Забравен гений излиза на светло
Габрово подвига монумент на Димитър Сливков
Приживе той е осмиван, заровен е без музика и речи, книгите му са хвърлени за претопяване
Габрово най-накрая стори реверанс пред своя талант Димитър Сливков. Името му влезе в антологията " Стряха над Янтра ". Предстои отваряне на музей и повдигане на монумент.
Тези начинания имат своите учредения. Приживе Сливков е осмиван, заровен е без музика и речи, книгите му са хвърлени за претопяване. От друга страна градът на хумора е в дълг към сериозната лирика. Като изключим Ран Босилек, локалната поезия не може да се похвали с кой знае какво. На този блед декор профилът на Сливков рефлектира със силата на необичаен гений.
Димитър Сливков (1874–1955) е роден в Грънчарската махала на днешната улица " Евтим Дабев ". Расте и възмъжава в същинско пролетарско гнездо. Баща му се бори с глината, двамата братя са социалисти, у Сливкови квартируват пионери на алената концепция като Кръстю Раковски и Слави Балабанов. Тази среда дефинира житейската посока на Димитър – момъкът кривва наляво.
На тази улица е роден поетът, в този момент къщата я няма.
Димитър Сливков се окуражи да изведе пролетарската лирика напред. Една след друга се появяват книгите му " Нови стихове ", " Пред барикадите ", " Червеното знаме ", " Червената роза ", " Пурпурна зора ". Вътре маршируват " Революционер ", " Пролетарий ", " Пролетарка ", " Перачка ", " Метачка ", " Ковач " и други представители на класата.
Сливков основава боева, настояща, политически устремена лирика, която се откроява с високи художествени достижения и с идейно-тематично благосъстояние. В Сливковите стихове има революционна неотстъпчивост, героичен възторг и активност, насоченост в бъдещето, убеденост в успеха на българския и международния пролетариат.
Поетът построява облика на класово-осъзнатия служащ като създател на историята и обновител на света, разкрива преобразователната му мощ, неговата велика историческа задача.
Ето го " Човекът с мотиката ":
И щом ти чуйш удари незабавно близкий час
за отплата с твойте самозвани,
с мотиката излез и изкопай тогаз
една последна яма за мръсните тирани!
Очевадно е, че Димитър Сливков незаслужено е преместен от Христо Смирненски. Не Смирненски, а Сливков е учредител на социалистическия натурализъм в българската литература. " Нови стихове " се появяват близо две десетилетия преди " Да бъде ден! ". Сливковата мотика работи преди кирката във " Въглекопач " и чукът в " Каменарче ".
Тези обстоятелства вадят Димитър Сливков от формулата " талант с локално значение " и го ситуират в народен, а за какво не и планетарен мащаб. Неслучайно някои съвременници го назовават Цар на поетите. Той пък бетонира позицията си със стихосбирката " Всемирен стихотворец ".
Първите книги Сливков подписва с разнообразни псевдоними, сред които се откроява Вагнер.
Пролетарският бард взема името на заем, тъй като самият той композира. Връх в нотното му творчество е симфонията " Вълци ", написана след трагична среща с глутница хищници във Врачанско.
По идеологически съображения обаче Сливков се отхвърля от Рихард Вагнер. Германецът е обвързван с нездравото ницшеанство, а след време и Хитлер ще го слуша в унес. Търсейки себе си, поетът се открива на името Салютов, в което диша поривът на Великата френска гражданска война. Така геният остава в историята като Димитър Сливков-Салютов.
Салютов е стихотворец с извънреден креативен обсег. Пише революционни стихове, гражданска и интимна поезия, елегии, идилии, балади, сонети, сатири, маршове.
Няма тематика, която да не го вълнува.
Заглавия като " Водоснабдяване на града ", " Вегетарианството ", " Ден на биохимията ", " Ден на подмладяването " свидетелстват за будната съвест на създателя.
Димитър Сливков конструира книгите си по тъкмо открит модел. Те са издания на " Дома на изкуствата и печата " – културна институция, която се обитава в къщата на създателя. На титулата поетът поставя себе си, сниман край Янтра. Следват мнения на обожателки. Госпожи и госпожици бомбардират пощенската му кутия и негов дълг е да ги обнародва.
В самото наличие стиховете нормално начеват с мъдра мисъл, нещо като авансово изведена поанта. " Информацията е импулса на живота ", учи мотото на " Пощенски раздавач ". Сливков го възпява, тъй като той реализира връзката с обожателките.
Салютовите издания финишират с дежурна записка: " Всички серенади и елегии, нагодени за музика, са композирани от мен и се извършват отново от мен с лирикодраматичен тенор. Чета, пея и рисувам пред всички учебни заведения из родината, по тази причина съм подал заявление в Министерството. "
Салютов рисува " без гума ", т.е. от раз – без ремонти. Докато печатарите набират следващото му съчинение, той ги портретува и по този начин заплаща труда им. Известно е, че и Пикасо е плащал на шивача си със скици вместо с франкове.
В този ред Димитър Сливков-Салютов
обогатява българската литература с 55 тома.
Има доста мощни години, в които не пада под четири стихосбирки за четирите сезона. Появява се обаче недостиг на заглавия. " Да живей живота! ", " Да живей свободната обич! " и " Да живей свободата! " намирисват на тафтология. Същото е с " Морска стихия ", " Морска заря " и " Морски талази ".
Царят на поетите взема решение казуса с козметични корекции. " Лястовица " става вид на " Ластовичка ", а " Сълза и смях " е противоположното на " Смях и сълзи ".
Димитър Сливков гастролира из цяла България, само че най-често се изявява в салона на габровската " Майчина грижа ". Тук композициите му извършва джазовият оркестър на Александър Керков. В спектаклите вземат участие и други дарования като декламаторът Георги Гюлчев-Нуню и танцьорът Димитър Момин-Мичето. " Това е фамозната четворка странници – отбелязва локален хронист. – Въпреки някои безспорни качества на всеки от тях, те получават единствено присмеха на забавляващите се. "
Димитър Сливков-Салютов, този великан на креативния дух, свършва дните си в старешки дом. Когато схваща, че няма да го бъде, заръчва с последната пенсия да се заплати партийният му членски импорт. До безконечното жилище го изпращат единствено трима габровци.
" Домът му беше цялостен с мишки – споделя съседка, – облеклата му изгорихме, а брат му съобщи книгите му на боклуци. Имаше и роял. Някой беше разрушил прозореца и откраднал леглото му... Наскоро преди гибелта му го попитах ще ми продаде ли къщата. " Поетът вдигнал чело и отвърнал:
" Не, госпожо, тази къща ще стане музей! "
Приживе той е осмиван, заровен е без музика и речи, книгите му са хвърлени за претопяване
Габрово най-накрая стори реверанс пред своя талант Димитър Сливков. Името му влезе в антологията " Стряха над Янтра ". Предстои отваряне на музей и повдигане на монумент.
Тези начинания имат своите учредения. Приживе Сливков е осмиван, заровен е без музика и речи, книгите му са хвърлени за претопяване. От друга страна градът на хумора е в дълг към сериозната лирика. Като изключим Ран Босилек, локалната поезия не може да се похвали с кой знае какво. На този блед декор профилът на Сливков рефлектира със силата на необичаен гений.
Димитър Сливков (1874–1955) е роден в Грънчарската махала на днешната улица " Евтим Дабев ". Расте и възмъжава в същинско пролетарско гнездо. Баща му се бори с глината, двамата братя са социалисти, у Сливкови квартируват пионери на алената концепция като Кръстю Раковски и Слави Балабанов. Тази среда дефинира житейската посока на Димитър – момъкът кривва наляво.
На тази улица е роден поетът, в този момент къщата я няма.
Димитър Сливков се окуражи да изведе пролетарската лирика напред. Една след друга се появяват книгите му " Нови стихове ", " Пред барикадите ", " Червеното знаме ", " Червената роза ", " Пурпурна зора ". Вътре маршируват " Революционер ", " Пролетарий ", " Пролетарка ", " Перачка ", " Метачка ", " Ковач " и други представители на класата.
Сливков основава боева, настояща, политически устремена лирика, която се откроява с високи художествени достижения и с идейно-тематично благосъстояние. В Сливковите стихове има революционна неотстъпчивост, героичен възторг и активност, насоченост в бъдещето, убеденост в успеха на българския и международния пролетариат.
Поетът построява облика на класово-осъзнатия служащ като създател на историята и обновител на света, разкрива преобразователната му мощ, неговата велика историческа задача.
Ето го " Човекът с мотиката ":
И щом ти чуйш удари незабавно близкий час
за отплата с твойте самозвани,
с мотиката излез и изкопай тогаз
една последна яма за мръсните тирани!
Очевадно е, че Димитър Сливков незаслужено е преместен от Христо Смирненски. Не Смирненски, а Сливков е учредител на социалистическия натурализъм в българската литература. " Нови стихове " се появяват близо две десетилетия преди " Да бъде ден! ". Сливковата мотика работи преди кирката във " Въглекопач " и чукът в " Каменарче ".
Тези обстоятелства вадят Димитър Сливков от формулата " талант с локално значение " и го ситуират в народен, а за какво не и планетарен мащаб. Неслучайно някои съвременници го назовават Цар на поетите. Той пък бетонира позицията си със стихосбирката " Всемирен стихотворец ".
Първите книги Сливков подписва с разнообразни псевдоними, сред които се откроява Вагнер.
Пролетарският бард взема името на заем, тъй като самият той композира. Връх в нотното му творчество е симфонията " Вълци ", написана след трагична среща с глутница хищници във Врачанско.
По идеологически съображения обаче Сливков се отхвърля от Рихард Вагнер. Германецът е обвързван с нездравото ницшеанство, а след време и Хитлер ще го слуша в унес. Търсейки себе си, поетът се открива на името Салютов, в което диша поривът на Великата френска гражданска война. Така геният остава в историята като Димитър Сливков-Салютов.
Салютов е стихотворец с извънреден креативен обсег. Пише революционни стихове, гражданска и интимна поезия, елегии, идилии, балади, сонети, сатири, маршове.
Няма тематика, която да не го вълнува.
Заглавия като " Водоснабдяване на града ", " Вегетарианството ", " Ден на биохимията ", " Ден на подмладяването " свидетелстват за будната съвест на създателя.
Димитър Сливков конструира книгите си по тъкмо открит модел. Те са издания на " Дома на изкуствата и печата " – културна институция, която се обитава в къщата на създателя. На титулата поетът поставя себе си, сниман край Янтра. Следват мнения на обожателки. Госпожи и госпожици бомбардират пощенската му кутия и негов дълг е да ги обнародва.
В самото наличие стиховете нормално начеват с мъдра мисъл, нещо като авансово изведена поанта. " Информацията е импулса на живота ", учи мотото на " Пощенски раздавач ". Сливков го възпява, тъй като той реализира връзката с обожателките.
Салютовите издания финишират с дежурна записка: " Всички серенади и елегии, нагодени за музика, са композирани от мен и се извършват отново от мен с лирикодраматичен тенор. Чета, пея и рисувам пред всички учебни заведения из родината, по тази причина съм подал заявление в Министерството. "
Салютов рисува " без гума ", т.е. от раз – без ремонти. Докато печатарите набират следващото му съчинение, той ги портретува и по този начин заплаща труда им. Известно е, че и Пикасо е плащал на шивача си със скици вместо с франкове.
В този ред Димитър Сливков-Салютов
обогатява българската литература с 55 тома.
Има доста мощни години, в които не пада под четири стихосбирки за четирите сезона. Появява се обаче недостиг на заглавия. " Да живей живота! ", " Да живей свободната обич! " и " Да живей свободата! " намирисват на тафтология. Същото е с " Морска стихия ", " Морска заря " и " Морски талази ".
Царят на поетите взема решение казуса с козметични корекции. " Лястовица " става вид на " Ластовичка ", а " Сълза и смях " е противоположното на " Смях и сълзи ".
Димитър Сливков гастролира из цяла България, само че най-често се изявява в салона на габровската " Майчина грижа ". Тук композициите му извършва джазовият оркестър на Александър Керков. В спектаклите вземат участие и други дарования като декламаторът Георги Гюлчев-Нуню и танцьорът Димитър Момин-Мичето. " Това е фамозната четворка странници – отбелязва локален хронист. – Въпреки някои безспорни качества на всеки от тях, те получават единствено присмеха на забавляващите се. "
Димитър Сливков-Салютов, този великан на креативния дух, свършва дните си в старешки дом. Когато схваща, че няма да го бъде, заръчва с последната пенсия да се заплати партийният му членски импорт. До безконечното жилище го изпращат единствено трима габровци.
" Домът му беше цялостен с мишки – споделя съседка, – облеклата му изгорихме, а брат му съобщи книгите му на боклуци. Имаше и роял. Някой беше разрушил прозореца и откраднал леглото му... Наскоро преди гибелта му го попитах ще ми продаде ли къщата. " Поетът вдигнал чело и отвърнал:
" Не, госпожо, тази къща ще стане музей! "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ