Г-н Трифонов, какво се е случило, според Вас в Долна

Г-н Трифонов, какво се е случило, съгласно Вас в Долна Оряховица и в София?

Не излезе подробна информация по двата случая. Доколкото знаем, индивидът от София е имал епилептични припадъци, с цел да му скочи кучето по този начин. То е провокирано, нито му е в природата, нито му е в образованието да атакува.

Всичко е от безстопанственото отношение от най-ниско до най-високо равнище. Целият проблем идва от нерегистрирани кучета в цяла България. Съществува безстопанствено развъждане на кучета, съществува безконтролно и некучешко отношение. И съществуването на всички тези неща води до произшествия.

Какво имате поради под некучешко отношение?

Няма връзка с кучетата и няма уместно развъждане. Кучешкото развъждане би трябвало да бъде обвързвано сигурно, сигурност, доверие. Това става с самодейност за връзка от страна на стопанина. Ако ще е дворно, да си има клетка.

Кучето в никакъв случай не би трябвало да се гледа на синджир. Защото, когато е на синджир то се усеща безусловно оголено и беззащитно против офанзивите на всевъзможни други човеци. Кучетата живеят в глутница. Когато то е единствено на открито на синджир и лимитирано да се пази, гърбът му е открит за офанзиви и то реагира. Скъса ли синджира, то хуква и стартира да хапе наред, в една обезверена, невротична самоотбрана.

И обратното- когато кучето се гледа в уместно дворче, в своя клетка, то се усеща
предпазено. Това е неговото неприкосновено място. Човек като го изведе, постави мотива и то потегля по наша самодейност и воля. Кучето се научава да следва нашата воля.

Това са базови неща, които липсват при развъждане на кучето. Нагръдници, ролки – това са безусловно некучешки аксесоари. Масово се употребяват под давлението на реклами, дизайнери, марки на всякакви компании, които създават и доставят аксесоари. И ние берем плодовете от това нечовешко отношение към кучетата.

Има ли у нас лист със неразрешени породи кучета?

Не, няма и не би трябвало да има. Това е безусловно нечовешко.

А Законът за отбрана на животните съблюдава ли се?

Има закон, само че няма кой да го ползва. В извънредно редки случаи някой алармира на БАБХ. По най-странната причина Българската организация за сигурност на храните, дава отговор за популацията на кучетата. Това е безспорен парадокс. И отново всичко е политическа, а не е икономическа воля.

Какво би трябвало да се направи, с цел да се решат тези проблеми?

Трябва да има екипи по общини, които да залавят кучета, причинители на произшествия или участници в произшествия. Както и изпуснати от адреса си кучета, които скитат.

Но за всичко останало трява да бъдат оторизирани частни доброволни, благотворителни организации. Както е по света. Това е доста добра пракитка.

Общината да им даде право да носят отличителни знаци, да стопанисват, да работят с автомобил със специфичен режим на придвижване, да носят униформа. А също общината да им даде право да вършат наставления на жителите. Да имат права. И това е доста хубаво, тъй като това е безпплатно. Няма да се бърка в джобовете на хората.

Защо за всички произшествия се упрекват кучетата?

За всичко са отговорни кучетата. Все едно колата е отговорна, че е спукала гума. Кучето е безразсъдно, по хипотеза почтено създание. Като желаеме да съжителстаме с тях би трябвало да се оправяме с тяхната природа и инстинктите, която тя носи. Това са инстинктът за самозапазване, инстинкътът за защита, за отбрана на територията, инстинктът за постигане и извличане на храна. Всички тези неща ние би трябвало да работиме с тях.

Да ги одобряваме в обществото и да бъдат приложени ограничения за естественото, грамотно, стимулирано към положително, стопанисване. Кучето пази себе си и територията си.

Ние от бебешка възраст би трябвало да му даваме решения, с цел да не взима то решения. Кучето е щастливо, когато има водачи. А не кучето да е затормозено, обезпокоеното, нервно и нападателно, когато няма водачи и му се постанова да оцелява единствено.

Как ще коментирате намордниците?

Куче, стигне ли до намордник, значи не е работено с него, сбъркано е отношението през цялото време. Социално куче е куче, което във всяка обстановка чака команда, решение на обстановката от лидера. Не е обществено куче, което ляга и се подмазва на всички хора и кучета. Това е куче-жертва, което рано или късно си трансформира държанието в една или друга обстановка.

Откъде би трябвало да стартира образованието на кучето?

Всичко за кучето стартира от съзнателното придобиване. Не може да отидеш и да дадеш пари за куче, което е родено в някаква плевня, от майка на синджир. Това куче не е виждало хора, то не чака добра връзка с тях.

Това куче обаче се продава с публикация за 300 лева и купувачът си го поръчва и то идва като обувки, поръчани от уебсайт. И по този начин имаме едно куче, което по природа е асоциално. Защото то има една уплашена, истерична майка, която живее в непрекъснат боязън за всичко и то е недоверчиво, настръхнало и уплашено.

Спред мен би трябвало да има възбрана за търговски разгласи за кучета. Има развъдници, има клубове по породи, и човек да се обърне към тях. Развъдени са по всички правила на Световната киноложка организация, и това ще бъде съветвано в клуба.

 

Защото има нюанси – има по-спокойни кучета, които обичат да лежат, има и които да работят, които са по-темпераментни. Това са да вземем за пример кучетата на спасителите и с полицейската функционалност.

 

Интервю на Росица Николаева