Г-н Вълнев, има ли конкретен повод за оттеглянето ви от

Г-н Вълнев, има ли съответен мотив за отдръпването ви от плана „ Републиканци за България “ на Цветан Цветанов?

- Конкретен мотив няма, само че има много аргументи. Разочарова ме това, което видях на последните избори и при обиколките ми из страната. На политическо ниво имаше по-скоро личностна борба сред Борисов и Цветанов, като Борисов искаше непременно да покаже кой кара влака. Следяха ни на всички места, натискът върху хората беше голям. Загубихме към 100 000 гласа. От тази позиция няма по какъв начин да не бъда отчаян, тъй като вкарах доста сила, страсти. 

Политиката е мръсно тресавище и не се усещам удобно в тази среда. Но това не значи, че съм завършил борбата със задкулисието. Просто ще сменя формата. За мен по-важно е да се сътвори надполитически план, гражданско придвижване, което да оказва напън върху политиците. Ако сменим един Борисов с различен Борисов и един Гешев с различен Гешев, няма да решим казуса.

Изненада ли ви с нещо българският политически живот с прилежащите му статукво, задкулисие и ендемична корупция, както я дефинираха американците?

- Повечето от нещата ги чаках, само че не и в такава степен. Разговарях със притежател на заведение в Търговище, който ми сподели, че единствено поради някакво харесване на непознато мнение във фейсбук са го намачкали. Нормално ли е това? Очевидно има хора, които наблюдават всичко.

Продължавате ли да си сътрудничите и да обменяте хрумвания с Република България?

- Контактът с Република България по принцип не е пресечен. Там има доста свестни хора, положителни специалисти, качествени експерти, хора, които мога да нарека другари. Това, в действителност, е и огромната облага от присъединяване ми в плана. Големият проблем се оказа, че Цветанов не може да избяга от сянката на ГЕРБ и от негативите, които беше натрупал от присъединяване си в политическия живот. Хората търсят нови лица, а в късия парламент аз не видях такива. Може и да е нескромно, само че аз бях единственото ново лице в тази акция.

Създавате усещане на човек, който не се разколебава елементарно в начинанията си, а основният въпрос е за какво съумели българи като вас се отхвърлят от битката със статуквото?

- По време на акцията най-често ме питаха за какво съм пристигнал да се занимавам с избори. Сега пък ме питат за какво излизам от политическия живот. Мисля, че хора като мен би трябвало да се обединят в неполитически план. У нас политическите планове плашат хората с добра кариера и сполучлив бизнес. Българите в чужбина са по-независими – там няма кой да ги притиска. Затова новият ми цивилен план носи работното заглавие „ Ние, българите “. Мисията ми е да обединя общността на българите зад граница. Има доста хора, които мислят като мен. Само от там може да тръгне същинската смяна.

Демокрацията допуска политическо посланичество, посредством политически партии. Как очаквате да постигнете резултати, в случай че останете в непартийното пространство?

- На по-късен стадий нашето придвижване може и да се трансформира в партия. Засега обаче не виждам смисъл да сътворяваме партия.

Ако Република България влезе в Народното събрание, това ще промени ли с нещо желанията ви?

- Ако Република България влезе в Народното събрание, това ще е единствено плюс за България.

В книгата си „ Пролетта на емигрантите “ писателят Калин Илиев оракулски разказва мислена обстановка, при която българите зад граница масирано и проведено се връщат в България, отстраняват корумпираното ръководство и взимат ориста на нацията в свои ръце. Нещо сходно ли да чакаме от „ Ние, българите “?

- Това е единственият късмет за смяната в България. Няма по какъв начин да искаш почтени политици, когато продаваш гласа си за две кебапчета. Хората в чужбина гласоподават по съвест.

Излиза ли, че задкулисието в България е непобедимо?

- На този стадий е разтърсено. Надявам се, че новите партии в Народното събрание ще продължат в същата посока. Изграждането на съвременна страна от европейски вид ще отнеме още време. За страдание в предходния парламент не видях визионери.

Остава опцията задкулисието да се преоблече, да се гримира и да се появи в нова, прелестна осанка. Не е ли това още по-тежък капан?

- Точно това ме тормози най-вече. Задкулисието съзнателно опълчва българите в страната на тези зад граница. Затова смяната би трябвало да пристигна посредством обединяване и публичен напън – никой не е по-голям от народа. Главният прокурор, да вземем за пример, може да бъде свален единствено с публичен напън.

Проблемът е, че у нас публичният напън се разгаря бързо, само че угасва някъде по средата на пътя.

- Ако желаеме добър живот и съвременна страна, би трябвало от народ да се превърнем в нация.

Има ли българският политически модел потребност от смяна?

- По-скоро не. Може би президентът би трябвало да има повече пълномощия, за баланс сред институциите.

Въпреки някои рецензии, служебното държавно управление на президента Радев се употребява с необятна социална поддръжка. Смятате ли, че президентската република приляга на България?

- Оценявам позитивно служебния кабинет. Макар че има министри, които са пасивни.

Бихме ли могли да създадем заемка от американските конституционни и политически практики? Например, министърът на правораздаването да е и основен прокурор?

- Прокуратурата при всяко състояние би трябвало да бъде отвън правосъдната система. Сега основният прокурор управлява всички прокурори, системата е комунистическа. И посредством прокуратурата се управлява страната.

Започнахте ли построяването на придвижване „ Ние, българите “ или това е към момента единствено желание?

- Започнали сме, до края на лятото ще има повече информация.

Имаше догадка, че се отказвате от политическия живот в България с цел да сте по-близо до бизнеса си. Така ли е?

- Не тъкмо. Аз в никакъв случай няма да спра да управлявам бизнеса си. Но не спирам и с политическата активност. Търся метод тя да бъде по-успешна и печеливша.

Като човек, който познава добре американския жанр във воденето на политика, съществува ли в акта „ Магнитски “ за България прикрит подтекст?

- Няма подтекст, а непосредствено заявление, че Америка въобще не е съгласна със протичащото се в България. И това е единствено началото. Когато Америка си разреши да прескочи Европейски Съюз, значи нещата са в действителност много съществени. 

В „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ аз първи заговорих за корупционната тръба „ Турски поток “. Явно тази скица много е подразнила американците. Байдън сподели, че един от целите на екипа му ще е корупцията на Балканите.

Виждате ли политическа вероятност в господин Бойко Борисов?

- Не, никаква. Той би трябвало да свърши в пандиза.

Какво ще се случи със задкулисието?

- Докато не забележим наказани политици, както е в Румъния, нищо съществено не може да се случи в тази страна.

Какво очаквате да се разкрие, когато бъде осветено дъното на корупционния модел?

- Едва ли в миналото всичко ще се разплете до дъното. По-скоро отново ни чака замитане.

Не съжалявате ли, че продадохте медийния си проект  BiT, в политиката той щеше да ви е изключително нужен?

- Ако тогава знаех, че ми следва да се занимавам с политика, по-скоро не бих продал малкия екран. Но в тези времена това беше чист бизнес план. Търсех медия без аналог и по тази причина пробихме – с репортери в разнообразни точки на света и проявление на българите зад граница.

Ще сътрудничи ли „ Ние, българите “ със съществуващи сега партии в България?

- Давам заем на доверие на всички нови партии и бих подкрепил всяка една от тях за избрана политика. Ако на следващия ден ГЕРБ има положителни политики за България, ще поддържа и тях. В Америка републиканци и демократи преливат в поддръжката си по избрани политики и това е изцяло естествено.

Продължава ли господин Цветан Цветанов да е на работа във ваша компания?

Да, бизнесът и политиката нямат нищо общо. Излизането ми от политиката не е обвързвано с никакви персонални спорове с Цветанов.

Разговора води: Емил Янев