Гаур
Гаур е най-едрото диво говедо на планетата. Гаур се среща както в дива, по този начин и в опитомена форма, като опитомената му вариация се назовава Гаял.
История на Гаур
Смята се, че прародителите на актуалния Гаур са се появили на планетата ни преди повече от 200 милиона години. Днес Гаур може да се срещне във всички региони на Пакистан, а също по този начин в Бангладеш, Индия, Тайланд, южните елементи на Виетнам, в Малайзия и в Камбоджа. Гаур се среща и в Непал. Това едро животно избира гъстите гори, където намира заслон и храна. Много рядко Гаур може да се срещне на поляни, само че като цяло заобикаля откритите местности.
Гаур се счита за изчезващ тип поради неконтролирания лов на тези животни през последните няколко века. Днес в дивата природа живеят към 20 000 представители на този скотски тип. В момента има стратегии за възобновяване на популацията на Гаур в Индия.
Днес в Индия живеят към 90 % от всички Гаури на планетата. В страните в югоизточна Азия популацията им се намира в състояние, което е сериозно и има заплаха тези забавни животни да изчезнат изцяло от естествените си места на живот.
Как наподобява Гаур
Тялото на Гаур доближава до повече от три метра дължина. Височината на Гаур в региона на раменете е над два метра, а тежестта му варира от 1200 до 2000 кг. Мъжкарите са по-едри от женските, които тежат не повече от 700 до 1000 кг. Женските Гаури са малко по-светли от мъжките. Тялото на Гаур е покрито с къса кафява четина, която може да е с нюанси в червеникаво и даже в черно.
Гаур е от семейство кухороги и рогата му са дълги към 90 сантиметра, срещат се и животни с рога, дълги повече от метър. Тези красиви рога са извити нагоре във формата на полумесеци. Рогата на Гаур са присъщи както за мъжкарите, по този начин и за женските.
При женските Гаури рогата са по-тънки и по-къси, в сравнение с мъжките. Рогата на Гаур са светли на цвят, само че към върха си стават по-тъмни, а на самия връх са напълно черни. Между рогата козината на главата на Гаур е по-светла, в сравнение с по останалата част на тялото и главата - тя е светлокафява, бежова или златиста.
Гаял, който е опитомената форма на Гаур, е много по-кротко животно от дивия си другар. Той е много по-дребен от Гаур, има по-широко чело и по-дебели рога с конусовидна форма, чиито краища сочат встрани и не са извити. Гаял се употребява като работно животно, то се отглежда и поради месото му. Някои фермери вършат кръстоски сред Гаял и елементарни крави.
Гаур, именуван още Индийски Бизон, е с форма на главата, която наподобява на тази на бик. Главата на Гаур е с цвета на тялото му, само че муцуната му е кремава или съвсем бяла. Очите на Гаур са едри и мрачно кафяви или черни на цвят.
Крайниците му са кафяви или черни в горната си част, само че от коленете надолу са кремави, бежови или бели. Мъжкарите имат спомагателна кожа, която виси сред предните им крайници. Ушите на Гаур са много едри, покрити със същата четина като главата и тялото на животното. Те са ситуирани настрана от очите им и висят като големи обеци. Долната част на шията на Гаур постоянно е мрачно сива. По-младите Гаури са по-светли, с времето цветът на козината им потъмнява.
С какво се храни Гаур
Гаур е деен най-вече денем, само че при липса на храна не спи и през нощта. Гаур се храни с разнообразни типове трева, може да си хапва и млади листа и даже свежи клончета на дървета и шубраци. Ако е гладен, Гаур се храни с кората на дърветата, от която получава задоволително фибри.
Гаур яде също по този начин разнообразни типове семена и цветя. От кората на тиковото дърво Гаур получава огромни количества калций и фосфор, които са извънредно значими за положителното здраве на това едро животно. Гаур може да се храни със сухи листа и изсъхнала трева, в случай че в близост не може да се намерят свежи растения.
Размножаване на Гаур
Гаур става полово зрял след навършването на третата си година. Гаур няма избран интервал на размножаване, тези животни се чифтосват през цялата година. Старият лидер на стадото взе участие в борби с по-младите съперници за благосклонността на женските, само че макар острите рога не се стига до осакатявания и гибел. Най-често Гаур се чифтосва сред декември и юни.
Женският Гаур ражда единствено едно малко след бременност, която продължава към 270 дни. Малките Гаури остават с майката най-малко година, защото през цялото това време тя ги кърми.
Любопитни обстоятелства за Гаур
Гаур е стадно животно, то живее в групи от по 12 до 40 броя. Групата се управлява от един възрастен мъжага, придружаван от женски и техните дребни. Когато дребните мъжки Гаури доближат досега на полова зрялост, възрастният мъжага ги гони от стадото, с цел да се предотврати рискът от чифтосване с майки и сестри.
Честта да бъде лидер на стадото мъжкият Гаур извоюва с борби. Това води до непрекъснати смени в стадата, като от време на време един мъжки Гаур може да бъде водач в разнообразни стада по друго време на годината.
Младите мъжки Гаури, изгонени от своите групи, образуват ергенски стада, към които се причисляват старите мъжки, които са били дефинитивно победени и нямат качествата да управляват и най-малката група от женски Гаури. Срещат се и мъжки Гаури, които живеят изцяло сами, нормално това са много възрастни животни.
Гаур изминава към 5 километра всеки ден в търсене на храна. Стадото се управлява от най-възрастната и опитна женска, матриархът, който дефинира посоката на придвижване и разпоредбите в стадото. Възрастният мъжага, който управлява стадото, има ролята най-много да го пази и да се чифтосва с женските.
Гаур е много страхлив макар едрия си размер. Ако е уплашен, Гаур тича доста бързо. Ако е в невъзможност, Гаур може да прояви експанзия към хора. Когато е заплашен, Гаур издава мощен свирещ тон, с който вика останалите от стадото да му оказват помощ.
Освен хората, които бракониерстват и убиват Гаури, тези животни са застрашени от леопарди, крокодили и тигри. Обикновено тези хищници съумяват да убият младо или болно животно, което се е отделило от стадото си. Ако стадото е оформило плътна маса, няма по какъв начин хищникът да успее да убие което и да е животно от групата.
