Играех по 3 часа хоро с музиката на Ибряма
Генерал Иван Желев, който е знак на Строителни войски от времето на социализма, навърши 100 години на 30 юни. Преди седмица получи почетния знак на Пловдив. Мери живота си по този начин: „ Две години съм по-голям от Строителни войски! Аз съм роден през 1919-а, а те са основани през 1922-ра от Стамболийски ”. Има четири ордена „ Народна република България ” и три - „ Червено знаме на труда ”. Само за една година ръководеното от него отделение взима 7 почетни флагове. От 1947 до 1985 година взе участие в строителството на дигите на Дунав и крайбрежията на Марица, Панаирния мост, кулата и станцията на връх Ботев, лифта на Пампорово, язовирите " Антонивановци " и Баташкия водносилов път, базата на Белмекен, водопроводи и електропроводи в Родопите, стотици блокове в Пловдив и какво ли още не. Вежди Рашидов, Иво Папазов-Ибряма и Ибро Лолов са били негови бойци. И през днешния ден, когато го срещнат, му смъкват шапка.
100-годишният военачалник живее със фамилията на щерка си - анестезиолога доктор Веселина Байрева. Трудно чува, само че пък вижда чудесно и с лекост чете написаните въпроси. Жизнен е и единствено допреди няколко години се разхождал из целия град и даже взел участие в разногласията на лайкучката. „ Още сънува, че е в Строителни войски! Той други сънища няма ”, изяснява доктор Байрева. На дясната му ръка има татуировки, които си е правил от калпазанлък като дете. Работил е на толкоз места, че някои от тях към този момент е не запомнил. Дъщеря му го попитала преди дни: Помниш ли Шаренка, Батанци? Забравил ги.
Когато го попиташ очаквал ли е да стане на 100 години, отсича: „ Никогаш!
Аз съм селско момче
- пасал съм овцете и кравите. През 1947 година изкарах подготовка за офицери в Горна баня. И до 1985 година работих непрестанно ”. Личната му философия е елементарна - свежда се до " толкоз мога и толкоз знам ".
Един от най-трудните обекти, на които са работили бойците на ген. Желев, е кулата на връх Ботев. Тя е стартирана преди близо 60 години. „ Не единствено кулата, а и цялата станция ние я построихме. Войниците на тил качваха материали през баирите. Път за камиони нагоре няма, само че имаше огромен дух ”, споделя генералът
Помни един съвсем неосъществим за изработка тръбопровод в родопското Устово. За да стига водата, трябвала помпа от 30-40 киловата. Един от цивилните служащи я основал. ”Наградих го с известна сума и незабавно ме наклеветиха, че пропилявам пари. В съда в Кърджали споделих защо съм му дал премията и съдията приключи делото ”, спомня си генералът.
Много от бойците му били мощни момчета и
взели участие в пехливански битки
по сватби и събори. „ Връщаха се оттова с шилета и телета. Чудех се какво да ги върша и ги изпратих да ги пасат в поделението в Сопот. И някой незабавно пуснал доклад: Генерал Желев пасе овце! Звънят ми от министерството: Другарю, ти имаш ли овце? Обяснявам: Това са шилетата от сватби и селските събори! Злонамерени хора колкото щеш ”, философства генералът надживял и врагове, и другари.
Много се гордее с 40-те паметника от българската история, които остави в остарялото отделение на Асеновградско шосе. От тях единствено този на Георги Димитров е махнат. „ Исках монументи от Кубрат, та до Левски и Хаджи Димитър. Вежди Рашидов беше боец в поделението.
Веждито беше слаб по доктрина, обаче имаше златни ръце
Направи един конник и доста други обекта ”, спомня си генералът.
На един празник на Строителни войски поделението поканило министър Добри Джуров в станцията си на Копривките. Бъдещият столетник водил хорото повече от 3 часа. Музиканти били новобранците - Иво Папазов-Ибряма и Ибро Лолов. Дъщеря доктор Байрева твърди, че на такива празненства такова хоро било нещо обикновено за ген. Желев. „ Добри Джуров се хвана и той, само че след 10 минути капна и викна на Ибряма: Спрете да починете, момчета! А Ибряма му сподели: Ние ще спрем, но военачалник Желев ще води хорото още 3 часа ”, рови се в спомените си ветеранът.
Омръзнало му е да го стопират по улицата с думите: „ Аз съм служил при вас! ” „ Изляза на разходка, и отново за Строителни войски да ми приказват ”, леко недоволства ген. Желев, който продължава да сънува пагоните си всеки ден. Обича да гледа вести, само че не и развлекателни стратегии.
100-годишният военачалник живее със фамилията на щерка си - анестезиолога доктор Веселина Байрева. Трудно чува, само че пък вижда чудесно и с лекост чете написаните въпроси. Жизнен е и единствено допреди няколко години се разхождал из целия град и даже взел участие в разногласията на лайкучката. „ Още сънува, че е в Строителни войски! Той други сънища няма ”, изяснява доктор Байрева. На дясната му ръка има татуировки, които си е правил от калпазанлък като дете. Работил е на толкоз места, че някои от тях към този момент е не запомнил. Дъщеря му го попитала преди дни: Помниш ли Шаренка, Батанци? Забравил ги.
Когато го попиташ очаквал ли е да стане на 100 години, отсича: „ Никогаш!
Аз съм селско момче
- пасал съм овцете и кравите. През 1947 година изкарах подготовка за офицери в Горна баня. И до 1985 година работих непрестанно ”. Личната му философия е елементарна - свежда се до " толкоз мога и толкоз знам ".
Един от най-трудните обекти, на които са работили бойците на ген. Желев, е кулата на връх Ботев. Тя е стартирана преди близо 60 години. „ Не единствено кулата, а и цялата станция ние я построихме. Войниците на тил качваха материали през баирите. Път за камиони нагоре няма, само че имаше огромен дух ”, споделя генералът
Помни един съвсем неосъществим за изработка тръбопровод в родопското Устово. За да стига водата, трябвала помпа от 30-40 киловата. Един от цивилните служащи я основал. ”Наградих го с известна сума и незабавно ме наклеветиха, че пропилявам пари. В съда в Кърджали споделих защо съм му дал премията и съдията приключи делото ”, спомня си генералът.
Много от бойците му били мощни момчета и
взели участие в пехливански битки
по сватби и събори. „ Връщаха се оттова с шилета и телета. Чудех се какво да ги върша и ги изпратих да ги пасат в поделението в Сопот. И някой незабавно пуснал доклад: Генерал Желев пасе овце! Звънят ми от министерството: Другарю, ти имаш ли овце? Обяснявам: Това са шилетата от сватби и селските събори! Злонамерени хора колкото щеш ”, философства генералът надживял и врагове, и другари.
Много се гордее с 40-те паметника от българската история, които остави в остарялото отделение на Асеновградско шосе. От тях единствено този на Георги Димитров е махнат. „ Исках монументи от Кубрат, та до Левски и Хаджи Димитър. Вежди Рашидов беше боец в поделението.
Веждито беше слаб по доктрина, обаче имаше златни ръце
Направи един конник и доста други обекта ”, спомня си генералът.
На един празник на Строителни войски поделението поканило министър Добри Джуров в станцията си на Копривките. Бъдещият столетник водил хорото повече от 3 часа. Музиканти били новобранците - Иво Папазов-Ибряма и Ибро Лолов. Дъщеря доктор Байрева твърди, че на такива празненства такова хоро било нещо обикновено за ген. Желев. „ Добри Джуров се хвана и той, само че след 10 минути капна и викна на Ибряма: Спрете да починете, момчета! А Ибряма му сподели: Ние ще спрем, но военачалник Желев ще води хорото още 3 часа ”, рови се в спомените си ветеранът.
Омръзнало му е да го стопират по улицата с думите: „ Аз съм служил при вас! ” „ Изляза на разходка, и отново за Строителни войски да ми приказват ”, леко недоволства ген. Желев, който продължава да сънува пагоните си всеки ден. Обича да гледа вести, само че не и развлекателни стратегии.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ