Гала влезе усмихната в студиото на Ивановден и поздрави всички

Гала влезе усмихната в студиото на Ивановден и поздрави всички именници. Секунди по-късно обаче лицето й застина и тя поде тъмно " Всички се вълнуваме от това, което се случи. Отиде си един доста обичан актьор – Иван Ласкин. Не можа, за жалост, да дочака именния си ден. " Думата взе Кристина Патрашкова: " Лека му пръст. Противно на това, което някои хора мислят за него, той бе един от най-ранимите и чувствителни хора, които аз познавам. Не понасяше простотията и бездарието, само че за жал не можа да организира тази борба до дъно. Светъл път на душата му ", сподели тя.

„ Момчето си отиде. Въпреки острия му и пиперлив език той беше доста занимателен и ухилен човек. С него същински сме се забавлявали, когато е бил наш посетител ", добави Гала.

Юлиян Константинов пък бе измежду най-близките другари на Ласкин. Той описа няколко случки с него и проговори за това какъв човек е бил: " Това, което той споделя „ Не ми пука “ му беше от обичаните изрази. Само, че на него му пукаше и то доста, и то за всичко. Това беше неговата стена, която слагаше. Той милееше за доста неща ", съобщи Константинов.

" Иван доста обичаше приятелите си и те да се забавляват. Били сме дружно с Юли на вилата му. Сред обичаните му хора беше една негова ловна дружинка. Той ни беше закарал там и беше решил да ни направи атракция. Каза ни – в този момент излизаме на открито и ще стреляме с пушки по панички. Всички уцелихме паничките си и се чудихме по какъв начин по този начин успяхме, само че се оказа, че негови другари от ловната дружинка са били в храстите и в действителност са целили паничките ", разкри Патрашкова.

" С него сме играли доста разнообразни игри – канадска или тенис на маса. Никога не сме се разбирали за правила, надлежно няма победител, тъй като се изпокарваме. След един час обаче към този момент всичко беше наред ", спомни си с усмивка Константинов.

" Спомням си един ден, в който отидохме с Иван и Фънки в Асеновград, след това в Карабунар, с цел да вземем някакъв дивеч. Иван го взе от някаква плантация за дивеч. Сложи две токачки в багажника, само че внезапно се оказа, че едната е жива. Излезе от колата Иван, взе токачката и вика „ Не гледайте, аз съм ловджия, ще се оправя “. След секунди се чу „ Няма към този момент жива токачка, умерено “, разсмя се Юлиян.

Патрашкова обаче включи в диалога и името на един от най-близките хора на Ласкин: " Трудно претърпя загубата на Чочо Попйорданов. Тя доста му тежеше през последните години. "

" Когато се случи това с Чочо, Иван се скри за един през целия ден. Много тежко го одобри това нещо ", добави Константинов.

„ Той има страхотна заложба на изказ и на писане. Напоследък беше почнал да написа метафизичен есета и искаше да ги издаде в книга. Чела съм няколко. Прекрасни са. Определено имаше заложба да написа, изключително откакто се отдръпна от сцената ", призна Патрашкова.

За край Константинов описа една прелестна история, обвързвана с обичаната му Александра Сърчаджиева: „ Беше доста сантиментална персона. Алекс ми е разказвала по какъв начин той я разсънва един път в 5 сутринта и й споделя „ Ставай “ и я води на открито, на някаква поляна, която цялата е със светулки и вика „ Виж “. Алекс ми сподели, че когато е видяла това нещо е останала без думи ", съобщи Юлиян.