Ген. майор (з), д-р Съби Събев, бивш военен представител на

...
Ген. майор (з), д-р Съби Събев, бивш военен представител на
Коментари Харесай

След срещата на НАТО в Мадрид – в националната си стратегия за сигурност България трябва да определи Руската федерация като основна заплаха

Ген. майор (з), доктор Съби Събев, някогашен боен представител на България във Военния комитет на НАТО, 2002-2004 година

На срещата на високо ниво на НАТО в Мадрид (29-30 юни), беше одобрена нова стратегическа идея на Алианса, която размени досегашната от 2010 година Българските медии отразиха това събитие, без да се задълбочават на произлизащите заключения и последици за страната ни от новата тактика на НАТО.
Всеки български жител, в случай че прояви интерес и когато българския превод бъде оповестен, може да прочете и проучва този нов стратегически документ на Алианса. По-важното е, обаче, да разбере какво произтича от него за страната ни, като съюзна страна от НАТО. Още повече, че избрани институции у нас са взели участие в разискването и приемането на концепцията.

Стратегическата идея е главният стратегически управителен документ на НАТО, който дефинира развиването на организацията в дълготрайна вероятност, нормално в границите на идващите 10 години. От него произтича развиването на всички политики на Алианса, и изключително съюзната отбранителна политика, проектите и качествата за въздържане и защита на НАТО в съответната и бъдеща среда за сигурност, в и към зоната за отговорност на организацията. Това директно визира политиките за сигурност и защита на всички съюзни страни, в това число и България.
Целта на това малко изложение не е да проучва всички страни на новата стратегическа идея на Алианса, а да подчертава на нейните съществени положения и произлизащите за страната ни заключения и задължения.

Новата среда за сигурност

Анализът на средата за сигурност е определящ за цялото наличие на концепцията. Стратегическата идея още първоначално си установи, че евроатлантическата зона не е в мир. Новата среда за сигурност се дефинира от нападателната външна политика на Русия и на първо място от нападателната й война против Украйна, която стартира от 2014 година, само че ескалира в широкомащабна война от 24 февруари 2022 година, довела до окупацията на 20 % от украинската територия, десетки хиляди жертви, разрушение на националната инфраструктура и сриване на редица градове и селища на страната. Това принуди политическото управление на Алианса, за пръв път след Студената война, да дефинира Русия в новата си стратегическа идея като съществена и непосредствена опасност за сигурността на съюзните страни, и за мира и стабилността в евроатлантическата зона. Този основополагащ извод постанова НАТО да предприеме превантивни ограничения за отговор на тази съществена опасност. Изхождайки от съюзната оценка на мощно влошената среда за сигурност, всяка съюзна страна следва да направи аналогична оценка в своите стратегически документи за националната си сигурност и защита. За България това значи, че страната ни следва да актуализира националната си тактика за сигурност, както и националната си отбранителна тактика. В същите

Руската федерация следва да бъде посочена като съществена опасност за страната ни,

още повече че ние сме страна от източния фланг на НАТО и се намираме в Черноморския район. А в последните години съветските враждебни дейности против страната ни се повтарят и нарастват. И България даде явен знак, с експулсирането на 70 съветски дипломати, че няма да толерира съветски враждебни дейности против националната си сигурност.

Същевременно в концепцията се акцентира, че Алиансът не търси борба и не съставлява опасност за Руската федерация. НАТО е бил и си остава защитителен съюз. Но поради враждебните политики и дейности на Руската федерация, съюзът не може повече да я приема за сътрудник. Независимо от това, съюзните страни търсят непоклатимост и предвидимост в евроатлантическата зона и сред НАТО и Руската федерация.

Като най-пряка и непосредствена асиметрична опасност за жителите на съюзните страни и за интернационалния мир, новата идея дефинира тероризмът във всичките му форми и прояви. Тази непосредствена опасност изисква всички съюзни страни да покачат напъните си в битката против тероризма, неговите мрежи, носители и принадлежности.
Други опасности и закани адресирани в концепцията, които директно въздействат на нашата сигурност са: споровете, крехкостта и неустойчивостта в редица страни от Африка и Близкия изток; съперничеството, закононарушенията и офанзивите в киберпространството; нововъзникващите върхови технологии; ерозирането на контрола на въоръженията, разоръжаването и неразпространението на оръжия за всеобщо поразяване, които подкопават стратегическата непоклатимост в света; и измененията в климата.

За пръв път в стратегическа идея на НАТО намира място Китайската национална република (КНР), която със декларираните си упоритости и политики на насила е предизвикателство за ползите, сигурността и полезностите на страните от Алианса. КНР употребява необятен набор от политически, стопански и военни принадлежности за повишение на своето световно въздействие и планиране на мощност, до момента в който остава непрозрачна по отношение на своята тактика, планове и възходяща военна мощ. Своите зловредни хибридни и кибероперации, своята конфронтационна изразителност и дезинформация КНР насочва към съюзни страни и нанася вреди на съюзната сигурност. КНР се стреми да управлява основни софтуерни и индустриални браншове, сериозна инфраструктура, стратегически материали и вериги на доставки. Тя употребява своята икономическа мощност за налагане н стратегически зависимости и усилване на своето въздействие.
НАТО възприема КНР като стратегическо предизвикателство и съюзът е отворен за градивно ангажиране с нея, в това число с създаване на реципрочна бистрота за отстояване на ползите в сигурността на Алианса. Това изисква съюзните страни от НАТО, в това число и България, да подхождат отговорно за оценка и отговор на стратегическите провокации от КНР към евроатлантическата сигурност и да подсигуряват трайната дарба на НАТО за защитата и сигурността на съюзните страни. Наложително е да повишим споделената си ситуационна информираност, нашата резистентност, подготвеност и отбрана против насилствените тактики и старания на КНР за реализиране на разделения в Алианса. Особено внимание следва да отделяме на засилващото се стратегическо партньорство сред КНР и Руската федерация, и техните опити да подкопаят интернационалния ред основан на правото, които са срещу съюзните полезности и ползи.

Основни задания на НАТО в новата стратегическа идея

1. Възпиране и защита – това е най-важната задача на НАТО в новата среда за сигурност, както и на всяка съюзна страна. За нейното осъществяване НАТО ще ползва 360 градусов метод за закани от всички направления.
Силите и средствата на НАТО за въздържане и защита са основани на подобаваща комбинация от нуклеарни и стандартни качества, качества за Противовъздушна отбрана и ПРО, а също галактически и киберспособности.

НАТО доста ще усили своите качества за въздържане и защита, с цел да не разреши на който и да е евентуален съперник всевъзможни благоприятни условия за експанзия. Това ще изисква съюзните страни, самостоятелно и групово, да дават всички нужни сили, качества, проекти, запаси, средства и инфраструктура, нужни за въздържане и защита, в това число за високо интензивни взаимни и многонационални интервенции във всички области на бойното пространство против нуклеарно въоръжен съперник.
НАТО ще обезпечи построяването на мощна, устойчива и интегрирана командна конструкция, ще увеличи стиковането и хармонизирането на националните и съюзни отбранителни проекти и ще модернизира структурата на силите на Алианса. Предвидено е новата конструкция на съюзните сили да бъде формирана от три ешелона. Първият ешелон, в състав над 100 000 военни, ще бъдат силите с най-висока степен на подготвеност за развръщане - до 10 дни, а авангардните им елементи до 2-5 дни. Тези сили могат да се развръщат и превантивно на територията на съюзни страни, при спорове наоколо до границите им, както е с развърнатите сега съюзни ББГ. Вторият ешелон, в състав към 200 000 души, ще бъдат в подготвеност за развръщане в рамките от 10 до 30 дни. Третият ешелон, в състав не по-малко от 500 000 души, ще има подготвеност за развръщане в границите на 30 -180 дни. В рамките на година, този модел на силите на НАТО най-вероятно ще размени актуалните сили за развръщане на Алианса. Тази нова войскова конструкция на НАТО изисква структурата на въоръжените сили на съюзните страни да бъдат хармонизирани с нея и всяка една от тях да дефинира какъв принос може да даде към всеки ешелон на съюзните сили. За България това може да наложи активиране на трета механизирана бригада, както и увеличение състава на Военновъздушни сили.
Високата подготвеност на силите от първи и част от втори ешелон ще бъде обезпечена с предно позициониране на въоръжение, муниции, горива и съоръжение на територията на редица страни и изключително в източноевропейските страни-членки.

Тази нова конструкция на силите и доста по-високата им степен на подготвеност ще наложи преправка на националните отбранителни панове на съюзните страни, с приоритет на източните страни-членки, в които се чака авансово да бъдат избрани съюзните сили, които би трябвало да бъдат развърнати на техните територии, както и последователността и времето за тяхното развръщане.
Изпълнението на тази задача на национално равнище ще изисква всяка съюзна страна, изключително източните страни-членки, да преориентират своите отбранителни политики и да покачат отбранителните си разноски на не по-малко от 2% от Брутният вътрешен продукт, като при нужда да покачат и численият състав на въоръжените си сили. За изостанали съюзни страни в превъоръжаването и модернизацията на армиите си, като България, отбранителните разноски в средносрочен проект следва да набъбнат даже не по-малко 2,5% от Брутният вътрешен продукт. В тази връзка, страната ни би трябвало да форсира превъоръжаването на армията си, на основата на дълготраен проект с небосвод 10-15 години. Това би трябвало да бъде издигнато в сан на народен приоритет и да получи солидна политическа поддръжка.

НАТО ще форсира своята цифрова промяна, ще приспособява командната си конструкция и ще ускори своята киберотбрана, ще отбрани своите мрежи и инфраструктура. За задачата ще предизвиква нововъведенията и ще увеличи вложенията в нововъзникващи и върхови технологии, с цел да запази съюзната оперативна съгласуемост и военно преимущество. От основна значимост за НАТО е да поддържа

надеждно потребление и достъп до галактическото и киберпространството,

с цел да ускори своята дарба да оперира дейно в тях, за попречване, разкриване и противопоставяне на целия набор от закани.

За България

Новата идея на НАТО отделя значимо значение на поддържането на национална и съюзна резистентност против военни и невоенни закани и провокации към сигурността, като за задачата са нужни възходящи старания за откриване и понижаване на стратегически уязвимости и зависимости. Това с особена мощ се отнася за страната ни, в която енергийната взаимозависимост от Русия е дълготраен проблем.
Концепцията изисква съюзните страни да влагат в свои благоприятни условия да се приготвят, възпират и противодействат на наложително потребление против тях на политически, стопански, енергийни, осведомителни и други хибридни тактики от държавни и недържавни фактори. И тук страната ни продължава да е мощно уязвима и още не е приела тактика за противопоставяне на хибридни закани, не се учи и от опита на други съюзни страни.

Новата идея планува НАТО да остане нуклеарен съюз, до момента в който света не се избави от нуклеарното оръжие. Фундаменталната цел на неговите нуклеарни качества е да запази мира, да предотврати насила против съюзните страни и да възпира експанзия. Ядреното въздържане е в основата на нуклеарната политика на Алианса.
Важна за съюзната сигурност е стратегическата непоклатимост, постигана посредством дейно въздържане и защита, надзор на въоръженията и разоръжаване, както и със важен и взаимен разговор сред страните. Нарастваща роля за стратегическата непоклатимост има договорът за неразпространение на нуклеарното оръжие и НАТО остава мощно зает към неговото цялостно използване.

2. Предотвратяване и ръководство на рецесии

Съюзните страни от НАТО имат споделен интерес за принос към стабилността и ръководството на рецесии. През последните 30 години НАТО построи качества и натрупа опит в ръководството на рецесии. Новата стратегическа идея планува съюзните страни да обезпечат запаси, качества, подготовка и ограничения за командване и ръководство, за развръщане и поддържане ръководството на спешни военни и цивилен интервенции, както и стабилизиращи и контратерористични интервенции. В тази връзка страните-партньори на Алианса имат значим принос към ръководени от НАТО интервенции по ръководство на рецесии.
Новата идея планува съюзните страни да покачат напъните си за предугаждане и попречване на рецесии и спорове, което способства за стабилността и сигурността на Алианса.
Стратегическата идея удостоверява политиката на отворени порти на НАТО, в сходство с член 10 на Северноатлантическия контракт, като израз на фундаменталните полезности и стратегическият интерес на Алианса за евроатлантическия мир и непоклатимост. Като удостоверение на тази политика, на срещата в Мадрид НАТО насочи покана за участие на деклариралите своето предпочитание за присъединение Финландия и Швеция. Техните присъединителни протоколи бяха подписани на 5 юли от всички съюзни страни и започва процесът на тяхната ратификация от националните парламенти на страните-членки.

Новата идея отделя значимо място на партньорството на НАТО с други страни. Политическият разговор и практическото съдействие с сътрудници способства за стабилността отвън границите на Алианса, покачва сигурността на съюзните страни и подкрепя осъществяването на главните задания на НАТО. Концепцията дефинира първостепенното значение на стратегическото партньорството на Алианса с Европейски Съюз, защото страните от двата съюза споделят едни и същи полезности.

От стратегическа значимост за НАТО са Западните Балкани и Черноморския район и Алиансът ще продължи да поддържа евроатлантическите аспирации на заинтригуваните страни от тези райони. Важност за НАТО придобива и Индо-Тихоокенския район, поради развитията в него, които могат директно да окажат въздействие на евроатлантическата сигурност. За задачата, Алиансът ще ускори разговора и съдействието с нови и съществуващите сътрудници от този район.

Новата идея акцентира нуждата от укрепване на трансатлантическата връзка сред европейските и северноамериканските съдружници, посредством усилване на консултациите, когато сигурността и стабилността на даден съдружник е застрашена или когато съюзните фундаментални полезности и правила са изложени на риск.
Концепцията задължава съюзните страни да споделят заслужено отговорностите и рисковете за тяхната сигурност и защитата, като обезпечават всички нужни запаси, инфраструктура, качества и сили, за изцяло осъществяване главните задания на НАТО и взетите решения. Те би трябвало да подсигуряват, че ще изпълнят поетите задължения за вложения в защитата, за обезпечаване на целия обсег от нужни качества. Това с особена мощ се отнася за България, която би трябвало да влага повече запаси за създаване на лични нужни качества и за съответен принос към груповата защита.
В умозаключение е неотложно да бъде очебийно, че новата стратегическа идея на НАТО е управителен стратегически документ за България и са нужни пропорционални национални старания и запаси за неговото осъществяване. Чрез процеса на отбранителното обмисляне в НАТО, страната ни би трябвало да поеме задължения за създаване в период на съответни сили и качества, изисквани от новата идея. Поради забележителното ни закъснение в превъоръжаването и модернизацията на въоръжените сили, това би трябвало да бъде издигнато в сан на народен приоритет.

Б.Р. Коментарът е оповестен на фейсбук страницата на създателя.
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР