Становище на ЕС по казуса „Гюров“: Законът за БНБ е съвместим с правото на Съюза
Генералният юрист към Съда на Европейския съюз Николас Емилиу е излязъл със мнение по делото, обвързвано с отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на Българска народна банка , в което обрисува границите сред националните пълномощия и условията на европейското право, заяви „ DarikNews “.
В заключението си той показва, че българската правна рамка, в това число разпоредбите за обявление на ползи и основанията за предварително освобождение, по принцип е съвместима с нормите на Европейски Съюз , стига да са обезпечени независимостта на централната банка и отсъствието на спор на ползи.
Сред главните заключения се откроява, че правото на Европейски Съюз позволява националните законодателства да задължават членовете на управленията на централните банки да заявяват участията си в търговски сдружения и други организации . Според мнението сходно условие цели попречване на спор на ползи и отбрана на независимостта на институцията.
Посочва се още, че правилото за предварително освобождение, планувано в Устава на Европейската система на централните банки, се ползва директно за шефовете на националните централни банки . В същото време страните членки имат право да вкарат сходни критерии и за други представители на управлението, в това число за подуправители.
Друг значим извод е обвързван с присъединяване в търговски сдружения . То не е неразрешено по принцип, само че е възможно единствено при съществуване на механизми, посредством които да бъде открито дали поражда спор на ползи. Ако бъде открит подобен спор, може да бъде възложен период за отстраняването му, а при несъблюдение да се одобри, че лицето към този момент не дава отговор на условията за заеманата служба .
В същия подтекст се преглежда и присъединяване в юридически лица с нестопанска цел . Според мнението националното право може да изисква авансово позволение за такава активност, а при липса на сходно позволение и несъблюдение в границите на избран период да настъпят последствия за заеманата служба.
Като четвърти основен миг генералният юрист откроява ролята на способния орган . Той би трябвало независимо да реши дали е налице „ съществено нарушаване “ по смисъла на европейското право. Изрично се акцентира, че не е възможно освобождение да бъде осъществявано автоматизирано само въз основа на констатации на различен орган.
В мнението е показана и хронологията на събитията , довели до разногласието.
През юли 2023 година Андрей Гюров е определен за подуправител на Българската национална банка и началник на ръководство „ Емисионно “. След встъпването си в служба той подава изискуемите заявления за несъответственост, имущество и ползи.
През август 2023 година заявява 2% присъединяване в сдружението „ Йонтех Инженеринг “, което след това продава през ноември същата година. Успоредно с това показва и присъединяване в управителните органи на две юридически лица с нестопанска цел.
През февруари 2024 година Гюров подава нова декларация, в която показва, че към съответстващия миг не има такива участия.
През юни 2024 година антикорупционният орган открива несъответственост и уведомява Българска народна банка и Народното събрание.
След това Управителният съвет на Българска народна банка приема решение за предварителното му освобождение, като приема, че са налице както липса на условия за длъжността, по този начин и съществено нарушаване.
Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който насочва преюдициално питане до Съда на Европейския съюз.
Присъединете се към нашия
Сигнал до Искра.бг: Сметната палата е разкрила нарушавания в Община Несебър! Защо АДФИ мълчи?
