Посланик Стефан Стоянов: Гърция категорично не иска Коридор №8
Гърция изрично няма интерес от построяването на Коридор №8 и от десетилетия прави всичко допустимо, с цел да не се състои. Това съобщи в изявление за БГНЕС Стефан Стоянов, някогашен дипломат на България в Гърция в интервала 2002-2006 година
Коментирайки актуалния стадий на развиване на двустранните връзки сред София и Атина и взаимните инфраструктурни и енергийни планове, дипломат Стоянов акцентира:
„ България и Гърция има планове, по които могат да си сътрудничат, само че тук ме изкушавате да кажа, че има планове, по които има интерес някои да не си сътрудничат. Например, Коридор №8. От няколко десетилетия гръцката страна изрично няма интерес от този план, свързващ България през СР Македония и Албания с Адриатическо море – един къс път до Италия. Но този план се счита в Гърция за съперник на един техен, план, който по същия метод свързва Италия и Турция през територията на Северна Гърция – Егнатия Одос. Гърция от десетилетия прави всичко Коридор №8 да не бъде предпочитан. И както виждаме това е много сполучливо “.
Посланик Стоянов счита, че външната политика не би трябвало да се експлоатира за краткосрочни вътрешнополитически ползи.
„ Най-голямата заплаха във външнополитическите връзки на една страна е, когато те се употребяват за краткосрочни вътрешнополитически цели. Това го виждаме сега в някои от огромните страни. За разлика от други страни, в Гърция има постоянна дипломация с доста огромен исторически опит, насъбран още от времето преди да се сътвори актуалната гръцка страна през 1831 година Тази дипломация съумява да усмири политиците на Гърция, да не са прекомерно дейни във външната политика или най-малкото да се вслушват в професионалната дипломация. По този метод може да се отстоява дълготрайният външнополитически интерес на Гърция “, означи дипломатът.
„ Докато при нас по някой път се вижда, че желаеме да използваме за вътрешнополитическа консумация нещо, което е станало в чужбина, да се похвалим с него. Това не всеки път подкрепя дълготрайния интерес на страната. Нашите политици би трябвало да се поучат от гърците: да не експлоатират външната политика за краткосрочни вътрешнополитически ползи “, съобщи дипломат Стоянов.
На фона на последните гръцко-турски несъгласия в региона на Източното Средиземноморие, той предлага България да следва своите ползи и да не се намесва.
„ Българската позиция по Кипър е дефинирана още по времето на социализма и оттогава не е изменена. Гърция ни подтиква да влезем в детайлности, които са свързани с известно опълчване с Турция, което ние не одобряваме. България се придържа към кардинално мнение във връзка с териториалната целокупност и суверенитета на Република Кипър без да се обвързва с детайлности, каквото е желанието на гръцката страна “, съобщи дипломатът.
Според него „ Гърция има законен интерес “ да ни включи в своята политика, търсеща поддръжка за Кипър, само че и „ ние също имаме законен интерес, в случай че имаме разсъдък, знания и зачитаме традициите, които имаме в връзките ни с Гърция и Турция, да постъпваме по метод, който пази напълно нашия интерес “.
22 май 1954 година
Отношенията сред България и Гърция претърпяват доста противоположни през бурния 20 век. През първата половина София и Атина са съперници и водят война на разнообразни страни в три войни – Междусъюзническата, Първата и Втората международна война. След края на последната двете страни още веднъж се оказват от двете страни – в два враждуващи блока – Варшавския контракт и НАТО.
Краят на 40-те години и началото на 50-те години е един доста сложен интервал в техните връзки белязан от Втората международна война и Гражданската война в Гърция. Има чести гранични стълкновения, при които има убити български граничари, унищожена гранична застава и доста други въоръжени произшествия. Остават редица нерешени въпроси, датиращи от времето преди 1913 година
Въпреки това на 22 май 1954 година България и Гърция възвръщат дипломатическите си връзки на едно много по-ниско равнище – дипломатически представител. Големият пробив идва 10 години по-късно, когато българският външен министър Иван Башев съумява да подписа 12 спогодби и протоколи, които уреждат връзки, белязани от съмнение и остарели рани.
По този мотив дипломат Стоянов цитира разкрита грама на английския дипломат в София по това време, в която се съдържа следната оценка във връзка на тези съглашения: „ Необичайно е две страни да подпишат съглашения, покриващи на процедура целия набор на техните стопански, финансови и механически връзки. Още по-необичайно и даже би трябвало да е неповторимо, когато се реализира сред едно държавно управление от НАТО, и едно комунистическо държавно управление. Моето усещане е, че българите се пазариха настойчиво и съглашението ще работи повече в техен, в сравнение с в гръцки интерес “.
Посланик Стоянов означи, че „ постигнатият отличен резултат се дължи основно на получената информация от българското разузнаване и вярната оценка на интернационалното състояние и острата нужда от тези съглашение за Гърция след следващата рецесия в Кипър “.
„ За споразуменията от 1964 година е особено, че те са в интерес на България. Това е първото топене. България има неплатени репарации още от Първата международна война. Поставя се въпроса да бъдат платени. Гърция желае голямата за това време сума от над 100 милиона $. В последна сметка Българи заплаща единствено 7 милиона $, като не са платени с пари, а с експорт на промишлени и аграрни артикули. Определен % от нашия експорт ще отива за погасяване на тези репарации, които съумяваме да понижим съвсем 20 пъти от първичните гръцки претенции “, напомня дипломат Стоянов един от триумфите на родната дипломация от това време.
3 години след подписването на споразуменията в Гърция на власт идва военната хунта – един националистически режим, който репресира левите сили, в това число Гръцката комунистическа партия. Но вместо сред двете страни да настъпи ледников интервал, София и Атина не престават да развиват контактите посред им – връхната точка е откриването на генералното консулство в Солун.
„ В Гърция е сензитивен въпросът за славяногласното население, което в България се счита за българско. Редица гръцки държавни управления са се опитвали да лимитират българското въздействие в Северна Гърция. Това трябваше да се чака и от държавното управление на военната хунта. Но през 1973 година след следващата среща на външните министри се взима решение, което се утвърждава и от двете страни. Да се открие генерално консулство в Солун. Това е първото политическо посланичество на страна от Варшавския контракт в Северна Гърция “, отбелязва дипломат Стоянов.
През 60-те, 70-те и 80-те години България доста ловко се възползва от Кипърската рецесия, с цел да балансира в връзките си с Гърция и Турция. След края на хунтата през 1974 година и установяването на демокрацията при нашите южни съседи, новият гръцки министър председател Константин Караманлис /1974-1981 г./ се срещна седем пъти с Тодор Живков. Един любопитен миг, още по време на първата аудиенция, когато Живков го пита дали не го е боязън, че посещава социалистическа България, остарелият Караманлис, който е родом от Серско в Егейска Македония, споделя: Не, в случай че знаете по какъв начин са ме били през 1917 година българските войници…
Явно Атина и София, макар забележителното възстановяване на двустранните си връзки, участието в Европейски Съюз и НАТО, остават съперници и обичат да си разменят любезности. Българското посолство в гръцката столица се намира на улица „ Генерал Каларис “, воин от войните против българите, ранен в Кресненското дефиле през 1913 година Гръцкото посолство в София е на улица „ Сан Стефано “, където беше подписан контракта, включващ в територията на новоосвободена България забележителна част от днешна Северна Гърция. /БГНЕС
Коментирайки актуалния стадий на развиване на двустранните връзки сред София и Атина и взаимните инфраструктурни и енергийни планове, дипломат Стоянов акцентира:
„ България и Гърция има планове, по които могат да си сътрудничат, само че тук ме изкушавате да кажа, че има планове, по които има интерес някои да не си сътрудничат. Например, Коридор №8. От няколко десетилетия гръцката страна изрично няма интерес от този план, свързващ България през СР Македония и Албания с Адриатическо море – един къс път до Италия. Но този план се счита в Гърция за съперник на един техен, план, който по същия метод свързва Италия и Турция през територията на Северна Гърция – Егнатия Одос. Гърция от десетилетия прави всичко Коридор №8 да не бъде предпочитан. И както виждаме това е много сполучливо “.
Посланик Стоянов счита, че външната политика не би трябвало да се експлоатира за краткосрочни вътрешнополитически ползи.
„ Най-голямата заплаха във външнополитическите връзки на една страна е, когато те се употребяват за краткосрочни вътрешнополитически цели. Това го виждаме сега в някои от огромните страни. За разлика от други страни, в Гърция има постоянна дипломация с доста огромен исторически опит, насъбран още от времето преди да се сътвори актуалната гръцка страна през 1831 година Тази дипломация съумява да усмири политиците на Гърция, да не са прекомерно дейни във външната политика или най-малкото да се вслушват в професионалната дипломация. По този метод може да се отстоява дълготрайният външнополитически интерес на Гърция “, означи дипломатът.
„ Докато при нас по някой път се вижда, че желаеме да използваме за вътрешнополитическа консумация нещо, което е станало в чужбина, да се похвалим с него. Това не всеки път подкрепя дълготрайния интерес на страната. Нашите политици би трябвало да се поучат от гърците: да не експлоатират външната политика за краткосрочни вътрешнополитически ползи “, съобщи дипломат Стоянов.
На фона на последните гръцко-турски несъгласия в региона на Източното Средиземноморие, той предлага България да следва своите ползи и да не се намесва.
„ Българската позиция по Кипър е дефинирана още по времето на социализма и оттогава не е изменена. Гърция ни подтиква да влезем в детайлности, които са свързани с известно опълчване с Турция, което ние не одобряваме. България се придържа към кардинално мнение във връзка с териториалната целокупност и суверенитета на Република Кипър без да се обвързва с детайлности, каквото е желанието на гръцката страна “, съобщи дипломатът.
Според него „ Гърция има законен интерес “ да ни включи в своята политика, търсеща поддръжка за Кипър, само че и „ ние също имаме законен интерес, в случай че имаме разсъдък, знания и зачитаме традициите, които имаме в връзките ни с Гърция и Турция, да постъпваме по метод, който пази напълно нашия интерес “.
22 май 1954 година
Отношенията сред България и Гърция претърпяват доста противоположни през бурния 20 век. През първата половина София и Атина са съперници и водят война на разнообразни страни в три войни – Междусъюзническата, Първата и Втората международна война. След края на последната двете страни още веднъж се оказват от двете страни – в два враждуващи блока – Варшавския контракт и НАТО.
Краят на 40-те години и началото на 50-те години е един доста сложен интервал в техните връзки белязан от Втората международна война и Гражданската война в Гърция. Има чести гранични стълкновения, при които има убити български граничари, унищожена гранична застава и доста други въоръжени произшествия. Остават редица нерешени въпроси, датиращи от времето преди 1913 година
Въпреки това на 22 май 1954 година България и Гърция възвръщат дипломатическите си връзки на едно много по-ниско равнище – дипломатически представител. Големият пробив идва 10 години по-късно, когато българският външен министър Иван Башев съумява да подписа 12 спогодби и протоколи, които уреждат връзки, белязани от съмнение и остарели рани.
По този мотив дипломат Стоянов цитира разкрита грама на английския дипломат в София по това време, в която се съдържа следната оценка във връзка на тези съглашения: „ Необичайно е две страни да подпишат съглашения, покриващи на процедура целия набор на техните стопански, финансови и механически връзки. Още по-необичайно и даже би трябвало да е неповторимо, когато се реализира сред едно държавно управление от НАТО, и едно комунистическо държавно управление. Моето усещане е, че българите се пазариха настойчиво и съглашението ще работи повече в техен, в сравнение с в гръцки интерес “.
Посланик Стоянов означи, че „ постигнатият отличен резултат се дължи основно на получената информация от българското разузнаване и вярната оценка на интернационалното състояние и острата нужда от тези съглашение за Гърция след следващата рецесия в Кипър “.
„ За споразуменията от 1964 година е особено, че те са в интерес на България. Това е първото топене. България има неплатени репарации още от Първата международна война. Поставя се въпроса да бъдат платени. Гърция желае голямата за това време сума от над 100 милиона $. В последна сметка Българи заплаща единствено 7 милиона $, като не са платени с пари, а с експорт на промишлени и аграрни артикули. Определен % от нашия експорт ще отива за погасяване на тези репарации, които съумяваме да понижим съвсем 20 пъти от първичните гръцки претенции “, напомня дипломат Стоянов един от триумфите на родната дипломация от това време.
3 години след подписването на споразуменията в Гърция на власт идва военната хунта – един националистически режим, който репресира левите сили, в това число Гръцката комунистическа партия. Но вместо сред двете страни да настъпи ледников интервал, София и Атина не престават да развиват контактите посред им – връхната точка е откриването на генералното консулство в Солун.
„ В Гърция е сензитивен въпросът за славяногласното население, което в България се счита за българско. Редица гръцки държавни управления са се опитвали да лимитират българското въздействие в Северна Гърция. Това трябваше да се чака и от държавното управление на военната хунта. Но през 1973 година след следващата среща на външните министри се взима решение, което се утвърждава и от двете страни. Да се открие генерално консулство в Солун. Това е първото политическо посланичество на страна от Варшавския контракт в Северна Гърция “, отбелязва дипломат Стоянов.
През 60-те, 70-те и 80-те години България доста ловко се възползва от Кипърската рецесия, с цел да балансира в връзките си с Гърция и Турция. След края на хунтата през 1974 година и установяването на демокрацията при нашите южни съседи, новият гръцки министър председател Константин Караманлис /1974-1981 г./ се срещна седем пъти с Тодор Живков. Един любопитен миг, още по време на първата аудиенция, когато Живков го пита дали не го е боязън, че посещава социалистическа България, остарелият Караманлис, който е родом от Серско в Егейска Македония, споделя: Не, в случай че знаете по какъв начин са ме били през 1917 година българските войници…
Явно Атина и София, макар забележителното възстановяване на двустранните си връзки, участието в Европейски Съюз и НАТО, остават съперници и обичат да си разменят любезности. Българското посолство в гръцката столица се намира на улица „ Генерал Каларис “, воин от войните против българите, ранен в Кресненското дефиле през 1913 година Гръцкото посолство в София е на улица „ Сан Стефано “, където беше подписан контракта, включващ в територията на новоосвободена България забележителна част от днешна Северна Гърция. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ