Гърция: Непознатите Циклади“ е вълнуващо пътешествие из красотата на гръцките

„ Гърция: Непознатите Циклади “ е вълнуващо странствуване из хубостта на гръцките острови. Книгата-фотоалбум демонстрира тези парченца земя, които са малко познати и доста достоверни: Аморгос, Кеа, Фолегандрос, Тинос, Куфонисия и т.н.Къде медът се прави от мащерка, а листата от каперси са неразделна част от салатата, коя е най-святата черква в Гърция и кой е островът с най-изумрудени води в южната ни съседка, може ли човек да открие пусти плажове даже през август и по какъв начин се оцелява без здравна помощ в радиус от девет часа с ферибот – книгата дава отговор на тези и други въпроси. Към пътеписите има и потребна информация за островната група на Цикладите.Автор на фотосите и текстовете е Вера Александрова – публицист, фен фотограф и блогър, а редактор е основателят на списание EVA Милена Попова.Предлагаме ви фрагмент от книгата. Помня времето, когато пътеводителите бяха скъпи. Заемаха голяма част от библиотеката ми и ги споделях единствено с най-близките си другари. С навлизането на интернет всичко се промени. Сега е много по-лесно човек да се ориентира и да получи съвет. Мрежата прелива от информация, а уеб страниците бъл-ват заглавия като: 10 неща, които да извършите,
7 храни, които да опитате, или 5 места, които безусловно да посетите.За Плака, столицата на остров Милос, няма да употребявам справочник. Не съм прочела нито ред какво да видя или къде да хапвам. Паркирам колата си в края на селището и потеглям из него с ясното желание да се изгубя.Единственият ми ориентир е Кастро, или крепостната част на Плака. В предишното хората живеели там, тъй като мястото им давало както несъмнено леговище, по този начин и добър взор към възможни нашественици по вода. Когато пространството отесняло, жителите му почнали да се преселват и в подножието на хълма. Точно из него вървя в този момент и свивам ту вляво, ту вдясно. Така попадам на “Palaios Pastry ” – остарялата сладкарница. Представлява двуетажна къща, в която подготвят десерти. Не ми остава друго, с изключение на да се изгубя измежду тавите с саралия, кадаиф, сиропиран кекс, шоколадови тортички и какво ли още не. Из  целия салон витае съблазнителен мирис, само че аз съм мощна, удържам се и поръчвам „ единствено “ три порции. Гушвам си таблата с чинии и сядам на сянка в градината. Нея си я бива, скромна е и гледа към крепостния рид. Има цветя, лек бриз и най-важното – типичните дървени столове със  седалка, изплетена от въжета. Неудобни са, скърцат и оставят червени следи по голите ми крайници – явен знак да потеглям и да продължа с изгубването си измежду още гледки и ястия.Минавам край прилежащия ресторант “Arhondula ”, над чиито маси се срещат омайни и обилно разцъфтели бугенвилии. По-надолу по улицата откривам площад с настилка от красиво подредени бели и черни камъни. Образуват разнообразни фигури, в центъра на които стои църквата „ Панагия Корфиатиса “. Заседявам се на терасата пред храма, тъй като гледката отсам си коства всяка минута.Белият лабиринт на Плака е прелестен, само че е време да го сменя с този на Адамас или Адамантас. Това е пристанището и евентуално най-лъскавата част на Милос. Обитава се от към 1300 непрекъснати поданици, чиято издръжка е обвързвана с туристическата промишленост. Селището e ситуирано стъпаловидно. Крайбрежната му част е заета от марина и заведения за хранене, а по-високите улици се населяват от бутикови хотели, заведения с прелестна панорама и няколко църкви.Плажът на Адамас е дребен. Разположен е директно до фериботния терминал. Ползва се най-вече от туристи, които вършат прощално къпане в морето момент преди да отплават към дома.Аз съм тук, с цел да се любувам на плажовете и морето, по тази причина напущам пристанището и карам по шосето към летището. От дясната ми страна се шири спокоен залив. Нарича се Папикину и предлага безвъзмездни зони за паркиране, две таверни и доста естествена сянка. Под дърветата е цялостно с млади двойки и фамилии с деца, а морето е топло и извънредно плитко. Още пò на юг пътят ме води до Фириплака, плаж, ситуиран в подножието на пъстроцветни скали. Тук има плажен бар, чадъри, шезлонги и раздвижване. Входът в морето е по-стръмен, а южният вятър образува огромни талази.Местните настояват, че на Милос има над седемдесет плажа. По-важното е, че са доста разнообразни един от различен. Не се и пробвам да посетя всичките, а просто карам и спирам там, където морето ме изкушава. Така на идващия ден се озовавам на Платиена.Плажът е в североизточната част на Милос и се отличава  с копринения си пясък. Настанявам се, след това загубвам часове в реене из морето, четене и съзерцаване. Слънцето свети в очите ми и залива водната повърхнина с милион диамантени звезди. Те скачат, гонят се, преследват яхтите и зареждат сетивата ми с това чувство, което единствено морската простор е способна да сътвори.