Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е обсъждал сценарий,

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е обсъждал сюжет, при който инфлацията в еврозоната остава над целевото ниво и през идната година, макар че прогнозите към този момент включват съвсем три нови покачвания на главните лихвени проценти. Това излиза наяве от оповестения в четвъртък протокол от съвещанието на ЕЦБ, извършено на 10–11 юни.

На това съвещание ЕЦБ увеличи главните си лихви, а финансовите пазари не престават да чакат още две нараствания през идващите дванадесет месеца. Основната причина е рискът от войната сред Иран и Израел да поддържа по-високи енергийни цени и надлежно по-силен инфлационен напън.

Още по тематиката

Очаквано ЕЦБ увеличи главните си лихвени проценти за първи път от съвсем три години (допълнена) Финанси Икономика / Свят, Финанси 11 юни 2026

Според показаните пред управителния съвет макроикономически прогнози общата инфлация ще се форсира през летните месеци и ще остане доста над задачата на централната банка най-малко до първата половина на 2027 година, макар че моделите към този момент допускат съвсем три нараствания на лихвите с по 25 базисни пункта. Това демонстрира, че

ЕЦБ не чака бързо връщане към ценова непоклатимост.

Междувременно вложителите още веднъж усилиха залозите си за ново стягане на паричната политика, откакто очакванията за трайно съглашение сред Съединени американски щати и Иран отслабнаха. Възможността спорът да се проточи покачва риска цените на петрола и природния газ още веднъж да стартират да нарастват, което би усложнило задачата на ЕЦБ.

Само преди дни внезапното поевтиняване на енергийните първични материали беше понижило натиска върху централната банка да покачва лихвите още през юли. Според източници на Reuters този сюжет към този момент наподобява по-малко евентуален, въпреки че причините за ново нарастване на по-късен стадий остават мощни.

Допълнителен сигнал за нерешителност пристигна и от члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел, която още преди последната ескалация в Близкия изток предизвести, че стопанската система на еврозоната към момента не се е върнала към изискванията отпреди спора. По думите ѝ базисната инфлация остава устойчива, а вътрешният ценови напън не отслабва задоволително бързо.

Протоколът демонстрира още, че шефовете са предпочели да запазят оптималната еластичност. Вместо авансово да се ангажират с нова серия от нараствания, те са решили бъдещите решения да зависят напълно от развиването на икономическите данни и геополитическата конюнктура.

В документа категорично се акцентира, че връзката на ЕЦБ би трябвало да остане неутрална – без да основава усещане, че стартира нов цикъл на повишение на лихвите, само че и без да внушава, че юнското решение е било еднократен ход.

В момента депозитната рента на Европейската централна банка е 2,25%.

Пазарите към този момент не гледат единствено инфлацията, а и геополитиката. След няколко години, в които решенията на ЕЦБ се определяха главно от икономическите индикатори, военните спорове и енергийните цени още веднъж се трансформират в основен фактор за паричната политика. Това значи, че даже при отслабващ стопански напредък централната банка може да бъде принудена да поддържа по-високи лихви за по-дълъг интервал.

Какво значи това за пазарите?

Протоколът укрепва упованията, че ЕЦБ ще остане внимателна и няма да бърза с намаление на лихвените проценти. Това евентуално ще поддържа доходността по европейските държавни облигации и може да окаже известна поддръжка на еврото. За фондовите пазари вероятността за по-дълъг интервал на високи лихви значи по-голям напън върху фирмите с висока задлъжнялост и върху сензитивните към финансирането браншове, до момента в който банковият бранш може да продължи да се възползва от по-високите лихвени маржове. Ако напрежението в Близкия изток се задълбочи и енергийните цени още веднъж тръгнат нагоре, упованията за още по-рестриктивна политика на ЕЦБ могат в допълнение да усилят волатилността на европейските финансови пазари.