Габрово е селище с уникална история. Началото й е от

Габрово е населено място с неповторима история. Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска страна през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат защитата на пътя. Те имали привилегията да заплащат по-малко налози, да резервират собствеността върху земите си и създаденото от тях.

 Местното население устроило живота си като неразделна част от българската страна, построило черква, манастирска обител и свързало съществуването си с прекосяването на мощите на света Петка, култа към която се резервира и до през днешния ден. Завоюването на страната от османските турци не трансформирало радикално поминъка им и съвсем не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те траяли да охраняват прохода, поради което принадлежали към военизираните отряди на дервентжиите, както се наричали към този момент пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни чиновници, за което носели групова отговорност. За малко време били причислени към земите на върховен боен, само че по-късно станали част от хората на великия везир.

Епископска базилика в Сандански ще ви впечатли с неповторими подови мозайки

 Представител на " царската " власт бил агата на хаса, а българинът, лидер на военната тайфа, и локалният духовник - на " гражданската ". За привилегиите да носят оръжие, да заплащат половината от налозите, да не хранят огромни военни елементи, те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините, от 96 фамилии през 1478 година на 500 през 1545 година и достигнал към 3000 поданици в края на 17 век. Историческите извори ги разказват с разнообразни физически данни, само че измежду тях преобладавали младите със междинен растеж, кестеняви коси, бради и мустаци и бръснати глави. Имали самочувствието на самостоятелни хора, което описал един от най-известните турски пътешественици Евлия Челеби през 1662 година, когато трябвало да се пази от нападналата го военна тайфа, въоръжена с пушки и секири, носеща тъпан и знаме с християнски кръст.

 Габровци оформили четирите съществени стълба на българската национална страна - българската община, придвижването за самостоятелна черква, новобългарското учебно заведение и придвижването за признание на българите, като обособен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския челник и даже в Цариград пред Великата врата. Габровец провел построяването на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността, наречена " румели милет " (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци, по концепция на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско учебно заведение, което се трансформирало в модел за обучение по българските земи.

Странджанското село Стоилово ще ви омае с прелестни гледки

 В годините на освободителната за българите Руско-турска война 1877-1878 година, Габрово бил един от десетината български градове с максимален принос за победния край, изключително по време на епичните Шипченски боеве през август, 1877 година Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали служащи за пробутване на пътища и градеж на военни уреди, разузнавали и водели военните колони по пътя на съветските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хиляди бежанци, организирали лечебни заведения, приюти за деца и старци, а в края на борбите и лагер за пленените турски бойци.

„ Потънаха ми гемиите “ - заемките в българския език

 В новосъздадената страна габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на вътрешните работи. Тяхната мощ била в основаването на българската промишленост с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в индустриалната си активност и още доста други нововъведения, поради което бил наименуван " японеца на Балканите ". Тук развил своя предприемачески гений Пенчо Семов, избран от съвременниците си като " българския Рокфелер ". Заради цялата си индустриална мощност и централизация на индустрията, англичани нарекли града " българския Манчестър ". Национална горделивост са участниците в Съединението, оповестяването на независимостта на България и войните за избавление на българските земи в Одринска Тракия и Македония. От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 година става основа на един промишлен град, прочут със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна промишлености, институти за техническо развиване. С измененията от 1989 година промишлените колоси се заменят от по-малки роботизирани компании, изнасящи продукция по целия свят.

Старите мостове на България

 Историите и шегите за габровци са колкото многочислени, толкоз и със противоречива меродавност. Но могат да ви накарат да се посмеете от сърце. Също толкоз доста са и прелестните места, които ще откриете в Габрово - без значение дали идвате за първи или за следващ път. Огледайте се в кривите огледала, потърсете котка с отрязана опашка и вижте първата българска гимназия. Научете историите към появяването и съществуването на 10 от главните забележителности на Габрово.

Домът на хумора и сатирата

Усмихнете се необятно и заповядайте! Ще видите себе си по друг метод в кривите огледала, ще се посмеете на доста вицове, ще се снимате с фигурата на габровската котка с отрязана опашка и ще имате опцията да се маскирате с карнавален костюм. Тук ще научите за изящните изкуства, литературата и фолклора, фотографията, плаката, радостните празници и маскарадни обичаи по света. Сградата е построена върху остаряла кожарска фабрика през 1972 година

Паметникът на Рачо Ковача

Той е един от знаците на града и единственият монумент в България, ситуиран в река. Бронзовата скулптура на създателя на Габрово е създание на скулптора Любомир Далчев. Тя се извисява върху канара в река Янтра и съставлява мъж, хванал в едната си ръка чук, а в другата - клещи с парче метал върху наковалня. Според легендата от габъровото дърво над работилницата на Рачо е пристигнало името Габрово.

В дебрите на предишното

В Регионалния исторически музей на Габрово се съхраняват повече от 90 000 експоната от Палеолита до наши дни. Ще видите предмети на труда и бита, облекло, монети, обзавеждане, оръжия, украшения и ще наблюдавате развиването на Габрово през другите столетия. Музеят се обитава в постройка с барокова архитектура от началото на ХІХ век. В настоящия си тип музеят съществува от 1949 година

Църквата „ Успение Богородично ”

Изградена е от занаятчия Уста Генчо през 1865 година от камък, има два купола, кула и камбанария. Тя е един от най-ранните храмове с купол в България. Украсена е с каменни релефи на растения и животни, а иконостасът е богато резбован. Наблизо са останките от параклиса на най-старата черква в Габрово, отдадена на настойничката на града – Света Петка.

Априловската гимназия

Носи името на основателя си – Васил Априлов. С построяването й през 1835 година се слага началото на българското светско учебно заведение. Днес в постройката има настоящо учебно заведение и Музей на образованието, който показва българското просветително дело от ІХ век до през днешния ден. Ще видите персоналната библиотека на Васил Априлов, учебници, документи, фотоси и такъми за писане, а в една от залите е направена възстановка на класна стая от взаимопомощно учебно заведение.

Часовниковата кула

Тя е пример на българската възрожденска архитектура и е издигната през 1835 година Висока е 27,7 м. Механизмът на часовника е направен от габровския майстор Иван Сахатчията, а камбаната е доставена от Виена. Циферблатът и стрелките са инсталирани след Освобождението от турско иго през 1878 година В основата на кулата, тъкмо под герба на града, струи чешма.

Планетариумът

Тук ще бъдете по-близо до Слънцето, звездите и планетите. Или най-малко по този начин ще ви се коства, когато ги наблюдавате през специфичните телескопи. В Звездната зала с 50 места и куполовиден екран се прожектират модели на звездното небе и придвижването на небесните тела, а за искащите се провеждат и на практика занимания по астрономия. Намира се в региона на Петкова равнища в Габрово.

Мостът на занаятите/ Грънчарският мост

Издига се над река Синкевица, до постройката на Драматичния спектакъл. Първоначално носи името на Грънчарската махала, както се е наричал регионът, когато мостът е издигнат през 1963 година В четирите му края се издигат скулптурните композиции “Текстилци ”, “Кожари ”, “Грънчари ” и “Строители ”, представящи типични за Габрово занаяти. Заради бронзовите статуи мостът е прочут и като Мост на занаятите.

Мостът на изкуствата

Построен е над река Синкевица, зад Дома на културата в Габрово. Четирите статуи от бял камък са изваяни от Величко Минеков. Ще видите музата на музиката Евтерпа, артист с маска в ръка – знак на трагичното изкуство, две терпсихори, превъплътени в български девойки, играещи ръченица, и фигура олицетворяваща плодородието.

Мостът зад театъра

Построен е тъкмо над мястото, където река Синкевица се влива в Янтра. На колоните му от бял врачански камък има четири лъва и всеки от тях държи по един от знаците на града. Символът с водата и задвижваното от нея водно колело е дублиран, с цел да бъдат почетени и двете реки. Другите два признака са наковалнята на Рачо Ковача и книгата, отбелязваща Габрово като люлка на българското обучение.

Инфо: www.peika.bg