Гаргата никога не става гълъб Нашият атински дописник ни разказваше,

Гаргата в никакъв случай не става гълъб

Нашият атински дописник ни разказваше, че еладските гърци не наподобяват на своите лични братия фанариоти, че тия не са противни да добие българският народ своята самостоятелност и че са подготвени да ни оказват помощ в сичките наши предприятия. Ние се приготовлявахме да повярваме на година Аргиропуло (нашият дописник) и мислихме към този момент да поблагодариме нашите православни братия, само че получихме някои из атинските вестници и узнахме, че гаргата в никакъв случай не става гълъб.

Чудно нещо е индивидът! Ние от детинството си още се бяхме уверили, че е по-лесно слънцето да изгрее от запад, нежели гъркът да стане обективен и неутрален човек, само че година Аргиропуло без малко щеше да унищожи многогодишните ни опити! Гръцките (атинските) вестници стачкуват срещу патриархът и описват му, че тия не принимават никакви спогождения с българите и в случай че той (патриархът) не извърши тяхната воля, то сичкият елински свят и сичките православни христиени(?!) ще да го смятат за противник на елинизмът и за съперник на православната черкова.

Ако да бяха говорили сичкото това фанариотските вестници, то ние щяхме единствено да им ръкоплещиме, както нормално ръкоплещят на комедиашите и на гьозбаеджиите; само че когато елинските (атинските) достоуважаеми вестници ни описват сходни нелепости, то към тях ние тряба да бъдеме по-строги. Ученият свят си е съставил към този момент разбиране, че и цялостен един народ е като и един частен човек, т.е. секи един народ се възрождава, живее, пораства, става неустрашим, умен и деятелен и най-сетне остарява и умира, с цел да се възроди отново.

Ние самоуверено можеме да кажем, че гръцкият народ е някакво си изключение из общото предписание. Да докажеме. Преди две хиляди години елинският народ беше пръв народ на светът; само че тоя народ падна внезапно и през днешния ден се намира в такова също състояние, в каквото се намираше и преди 1999 години.

Между китайците и гърците съществува огромно подобие: китаецът извлича сичките свои мъдрости из книгите на Буда и не ще и да знае за актуалните науки и за актуалното човеческо развиване, а гърците смучат Демостена и Сократа като пиявици и малко обръщат внимание на негръцките истини; китайците мислят, че единствено тия са умни, рационални и образовани и сичко, щото не е китайско, то е варварско и дяволско; а гърците са уверени, че който не е грък, той не е човек; китайците не пущат ни един европеец в земята си, тъй като се боят да ги не оскверни, а гърците се боят дори да чуят славянска тирада, тъй като се опасяват да не станат варвари. Единственото разграничение, което съществува сред тия два народа, е това, че едните не земат в ръка европейско злато, а другите са подготвени да продадат за него и вярата си, и народността си. И по този начин, гърците са изключение от общото предписание и в случай че здравомислящият човек прегледа по-внимателно тяхното днешно състояние, то той тряба да се увери, че тоя народ е единствено за лудницата.

Сичкият свят върви напред, секи следи за актуалната просвета, секи желае по-ново и по-добро; а гърците отиват по гробищата и търсят старите друпели на Диогена и на Ксенофонта, от които актуалното човечество няма никаква изгода. Умните люде търсят за своето умствено развиване и напредок нови мисли, нови хрумвания, ново обучение и нови понятия; а гърците ни се хвалят с година Геродота и стараят се да натрупат и в нашите глави сичките негови басни, дружно с техните схоластически фрази.

Но да оставиме достойните елини да закопават и да изкопават мъртвите, и да поговориме за себе си. Еладските гърци въстават срещу патриархът и запрещават му да влазя с българският народ в никакво съглашение и в никакви контракти! Сичкото това ни напоминава приказницата за оногова, който хванал един бунтовник или който хванал един бунтовник. - Тато-о-о! Аз хванах бунтовник. „ Доведи го, синко! ” - Не ще да пристигна. „ А ти го пусни. ” - Аз го пускам, но той ме не пуща.

А в случай че патриархът дръзне да стъпи в какви и да е съглашения и спогождения с българите, то сичкият елински народ и сичките православни христиени ще да се откажат от него и ще да го смятат за противник на елинизмът и за съперник на православието! Послушайте, честни филоелини! Кому вие продавате тия краставици? Не мислите ли вие, че българите ще да се уплашат от вашите митинги и ще да се хвърлят отново в патриаршеските прегръдки? Или вие желаете с тия ваши хитрости да накарате българите да се спогодят с негово високопреосвещенство и да земат единствено това, щото им той подаде като на просеци? Най-после, мислите ли вие, де българите са дотолкоз елементарни, щото щат да се смласят да пожертвуват няколко милиона свои братия за вашата обич? Късно сте се земали за разум.

Българите в никакъв случай към този момент няма да бъдат това, щото са били до през днешния ден, и вашите многогодишни писания отидоха на вятърът. „ Ние ще да кажеме на патриархът да не дава на българите нищо, а той ще да им даде нещо и работата ще да се свърши отново за наша изгода ”, мислят гърците; а българите в това също време приказват: „ Обещавай ти щото щеш, приказва ти щото щеш, прави ти щото щеш; а ние ще да изпълниме дълговечното свое предпочитание и ще да добиеме самостоятелна подчиненост и независим живот. ”

И по този начин, гърците не престават да раздражават българският народ, а от тоя единствено народ зависи тяхното съществуване! Кой е крив? От нашата страна ние съветоваме по-благоразумните гърци (ако ги има) да тръгнат по различен път, тъй като в противоположен случай тия ще да доведат народът ни до обезсърчение, и в случай че той до през днешния ден е единствено гонил фанариотите, то на следващия ден или вдругиден ще захване и да ги убива. Подобно разбиране е захванало към този момент да се появлява сред народът (и то сред македонските българи, които гърците имат към този момент в джебът си); а това ще бъде прекомерно печално събитие за гърците. „ Когато не умееш да бъдеш кум и да носиш бъклица, то иди да миеш съдовете ”, ще да кажеме ние.

Публикувано във в. „ Свобода ”, декември 1871 г. 
Снимка: Институт за литература при Българска академия на науките, lit.libsofia.bg