Галъп: При избори днес - ГЕРБ-СДС ще са първа политически сила, 6 партии влизат в парламента
Галъп: При избори днес-ГЕРБ-СДС-26,4%; ПП-ДБ-21,8; „ Възраждане “- 14,9%; ДПС-14,5%; БСП-9,7%; ИТН-4,3%
Ако изборите бяха при започване на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% поддръжка, а ПП-ДБ 21,8 на 100. „ Възраждане “ и Движение за права и свободи щяха да са със съвсем сходни позиции, надлежно 14,9% и 14,5%. Българска социалистическа партия остава на пето място с 9,7%. „ ИТН “ с 4,3%. Личи и „ Български напредък “ с 2%.
Изводите са от постоянното ежемесечно без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 29 юни - 9 юли измежду 809 пълнолетни българи.
Сред останалите партии и обединения личат „ Левицата “, Вътрешна македонска революционна организация и други Тепърва в спонтанни въпроси ще личи по-ясно и въздействието на политическа групировка на Иван Гешев. Изрични въпроси демонстрират ниша от няколко % (което се удостоверява, да вземем за пример, и в данните за персоналното доверие), само че занапред ще се виждат резултатите от директното съревнование с останалите партии. Данните не са прогноза за избирателен резултат, а постоянен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален проект от структурата сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават опция да се заключи, че ГЕРБ към този момент не демонстрира забележими вреди. Колкото до съотношението Политическа партия и Демократична България, то се резервира на равнище от към 3 към 1 декларативна поддръжка.
Нежеланието за предварителни избори поддържа толерантността към държавното управление. То обаче стартира на процедура без нормалния за такива случаи заем на доверие. Като цяло равнищата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се резервират обичайно ниски. Структурата на доверието в персони също остава без особена динамичност. В партийната ранглиста сякаш проличава отваряне на „ ножицата “ сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
След тримесечна работа доверието в Народното събрание е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък започва без нормалния стартов заем на доверие и след месец работа регистрира 16,6% доверие измежду пълнолетните българи и 69,7% съмнение. Подобен дял на публично доверие е в границите на нормата у нас, а сходно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската процедура на организацията в последните десетилетия, всеки старт на ново държавно управление нормално води и до друг по големина скок в доверието към институцията. Този път, на процедура, подобен няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Очаквано, електоратите на партиите в ръководещото болшинство са по-благоразположени, както към държавното управление, по този начин и към Народното събрание. Привържениците на партиите от опозицията показват много по-сериозна сдържаност.
Хипотезата за оставка на държавното управление не събира необятна социална поддръжка – 36% от запитаните са съгласни, че настоящето държавно управление би трябвало да подаде оставка. Но пък и тези, които се опълчват на концепцията за оставка, не са доста повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценяват. Българите като че ли още се двоумят в отношението си към ексцентричната за страната власт, само че са склонни да дадат късмет на мъчно образувалото се ново държавно управление – с известно облекчение, само че без забележим екстаз.
Потвърждение за това са записаните от „ Галъп интернешънъл болкан “ настройки по знака за нови предварителни парламентарни избори – 30,1% считат, че те са нужни, само че близо една втора от запитаните у нас са на противоположното мнение. За 23,8% е мъчно да преценяват. Очаквано, отговорите на респондентите мощно се разграничават съгласно електоралните им желания. Най-остро за бърза промяна на властта се афишират последователите на „ Възраждане “.
Най-популярна политическа фигура в страната по този аршин остава Румен Радев, въпреки политическата обстановка в последните три години да заплаши позициите му. С по-видими равнища на доверие сега на общия декор е и Мария Габриел, като тя евентуално употребява и „ бонуса “ доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков като министър председател също не демонстрира нормалния за подобен пост рестарт и не надвишава равнищата от последните месеци на служебния министър председател Гълъб Донев. Разбира се, идните месеци ще покажат на какви равнища ще се откри доверието в настоящия министър председател. По предписание отскок може да се чака в първите месеци, само че по-късно нормално идва ерозия.
Данните не трябва да се одобряват като ранглиста – въздействие оказват равнищата на известност, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и така нататък
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 29 юни и 9 юли 2023 година измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души. /БГНЕС
Ако изборите бяха при започване на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% поддръжка, а ПП-ДБ 21,8 на 100. „ Възраждане “ и Движение за права и свободи щяха да са със съвсем сходни позиции, надлежно 14,9% и 14,5%. Българска социалистическа партия остава на пето място с 9,7%. „ ИТН “ с 4,3%. Личи и „ Български напредък “ с 2%.
Изводите са от постоянното ежемесечно без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 29 юни - 9 юли измежду 809 пълнолетни българи.
Сред останалите партии и обединения личат „ Левицата “, Вътрешна македонска революционна организация и други Тепърва в спонтанни въпроси ще личи по-ясно и въздействието на политическа групировка на Иван Гешев. Изрични въпроси демонстрират ниша от няколко % (което се удостоверява, да вземем за пример, и в данните за персоналното доверие), само че занапред ще се виждат резултатите от директното съревнование с останалите партии. Данните не са прогноза за избирателен резултат, а постоянен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален проект от структурата сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават опция да се заключи, че ГЕРБ към този момент не демонстрира забележими вреди. Колкото до съотношението Политическа партия и Демократична България, то се резервира на равнище от към 3 към 1 декларативна поддръжка.
Нежеланието за предварителни избори поддържа толерантността към държавното управление. То обаче стартира на процедура без нормалния за такива случаи заем на доверие. Като цяло равнищата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се резервират обичайно ниски. Структурата на доверието в персони също остава без особена динамичност. В партийната ранглиста сякаш проличава отваряне на „ ножицата “ сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
След тримесечна работа доверието в Народното събрание е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък започва без нормалния стартов заем на доверие и след месец работа регистрира 16,6% доверие измежду пълнолетните българи и 69,7% съмнение. Подобен дял на публично доверие е в границите на нормата у нас, а сходно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската процедура на организацията в последните десетилетия, всеки старт на ново държавно управление нормално води и до друг по големина скок в доверието към институцията. Този път, на процедура, подобен няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Очаквано, електоратите на партиите в ръководещото болшинство са по-благоразположени, както към държавното управление, по този начин и към Народното събрание. Привържениците на партиите от опозицията показват много по-сериозна сдържаност.
Хипотезата за оставка на държавното управление не събира необятна социална поддръжка – 36% от запитаните са съгласни, че настоящето държавно управление би трябвало да подаде оставка. Но пък и тези, които се опълчват на концепцията за оставка, не са доста повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценяват. Българите като че ли още се двоумят в отношението си към ексцентричната за страната власт, само че са склонни да дадат късмет на мъчно образувалото се ново държавно управление – с известно облекчение, само че без забележим екстаз.
Потвърждение за това са записаните от „ Галъп интернешънъл болкан “ настройки по знака за нови предварителни парламентарни избори – 30,1% считат, че те са нужни, само че близо една втора от запитаните у нас са на противоположното мнение. За 23,8% е мъчно да преценяват. Очаквано, отговорите на респондентите мощно се разграничават съгласно електоралните им желания. Най-остро за бърза промяна на властта се афишират последователите на „ Възраждане “.
Най-популярна политическа фигура в страната по този аршин остава Румен Радев, въпреки политическата обстановка в последните три години да заплаши позициите му. С по-видими равнища на доверие сега на общия декор е и Мария Габриел, като тя евентуално употребява и „ бонуса “ доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков като министър председател също не демонстрира нормалния за подобен пост рестарт и не надвишава равнищата от последните месеци на служебния министър председател Гълъб Донев. Разбира се, идните месеци ще покажат на какви равнища ще се откри доверието в настоящия министър председател. По предписание отскок може да се чака в първите месеци, само че по-късно нормално идва ерозия.
Данните не трябва да се одобряват като ранглиста – въздействие оказват равнищата на известност, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и така нататък
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 29 юни и 9 юли 2023 година измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ