Ще останат ли хората в Сливен на студено през зимата?
Газовият бранш на територията на община Сливен е вкусен залък повече от 10 години. През него обаче, с изключение на газ, минават и потоци с пари, за които не излиза наяве къде се вливат. Последиците от злоупотребите в бранша могат да навредят на общината и нейните жители.
Още в далечната 200 4 година в град Кюстендил е записано сдружението „ Промишлено газоснабдяване “ – от убития по-късно предприемач и притежател на „ Локомотив “ (Пловдив) Александър Тасев. Целта на сдружението е да навлезе в газоразпределението и снабдяването с газ в Сливен.
Съдружници на тогавашния кюстендилски необут в „ Промишлено газоснабдяване “ са Стоян Михов, Десислава Радкова и Екатерина Фурнаджиева. Десислава Радкова е брачна половинка на Радостин Радков – два пъти ръководител на Районен съд – Сливен и към този момент повторно отпред на Административен съд – София град. Екатерина Фурнаджиева е омъжена за арбитър Красимир Бамбов – ръководител на Окръжния съд в Кюстендил от 1999 година до 2009 година Неговото име и телефонен номер бяха открити в тефтерчето на Красимир Георгиев – Красьо Черния, упрекнат през 2009 година, че е осигурявал гласове за избор на висши магистрати.
Новоучредената компания на Тасев съумява да придобие банкрутиралото сдружение „ Оранжерии Сливен “, като погасява неговия дълг към „ Булгаргаз “. По този метод „ Промишлено газоснабдяване “ става притежател на газоразпределителни мрежи с обща дължина 20 км., които му разрешават да прави транспорт на газ на територията на Сливен.
През март 2005 година Тасев предлага да се сътвори общо сдружение за газоснабдяване, с присъединяване на община Сливен. В края на април на свое съвещание общинските съветници одобряват предлагането на кмета Йордан Лечков общината да взе участие в новосформираното сдружение с не по-малко от 20% дял. Решението е ненадейно, защото сдружение със същия предмет на активност към този момент съществува сред сливенската община и „ Овергаз инк “. То обаче от години се бори да получи лиценз за активността си от ДКЕВР, само че не съумява.
След решението на общинския съвет се реализират промени в „ Промишлено газоснабдяване “, като Стоян Михов излиза от него, а дялове получава „ Метан пътстрой “ с едноличен притежател Коста Петков. Той и брат му Евгений Петков са считани за лицата, които ръководят обръча от компании на Йордан Лечков. Те още са шефове на дискотеката и пицарията на някогашния сливенски кмет.
На 11 декември 2006 година ДКЕВР организира конкурс за 2 лицензии за систематизиране и публично доставяне на газ в Сливен. „ Промишлено газоснабдяване “ с капитал 5 000 лева се изправя против „ Овергаз Инк “ с 50 млн. лева и взаимното дружество „ Acegas – APS ” S.p.A – “Construzioni Dondi ” S.p.A с общ капитал от 286 млн. евро. Дружеството на Тасев печели и двете лицензии, които са с оптималния вероятен период от 35 години.
Оценката на комисията на ДКЕВР е разграничена на две групи, като първата група има по-висока тежест на критериите. В нея се правят оценка финансовите благоприятни условия на претендента, предходен опит, техническа и организационни благоприятни условия и материални и човешки запаси. И в трите категории компанията на Тасев се класира на последно място. Но високата оценка по втората група критерии – за капиталовия план на участниците, прогнозните цени и маркетинговите изследвания, води до първото място на „ Промишлено газоснабдяване “ в състезанието.
Проектът, с който „ Промишлено газоснабдяване “ печели, планува построяването на 376 км. газопреносна мрежа в идващите 10 години.
След убийството на Александър Тасев през 2007 година мажоритарен притежател на сдружението става „ Метан пътстрой “ на Йордан Лечков. „ Промишлено газоснабдяване “ трансформира своя адрес в Сливен, а негов шеф става Веселин Василев, към този момент шеф в сдружението на Лечков.
През 2011 година стартира процедура по неплатежоспособност на газоразпределителното сдружение, като то е натрупало задължения от 4.6 млн. евро към „ Инвестбанк “ и 3 млн. лв. към доставчика „ Булгаргаз “. „ Промишлено газоснабдяване “ е добито през 2013 година от „ Газтрейд-Сливен “ с едноличен притежател „ Енерджи Инвестмънт Тръст “, чийто шеф е Илко Йоцев – зам. министър на енергетиката в държавното управление на Национална движение „Симеон Втори". Името на Йоцев също участва в тефтерчето – справочник на Красьо Черния. Като пълномощник на „ Газтрейд “ е записан Веселин Василев – топлата връзка с Йордан Лечков.
ДКЕВР разрешава двете лицензии за газоразпределение и доставяне да бъдат трансферирани на новото сдружение. Само 3 години по-късно обаче то следва ориста на „ Промишлено газоснабдяване “. „ Газтрейд “ натрупва дълг в размер на 10 млн. лв. към „ Инвестбанк “ и 7 млн. лв. към „ Булгаргаз ”. Интересно съвпадане е, че седалището на „ Газтрейд - Сливен “ е преместено назад в Кюстендил 4 месеца преди делото по неплатежоспособност, а то „ изненадващо “ е обсъждано от кюстендилския арбитър Красимир Бамбов – същият, чиято брачна половинка в началото взе участие в „ Промишлено газоснабдяване “.
Правят усещане и големите капиталови заеми, отпуснати на двете сдружения от „ Инвестбанк “. След появяването на сливенския клон на банката негов шеф става дотогавашната служителка към община Сливен Веселка Цонева.
Впоследствие всички сметки на общината биват трансферирани в „ Инвестбанк “. Там са и сметките на ОФК „ Сливен 2000 “ на Йордан Лечков. В оня миг Мария Григорова, председателката на тогавашния Общински съвет и член на управителния съвет на ОФК „ Сливен 2000 “, е също юридически консултант на сливенския клон на „ Инвестбанк “.
Към днешна дата на територията на Община Сливен има построени едвам 52 км. газопреносна мрежа, а не обещаните от „ Промишлено газоснабдяване “ за 2016 година 376 км.
Огромният дълг от 7 млн. лв. на „ Газтрейд “ към „ Булгаргаз “ докара до допустимо пораждане на газова рецесия при започване на 2017 година Общественият снабдител заплаши със прекъсване на доставките на газ от 1 януари към снабдителя на Сливен, в случай че дългът не бъде изплатен. Такъв сюжети би оставил без газ огромна част от индустриалния бранш на Сливен, както и две детски ясли, едно учебно заведение и едно обществено заведение. Дългът на сдружението е погасен с нов провиснал заем от „ Инвестбанк “ след среща на сливенския кмет Стефан Радев с изпълнителен шеф на „ Булгаргаз “ и надзорния съвет на банката – заемодател.
Не излиза наяве обаче къде са „ потънали “ общо 30 млн. лв., минали през „ Промишлено газоснабдяване “ и неговия приемник „ Газтрейд – Сливен “. Остава и въпросът ще успее ли община Сливен да развие газопреносна мрежа и допустимо ли е в бъдеще да бъдат прекратени доставките на газ към общината заради задлъжнялост?
Още в далечната 200 4 година в град Кюстендил е записано сдружението „ Промишлено газоснабдяване “ – от убития по-късно предприемач и притежател на „ Локомотив “ (Пловдив) Александър Тасев. Целта на сдружението е да навлезе в газоразпределението и снабдяването с газ в Сливен.
Съдружници на тогавашния кюстендилски необут в „ Промишлено газоснабдяване “ са Стоян Михов, Десислава Радкова и Екатерина Фурнаджиева. Десислава Радкова е брачна половинка на Радостин Радков – два пъти ръководител на Районен съд – Сливен и към този момент повторно отпред на Административен съд – София град. Екатерина Фурнаджиева е омъжена за арбитър Красимир Бамбов – ръководител на Окръжния съд в Кюстендил от 1999 година до 2009 година Неговото име и телефонен номер бяха открити в тефтерчето на Красимир Георгиев – Красьо Черния, упрекнат през 2009 година, че е осигурявал гласове за избор на висши магистрати.
Новоучредената компания на Тасев съумява да придобие банкрутиралото сдружение „ Оранжерии Сливен “, като погасява неговия дълг към „ Булгаргаз “. По този метод „ Промишлено газоснабдяване “ става притежател на газоразпределителни мрежи с обща дължина 20 км., които му разрешават да прави транспорт на газ на територията на Сливен.
През март 2005 година Тасев предлага да се сътвори общо сдружение за газоснабдяване, с присъединяване на община Сливен. В края на април на свое съвещание общинските съветници одобряват предлагането на кмета Йордан Лечков общината да взе участие в новосформираното сдружение с не по-малко от 20% дял. Решението е ненадейно, защото сдружение със същия предмет на активност към този момент съществува сред сливенската община и „ Овергаз инк “. То обаче от години се бори да получи лиценз за активността си от ДКЕВР, само че не съумява.
След решението на общинския съвет се реализират промени в „ Промишлено газоснабдяване “, като Стоян Михов излиза от него, а дялове получава „ Метан пътстрой “ с едноличен притежател Коста Петков. Той и брат му Евгений Петков са считани за лицата, които ръководят обръча от компании на Йордан Лечков. Те още са шефове на дискотеката и пицарията на някогашния сливенски кмет.
На 11 декември 2006 година ДКЕВР организира конкурс за 2 лицензии за систематизиране и публично доставяне на газ в Сливен. „ Промишлено газоснабдяване “ с капитал 5 000 лева се изправя против „ Овергаз Инк “ с 50 млн. лева и взаимното дружество „ Acegas – APS ” S.p.A – “Construzioni Dondi ” S.p.A с общ капитал от 286 млн. евро. Дружеството на Тасев печели и двете лицензии, които са с оптималния вероятен период от 35 години.
Оценката на комисията на ДКЕВР е разграничена на две групи, като първата група има по-висока тежест на критериите. В нея се правят оценка финансовите благоприятни условия на претендента, предходен опит, техническа и организационни благоприятни условия и материални и човешки запаси. И в трите категории компанията на Тасев се класира на последно място. Но високата оценка по втората група критерии – за капиталовия план на участниците, прогнозните цени и маркетинговите изследвания, води до първото място на „ Промишлено газоснабдяване “ в състезанието.
Проектът, с който „ Промишлено газоснабдяване “ печели, планува построяването на 376 км. газопреносна мрежа в идващите 10 години.
След убийството на Александър Тасев през 2007 година мажоритарен притежател на сдружението става „ Метан пътстрой “ на Йордан Лечков. „ Промишлено газоснабдяване “ трансформира своя адрес в Сливен, а негов шеф става Веселин Василев, към този момент шеф в сдружението на Лечков.
През 2011 година стартира процедура по неплатежоспособност на газоразпределителното сдружение, като то е натрупало задължения от 4.6 млн. евро към „ Инвестбанк “ и 3 млн. лв. към доставчика „ Булгаргаз “. „ Промишлено газоснабдяване “ е добито през 2013 година от „ Газтрейд-Сливен “ с едноличен притежател „ Енерджи Инвестмънт Тръст “, чийто шеф е Илко Йоцев – зам. министър на енергетиката в държавното управление на Национална движение „Симеон Втори". Името на Йоцев също участва в тефтерчето – справочник на Красьо Черния. Като пълномощник на „ Газтрейд “ е записан Веселин Василев – топлата връзка с Йордан Лечков.
ДКЕВР разрешава двете лицензии за газоразпределение и доставяне да бъдат трансферирани на новото сдружение. Само 3 години по-късно обаче то следва ориста на „ Промишлено газоснабдяване “. „ Газтрейд “ натрупва дълг в размер на 10 млн. лв. към „ Инвестбанк “ и 7 млн. лв. към „ Булгаргаз ”. Интересно съвпадане е, че седалището на „ Газтрейд - Сливен “ е преместено назад в Кюстендил 4 месеца преди делото по неплатежоспособност, а то „ изненадващо “ е обсъждано от кюстендилския арбитър Красимир Бамбов – същият, чиято брачна половинка в началото взе участие в „ Промишлено газоснабдяване “.
Правят усещане и големите капиталови заеми, отпуснати на двете сдружения от „ Инвестбанк “. След появяването на сливенския клон на банката негов шеф става дотогавашната служителка към община Сливен Веселка Цонева.
Впоследствие всички сметки на общината биват трансферирани в „ Инвестбанк “. Там са и сметките на ОФК „ Сливен 2000 “ на Йордан Лечков. В оня миг Мария Григорова, председателката на тогавашния Общински съвет и член на управителния съвет на ОФК „ Сливен 2000 “, е също юридически консултант на сливенския клон на „ Инвестбанк “.
Към днешна дата на територията на Община Сливен има построени едвам 52 км. газопреносна мрежа, а не обещаните от „ Промишлено газоснабдяване “ за 2016 година 376 км.
Огромният дълг от 7 млн. лв. на „ Газтрейд “ към „ Булгаргаз “ докара до допустимо пораждане на газова рецесия при започване на 2017 година Общественият снабдител заплаши със прекъсване на доставките на газ от 1 януари към снабдителя на Сливен, в случай че дългът не бъде изплатен. Такъв сюжети би оставил без газ огромна част от индустриалния бранш на Сливен, както и две детски ясли, едно учебно заведение и едно обществено заведение. Дългът на сдружението е погасен с нов провиснал заем от „ Инвестбанк “ след среща на сливенския кмет Стефан Радев с изпълнителен шеф на „ Булгаргаз “ и надзорния съвет на банката – заемодател.
Не излиза наяве обаче къде са „ потънали “ общо 30 млн. лв., минали през „ Промишлено газоснабдяване “ и неговия приемник „ Газтрейд – Сливен “. Остава и въпросът ще успее ли община Сливен да развие газопреносна мрежа и допустимо ли е в бъдеще да бъдат прекратени доставките на газ към общината заради задлъжнялост?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ