- Г-н Валеов, знаем, че планината винаги е опасна, ако

Планинският спасител от ПСС Банско, Ивайло Валеов: Става опасно в планината, носете по 2 батерии за GSM!

- Г-н Валеов, знаем, че планината постоянно е рискова, в случай че се подцени. Но рискът по-голям ли е през зимните месеци?

- Риск в планината постоянно има. Този риск е на всички места, в случай че се подцени обстановката. Затова планинарите би трябвало да са рационални, да преценят обективно своите благоприятни условия, никога да не се надценяват. А не да играят като на съветска рулетка. Това важи изключително за тези фенове на рисковите спускания със ски или сноуборд, които карат отвън пистите, в улеите под връх Тодорка. Ние няма по какъв начин да вдигнем ограда в планината и да ги спрем.

При преходите из планината хората е значимо да познават добре маршрута, по който ще вървят, да са наясно къде тъкмо отиват. Напоследък се усилват случаите, в които някои туристи сами потеглят из гората, освен това го вършат в тъмните часове на денонощието. Съвсем скоро се наложи да реагираме на сигнал през нощта, че мъж е без обувки и се намира в региона на хижа „ Бъндерица “. Успяхме бързо да го открием, при закъснение можеше да премръзне при тези минусови температури високо в Пирин планина.

Личен списък

През зимните месеци най-голяма е заплахата от измръзване. Трябва да се знае, че при преходи се натрупва отмалялост. При здравословен проблем се обострят болесттите, изтощението води до хипогликемия, пада кръвната захар на човек, мръква му. Нужно е подсигуряване с алпийска екипировка, както и нейното вярно потребление. В България огромна неточност се прави при използването на алпийски котки, доста туристи си купиха такива, на налична цена са. Но не знаят да ги употребяват вярно.

Пренебрегва се главното предписание, че алпийската котка ни прикрепя към ската, само че не ни дава гаранции за закрепване. Стъпваме с шиповете върху ската, само че стъпим ли върху камък или се подхлъзнем, ние падаме и по-късно тръгваме да се плъзгаме, тъй като нищо не ни обезпечава. Алпийските котки вървят с пикел, който при рухване има техника на задържане и може да ни избави. Сигурно е и тогава, когато ни обезпечава някой различен с въже. Защото при рухване ще увиснем на въжето, ще се хлъзнем метър, два, само че не повече. Това е най-хубавата техника за самоосигуряване.

- ПСС-Банско е измежду най-натоварените в страната. За какво най-често излизате на избавителни акции в Пирин?

- Всякакви случаи ни подвигат по паника. Най-общо казано става въпрос за хора, които са в сложна обстановка. Най-често се постанова да вършим акции за потърпевши планинари, които са претърпели някакви контузии. По-рядко са случаите на тези, които са изгубили ориентировка в гората. Тогава обаче е най-трудно, тъй като липсва информация къде тъкмо се намират, губи се доста време да ги локализираме. Но ние сме подготвени постоянно да се отзовем, да помогнем, да спасим човешки живот.

- Как се организирате за една избавителна акция, имате ли логаритъм, който следвате?

- Независимо къде е подаден сигналът – на телефон 112, на този в нашата централа или на персонален телефон на някой от нас, то ние вършим мигновена организация. Най-бързо това става през нашата група във вайбър. Там се написа за случая, а който може да взе участие в избавителната акция, дава знак.

Понякога човек може да не си види вайбъра, тогава дежурният наш сътрудник в базата го прозвънява по телефона. Съберем ли се задоволително хора, то останалите са на изчакване, при потребност и те идват на помощ. Нашият регион е доста комплициран и сложен за прекосяване - кръстосан, стръмен, планината има алпийски темперамент. Затова са нужни повече хора при акциите.

Личен списък

Трудно се носи километри наред потърпевш екскурзиант в носилка. Искам да подчертая, че в ПСС-Банско сме 8 щатните планински спасители. Другите са доброволци, само че без тях няма по какъв начин да спасяваме живот в планината. Огромна е тяхната поддръжка, това са хора с големи сърца.

Аз също, когато не съм на промяна, на процедура съм доброволец. Изскочи ли случай на потърпевш екскурзиант, съм подготвен да оказа помощ на сътрудниците. В такива моменти няма време за мислене, за мотаене. Скачаш и тръгваш, зарязваш всичко, тъй като си наясно, че нечий живот зависи от твоите старания, умения и отдаденост.

- Кои са най-ценните препоръки към планинарите, които вземат решение да вършат преходи?

- Най-важно е да са добре физически, да имат добра екипировка и да проучат доста добре маршрута си. Случвало се е да намираме хора с маратонки в гората посред зима. Това е несериозно. Хората, които се качват в планината, да осведомят свои близки къде считат тъкмо да отидат, кога ще вървят в планината, по кое време ще се приберат.

За да може, в случай че не се върнат в дадения час или пък няма връзка с тях, до момента в който са на преход в планината, да се реагира в точния момент, да се подаде сигнал от техните близки. Защото всяка минута е скъпа и може да е съдбовно всяко закъснение. Особено през зимата, когато е студено във високите елементи на Пирин, а и дебнат тук-там огромни и рискови лавини. Моят съвет е в никакъв случай да не потеглят сами, защото едно падение, едно рухване може да се окаже пагубно, в случай че нямат сателит, който да подаде сигнал при нас и да окаже на място първа помощ на потърпевшия.

Има приложение на ПСС, в което с един клик на телефона хора в потребност могат да ни изпратят точни координати къде се намират. Но е наложително и да се обадят, с цел да кажат, че имат потребност от нашата помощ. Само изпращане на координати не се смята за подаден сигнал за бедстващ алпинист, тъй като може някой да натисне бутона и без да желае. Да са със заредени акумулатори на телефоните си, да имат аварийна батерия.

- Разполагате ли с нужната и съвременна техника и съоръжение, с цел да вършите по най-хубавия метод работата си?

- Отрядът в Банско в последно време съумява да усъвършенства оборудването си. Закупуват се нови моторни шейни. Но колите ни са остарели, постоянно са на ремонт. През лятото на тази година с помощта на една акция получихме специфичен микробус за превозване на избавителните кучета, компания ни подари да прилагане за интервал от 1 година високопроходим пикап. Бусът за кучетата е значима облага, защото до неотдавна животните пътуваха със своите водачи, а това ги държи нащрек.

И при идването си на терен са изтощени, а не отпочинали и подготвени за работа. С оборудването всеки един от нас няма проблем. Тук е мястото да благодаря от мое и от името на сътрудниците си на община Банско. Това е институцията, която в никакъв случай не ни не помни и всяка година отделя финансови средства, с цел да подкрепя нашата активност. Тази година ни дадоха повече пари от предходната, закупихме хубави зимни обувки за всеки от спасителите.

Сега към този момент кмет на общината е Стойчо Баненски, който дълги години е един от нас, той също е планински избавител. Така че най-добре познава проблемите ни и имам вяра, че положителното ни партньорство ще продължи, както и поддръжката на локалната власт за ПСС-Банско. Само с съвременно съоръжение можем да сме съответни и да вършим обикновено своята работа.

- Говорите за поддръжката на община Банско. А поддръжката на страната усещате ли я?

- Ще кажа със страдание, че не усещаме поддръжката на страната. По-точно е да кажа, че не усещаме никаква поддръжка от страната. От какъв брой години сигнализираме за потребността от избавителен хеликоптер! Ако зависи от нас, от дълго време да има избавителни хеликоптери в страната.

Чрез медиите от дълго време насочваме непрестанно апели. Уморихме се към този момент. Единствената страна сме в Европейския съюз, която няма избавителен хеликоптер. Това е срамно. Идват непознати туристи, претърпяват някакъв случай в планината и ние отиваме да ги спасим. Те ни споделят, че имат застраховка за хеликоптер, а ние им споделяме, че такова знамение в България няма. Налага се да разчитаме на помощ от военните, те ни оказват подпомагане, за което им благодарим.

Липсва ни доста помощ от въздуха. За да можем да стигаме бързо до труднодостъпни места. Защото бързото постигане до потърпевшите от време на време е въпрос на живот и гибел. Преди няколко десетилетия повдигането на хеликоптер за потърпевш в планината е ставало елементарно. Имало е и летателни машини, и задоволително подготвени водачи, даже са се провеждали взаимни курсове в ПСС. Нашата работа е имала механизъм и за образование, и за достъп до въздушно избавяне, било е процедура да се вършат избавителни акции по въздуха. Сега няма такива образования, защото няма хеликоптер. Не вървим напред, а обратно.

- З акон за доброволчеството ще помогне ли за по-лесното присъединяване на доброволците в акциите на ПСС?

- Закон за доброволчеството доста ще ни улесни. Защото спасители не могат да се включат в акции, когато са на работа. Ако си тръгнат, рискуват да бъдат уволнени за „ самоотлъчка ”, което е неприемливо. Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволняване. Това би трябвало да се урегулира.

Личен списък

Държавата в другите страни се е погрижила за този проблем. При избавителна акция работодателят освобождава служащия. Понеже човешкият живот е над всичко. А ние сме призвани да вършим тъкмо това - да спасяваме човешки живот. И не трябва да има никакви спънки да изпълняваме тази своя задача. Всяка компания, всеки предприемач, всяка институция би трябвало да се гордее, че има в редиците си доброволци. Хора, които оставят и фамилиите си, с цел да са в гората и да спасят човешки живот.

В другите страни има привилегии за такива хора - гратис паркиране, освободени са от някои типове налози, това са жестове на внимание към тяхната работа. И не на последно място - едно справедливо самопризнание от страна на обществото към една благородна специалност, която избавя човешки живот.

- Вие сте хора, които спасявате човешки живот, като рискувате личния си живот. Адекватни ли са възнагражденията ви на фона на заплахите, които би трябвало да преодолявате по време на многочислените си акции в планината?

- Заплащането на труда ни е доста мъчителна тематика. Чак не ми се ще да я жегвам, че ми става тъжно. А е тъжно, тъй като заплатата ни е смешна като стойност. След Нова година минималната заплата ще стане 930 лв., това значи, че ние ще взимаме малко над минималната. Ние сме разполагаем 24/7, с цел да спасяваме хора в планината. Професията ни не е нито в първа, нито във второкласен труд. Чувстваме се недооценени. И по този начин е от години.

Трудно устояваме фамилиите си с тези хонорари. Налага се да търсим друга работа, с цел да вържем двата края. Това пък пречи на същинската ни работа, нямаме време за спомагателна физическа подготовка, за обход на региона. Преди години тези 1000 лв. ми стигаха за месеца, в този момент не стигат и за две седмици. Досега бюджетът за ПСС бе доста невисок.

В момента имаме уверения, че ще е два пъти по-висок. Ако се одобри, имам вяра, че заплатите ни ще се актуализират. Не се ли вдигнат заплатите, то скоро няма да има кой да рискува живота си, с цел да избави непознат живот.

- Защо избрахте това предопределение - да сте планински избавител?

- Работата за мен е занимание, доставя ми наслаждение. Обичам планината от дете, там се усещам прелестно. Затова и ходя на дежурство с усмивка. Нямам самообладание да съм на поста си, да оказвам помощ. Но всичко това е сложна и екипна работа. Ние в ПСС-Банско сме отличен тим от стимулирани хора, които си оказват помощ взаимно.

Всеки разчита и се доверява на другия, единствено по този начин можем да сме оптимално потребни и ефикасни за тези, които имат потребност от нашата помощ. Това е спомагателен тласък за всеки от нас да дава всичко от себе си по време на избавителните акции.