и заради разгласяването му от Комисията по досиетата. Това обаче напълно не значи, че Москва е пропуснала опцията да го размени с нов. Там добре знаят констатацията на Цар Борис III - “България е ключът за Балканите и най-важно е кой го държи”. И до през днешния ден притежанието на този ключ е
неотменима цел на Кремъл
Руската резидентура несъмнено пострада с изгонването на 70-те “дипломати”, само че дано не си вършим илюзии. В течение на последните 30 години тя сътвори нова огромна мрежа за информация и въздействие. За да бъде разградена, тя би трябвало да бъде огласена.
Преди месец Лена Бориславова цитира конфиденциален отчет на ДАНС, съгласно който избрани лица щедро популяризират кремълска агитация против възнаграждение. В изискванията на предизборна акция е повече от належащо описът с имената на “четирихилядниците” да стане неотложно обществен, въпреки че това ще бъде единствено първата стъпка към нашия осведомен избор. Самотни гларуси, които търмъчат с клавиатури интернет пространството, са върха на айсберга. Влиятелни медии и частни стопански структури наемат знакови лица с цел да стимулират пропутински политически желания, и не оперират с жълти копейки. Старите клетвени листове на Държавна сигурност от дълго време са сменени с банкови сметки и добре заредени фирмени карти.
Зад пропагандните закани с аромат на газ и петрол прозира тяхното същинско обръщение: “„ Ще ни слушате. Ние ще владеем над вас. Ние желаеме послушание. Не би трябвало да говорите против нас. Не би трябвало да протестирате против нас и никога, не би трябвало да гласувате против нас.”
Утре
Да приемем посланието или да се преборим с цел да спечелим? Всички ние. Битката ще е тежка, само че имаме потребност тъкмо от тежки борби. Залогът е България!
Вчера
Преди двайсетина години потърсих информация в съветски открити източници за руския шпионаж. Оказа се, че в множеството хвалебствени книги и публикации за триумфите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ, броят на българските сътрудници е голям. Стигнах до към 400 имена, заболяха ме очите и стопирах, с отвращение и безапелационната убеденост, че това са единствено тези, които в Москва са поискали да разкрият. И в случай че това са хора работили за налагане на руска власт, преди и по време на Втората международна война, остава въпросът за развиването на агентурния уред след окупацията и тоталния обир.
Отговорът дава персонално Тодор Живков
още през 1969 година — “Др. Живков увери други Андропов, че Държавна сигурност на Народна република България е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз”. (По това време Юрий Андропов управлява Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а след това е държавен глава на СССР) Обърнете внимание, Живков приказва в настоящо време - “е филиал на КГБ”. И с цел да няма никакви илюзии за “български национални интереси”, “служба на народа” и прочие, офицерите на Държавна сигурност документално поставят клетва - “да бъда безкрайно лоялен на делото на Българската комунистическа партия и на дружбата с великия Съветски съюз”. Контролът за осъществяване на правата линия във значимите министерства се реализира от руски “съветници”
(да се чете “командващи надзорници”), като кабинетът на “съветника” в Министерство на вътрешните работи е директно до кабинета на министъра. И още - многочисленият шпионски уред на руското посолство е можел изцяло необезпокоявано и безотчетно да основава агентурни мрежи за потребностите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ. На чиновниците от българския “филиал” е изрично неразрешено даже да се интересуват от техните дейности.
Днес
По-голямата част от остарелия шпионски личен състав е на практика излязъл от послание - по биологични аргументи и заради разгласяването му от Комисията по досиетата. Това обаче напълно не значи, че Москва е пропуснала опцията да го размени с нов. Там добре знаят констатацията на Цар Борис III - “България е ключът за Балканите и най-важно е кой го държи”. И до през днешния ден притежанието на този ключ е
неотменима цел на Кремъл
Руската резидентура несъмнено пострада с изгонването на 70-те “дипломати”, само че дано не си вършим илюзии. В течение на последните 30 години тя сътвори нова огромна мрежа за информация и въздействие. За да бъде разградена, тя би трябвало да бъде огласена.
Преди месец Лена Бориславова цитира конфиденциален отчет на ДАНС, съгласно който избрани лица щедро популяризират кремълска агитация против възнаграждение. В изискванията на предизборна акция е повече от належащо описът с имената на “четирихилядниците” да стане неотложно обществен, въпреки че това ще бъде единствено първата стъпка към нашия осведомен избор. Самотни гларуси, които търмъчат с клавиатури интернет пространството, са върха на айсберга. Влиятелни медии и частни стопански структури наемат знакови лица с цел да стимулират пропутински политически желания, и не оперират с жълти копейки. Старите клетвени листове на Държавна сигурност от дълго време са сменени с банкови сметки и добре заредени фирмени карти.
Зад пропагандните закани с аромат на газ и петрол прозира тяхното същинско обръщение: “„ Ще ни слушате. Ние ще владеем над вас. Ние желаеме послушание. Не би трябвало да говорите против нас. Не би трябвало да протестирате против нас и никога, не би трябвало да гласувате против нас.”
Утре
Да приемем посланието или да се преборим с цел да спечелим? Всички ние. Битката ще е тежка, само че имаме потребност тъкмо от тежки борби. Залогът е България!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ