Този политически сезон уби диалога
Г-н Стойчев, вижда се краят и на този политически сезон. Каква равносметка можем да създадем?
- За страдание, равносметката не е единствено в розови краски, защото политическото опълчване се задълбочава. Вървят процеси при ръководещите – имам поради дребната коалиция, която на практика през този сезон се разпадна. Виждаме напрежение и в огромната ръководеща партия ГЕРБ. През този политически сезон се случи, по този начин да се каже, нечуваното и невижданото Цветан Цветанов – вторият в ГЕРБ и апетитен надали не като първи от позиция на партийното строителство – да си отиде. Апропо, видя се, че ролята му не е толкоз незаменима, защото се мина през избирателен цикъл и той беше сполучлив за ГЕРБ. От друга страна, в Българска социалистическа партия виждаме продължаващ вътрешнопартиен спор, дори бих споделил, че към края на политическия сезон той се изостряше.
Това е във вътрешен проект. Но ние не сме на уединен остров. Трябва да погледнем и европейския проект. Там също знаците не са доста положителни. Очакваната фрагментация на Европейския парламент е реалност. Това ще докара до чисто нова обстановка на противостоене. Парламент, който по всичко проличава ще бъде с плаващи болшинства. Знаем, че има и още два органа, където също се виждат завършени разграничителни, а не обединителни линии. От основните позиции ние, Източна Европа, на процедура сме изхвърлени. Даже за кумова срама няма една позиция дадена. Тоест, разногласието дали Европа ще се движи на две скорости, към този момент не е спор. Европа към този момент се движи на две скорости. И в действителност ориста й зависи от ориста на връзките сред Германия и Франция, които също по този начин не протичат безпрепятствено.
От трета страна, имаме Англия с нов министър председател, където също виждаме изостряне на връзките. На световната сцена, в огромния триъгълник, както го назоваваме, Русия, Китай и Съединени американски щати няма превъзмогване на търканията, няма завършек на комерсиалната война с Китай, няма съществено ново начало на преговорен развой за разоръжаване и надзор върху оръжията. Тоест, не бих споделил, че и в народен, и в европейски, и в световен проект това е един доста насърчителен политически сезон.
Ако би трябвало с една дума да го охарактеризираме, коя би била тя?
- Във вътрешен проект бих споделил, че следим една нездравословна формализация на политическия развой. В смисъл, че е напълно обикновено той да протича в спор, в спор, само че въпреки всичко в някакъв ненапълно допустим звук, който би могъл да бъде работлив. И към този момент надлежно, във финала на всяко едно решение има болшинство, има по-силен, който надвива и го взима. Това е обикновено в един политически развой. Но отново споделям – като се премине през задоволително изчерпателен разговор. Струва ми се, че този политически сезон, който изпращаме, умъртви разговора. Ние не следим политически дейности, по-скоро натискане на копчетата. Аз споделям едно, другият натиска другото копче. После назад. Същността на политиката се загуби. А същността е спор, в който да се реши по-доброто за цялата страна. Естествено, друга същина на политиката е склонността към компромис, защото компромисът е нужен в политиката за богатството на всички. Не се сещам за толкоз изсушен политически развой. Той стана сякаш някакво преместване на фигурки без задоволително разсъдък и мозък.
И въпреки всичко коя е думата?
- Ами, ликвидиране на същността на политиката, на политическото. Имам поради политическото в една демократична политическа система, защото политическо имаме и при тоталитарните системи. Но там закономерностите са напълно други.
Ще се отрази ли по някакъв метод върху стабилността на държавното управление фактическият разпад на патриотичната коалиция?
- Да, несъмнено ще се отрази, само че не във съдбовен смисъл, в случай че този откъс ( "Атака ") от Обединените патриоти, да речем, че напусне обединението или престане да гласоподава. Виждаме, че става дума за няколко души, които общи-взето се броят на пръстите на едната ръка, а в сегашния парламент има премного благоприятни условия за ръководещите да намерят тази численост измежду други депутати. Така че, без значение че има разклащания, аз не виждам директна заплаха за болшинството в Народното събрание.
Отиваме на локални избори със мощно понижени партийни дотации, без машинно гласоподаване...
- Проблемът е, че с европейските избори беше направена още една крачка по посока на загуба на доверието на българския гласоподавател в изборния развой. Една от основите на демокрацията е религия в изборния развой, че е обективен, прецизен, почтен. Тази религия в България през всичките тези години значително изчезна. А с последните избори – още повече, в случай че има какво да изчезва. В този смисъл имаме обезверяване на хората. По разнообразни аргументи, само че обезверяване. Това в никакъв случай не е добре за здравето на една народна власт.
Все отново какъв резултат да чакаме след тези разтърсвания в партиите и най-много след смяната в модела на финансирането им?
- Знаем, че локалните избори не са един резултат, за разлика от другите избори, а са доста резултати. По-точно 265. Много мъчно е да се приказва систематизирано. Знаем също по този начин, че по остаряла традиция у нас след края на локалните избори всеки се афишира за победител. Защото те са такива избори, че всеки все някъде побеждава. Независимо от това съществуват способи да се прави някакъв баланс на резултата. Обикновено се прави обща численост на общински съветници, обща численост на определени кметове. Като отново всичко това е условно, тъй като едно е определен кмет в София, друго е определен кмет в Сатовча. Не, че не са значими функционалностите и на двете места, само че просто от изборна позиция разнообразни болшинства стоят зад сходен избор. От тази позиция, постоянно на локални избори са били основно значими огромните градове София, Бургас, Варна, Пловдив и няколко други. Така че там главно ще бъде приковано вниманието на хората – имам поради, когато се опитат да схванат кой е спечелил в народен мащаб. А по отношение на локалния мащаб – това са най-важните избори. Първо, те най-пряко касаят всеки гражданин на дадена община. Те са най-понятните. И няма гражданин на община, който да няма някакво алъш-вериш със надлежно определената власт. Това е директната връзка. Така че аз чакам една нараснала интензивност по отношение на европейските избори, по-голям интерес и присъединяване. Същевременно локалните избори са и тепих на мазни битки, в случай че мога по този начин да се изразя. Особено в дребните обитаеми места, които по една или друга причина се разделят на два, три, четири клана. Има и кланова конструкция на дребните обитаеми места, тъй че борбите са доста яростни. Освен това, друго особено за локалните избори е, че те се купуват доста елементарно, защото не купуваш резултат в народен мащаб, а в локален. И в случай че приказваме за една дребна община от 10 000 души, които гласоподават, просто всеки 50 гласа могат да трансформират доста резултата. А 50 гласа са налични за операция. Аз чакам напрегнати локални избори.
Най-ожесточените борби в София и в Пловдив ли ще се водят?
Не е наложително, защото нямаме имената. Има обстановка, при която борбата в София може да бъде извънредно забавна и яростна. Има обстановки, при които просто резултатът е предупреден преди началото на борбата. Всичко това зависи от претендентите.
Ами, приказва се, че Мая Манолова ще се включи. А имаме и един самостоятелен претендент за кмет на столицата от гражданското съдружие "Спаси София ".
- Това не е задоволително. Първо, за Манолова е единствено споменаване към този момент. Второ, няма я пъстрата палитра. На локални избори от 10 претенденти даже едно само име е значимо. До последно е значимо кои ще са имената в надпреварата. Те по тази причина са и директни избори – непосредствено се избира кметът. При общинските съветници мажоритарният детайл, несъмнено, също има огромно значение. Но там в по-голяма степен накланя везните партийното желание. Когато обаче се отнася до кмета, партийното желание не е толкоз решаващо. Напротив. На множеството места, най-много в огромните градове, с цел да бъдеш определен за кмет най-често се стига до втори тур и там става по различен метод. Не можеш да спечелиш единствено със своята си партия, би трябвало да можеш да привлечеш гласове и от други.
Вече стана ясно, че някои от кметовете на ГЕРБ, даже такива с по два мандата, няма да бъдат издигнати отново и ще има нови претенденти.
- Както споделих първоначално, тече развой на преформатиране, преструктуриране вътре в ГЕРБ. И в действителност локалните избори ще са първите, които ще покажат какъв вид кадрова смяна ще има в тази партия. Да, на тези избори ГЕРБ на доста места ще излезе с чисто нови претенденти или в чисто нови съдружни конфигурации.
- За страдание, равносметката не е единствено в розови краски, защото политическото опълчване се задълбочава. Вървят процеси при ръководещите – имам поради дребната коалиция, която на практика през този сезон се разпадна. Виждаме напрежение и в огромната ръководеща партия ГЕРБ. През този политически сезон се случи, по този начин да се каже, нечуваното и невижданото Цветан Цветанов – вторият в ГЕРБ и апетитен надали не като първи от позиция на партийното строителство – да си отиде. Апропо, видя се, че ролята му не е толкоз незаменима, защото се мина през избирателен цикъл и той беше сполучлив за ГЕРБ. От друга страна, в Българска социалистическа партия виждаме продължаващ вътрешнопартиен спор, дори бих споделил, че към края на политическия сезон той се изостряше.
Това е във вътрешен проект. Но ние не сме на уединен остров. Трябва да погледнем и европейския проект. Там също знаците не са доста положителни. Очакваната фрагментация на Европейския парламент е реалност. Това ще докара до чисто нова обстановка на противостоене. Парламент, който по всичко проличава ще бъде с плаващи болшинства. Знаем, че има и още два органа, където също се виждат завършени разграничителни, а не обединителни линии. От основните позиции ние, Източна Европа, на процедура сме изхвърлени. Даже за кумова срама няма една позиция дадена. Тоест, разногласието дали Европа ще се движи на две скорости, към този момент не е спор. Европа към този момент се движи на две скорости. И в действителност ориста й зависи от ориста на връзките сред Германия и Франция, които също по този начин не протичат безпрепятствено.
От трета страна, имаме Англия с нов министър председател, където също виждаме изостряне на връзките. На световната сцена, в огромния триъгълник, както го назоваваме, Русия, Китай и Съединени американски щати няма превъзмогване на търканията, няма завършек на комерсиалната война с Китай, няма съществено ново начало на преговорен развой за разоръжаване и надзор върху оръжията. Тоест, не бих споделил, че и в народен, и в европейски, и в световен проект това е един доста насърчителен политически сезон.
Ако би трябвало с една дума да го охарактеризираме, коя би била тя?
- Във вътрешен проект бих споделил, че следим една нездравословна формализация на политическия развой. В смисъл, че е напълно обикновено той да протича в спор, в спор, само че въпреки всичко в някакъв ненапълно допустим звук, който би могъл да бъде работлив. И към този момент надлежно, във финала на всяко едно решение има болшинство, има по-силен, който надвива и го взима. Това е обикновено в един политически развой. Но отново споделям – като се премине през задоволително изчерпателен разговор. Струва ми се, че този политически сезон, който изпращаме, умъртви разговора. Ние не следим политически дейности, по-скоро натискане на копчетата. Аз споделям едно, другият натиска другото копче. После назад. Същността на политиката се загуби. А същността е спор, в който да се реши по-доброто за цялата страна. Естествено, друга същина на политиката е склонността към компромис, защото компромисът е нужен в политиката за богатството на всички. Не се сещам за толкоз изсушен политически развой. Той стана сякаш някакво преместване на фигурки без задоволително разсъдък и мозък.
И въпреки всичко коя е думата?
- Ами, ликвидиране на същността на политиката, на политическото. Имам поради политическото в една демократична политическа система, защото политическо имаме и при тоталитарните системи. Но там закономерностите са напълно други.
Ще се отрази ли по някакъв метод върху стабилността на държавното управление фактическият разпад на патриотичната коалиция?
- Да, несъмнено ще се отрази, само че не във съдбовен смисъл, в случай че този откъс ( "Атака ") от Обединените патриоти, да речем, че напусне обединението или престане да гласоподава. Виждаме, че става дума за няколко души, които общи-взето се броят на пръстите на едната ръка, а в сегашния парламент има премного благоприятни условия за ръководещите да намерят тази численост измежду други депутати. Така че, без значение че има разклащания, аз не виждам директна заплаха за болшинството в Народното събрание.
Отиваме на локални избори със мощно понижени партийни дотации, без машинно гласоподаване...
- Проблемът е, че с европейските избори беше направена още една крачка по посока на загуба на доверието на българския гласоподавател в изборния развой. Една от основите на демокрацията е религия в изборния развой, че е обективен, прецизен, почтен. Тази религия в България през всичките тези години значително изчезна. А с последните избори – още повече, в случай че има какво да изчезва. В този смисъл имаме обезверяване на хората. По разнообразни аргументи, само че обезверяване. Това в никакъв случай не е добре за здравето на една народна власт.
Все отново какъв резултат да чакаме след тези разтърсвания в партиите и най-много след смяната в модела на финансирането им?
- Знаем, че локалните избори не са един резултат, за разлика от другите избори, а са доста резултати. По-точно 265. Много мъчно е да се приказва систематизирано. Знаем също по този начин, че по остаряла традиция у нас след края на локалните избори всеки се афишира за победител. Защото те са такива избори, че всеки все някъде побеждава. Независимо от това съществуват способи да се прави някакъв баланс на резултата. Обикновено се прави обща численост на общински съветници, обща численост на определени кметове. Като отново всичко това е условно, тъй като едно е определен кмет в София, друго е определен кмет в Сатовча. Не, че не са значими функционалностите и на двете места, само че просто от изборна позиция разнообразни болшинства стоят зад сходен избор. От тази позиция, постоянно на локални избори са били основно значими огромните градове София, Бургас, Варна, Пловдив и няколко други. Така че там главно ще бъде приковано вниманието на хората – имам поради, когато се опитат да схванат кой е спечелил в народен мащаб. А по отношение на локалния мащаб – това са най-важните избори. Първо, те най-пряко касаят всеки гражданин на дадена община. Те са най-понятните. И няма гражданин на община, който да няма някакво алъш-вериш със надлежно определената власт. Това е директната връзка. Така че аз чакам една нараснала интензивност по отношение на европейските избори, по-голям интерес и присъединяване. Същевременно локалните избори са и тепих на мазни битки, в случай че мога по този начин да се изразя. Особено в дребните обитаеми места, които по една или друга причина се разделят на два, три, четири клана. Има и кланова конструкция на дребните обитаеми места, тъй че борбите са доста яростни. Освен това, друго особено за локалните избори е, че те се купуват доста елементарно, защото не купуваш резултат в народен мащаб, а в локален. И в случай че приказваме за една дребна община от 10 000 души, които гласоподават, просто всеки 50 гласа могат да трансформират доста резултата. А 50 гласа са налични за операция. Аз чакам напрегнати локални избори.
Най-ожесточените борби в София и в Пловдив ли ще се водят?
Не е наложително, защото нямаме имената. Има обстановка, при която борбата в София може да бъде извънредно забавна и яростна. Има обстановки, при които просто резултатът е предупреден преди началото на борбата. Всичко това зависи от претендентите.
Ами, приказва се, че Мая Манолова ще се включи. А имаме и един самостоятелен претендент за кмет на столицата от гражданското съдружие "Спаси София ".
- Това не е задоволително. Първо, за Манолова е единствено споменаване към този момент. Второ, няма я пъстрата палитра. На локални избори от 10 претенденти даже едно само име е значимо. До последно е значимо кои ще са имената в надпреварата. Те по тази причина са и директни избори – непосредствено се избира кметът. При общинските съветници мажоритарният детайл, несъмнено, също има огромно значение. Но там в по-голяма степен накланя везните партийното желание. Когато обаче се отнася до кмета, партийното желание не е толкоз решаващо. Напротив. На множеството места, най-много в огромните градове, с цел да бъдеш определен за кмет най-често се стига до втори тур и там става по различен метод. Не можеш да спечелиш единствено със своята си партия, би трябвало да можеш да привлечеш гласове и от други.
Вече стана ясно, че някои от кметовете на ГЕРБ, даже такива с по два мандата, няма да бъдат издигнати отново и ще има нови претенденти.
- Както споделих първоначално, тече развой на преформатиране, преструктуриране вътре в ГЕРБ. И в действителност локалните избори ще са първите, които ще покажат какъв вид кадрова смяна ще има в тази партия. Да, на тези избори ГЕРБ на доста места ще излезе с чисто нови претенденти или в чисто нови съдружни конфигурации.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ