Гълъбът лахор е скъпа домашна порода гълъби, отличаваща се със

Гълъбът лахор е скъпа домашна порода гълъби, отличаваща се със забележителните си размери и нежна природа. Тези животни произлизат от Лахор, Пакистан, и от дълги години се развъждат в този район. Тази и други породи домашни гълъби имат за общ предшественик скалния гълъб.

История на гълъб Лахор

Около 1880 година лахорът бива пренесен в Германия и става извънредно известен в гълъбарските среди край 60-те години на предишния век. Обикновено може да открием лахори и в Иран, региона Шираз. Неслучайно тези крилати грации притеглят интереса на доста хора – това е една от породите с най-широк набор от окраски. Породата е относително рядка и има доста доказателства произходът да е още по времето на Древна Персия. Макар преди да се е отглеждала за месото си, в този момент животинките са с чисто декоративна цел, създавайки една прелестна, шарена атмосфера.

Как наподобява гълъб Лахор?

Гълъбът лахор е едра порода, само че на размери не е толкоз дълъг. Породата е по-дребна от кралския гълъб, да вземем за пример. Позицията на тялото е съвсем хоризонтална. Стойката на птицата е свободна. Долният сектор от тялото на тези животинки е бял, а вторичният цвят се разгръща от човката, през главата минава като арка над очите и доближава гърба и крилата. Крилата и опашката на гълъб лахор най-често са с бял цвят.

На представленията за гълъби най-важно внимание се отделя на оцветяванията и шарките на лахора в региона на главата, шията и крилата. Главата има стръмно чело, свод, а тя самата е огромна и добре оперена, без плоча. Що се отнася до врата, той е извънредно добре оперен, закривен, приблизително дълъг и продължава в цялостен и необятен гръден панер.

Спрямо това какъв брой надути са гърдите на животно се преценява до каква степен скъпо е то. Бузите нормално са са закръглени, а човката необятна, набита, светла и тъповърха. При по-младите гълъби не се открива дефектна тъмна брадавица наоколо до клюна. Очите се намират в бялата област. Очите на лахора са огромни и тъмни, а очните кръгове тесни, с червен цвят.

Оперяването на крачетата на гълъб Лахор основава усещането, че птицата е обула някакъв тип дебели панталони. То продължава и върху пръстите, придавайки им тип на обути в пухкави чехли. Гълъбът лахор доближава размери до 26 сантиметра височина и 29 сантиметра дължина. От едното до другото рамо ограниченията се въртят към 14 сантиметра, което прави птицата относително внушителна.

Сред най-често срещаните вторични цветове, преминаващи като линия през гърба, са черен, сребърен, червен, жълт, синьо с черна лента или без, неясно синьо с тъмна лента, наситено синьо, наситено ярко синьо, сиво-кафяв (по-рано наречено мраморно), ярко червен, светложълто и кафяво на петна. При оценка на птицата вторичното оцветяване (челото, горна и задница на главата, врата, гърба, крилата и опашката) следва да бъде отмерено, а бялото да е изолирано в областите на гърлото, гърдите, корема, долните елементи на гърба и опашката. Възможно е женските да имат по-тъмни окраски, изключително в случай че са със сини и сребърни оперения.

Отглеждане на гълъб Лахор

В актуалния свят красивите птици се отглеждат чисто с развлекателна цел или с цел да бъдат показвани на представления. Могат да бъдат прелестни домашни любимци. Имайки поради, че са нежни и относително срамежливи, темпераментът им се дефинира като добросърдечен и спомагащ на индивида. Птицата се опитомява бързо и елементарно. Някои хора избират да включат дребните птичета в менюто си. Летежът на птицата е междинен до добър, а тя самата към този момент не е необичайност.

Когато става на въпрос да се дефинира до каква степен един лахор е породист, се правят оценка голям брой характерности. Сред нежеланите такива са едва тяло, дълга и тясна фигура, плоско чело, висящи крила, мрачен клюн, бледи очни кръгове, бели пера над носните отвори, бели крила, изцяло бяло оцветяване, едва оперение по краката, слаба или нетипична, неравномерна пигментация на вторичното оцветяване, висока или дълбока стойка, мътни знаци по крилата, бяла якичка, отворено лице (бели пера към челото), свръхподстригване на перата (за да се отличават някои подлежащи цветове), човка с друг цвят от бледорозово, блестящо изразен пъстър „ прорез “ от пигментирани пера през окото. За описаните характерности участващите в надпревари птици могат да бъдат дисквалифицирани. Някои притежатели саморъчно се пробват да мамят, оцветявайки перата на животните тук-там и др.

Заболявания при гълъб Лахор

Лахорът е измежду породите, чието щедро и атипично оперение постоянно може да повлияе в развиването на болестно положение. Абнормалните размери или позиция на перата нарушават естественото държание на гълъба Лахор. Примерите за това са оперенията, наподобяващи грива и закриващи очите, както и сходните на панталони, само че и всевъзможни други свръхизрастнали пера.

Те пречат на естествените летеж (неизпълнена аеродинамика), хранене, водопой, размножаване, кацане. Възможно е даже да се затруднява поддържането на непрекъсната телесна температура. Непрекъснатият дискомфорт от невъзможността да правят най-базисни функционалности докарва стрес на животните, изключително когато е непостижимо да излетят и усещат непрекъснат боязън, че при нападане от див звяр те са безпомощни.

В някои случаи подрязването на перата е изцяло обосновано, с цел да отгледат поколението си. Абнормалното оперение на гълъб Лахор е линия, която се развива няколко седмици след излюпване и съпътства целия живот на птицата. Смята се, че нарасналото оперение на краката е по-опасно, в сравнение с гривата.

По краката се задържа повече нечистотия, постоянно животните газят във вода и кожата изпод е непрекъснато мокра и изложена на микроорганизми. Нормалната походка също се затруднява и оттова произлизат вторични промени в тялото.