Майката на гения Леонардо е принцеса, заробена в Кавказ
Геният Леонардо да Винчи е бил единствено на половина италианец, тъй като майка му произлизала от Кавказ и по-точно от северозападната му част, където живеели черкезите. Катерина, както е името на дамата, която родила художника, била поробена принцеса, отведена във Флоренция. Тази теза поддържа в новата си книга проф. Карло Вече, биографът на Да Винчи. Леонардо се ражда на 15 април 1452 година в Аркиано ди Винчи, до Флоренция.
Биографичният разказ “Усмивката на Катерина ”, който беше оповестен тези дни в Италия, неслучайно носи това име. Според създателя усмивките на дамите, нарисувани от създателя, в това число и на Джокондата, наподобяват тези на майка му. Карло Вече изрича тезите си, базирайки се на непубликуван до момента документ. Той идва от Държавния списък на Флоренция и е с дата шест месеца след раждането на Леонардо. Според него нотариусът Пиеро да Винчи дава свободата на робинята Катерина, работеща като слугиня в дома му. И до момента в който 26-годишният по това време Пиеро сигурно е бащата на гения, за това коя е майка му, може да се приказва единствено условно.
Знае се, че геният е роден от слугиня в къщата на Да Винчи, имаща извънбрачна връзка с него. Затова и десетки години по-късно Леонардо, който по това време живеел в Милано, трябвало да остави града и да се върне във Флоренция за уреждането пред арбитър на въпроси към наследството на Пиеро.
Какъв тъкмо обаче е произходът на Катерина? Според Карло Вече майката на Леонардо била щерка на принц Якоб в Северен Кавказ, или по земите на черкезите. Била отвлечена по всяка възможност от татарите, превърната в робиня и откарана по море в Русия. След това стигнала до Византия, която малко по-късно е завладяна от Османската империя. Оттам Катерина била превозена до Венеция, а след това и до Флоренция. 15-годишното момиче било отведено в града от някой си Донато ди Филипо ди Силвестро, който търгувал с тъкани и който я подарил на жена си Джиневра. За производството на тъканите във Венеция бил употребен извънредно трудът на плебеи черкези. От дома на Донато Катерина била взета “назаем ” като бавачка на Мария, детето на Пиеро да Винчи. За тези си отговорности получалава 18 флорина (антична златна монета) годишно. Това се считало за много висока цена за времето си съгласно Вече и се оправдавало с обстоятелството, че на процедура Катерина била половата робиня на нотариуса Пиеро. Тя била освободена от робството на 2 ноември 1452 година, или няколко месеца след раждането през април на сина ѝ. След като става свободна, е дадена за брачна половинка на селянина Атакабриге, от който има още пет деца. На процедура живеела недалече от вкъщи на нотариуса Пиеро, където отраства през първите си 10 години дребният Леонардо, написа " 24 часа ".
Когато Донато умира, той оставя цялото си завещание на манастира “Сан Бартоломео ди Монте Оливето ”. За него Леонардо да Винчи в интервала сред 1472 и 1475 г.рисува картината “Благовещение ”. Предполага се, че по този метод геният свързва творбата с паметта за майка си, робиня на Донато. Откритата през 1867 г. творба през днешния ден се намира в галерията “Уфици ” във Флоренция. Леонардо се слага в ролята на избавител. На фона на платното се виждат морски град, кораби, пейзаж, който не е тоскански, а по-скоро от Ориента. С други думи, известният художник може да е бил повлиян от разказите на майка си за венецианската колония в Кавказ, откъдето тръгвали корабите с плебеи.
Катерина и синът ѝ се събират за кратко в Милано, където художникът е на работа в двора на херцог Лудовико Сфорца. Смята се, че майката умира в Милано през 1493 година и е заровена в църквата “Сан Франческо Гранде ”, за която геният рисува “Мадоната на скалите ”.
Биографичният разказ “Усмивката на Катерина ”, който беше оповестен тези дни в Италия, неслучайно носи това име. Според създателя усмивките на дамите, нарисувани от създателя, в това число и на Джокондата, наподобяват тези на майка му. Карло Вече изрича тезите си, базирайки се на непубликуван до момента документ. Той идва от Държавния списък на Флоренция и е с дата шест месеца след раждането на Леонардо. Според него нотариусът Пиеро да Винчи дава свободата на робинята Катерина, работеща като слугиня в дома му. И до момента в който 26-годишният по това време Пиеро сигурно е бащата на гения, за това коя е майка му, може да се приказва единствено условно.
Знае се, че геният е роден от слугиня в къщата на Да Винчи, имаща извънбрачна връзка с него. Затова и десетки години по-късно Леонардо, който по това време живеел в Милано, трябвало да остави града и да се върне във Флоренция за уреждането пред арбитър на въпроси към наследството на Пиеро.
Какъв тъкмо обаче е произходът на Катерина? Според Карло Вече майката на Леонардо била щерка на принц Якоб в Северен Кавказ, или по земите на черкезите. Била отвлечена по всяка възможност от татарите, превърната в робиня и откарана по море в Русия. След това стигнала до Византия, която малко по-късно е завладяна от Османската империя. Оттам Катерина била превозена до Венеция, а след това и до Флоренция. 15-годишното момиче било отведено в града от някой си Донато ди Филипо ди Силвестро, който търгувал с тъкани и който я подарил на жена си Джиневра. За производството на тъканите във Венеция бил употребен извънредно трудът на плебеи черкези. От дома на Донато Катерина била взета “назаем ” като бавачка на Мария, детето на Пиеро да Винчи. За тези си отговорности получалава 18 флорина (антична златна монета) годишно. Това се считало за много висока цена за времето си съгласно Вече и се оправдавало с обстоятелството, че на процедура Катерина била половата робиня на нотариуса Пиеро. Тя била освободена от робството на 2 ноември 1452 година, или няколко месеца след раждането през април на сина ѝ. След като става свободна, е дадена за брачна половинка на селянина Атакабриге, от който има още пет деца. На процедура живеела недалече от вкъщи на нотариуса Пиеро, където отраства през първите си 10 години дребният Леонардо, написа " 24 часа ".
Когато Донато умира, той оставя цялото си завещание на манастира “Сан Бартоломео ди Монте Оливето ”. За него Леонардо да Винчи в интервала сред 1472 и 1475 г.рисува картината “Благовещение ”. Предполага се, че по този метод геният свързва творбата с паметта за майка си, робиня на Донато. Откритата през 1867 г. творба през днешния ден се намира в галерията “Уфици ” във Флоренция. Леонардо се слага в ролята на избавител. На фона на платното се виждат морски град, кораби, пейзаж, който не е тоскански, а по-скоро от Ориента. С други думи, известният художник може да е бил повлиян от разказите на майка си за венецианската колония в Кавказ, откъдето тръгвали корабите с плебеи.
Катерина и синът ѝ се събират за кратко в Милано, където художникът е на работа в двора на херцог Лудовико Сфорца. Смята се, че майката умира в Милано през 1493 година и е заровена в църквата “Сан Франческо Гранде ”, за която геният рисува “Мадоната на скалите ”.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ