Конституцията е най-качественият ни нормативен документ
Г-н Зарков, опитите за правосъдна промяна в последните години от ден на ден наподобяват търсенето на философския камък – доста очаквания и напразни упования. Сега вие оповестихте, че ще предложите нова структура на антикорупционната комисия. Какви са желанията ви и очаквате ли, че планът ще проработи?
- Да стартираме от метафората за философския камък. Съдебната промяна цикли, тъй като по няколко въпроса дебатите не престават с години: по какъв начин се проверява корупцията по високите етажи на властта, какви са пълномощията на основния прокурор и играе ли той политическа игра. Тези въпроси не намират своето решение. Каква е историята на това, което през днешния ден назоваваме КПКОНПИ. Всеки българин, а и много чужденци са чували тази абревиатура и предходните й наименования. Този мега антикорупционен орган се занимава с доста неща, като се изключи едно – не проверява корупцията. Липсват неоправдателни присъди по високите етажи на властта.
Вижте цялото видео от изявлението с Крум Зарков
И отново опираме до основния прокурор.
- Да, само че преди него стои въпросът с следствието. Факт е, че корупция се потвърждава мъчно – всички забъркани в нея имат интерес да мълчат, а безмълвният пакт е сложен за продупчване. А при корупцията по високите етажи се намесва още един фактор – въздействието на властимащия. За да се получи верен отговор, би трябвало да се зададе верният въпрос.
Кой е въпросът?
- Въпросът е по какъв начин се проверяват висшите етажи на властта.
Това насочва ли, че вашият план включва проверяващи функционалности в работата на антикорупционната комисия, което бе противоречива тематика в предходния парламент?
- Да, изрично. Запазваме концепцията за комисията като проверяващ орган. Но ще внесем промени, които подсигуряват нейната самостоятелност от политическото тяло. Като да вземем за пример изборът на хората, които ще проверяват тези, които ги избират. Според предходния план петимата ръководители трябваше да се избират от Народното събрание. А Народното събрание в действителност е болшинството, което стои зад изпълнителната власт, където пък се генерира корупцията. Сега ние предлагаме квотен принцип, при който разнообразни органи ще излъчват представители в комисията.
Изборът на управлението напълно да излезе отвън Народното събрание или да стане смесен?
- Комбиниран.
Значи политическата квота въпреки всичко ще остане.
- Един или двама ще се избират от Народно събрание, останалите от други органи.
С какъв мандат ще бъдат шефовете на комисията?
- Пет години, без право на възобновяване.
Подобна формула не би ли могла да се приложи и при избора на Висш съдебен съвет?
- Това е парламентарен въпрос. Факт е, че към България има рекомендации от Венецианската комисия да преразгледаме политическата квота във Висш съдебен съвет. По настоящото е, че мандатът на сегашния съвет изтича на 2 октомври 2022 година, а нов не е определен, по-точно определен е на половина. Има и висящо дело пред Конституционния съд, което визира Инспектората на Висш съдебен съвет.
В какви взаимоотношения ще бъдат КПКОНПИ и основният прокурор, съгласно вашия план?
- Новата комисия няма да се споделя КПКОНПИ и няма да има директни връзки с основния прокурор.
Къде ще отива материалът, акумулиран от комисията?
- Това е доста значим въпрос. Акумулираният материал ще отива в прокуратурата. И тук ще запазим част от плана на предходното болшинство, от което и аз бях част – опцията за обжалване на отводите за формиране на дело.
Да погледнем към необятната картина на конституцията. Не се ли корени безконтролността на основния прокурор в противоестественото, съгласно някои адвокати, консолидиране на обвиняване и съд в правосъдната система?
- Мястото на прокуратурата изрично е в правосъдната власт.
Не е ли спор на ползи обвиняване и съд да бъдат дружно в една власт?
- Другото би означавало прокуратурата да стане част от изпълнителната власт, което значи, че уродливите феномени няма да изчезнат, а ще бъдат узаконени. Проблемите не идват толкоз от конституцията, колкото от неправилното й пояснение от самата прокуратура. Затова още другата седмица в Министерския съвет ще приемем искане за пояснение на конституцията във връзка с основния прокурор и прокуратурата, какво могат и какво не могат да вършат. Може ли основният прокурор да разпорежда инспекции на безусловно всички органи на държавната администрация – от релефа на пешеходните пътеки до сладоледите в парка? Това не е конституционният план. Докато няма парламент, ще сезираме Конституционен съд по тези въпроси.
Но главният проблем е, че основните прокурори управляват освен дейностите на администрацията, само че и на изпълнителните управляващи във времето обратно.
- Въпросът не е да извадим администрацията от отговорност, а да я вкараме в конституционни рамки.
Генерално видяно вие последовател ли сте на радикалните промени в конституцията?
- Аз съм огромен последовател на в този момент настоящата конституция и на парламентарната форма на ръководство, залегнала в нея. Естествено, тя предстои на смяна, само че по метода, който сама е планувала. В нея има задоволително защитни клапани, с цел да не се осъществят политически случки. Както да вземем за пример ГЕРБ за една нощ създаде цяла нова конституция.
Как тогава да бъде изменен статутът на Висш съдебен съвет?
- Най-честите промени в конституцията са били в главата за правосъдната власт. Не изключвам опцията да се създадат и други сходни, стига да знаем какво желаеме да създадем. Моля, към конституцията да се подхожда с хирургически ръкавици, а не с кални ботуши.
Като министър от служебно държавно управление на президента по какъв начин разглеждате ексцентричните хрумвания за полупрезидентска република?
- Служебният кабинет, назначен от българския президент също е конституционна форма, а не тип президентско ръководство.
А има ли потребност нашият публичен живот от института на служебното държавно управление?
- Можем ли да си представим, при доверието, което царува сред партиите и по отношение на партиите и при свален кабинет, той да бъде оставен да провежда избори?
Служебният кабинет като политическа санитарна зона?
- Да, санитарна зона. Успокояване на пристрастеностите и напрежението и гаранция за идентичен критерий. Например кабинетът Борисов 3 приключи цялостния си мандат при тежки митинги и доста подозрения.
Не казахте намирате ли зрънце рационалност в предложенията за смяна на държавното ръководство?
- Казах, че съм безспорен последовател на парламентаризма, той е главният и единствен поръчител за партийния плурализъм и демокрацията. Всяка страна е стигнала до своя постепенен модел, само че нашият от 1991 година не е привършен. Обратното – не беше запълнен със наличие – преамбюлът на конституцията споделя, че България е демократична, правова и обществена страна, а това към момента не е изпълнено. Конституцията ни е най-качественият нормативен документ, който имаме.
Основното несъгласие при властта на президента е обвързвано с директният избор и ниските пълномощия. Примерно, той е лице на страната пред света, само че не извършва външната политика, настрана ветото му е неефективно. Тогава се пита: нужно ли е той да бъде избиран директно или е по-логично това да прави Народното събрание, само че с високо болшинство?
- Този спор се е водил при започване на 90-те години на предишния век и у нас. Според мен е открит доста добър баланс. Прекият избор на президента има огромно значение, първо, тъй като пълномощията му не са толкоз дребни – взе участие с номинации и несъгласие във всички останали управляващи и второ, тъй като това му дава сериозна легитимност и думата му се чува по всеки един въпрос.
Президентът – представител на народа?
- До огромна степен да. Господин Радев на няколко пъти сподели какъв брой тежи президентската дума, когато е казана в точния момент и на място.
Референдумите станаха обичана тематика на доста популисти. Нормално ли е съгласно вас да се вършат референдуми по тематики като държавното устройство, където хората елементарно могат да бъдат подведени?
- Не мога да се съглася, че народът не може да взема решение който и да е проблем. Важното е защо и по какъв начин е подложен въпросът. Но конституцията не позволява подобен вид въпроси да бъдат поставяни на референдум. Подобни хрумвания наберат мощ поради неспособността на три Народното събрание да излъчат стабилно ръководство.
Публична метафора е, че живеем в две паралелни страни, а втората е задкулисието. Като министър на правораздаването разбрахте ли кой е министърът на правораздаването на подмолната власт?
- Не знам дали съществува подобен министър, само че в България не престават да работят скритите и непублични ползи. Въпросът не е аз да ги назова, а българският гласоподавател да ги разпознае.
- Да стартираме от метафората за философския камък. Съдебната промяна цикли, тъй като по няколко въпроса дебатите не престават с години: по какъв начин се проверява корупцията по високите етажи на властта, какви са пълномощията на основния прокурор и играе ли той политическа игра. Тези въпроси не намират своето решение. Каква е историята на това, което през днешния ден назоваваме КПКОНПИ. Всеки българин, а и много чужденци са чували тази абревиатура и предходните й наименования. Този мега антикорупционен орган се занимава с доста неща, като се изключи едно – не проверява корупцията. Липсват неоправдателни присъди по високите етажи на властта.
Вижте цялото видео от изявлението с Крум Зарков
И отново опираме до основния прокурор.
- Да, само че преди него стои въпросът с следствието. Факт е, че корупция се потвърждава мъчно – всички забъркани в нея имат интерес да мълчат, а безмълвният пакт е сложен за продупчване. А при корупцията по високите етажи се намесва още един фактор – въздействието на властимащия. За да се получи верен отговор, би трябвало да се зададе верният въпрос.
Кой е въпросът?
- Въпросът е по какъв начин се проверяват висшите етажи на властта.
Това насочва ли, че вашият план включва проверяващи функционалности в работата на антикорупционната комисия, което бе противоречива тематика в предходния парламент?
- Да, изрично. Запазваме концепцията за комисията като проверяващ орган. Но ще внесем промени, които подсигуряват нейната самостоятелност от политическото тяло. Като да вземем за пример изборът на хората, които ще проверяват тези, които ги избират. Според предходния план петимата ръководители трябваше да се избират от Народното събрание. А Народното събрание в действителност е болшинството, което стои зад изпълнителната власт, където пък се генерира корупцията. Сега ние предлагаме квотен принцип, при който разнообразни органи ще излъчват представители в комисията.
Изборът на управлението напълно да излезе отвън Народното събрание или да стане смесен?
- Комбиниран.
Значи политическата квота въпреки всичко ще остане.
- Един или двама ще се избират от Народно събрание, останалите от други органи.
С какъв мандат ще бъдат шефовете на комисията?
- Пет години, без право на възобновяване.
Подобна формула не би ли могла да се приложи и при избора на Висш съдебен съвет?
- Това е парламентарен въпрос. Факт е, че към България има рекомендации от Венецианската комисия да преразгледаме политическата квота във Висш съдебен съвет. По настоящото е, че мандатът на сегашния съвет изтича на 2 октомври 2022 година, а нов не е определен, по-точно определен е на половина. Има и висящо дело пред Конституционния съд, което визира Инспектората на Висш съдебен съвет.
В какви взаимоотношения ще бъдат КПКОНПИ и основният прокурор, съгласно вашия план?
- Новата комисия няма да се споделя КПКОНПИ и няма да има директни връзки с основния прокурор.
Къде ще отива материалът, акумулиран от комисията?
- Това е доста значим въпрос. Акумулираният материал ще отива в прокуратурата. И тук ще запазим част от плана на предходното болшинство, от което и аз бях част – опцията за обжалване на отводите за формиране на дело.
Да погледнем към необятната картина на конституцията. Не се ли корени безконтролността на основния прокурор в противоестественото, съгласно някои адвокати, консолидиране на обвиняване и съд в правосъдната система?
- Мястото на прокуратурата изрично е в правосъдната власт.
Не е ли спор на ползи обвиняване и съд да бъдат дружно в една власт?
- Другото би означавало прокуратурата да стане част от изпълнителната власт, което значи, че уродливите феномени няма да изчезнат, а ще бъдат узаконени. Проблемите не идват толкоз от конституцията, колкото от неправилното й пояснение от самата прокуратура. Затова още другата седмица в Министерския съвет ще приемем искане за пояснение на конституцията във връзка с основния прокурор и прокуратурата, какво могат и какво не могат да вършат. Може ли основният прокурор да разпорежда инспекции на безусловно всички органи на държавната администрация – от релефа на пешеходните пътеки до сладоледите в парка? Това не е конституционният план. Докато няма парламент, ще сезираме Конституционен съд по тези въпроси.
Но главният проблем е, че основните прокурори управляват освен дейностите на администрацията, само че и на изпълнителните управляващи във времето обратно.
- Въпросът не е да извадим администрацията от отговорност, а да я вкараме в конституционни рамки.
Генерално видяно вие последовател ли сте на радикалните промени в конституцията?
- Аз съм огромен последовател на в този момент настоящата конституция и на парламентарната форма на ръководство, залегнала в нея. Естествено, тя предстои на смяна, само че по метода, който сама е планувала. В нея има задоволително защитни клапани, с цел да не се осъществят политически случки. Както да вземем за пример ГЕРБ за една нощ създаде цяла нова конституция.
Как тогава да бъде изменен статутът на Висш съдебен съвет?
- Най-честите промени в конституцията са били в главата за правосъдната власт. Не изключвам опцията да се създадат и други сходни, стига да знаем какво желаеме да създадем. Моля, към конституцията да се подхожда с хирургически ръкавици, а не с кални ботуши.
Като министър от служебно държавно управление на президента по какъв начин разглеждате ексцентричните хрумвания за полупрезидентска република?
- Служебният кабинет, назначен от българския президент също е конституционна форма, а не тип президентско ръководство.
А има ли потребност нашият публичен живот от института на служебното държавно управление?
- Можем ли да си представим, при доверието, което царува сред партиите и по отношение на партиите и при свален кабинет, той да бъде оставен да провежда избори?
Служебният кабинет като политическа санитарна зона?
- Да, санитарна зона. Успокояване на пристрастеностите и напрежението и гаранция за идентичен критерий. Например кабинетът Борисов 3 приключи цялостния си мандат при тежки митинги и доста подозрения.
Не казахте намирате ли зрънце рационалност в предложенията за смяна на държавното ръководство?
- Казах, че съм безспорен последовател на парламентаризма, той е главният и единствен поръчител за партийния плурализъм и демокрацията. Всяка страна е стигнала до своя постепенен модел, само че нашият от 1991 година не е привършен. Обратното – не беше запълнен със наличие – преамбюлът на конституцията споделя, че България е демократична, правова и обществена страна, а това към момента не е изпълнено. Конституцията ни е най-качественият нормативен документ, който имаме.
Основното несъгласие при властта на президента е обвързвано с директният избор и ниските пълномощия. Примерно, той е лице на страната пред света, само че не извършва външната политика, настрана ветото му е неефективно. Тогава се пита: нужно ли е той да бъде избиран директно или е по-логично това да прави Народното събрание, само че с високо болшинство?
- Този спор се е водил при започване на 90-те години на предишния век и у нас. Според мен е открит доста добър баланс. Прекият избор на президента има огромно значение, първо, тъй като пълномощията му не са толкоз дребни – взе участие с номинации и несъгласие във всички останали управляващи и второ, тъй като това му дава сериозна легитимност и думата му се чува по всеки един въпрос.
Президентът – представител на народа?
- До огромна степен да. Господин Радев на няколко пъти сподели какъв брой тежи президентската дума, когато е казана в точния момент и на място.
Референдумите станаха обичана тематика на доста популисти. Нормално ли е съгласно вас да се вършат референдуми по тематики като държавното устройство, където хората елементарно могат да бъдат подведени?
- Не мога да се съглася, че народът не може да взема решение който и да е проблем. Важното е защо и по какъв начин е подложен въпросът. Но конституцията не позволява подобен вид въпроси да бъдат поставяни на референдум. Подобни хрумвания наберат мощ поради неспособността на три Народното събрание да излъчат стабилно ръководство.
Публична метафора е, че живеем в две паралелни страни, а втората е задкулисието. Като министър на правораздаването разбрахте ли кой е министърът на правораздаването на подмолната власт?
- Не знам дали съществува подобен министър, само че в България не престават да работят скритите и непублични ползи. Въпросът не е аз да ги назова, а българският гласоподавател да ги разпознае.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ