Компенсирането на потребителите на свободния пазар заради високите цени на електроенергията не търпи отлагане
Г-н Велев, каква е позицията на бизнеса по отношение на упования бюджет 2022 и подготвени ли са работодателите със своите позиции по тематиката? Възможно ли е да се забави съществено приемането на бюджета за идната година? Асоциацията на индустриалния капитал в България към този момент насочи своите рекомендации към Бюджет 2022. Ние считаме, че би трябвало да се резервира данъчната система и като типове налози, и като ставки. Също по този начин считаме, че би трябвало да се резервира размера на осигурителната тежест през идната година и да се стремим към понижаване на преразпределението на Брутният вътрешен продукт посредством бюджета и към поетапна консолидация. Така няма да минираме пътя си към еврозоната с несъразмерни дефицити. Приоритет за нас остава ускореното покриване на стандартите за влизане в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и в еврозоната и съгласно нас за задачата би трябвало да се плануват съответните политики и тяхното финансиране. Това, което разграничава идващия бюджет от досегашните е, че в него би трябвало да се плануват средства за компенсиране на несъразмерните цени на електрическата енергия и на природния газ. Те в действителност са основната причина за растежа на инфлацията. Именно тяхното компенсиране би могло в известна степен да ограничи тази наклонност, а и също така да усили конкурентоспособността на стопанската система ни. По този метод и цените ще станат по-поносими за популацията – имам предвид парното и топлата вода в тази ситуация. Според нас, в новия бюджет би трябвало да се заложат средства за рецесията от ковид, която няма да завърши на 1 януари 2022 година И тези ограничения за поддръжка на заетостта и приходите на работещите хора (мярка 60 на 40), само че с верен дизайн, би трябвало да се възнамерява и за следващата година, с цел да е в поддръжка на пострадалите браншове. Тези браншове няма да се възстановят и идната година: Европейската комисия към този момент предложи удължение на рамката за държавна помощ. Освен това би трябвало да се възнамеряват и средства за поддръжка на самите компании, освен на заетостта и приходите на работещите. Нужна е поддръжка и за самите предприятия, които имат ограничаване на активността и огромен спад в продажбите за поддръжка на закрепените им разноски. Тези три пера в идващия бюджет би трябвало да се заложат и това разграничава Бюджет 2022 от елементарните такива, в нормално време. Предвид обстоятелството, че е малко евентуално да се получат първите задатъци по Плана за възобновяване и резистентност е вярно съгласно нас да се плануват и средства, както за националното съфинансиране, само че и за предфинансиране на плановете. Така ще имаме по-бърз старт и по-агресивно вложение през идната година. Процеса на съкращаване на веригите на доставки, тяхното пренареждане, продължава. Ние имаме опция да се пласираме добре в това пренареждане, тъй че България „ да отхапе “ по-голям пазарен дял в този развой. За задачата би трябвало поддръжка за вложенията в софтуерна рационализация, увеличение на потенциала, енергийна успеваемост, роботизация и цифровизация. Наблюдава ли се ускоряване и на средствата по оперативните стратегии за новия програмен интервал? Периода стартира през 2021 година и в действителност през първите две години нормално се довършват плановете от остарелия програмен интервал. В момента обаче, в прочут смисъл, закъсняваме и с утвърждението на новите оперативни стратегии, и с Плана за възобновяване и резистентност, а всичко това би трябвало да се синхронизира. Ние от АИКБ към този момент имахме среща с представители на партия „ ИТН “ и изложихме нашите рекомендации към Бюджет 2022, както и за някои неотложни ограничения, които би трябвало да се одобряват в този момент. Такъв образец е енергетиката – сега имаме обезщетения за предприятията за октомври и ноември, въпреки и те да са незадоволителни. За тези два месеца обезщетенията са за 110 лв/мвтч потребена сила и компаниите и други консуматори на свободния пазар се компенсират за свръхвисоките цени. Но цените продължиха да се повишават и дневните цени са над 600 лева./мвтч в последните дни. Така тези 110 лева./мвтч са извънредно незадоволителни като възобновяване на надвзетото. Трябва да напомня, че и прогнозната цена на КЕВР бе 119 лева./мвтч, а тя към този момент доближава до над 500 лева./мвтч за базова сила. За декември месец може предприятията да получат помощ без да се постанова актуализация на бюджета. Така както бе направена и призната програмата за октомври и ноември, без да се актуализира бюджета. Средствата ще се акумулират от свръхпечалбата на АЕЦ „ Козлодуй “. Тези 450 млн. лв. от атомната централа са преведени преди ноември месец от атомната централа. Само за ноември същият АЕЦ ще завоюва над 300 млн. лв., и още толкоз ще завоюва за месец декември. Тоест единствено за два месеца АЕЦ „ Козлодуй “ ще има над 600 млн. лв. свръхпечалба. Това е над плануваната облага и тези доходи за едни са свръхразходи или свръхзагуби за други. Предприятия, които са основали артикул, които са добавили стойност и техния труд е ограбен от несъвършенство на модела на ценообразуване и търговия с електрическа енергия в Европа. Затова в европейските страни се подхващат ограничения за компенсиране на потребителите. При нас битовите консуматори към този момент са на контролиран пазар и техните цени не са изменени – те в действителност са най-ниските в Европа. Докато за промишлеността, небитовите консуматори въобще, всички те заплащат най-високите цени на електрическата енергия за Европа сега. В същото време се натрупат големи облаги в производителите на електрическа енергия и във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, както и в държавния бюджет. Средствата от Фонд Съд на Европейския съюз могат ли да се употребяват в поддръжка на небитовите консуматори? Фонда може да бъде също източник за компенсиране на тези свръхвисоки цени. Нещо повече: ние предлагаме от 1 януари да се преразгледа ценовото решение на КЕВР като се пресметна нова планирана пазарна цена на електрическата енергия. И тя не би следвало да е с планирана стойност от 119 лева./мвтч, откакто е ясно, че към този момент досега тя е над 300 лева./мвтч. И въз основата на новата планирана цена и въвеждайки негативни стойности на компонентата „ Задължение към обществото “ да се подкрепят небитовите консуматори. Как може да стане това - като се дефинира нова планирана пазарна цена от 300 лева./мвтч и цена „ Задължение към обществото “ от минус 150 лева./мвтч. (А не както е сега планирана цена от 119 лева./мвтч и „ обвързване към обществото “ плюс 7 лева./мвтч. )
Това би довело резултативно за всички небитови консуматори цена от към 150 лева./мвтч. Тази цена би се получила в случай че се купува електрическа енергия от производителите на себестойност плюс рационална облага. А финансирането на тази негативна цена „ Задължение към обществото “ от -150 лева./мвтч може да пристигна тъкмо от Фонд Съд на Европейския съюз и от свръхпечалбите на енергопроизводителите. И в случай че въпреки всичко нещо не доближава доходи може да дойдат и от свръхприходите в бюджета. Там да вземем за пример ДДС-то сега се събира върху цени в диапазона 400 – 500 лева./мвтч според от деня, а не върху цена от 119 лева./мвтч, както е планувано. Това е близо пет пъти повече и на процедура е свръхприход за бюджета. Компаниите могат ли да продължат да работят през зимата с тези високи цени? Предприятията започнаха да лимитират активността си още от лятото. В края на юли бихме камбаната, тъй като още през юли и август България беше с най-високите цени на електрическата енергия заради локални, български аргументи. Тогава в Европа цените не бяха високи, тъй като не беше скочила цената на природния газ. Тогава заради незадоволително предложение и тъй като Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ работеше единствено с два от осемте си енергоблока, бе изкуствено повишена цената у нас, правейки стопанската система неконкурентоспособна. Това бе за наслада на производителите на електрическа енергия, които ползвайки монополното си състояние, бяха вдигнали цените и това беше единствено у нас. Още тогава стартира ограничението в икономическата интензивност у нас. Това бе и една от аргументите България да има през третото тримесечие най-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт в целия Европейски Съюз. Ние имаме 0,4% растеж на Брутният вътрешен продукт за третото тримесечие при приблизително за Европа 10 пъти повече. В Европа растежа бе към 4 на 100, а за Румъния бе 20 пъти по-голям: там растежа на Брутният вътрешен продукт е 8%. Една от аргументите бе скока на цените на електрическата енергия единствено у нас през лятото. Впоследствие този скок се разпростря в целия Европейски Съюз поради цените на природния газ. Но ние още веднъж станахме първенци и отново сме измежду първите по мярка. Трябва да се знае и още нещо: в другите страни, енергоинтензивния бизнес на процедура не заплаща тези високи цени от енергийните тържища, защото има дълготрайни, многогодишни контракти на цени, които са в пъти по-ниски. А от тържищата се купуват дребни количества от недостигащата сила. Така микса за предприятията се получава на доста по-ниски цени. Всъщност това предлагаме и ние в този момент – за декември да се усили размера на компенсацията и след Нова година, след новото ценово решение на КЕВР да се вкара негативна стойност на „ Задължение на обществото “ при нова, планирана, действителна цена, а не в пъти по-ниска от действителната. Третата мярка предлагаме да е точно за енергоинтензивната промишленост – за тези компании да има обособени търгове като кумулативно цената на доставката да не може да пада под 150 лева./мвтч. Тоест някой в случай че е съумял да контракти и закупи електрическа енергия на по-ниска цена, откакто му бъде обезщетена, то да не може да заплаща по-малко от тази стойност. Така няма да се получат и свръхкомпенсации за компаниите. Въпросите за решение са повече в областта на служебния кабинет сега. И това е, което би трябвало да се разбере, че нямаме време да чакаме съдружно съглашение и лъчение на нов кабинет. А може ли да се употребяват и генерираните средства от продажбата на нездравословни излъчвания? Да, това може да бъде направено. Цената на квотите в известна степен е неутрална, тъй като както ние плащаме такива за въглищните централи, по този начин и получаваме доходи във Фонд Съд на Европейския съюз по същите тези високи цени, които суми служат за компенсиране на скъпите ВЕИ-та, американските централи и когенерациите. Но неверните прогнози за цените на квотите играят доста негативна роля при топлофикациите да вземем за пример, тъй като са избрани цените на услугата на топлофикация, въз основата на планирана цена от 51 евро/тон CO2. А цените към този момент са над 60 евро/тон и по този начин се получава едно 20% нарастване, по отношение на прогнозите на КЕВР цени. И това би трябвало да се прибави към удвоената цена на природния газ. Според прогнозите на енергийния регулатор цената на синьото гориво е избрана на 48,27 лева./мвтч. А цената в този момент е над 93 лева./мвтч. Тоест цената е двойна, плюс цените на квотите, до момента в който цените на изхода към потребителите не са променяни. Това води до бърза декапитализация и бързи крачки към банкрута на топлофикациите. Те не могат да усилят цената на изхода, поради избраните пределни цени от КЕВР. Бизнесът може да трансферира част от високите цени върху потребителите, което пък води до растеж на инфлацията. Но топлофикациите и това не могат да създадат. Всъщност КЕВР е задължен да компенсира сдруженията посредством идващото си ценово решение за тези преразходи, стига да са живи дотогава. И от първи януари той ще го направи това и тези разноски ще влязат във по-високата цена на услугата. А като се вземе поради, че цената на природния газ няма да се понижи, стават едни големи нараствания на цените на парното и топлата вода. А с цел да не се случи това би трябвало в този момент да се работи, като се компенсират топлофикационните сдружения. Няма различен метод просто. Задължително е да се употребяват приходите от Фонд Съд на Европейския съюз и от бюджета. Възможностите за маневриране не са по никакъв начин огромни – не може подобен огромен ценови потрес да се трансферира върху стопанската система посредством кръстосано субсидиране. Първо това не е възможно по европейските правила, а и размера е толкоз огромен, че би се трансформирало в едно уродливо деформиране на ценообразуването и прекъсване и банкрути на доста предприятия. Затова метода е компенсиране на топлофикациите в този момент, с цел да няма подобен внезапен скок на цените на парното и топлата вода. Това е друга неотложна задача и тя също не може да чака образуването на ръководеща коалиция и ново държавно управление. Като ви чувам изчисленията разбирам, че може да чакаме повишаване на парното и топлата вода с 40-50% от Нова година? И то единствено поради високите цени на входа. Всъщност за Топлофикация София да вземем за пример цената на природния газ образува 70% от цената на услугата за жителите. И като се удвоят тези разноски в този момент те доближат 140% от цените. Другите 30 на 100 разход същи си стоят тъй че действително разноските стават 170, при 100 в този момент. Така, с цел да се „ нулира “ това нарастване на входа, цената на услугата би трябвало да се усили със 70%. Тук приказваме единствено за отплата на топлофикациите на база на променената цена. Към това би трябвало да се прибави и компенсирането за минал интервал, което не може да се обезврежда с цената на електрическата енергия от когенерациите. Да КЕВР нормално усилва точно цените на когенериращата сила на топлофикациите, с цел да компенсира повишаването на топлата вода и парното. Да, само че в тази ситуация приказваме за великански размери и КЕВР няма по какъв начин да вдигне толкоз доста цената. Ще се види „ от аероплан “ това неразрешено кръстосано субсидиране. Тоест това е доста сериозен проблем, който би трябвало да се взема решение в този момент. На фона на ниския растеж на Брутният вътрешен продукт, в този момент инфлацията се повишава стремглаво у нас. Какви са вашите прогнози и дали това нарастване ще продължи? Според нас достигната инфлация от 6% не е върха, от който ще стартираме да се спускаме. Смята се че инфлацията е преходна, тя ще отшуми, само че това няма да стане от идващия месец. По-скоро тя ще продължи да нараства – виждате цените на електрическата енергия нарастват, те не понижават. За месец октомври междинната цена е 369 лева./мвтч закръглено. А за месец ноември цените са над 409 лева./мвтч. За декември чакаме 450 лева./мвтч. Тоест цените не престават, да се повишават и дружно с незадоволителното им компенсиране… това няма по какъв начин да не докара до последващо повишаване на цените. Така че през ноември ние чакаме инфлацията да продължи да се повишава. В годините 2005 до 2008 година без да имаме изобщо подобен огромен скок в цените на енергоресурсите, имахме 4 години поред средногодишна инфлация за целия интервал от 9%. Но растежа на БПВ беше от порядъка на 6-7% и растеж на заплатите от порядъка на 15-20%. Тоест тези индикатори доста изпреварваха растежа на инфлацията. Сега не е по този начин. Тази ножица е доста евентуално да се затвори. За второто тримесечие данните демонстрират, че растежа на разноските за труд в промишлеността е 1,7%. Средната заплата е 12% нараснала в стопанската система, а в бюджетната сфера и повече.Но повода за този излъган растеж в частния бранш в този момент е това, че получателите на тази заплата са по-малко и поради това е растежа. На процедура бяха съкратени нискоквалифицираните служащи и чиновници при рецесията. Но общите разноски за труд в промишлеността са нарастнали единствено с 1,7%. И тези, на процедура същи, разноски за труд, като се разделят на по-малко хора, се получава излъган растеж на междинната заплата. Така че имаме хем висока инфлация, хем незадоволителния растеж на стопанската система. Той е непълен, тъй като нямаше задоволително поддръжка за бизнеса по време на рецесията. На фона на останалите европейски страни ние имахме една анемична и недобре нацелена, с не добър дизайн на ограниченията, поддръжка за бизнеса. Затова от година и половина ние бием камбаната и обясняваме какви би трябвало да бъдат ограниченията, какви са в другите страни и какъв брой надалеч сме ние от качеството и размера на тази поддръжка. И резултатите не закъсняха – при 3,9% растеж на Брутният вътрешен продукт за Европа през третото тримесечие, в България е едвам 0,4%. Това по какъв начин да го тълкуваме за идните зимни месеци? Няма да са леки месеците, би трябвало да се компенсират потребителите заради свръхцените в енергетиката. Това е първото нещо, от което би трябвало да се стартира. Тези високи цени тласкат инфлацията нагоре и стопяват спестяванията на хората. И по този метод хората губят покупателна дарба освен на настоящите си приходи, само че и губят спестявания. Хубавото в България е, че тези пари не са изтекли от страната ни. Те просто са заграбени от предприятията и се складират в АЕЦ Козлодуй, във Фонд Съд на Европейския съюз, в другите производители на електрическа енергия и в бюджета. И вместо да им се радват, както са ги надиплили, би трябвало да се върнат на хората, от които са заграбени. Тази енергийна ламя, този явно сгрешен модел на ценообразуване и сгрешен пазарен модел в енергетиката в Европа би трябвало да бъде поправен. И да бъдат обезщетени потребителите на електрическа енергия, не алегорично, а действително. За тази година имаме и срив на вложенията. Там също е нужна поддръжка. Това е опцията да се усилят оборотите, да се вдигне стопанската система, да се обезпечи по-голям растеж и страната ни да се пласира добре в това пренареждане на веригите за доставки. Така ще произвеждаме повече, ще даваме по-високи заплати, които да компенсират в задоволителна степен инфлацията и да остава над нея задоволително като растеж на приходите. Има ли заплаха от инфлационна серпантина? Вдигането на цените на суровините и силата води до повдигане на цените на стоките и услугите към потребителите в последна сметка води и до заплаха от инфлационна серпантина. Компенсирането на приходите в действителност тласка нагоре в допълнение цените. При едни увеличени хонорари, било посредством неблагоразумен растеж на минималната работна заплата или по различен метод, става по този начин, че тези по-високи приходи са разноски за производителя, които би трябвало да се натрупат върху цената на създаваните и продавани артикули и услуги. В бюджетната сфера парите за заплати се взимат от бюджета. Но в стопанската система тези средства идват от клиента. Тоест увеличавайки възнагражденията се усилват цените на стоките и услугите. Това пък води до ново увеличение на възнагражденията и по този начин се продължава по инфлационната серпантина нагоре. Затова и несъразмерния растеж на приходите, колкото и да звучи неприятно, той работи като проинфлационна мярка. И би трябвало рационално да се прибягва до нея. Вдигането на заплатите в бюджетната сфера води и до напън в стопанската система, тъй като като изоставен експерти, с цел да стават служители, откакто им заплащат повече то и бизнесът се принуждава да заплаща повече. Стига се до задържане на вложения или даже до продажба на активи. Така с изключение на, че предприятието „ изяжда “ посредством по-високи заплати развиването си, в допълнение подклажда и инфлацията.
Това би довело резултативно за всички небитови консуматори цена от към 150 лева./мвтч. Тази цена би се получила в случай че се купува електрическа енергия от производителите на себестойност плюс рационална облага. А финансирането на тази негативна цена „ Задължение към обществото “ от -150 лева./мвтч може да пристигна тъкмо от Фонд Съд на Европейския съюз и от свръхпечалбите на енергопроизводителите. И в случай че въпреки всичко нещо не доближава доходи може да дойдат и от свръхприходите в бюджета. Там да вземем за пример ДДС-то сега се събира върху цени в диапазона 400 – 500 лева./мвтч според от деня, а не върху цена от 119 лева./мвтч, както е планувано. Това е близо пет пъти повече и на процедура е свръхприход за бюджета. Компаниите могат ли да продължат да работят през зимата с тези високи цени? Предприятията започнаха да лимитират активността си още от лятото. В края на юли бихме камбаната, тъй като още през юли и август България беше с най-високите цени на електрическата енергия заради локални, български аргументи. Тогава в Европа цените не бяха високи, тъй като не беше скочила цената на природния газ. Тогава заради незадоволително предложение и тъй като Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ работеше единствено с два от осемте си енергоблока, бе изкуствено повишена цената у нас, правейки стопанската система неконкурентоспособна. Това бе за наслада на производителите на електрическа енергия, които ползвайки монополното си състояние, бяха вдигнали цените и това беше единствено у нас. Още тогава стартира ограничението в икономическата интензивност у нас. Това бе и една от аргументите България да има през третото тримесечие най-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт в целия Европейски Съюз. Ние имаме 0,4% растеж на Брутният вътрешен продукт за третото тримесечие при приблизително за Европа 10 пъти повече. В Европа растежа бе към 4 на 100, а за Румъния бе 20 пъти по-голям: там растежа на Брутният вътрешен продукт е 8%. Една от аргументите бе скока на цените на електрическата енергия единствено у нас през лятото. Впоследствие този скок се разпростря в целия Европейски Съюз поради цените на природния газ. Но ние още веднъж станахме първенци и отново сме измежду първите по мярка. Трябва да се знае и още нещо: в другите страни, енергоинтензивния бизнес на процедура не заплаща тези високи цени от енергийните тържища, защото има дълготрайни, многогодишни контракти на цени, които са в пъти по-ниски. А от тържищата се купуват дребни количества от недостигащата сила. Така микса за предприятията се получава на доста по-ниски цени. Всъщност това предлагаме и ние в този момент – за декември да се усили размера на компенсацията и след Нова година, след новото ценово решение на КЕВР да се вкара негативна стойност на „ Задължение на обществото “ при нова, планирана, действителна цена, а не в пъти по-ниска от действителната. Третата мярка предлагаме да е точно за енергоинтензивната промишленост – за тези компании да има обособени търгове като кумулативно цената на доставката да не може да пада под 150 лева./мвтч. Тоест някой в случай че е съумял да контракти и закупи електрическа енергия на по-ниска цена, откакто му бъде обезщетена, то да не може да заплаща по-малко от тази стойност. Така няма да се получат и свръхкомпенсации за компаниите. Въпросите за решение са повече в областта на служебния кабинет сега. И това е, което би трябвало да се разбере, че нямаме време да чакаме съдружно съглашение и лъчение на нов кабинет. А може ли да се употребяват и генерираните средства от продажбата на нездравословни излъчвания? Да, това може да бъде направено. Цената на квотите в известна степен е неутрална, тъй като както ние плащаме такива за въглищните централи, по този начин и получаваме доходи във Фонд Съд на Европейския съюз по същите тези високи цени, които суми служат за компенсиране на скъпите ВЕИ-та, американските централи и когенерациите. Но неверните прогнози за цените на квотите играят доста негативна роля при топлофикациите да вземем за пример, тъй като са избрани цените на услугата на топлофикация, въз основата на планирана цена от 51 евро/тон CO2. А цените към този момент са над 60 евро/тон и по този начин се получава едно 20% нарастване, по отношение на прогнозите на КЕВР цени. И това би трябвало да се прибави към удвоената цена на природния газ. Според прогнозите на енергийния регулатор цената на синьото гориво е избрана на 48,27 лева./мвтч. А цената в този момент е над 93 лева./мвтч. Тоест цената е двойна, плюс цените на квотите, до момента в който цените на изхода към потребителите не са променяни. Това води до бърза декапитализация и бързи крачки към банкрута на топлофикациите. Те не могат да усилят цената на изхода, поради избраните пределни цени от КЕВР. Бизнесът може да трансферира част от високите цени върху потребителите, което пък води до растеж на инфлацията. Но топлофикациите и това не могат да създадат. Всъщност КЕВР е задължен да компенсира сдруженията посредством идващото си ценово решение за тези преразходи, стига да са живи дотогава. И от първи януари той ще го направи това и тези разноски ще влязат във по-високата цена на услугата. А като се вземе поради, че цената на природния газ няма да се понижи, стават едни големи нараствания на цените на парното и топлата вода. А с цел да не се случи това би трябвало в този момент да се работи, като се компенсират топлофикационните сдружения. Няма различен метод просто. Задължително е да се употребяват приходите от Фонд Съд на Европейския съюз и от бюджета. Възможностите за маневриране не са по никакъв начин огромни – не може подобен огромен ценови потрес да се трансферира върху стопанската система посредством кръстосано субсидиране. Първо това не е възможно по европейските правила, а и размера е толкоз огромен, че би се трансформирало в едно уродливо деформиране на ценообразуването и прекъсване и банкрути на доста предприятия. Затова метода е компенсиране на топлофикациите в този момент, с цел да няма подобен внезапен скок на цените на парното и топлата вода. Това е друга неотложна задача и тя също не може да чака образуването на ръководеща коалиция и ново държавно управление. Като ви чувам изчисленията разбирам, че може да чакаме повишаване на парното и топлата вода с 40-50% от Нова година? И то единствено поради високите цени на входа. Всъщност за Топлофикация София да вземем за пример цената на природния газ образува 70% от цената на услугата за жителите. И като се удвоят тези разноски в този момент те доближат 140% от цените. Другите 30 на 100 разход същи си стоят тъй че действително разноските стават 170, при 100 в този момент. Така, с цел да се „ нулира “ това нарастване на входа, цената на услугата би трябвало да се усили със 70%. Тук приказваме единствено за отплата на топлофикациите на база на променената цена. Към това би трябвало да се прибави и компенсирането за минал интервал, което не може да се обезврежда с цената на електрическата енергия от когенерациите. Да КЕВР нормално усилва точно цените на когенериращата сила на топлофикациите, с цел да компенсира повишаването на топлата вода и парното. Да, само че в тази ситуация приказваме за великански размери и КЕВР няма по какъв начин да вдигне толкоз доста цената. Ще се види „ от аероплан “ това неразрешено кръстосано субсидиране. Тоест това е доста сериозен проблем, който би трябвало да се взема решение в този момент. На фона на ниския растеж на Брутният вътрешен продукт, в този момент инфлацията се повишава стремглаво у нас. Какви са вашите прогнози и дали това нарастване ще продължи? Според нас достигната инфлация от 6% не е върха, от който ще стартираме да се спускаме. Смята се че инфлацията е преходна, тя ще отшуми, само че това няма да стане от идващия месец. По-скоро тя ще продължи да нараства – виждате цените на електрическата енергия нарастват, те не понижават. За месец октомври междинната цена е 369 лева./мвтч закръглено. А за месец ноември цените са над 409 лева./мвтч. За декември чакаме 450 лева./мвтч. Тоест цените не престават, да се повишават и дружно с незадоволителното им компенсиране… това няма по какъв начин да не докара до последващо повишаване на цените. Така че през ноември ние чакаме инфлацията да продължи да се повишава. В годините 2005 до 2008 година без да имаме изобщо подобен огромен скок в цените на енергоресурсите, имахме 4 години поред средногодишна инфлация за целия интервал от 9%. Но растежа на БПВ беше от порядъка на 6-7% и растеж на заплатите от порядъка на 15-20%. Тоест тези индикатори доста изпреварваха растежа на инфлацията. Сега не е по този начин. Тази ножица е доста евентуално да се затвори. За второто тримесечие данните демонстрират, че растежа на разноските за труд в промишлеността е 1,7%. Средната заплата е 12% нараснала в стопанската система, а в бюджетната сфера и повече.Но повода за този излъган растеж в частния бранш в този момент е това, че получателите на тази заплата са по-малко и поради това е растежа. На процедура бяха съкратени нискоквалифицираните служащи и чиновници при рецесията. Но общите разноски за труд в промишлеността са нарастнали единствено с 1,7%. И тези, на процедура същи, разноски за труд, като се разделят на по-малко хора, се получава излъган растеж на междинната заплата. Така че имаме хем висока инфлация, хем незадоволителния растеж на стопанската система. Той е непълен, тъй като нямаше задоволително поддръжка за бизнеса по време на рецесията. На фона на останалите европейски страни ние имахме една анемична и недобре нацелена, с не добър дизайн на ограниченията, поддръжка за бизнеса. Затова от година и половина ние бием камбаната и обясняваме какви би трябвало да бъдат ограниченията, какви са в другите страни и какъв брой надалеч сме ние от качеството и размера на тази поддръжка. И резултатите не закъсняха – при 3,9% растеж на Брутният вътрешен продукт за Европа през третото тримесечие, в България е едвам 0,4%. Това по какъв начин да го тълкуваме за идните зимни месеци? Няма да са леки месеците, би трябвало да се компенсират потребителите заради свръхцените в енергетиката. Това е първото нещо, от което би трябвало да се стартира. Тези високи цени тласкат инфлацията нагоре и стопяват спестяванията на хората. И по този метод хората губят покупателна дарба освен на настоящите си приходи, само че и губят спестявания. Хубавото в България е, че тези пари не са изтекли от страната ни. Те просто са заграбени от предприятията и се складират в АЕЦ Козлодуй, във Фонд Съд на Европейския съюз, в другите производители на електрическа енергия и в бюджета. И вместо да им се радват, както са ги надиплили, би трябвало да се върнат на хората, от които са заграбени. Тази енергийна ламя, този явно сгрешен модел на ценообразуване и сгрешен пазарен модел в енергетиката в Европа би трябвало да бъде поправен. И да бъдат обезщетени потребителите на електрическа енергия, не алегорично, а действително. За тази година имаме и срив на вложенията. Там също е нужна поддръжка. Това е опцията да се усилят оборотите, да се вдигне стопанската система, да се обезпечи по-голям растеж и страната ни да се пласира добре в това пренареждане на веригите за доставки. Така ще произвеждаме повече, ще даваме по-високи заплати, които да компенсират в задоволителна степен инфлацията и да остава над нея задоволително като растеж на приходите. Има ли заплаха от инфлационна серпантина? Вдигането на цените на суровините и силата води до повдигане на цените на стоките и услугите към потребителите в последна сметка води и до заплаха от инфлационна серпантина. Компенсирането на приходите в действителност тласка нагоре в допълнение цените. При едни увеличени хонорари, било посредством неблагоразумен растеж на минималната работна заплата или по различен метод, става по този начин, че тези по-високи приходи са разноски за производителя, които би трябвало да се натрупат върху цената на създаваните и продавани артикули и услуги. В бюджетната сфера парите за заплати се взимат от бюджета. Но в стопанската система тези средства идват от клиента. Тоест увеличавайки възнагражденията се усилват цените на стоките и услугите. Това пък води до ново увеличение на възнагражденията и по този начин се продължава по инфлационната серпантина нагоре. Затова и несъразмерния растеж на приходите, колкото и да звучи неприятно, той работи като проинфлационна мярка. И би трябвало рационално да се прибягва до нея. Вдигането на заплатите в бюджетната сфера води и до напън в стопанската система, тъй като като изоставен експерти, с цел да стават служители, откакто им заплащат повече то и бизнесът се принуждава да заплаща повече. Стига се до задържане на вложения или даже до продажба на активи. Така с изключение на, че предприятието „ изяжда “ посредством по-високи заплати развиването си, в допълнение подклажда и инфлацията.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ